Немезида

76.

— Идеално — каза Теса Уендел. — Идеално, идеално, идеално. — Тя направи жест сякаш забива нещо в стената — здраво и силно. — Идеално.

Крайл Фишър знаеше какво има предвид. Бяха преминали през хиперпространството два пъти в две различни посоки. Два пъти Крайл беше наблюдавал известна промяна в местата на звездите. Два пъти беше намерил Слънцето — първия път малко по-неясно, вторият — малко по-ярко. Започваше да се чувства като стар скитник из хиперпространството.

— Слънцето, както разбирам, не ни безпокои — каза той.

— Безпокои ни, но по напълно предвидим начин, така че физическата намеса е физиологична наслада — ако разбираш какво искам да кажа.

Фишър отвърна, поел ролята на адвокат на дявола:

— Слънцето е доста отдалечено. Гравитационният ефект трябва да е почти нулев.

— Така е — отвърна Теса, — но почти нулев не означава нулев. Ефектът е измерим. Два пъти минахме през хиперпространството, като първия път въображаемата ни траектория се приближаваше към Слънцето под един ъгъл, а после се отдалечи под друг ъгъл. Шао-Ли Уу беше направил изчисленията предварително и пътя, който изминахме, напълно съвпадна с тях. Този човек е гений. Не можеш да си представяш какъв велик компютърен програмист е.

— Сигурно — промърмори Фишър.

— Утре можем да стигнем до Звездата Съсед. А ако много бързаме, още днес. Не съвсем близо, разбира се. Може би ще трябва да пътуваме към самата звезда по-дълго време от предпазливост. Освен това не знаем с достатъчна точност масата на Звездата Съсед, за да рискуваме да се озовем прекалено близо. Не бихме искали да бъдем отблъснати най-неочаквано и да се налага отново да пътуваме обратно (към нея). — Тя поклати глава възхитено. — Този Шао-Ли Уу — не мога да ти опиша колко съм доволна от него.

Фишър попита предпазливо:

— Сигурна ли си, че не си малко раздразнена?

— Раздразнена? Защо? — Уендел погледна Фишър изненадано, а след това добави: — Мислиш ли, че трябва да завиждам?

— Ами, не знам. Няма ли вероятност Шао-Ли Уу да получи признанието на изобретател на свръхсветлинния полет — имам предвид на истинските подробности по него — а ти да бъдеш забравена или запомнена само като пионер?

— Не, в никакъв случай, Крайл. Много мило, че се безпокоиш за мен, но тези работи са секретни. Работата ми е записана до последната подробност. Основните изчисления по свръхсветлинния полет са мои. Имам принос и в техническите детайли, въпреки че заслугата за конструирането на кораба ще получат други и така би трябвало да бъде. Това, което Шао-Ли Уу направи, е корекция към основните изчисления, много важна, разбира се, и сега знаем, че без нея свръхсветлинния полет няма да бъде практически приложим, но това е само глазурата на тортата. Тортата остава моя.

— Добре. Ако си сигурна в това, аз съм доволен.

— Всъщност, Крайл, надявам се, че сега Шао-Ли Уу ще поеме ръководството на свръхсветлинния полет. Истината е, че моето време отмина — що се отнася до науката. Само що се отнася до науката, Крайл.

Фишър се усмихна.

— Знам.

— Но в научната област аз вече превалих върха. С работата си разработих концепциите, които имах, когато се дипломирах. 25 години правих изводи и стигнах почти до крайния си предел. Нужни са съвсем нови идеи, съвършено ново мислене, навлизане в непознати територии. Аз вече не мога да направя това.

— Хайде, Теса, не се подценявай.

— Никога не съм страдала от чувство за малоценност, Крайл. Младежта ни е нужна заради новото й мислене. Мозъкът на младите хора е не само млад, той е нов. Шао-Ли Уу има уникален геном. Той има опит, който е само негов и на никой друг. Той може да има нови идеи. Те, разбира се, са основани на това, което аз направих преди него и дължи много на това, на което го научих. Той е мой ученик, Крайл, дете на моя интелект. Всичко, което той свърши добре, има положителен ефект върху мен. Да му завиждам? Аз се гордея с него. Какво има, Крайл? Не изглеждаш щастлив.

— Независимо как изглеждам, Теса, аз съм щастлив, щом ти си щастлива. Проблемът е в това, че имам чувството, че ми излагаш теорията на научния напредък. В историята на науката, както и навсякъде, няма ли случаи на завист, случаи, когато учителите са мразели учениците си за това, че са ги надминали?

— Разбира се, бих могла веднага да ти цитирам половин дузина прословути примери, но това са редки изключения и истината е, че в момента не се чувствам така. Не казвам, че не е възможно някога да се ядосам на Шао-Ли Уу и Вселената, но в момента не е така и възнамерявам да се насладя на тези мигове докато… Сега пък какво има?

Тя натисна копчето за включване на предавателя и младото лице на Мери Бланковиц се появи триизмерно на екрана.

— Капитане — каза колебливо. — Тук обсъждаме нещо. Дали може да се консултираме с вас?

— Да няма нещо с полета?

— Не, Капитане. Спорим за стратегията.

— Разбирам. Добре. Не е нужно да идвате тук. Аз ще дойда в контролната зала.

Теса изключи предавателя.

Фишър промълви:

— Бланковиц рядко изглежда толкова сериозна. Според теб какво ги притеснява?

— Вместо да размишляваш, ще отида да разбера. — И направи знак на Фишър да я последва.

77.

Тримата бяха в контролната зала и внимателно седяха на столове на земята, въпреки че в момента гравитацията беше нулева. Със същия успех можеха да седят всеки на различна стена, но това щеше да ги отвлича от сериозната ситуация и освен това щеше да е неуважение към Капитана. Съществуваше отдавна развита система на етикет по отношение на нулевата гравитация.

Теса Уендел не обичаше нулевата гравитация и ако поискаше да се възползва от привилегиите си на Капитан, можеше да настоява корабът да е в постоянна ротация, за да се създаде центробежен ефект, който донякъде щеше да създава чувство за гравитация. Тя знаеше много добре, че траекторията на полета се изчислява много по-лесно, когато корабът е в покой, както транслационен, така и ротационен по отношение на Вселената като цяло, но изчисляването й при въртеливо движение на кораба не усложняваше работата толкова много.

Въпреки това, да настоява за такова нещо би представлявало неуважение към човека зад компютъра. Също, според етикета, Теса Уендел зае мястото си и Крайл Фишър забеляза и вътрешно се усмихна, че тя залитна леко. Въпреки Колониалният си произход тя явно така и не се бе окопитила в Космоса. Самият той (още една вътрешна усмивка — този път на задоволство), въпреки че беше землянин, се движеше при нулева гравитация сякаш беше роден за това.

Шао-Ли Уу пое дълбоко дъх. Той имаше широко лице, което би отивало на нисък човек, но когато се изправеше, беше над среден ръст. Косата му беше тъмна и съвсем права, а очите — много тесни.

— Капитане — каза тихо той.

— Какво има, Шао-Ли Уу? Ако ми кажеш, че е възникнал проблем в програмирането, може да се поддам на изкушението да те удуша.

— Няма проблем, Капитане. Никакъв проблем. Всъщност има такава липса на проблеми, че ми се струва, че приключихме и трябва да се връщаме на Земята. Бих искал да предложа това.

— На Земята? — Уендел каза това след кратка пауза, по време на която беше погледнала изненадано. — Защо? Все още не сме изпълнили задачата си.

— Мисля, че сме, Капитане, — отвърна Шао-Ли Уу и лицето му стана безизразно. — Ние просто не знаехме каква е задачата ни. Разработихме практическа система на свръхсветлинния полет, с която не разполагахме при тръгването си от Земята.

— Знам, но какво от това?

— И нямаме никаква връзка със Земята. Ако сега продължим към Звездата Съсед и ако нещо се случи с нас, ако нещо се обърка, Земята няма да притежава практически свръхсветлинен полет и не се знае докога. Това може да окаже сериозно влияние върху евакуирането на Земята с приближаването на Звездата Съсед. Мисля, че е важно да се върнем и да обясним това, което открихме.

— Разбирам — каза мрачно Уендел — а ти, Джарлоу, ти какво мислиш по въпроса?

Хенри Джарлоу беше висок, рус и суров мъж. В лицето му имаше нещо меланхолично, което даваше напълно погрешна представа за характера му, а дългите пръсти на ръцете му (в които не личеше особен финес) вършеха чудеса, когато работеха по вътрешността на някой компютър или който и да е от уредите на борда на кораба.

— Аз намирам, че в думите на Шао-Ли Уу има някаква логика. Ако разполагахме със свръхсветлинни средства за комуникация, можехме да предадем информацията на Земята и да продължим. Какво ще стане с нас след това би имало значение само за нас самите. В сегашното положение не можем да пренебрегнем гравитационните корекции.

— А ти, Бланковиц? — попита тихо Уендел.

Мери Бланковиц се размърда притеснено. Тя беше дребна млада жена и дългата й тъмна коса беше подстригана на бретон, който падаше на черта точно над веждите й. По това, по крехката си структура и резките, нервни движения, тя приличаше на миниатюрна Клеопатра.

— Не съм съвсем сигурна, — каза тя — Нямам много определено мнение за това, но мъжете сякаш ме убедиха. Не смятате ли, че е важно да предадем тази информация на Земята? По време на това пътуване открихме съдбоносни ефекти и се нуждаем от повече и по-добри кораби с компютри, програмирани като е взета предвид гравитационната корекция. Ще можем да покрием разстоянието между Слънчевата система и Звездата Съсед при по-голяма гравитационна сила, така че при тръгването ще се намираме по-близо до Слънцето и ще пристигнем по-близо до Звездата Съсед, без да се налага да плаваме из пространството със седмици в началото и в края на пътуването. Струва ми се, че Земята трябва да научи за това.

— Ясно — каза Уендел — цялата работа изглежда е в това дали няма да е по-добре да отнесем на Земята информацията за гравитационната корекция веднага. Шао-Ли Уу, това наистина ли е толкова важно, колкото го представяш? Идеята за тази корекция не ти дойде тук, на кораба. Струва ми се, че ти я обсъди с мен преди месеци. — Тя помисли малко. — Преди почти година.

— Това не беше точно обсъждане, Капитане. Доколкото си спомням, вие бяхте нетърпелива и не ме изслушахте внимателно.

— Да, признах си, че това беше грешка. Но ти си записал всичко това. Аз ти казах да изработиш официален доклад, за да мога да го прегледам, когато имам време.

Тя вдигна ръка.

— Знам, че така и не намерих време да го прочета и дори не си спомням дали го получих, но предполагам Шао-Ли Уу, че ти — какъвто си — си изготвил доклада доста подробно, като си включил всички необходими обяснения и изчисления. Не е ли така, Шао-Ли Уу? Този доклад не е ли в архива?

Шао-Ли Уу сякаш стисна устни, но тонът му остана непроменен.

— Да, но това беше само едно предположение и предполагам, че никой няма да му обърне повече внимание, отколкото вие му обърнахте, Капитане.

— Защо не? Не всички са толкова глупави като мен, Шао-Ли Уу.

— Дори и да му обърнат внимание, той пак не е нищо повече от едно предположение. Когато се върнем, ще можем да представим доказателства.

— Щом съществува предположението, все някой ще намери доказателствата. Знаеш как става в науката.

— Все някой — каза Шао-Ли Уу бавно и важно.

— Сега вече причината за твоята тревога ни стана ясна, Шао-Ли Уу. Ти не се притесняваш, че Земята няма да се сдобие с практическия метод на свръхсветлинния полет. Притесняваш се, че това ще стане, но заслугата няма да е твоя. Не е ли така?

— В това няма нищо лошо, Капитане. Един учен има пълното право да е загрижен за своя авторитет.

Уендел видимо се раздразни.

— Забрави ли, че аз съм Капитан на този кораб и аз вземам решенията?

— Не съм забравил — отвърна Шао-Ли Уу — но това не е плавателен съд от 18 век. Всички ние сме преди всичко учени и трябва да взимаме решения по демократичен начин. Ако мнозинството е за връщане…

— Чакайте! — каза рязко Фишър — имате ли нещо против и аз да кажа нещо преди да продължите? Аз единствен не съм се изказал и ако ще бъдем демократични, бих желал на свой ред да взема думата. Може ли, Капитане?

— Давай — каза Уендел като свиваше и разтваряше дясната си длан сякаш копнееше да хване някого за гърлото.

— Преди около седем века и половина — каза Фишър — Христофор Колумб отплавал на запад от Испанския бряг и след време открил Америка, въпреки че самият той така и не разбрал, че е направил това. По пътя той открил, че отклонението на магнитната стрелка на компаса от посока север, т.нар. „магнитно отклонение“ се променя с промяната на географската дължина. Това е било важно откритие и всъщност е било първото истинско откритие, направено по време на морско плаване. Сега кой знае, че Колумб е открил променянето на магнитното отклонение? Никой. А, че Колумб е открил Америка? Всички. Да предположим, че когато прави това откритие, Колумб решава насред път да се върне и да поднесе радостната вест на крал Фердинанд и кралица Изабела, за да запази за себе си славата на откривател на това явление? Това откритие може би щеше да бъде посрещнато с интерес, а монарсите след време щяха да изпратят друга експедиция, начело да речем с Америко Веспучи, който щеше да стигне до Америка. В такъв случай кой щеше да помни, че Колумб е направил някакво откритие, свързано с компаса? Никой. А, че Веспучи е открил Америка? Всички.

И така, наистина ли искате да се върнем? Откриването на гравитационната корекция, сигурен съм, ще бъде запомнена от малцина като страничен ефект към свръхсветлинния полет. Но екипажът на следващата експедиция, който действително ще достигне Звездата Съсед, ще бъде приветстван като първият, който е достигнал до друга звезда с помощта на свръхсветлинния полет. Вие тримата, дори и ти, Шао-Ли Уу, едва ли ще бъдете споменати и в бележките под линия.

Може би смятате, че като награда за великото откритие, което Шао-Ли Уу направи, вие ще бъдете изпратени на следващия полет, но се боя, че не е така. Виждате ли, Игор Коропатски, който е Директор на Земните служби за Разследване и който ни чака на Земята, се интересува изключително от информация за Звездата Съсед и нейната планетна система. Той ще изригне като Кракатоа, когато научи, че сме били толкова близо до нея и сме се върнали. И, разбира се, Капитан Уендел ще бъде принудена да обясни, че вие тримата сте се разбунтували, което е едно много сериозно нарушение, въпреки че това не е плавателен съд от 18 век. Не само, че няма да бъдете включени в следващата експедиция, но никога вече няма да влезете в лабораторията. Можете да бъдете сигурни. Това, в което може да влезете, въпреки че сте бележити учени, е затвора. Не подценявайте гнева на Коропатски. И така помислете си. Напред към звездата Съсед. Или назад към дома?

Настъпи тишина. Известно време никой не продума.

— Е — каза Уендел. — Мисля, че Фишър съвсем ясно ви обясни положението. Никой ли няма да каже нещо?

Бланковиц каза тихо:

— Всъщност аз не го бях обмислила добре. Мисля, че трябва да продължим.

— Аз също — изсумтя Джарлоу.

— А ти Шао-Ли Уу?

Шао-Ли Уу сви рамене.

— Няма да се деля от останалите.

— Радвам се да чуя това. Що се отнася до Земните власти случаят е забравен, но по-добре да не се повтаря, никакви по-нататъшни действия, които могат да се тълкуват като бунт.

78.

В тяхната каюта Фишър каза:

— Надявам се нямаш нищо против, че се намесих. Страхувах се, че ще избухнеш напразно.

— Напротив, много добре направи. Нямаше да се сетя за аналогията с Колумб, която беше чудесна. Благодаря ти, Крайл — и тя стисна ръката му.

— Трябваше по някакъв начин да оправдая присъствието си на кораба — усмихна се той.

— Да оправдаеш е слабо казано. А и нямаш представа колко отвратена бях, че Шао-Ли постъпи по този начин точно след като ти казах колко се радвам за него и за признанието, което ще получи. Чувствах се благородна заради радостта си, че ще поделя почестите, заради етиката в научните изследвания, където всеки получава заслужения дял, а той поставя личната си гордост над проекта.

— Това е човешко, Теса.

— Знам. А това, че в този човек има тъмни нравствени петна, не променя факта, че той притежава страхотно остър научен ум.

— Боя се, че в своите аргументи изхождах от лични позиции, а не от общото благо, така да се каже. Желанието ми да стигнем до звезда Съсед няма нищо общо с проекта.

— Разбирам това. И все пак ти благодаря. — Фишър изпита неудобство от сълзите в очите й и тя примигна, за да ги прогони.

Той я целуна.

79.

Това беше една обикновена звезда, която по нищо не се отличаваше от останалите, тъй като все още беше прекалено бледа. Всъщност Крайл Фишър би я загубил от поглед, ако не я беше хванал на мерник в центъра на мрежата от концентрични кръгове и радиуси.

— Има разочароваща прилика със звезда, нали? — отбеляза Фишър и на лицето му се появи мрачния израз, характерен за него.

Мери Бланковиц, единствената освен него на наблюдателния пулт, отвърна:

— Но тя не е нищо повече от една звезда, Крайл.

— Имам предвид, че изглежда като бледа звезда — а ние сме толкова близо.

— Близо на думи. Все още се намираме на една десета от светлинната година, което не е съвсем близо. Просто Капитан Уендел е предпазлива. Аз бих закарала „Свръхсветлинен“ много по-близо. Бих искала вече да се намираме по-близо — нямам търпение.

— Преди последното преминаване ти беше настроена за връщане на Земята, Мери.

— Не съвсем. Те просто ме придумаха. Но след твоето кратко слово се почувствах като пълна глупачка. Смятах, че е естествено, ако всички се върнем и втория път да пътуваме всички, но ти ми разясни положението. Толкова искам да използвам НД.

Фишър естествено знаеше какво означава НД. Това беше невронния детектор. Той самият усещаше тръпката. Отчитането на разум би означавало, че са попаднали на нещо далеч по-важно от всички метали, камъни, ледове и газове, които иначе биха могли да открият.

— От това разстояние не можеш ли? — каза той колебливо.

Тя поклати глава.

— Не. Трябва да се доближим значително повече, а оттук не можем просто да се придвижим до нея. Това ще ни отнеме около година. Щом научим каквото можем за Звездата Съсед оттук и Капитанът сметне това за достатъчно, ще извършим още едно преминаване. Очаквам, че най-късно до два дни ще се намираме на няколко астрономически единици от Звездата Съсед и тогава ще мога да започна своите наблюдения и да бъда от полза. Чувствам се като излишен товар.

— Да — отвърна тихо Фишър — Знам.

По лицето на Бланковиц се изписа загриженост.

— Извинявай, Крайл. Нямах предвид теб.

— Спокойно можеше и мен да имаш предвид. Независимо колко близо отидем до Звездата Съсед, от мен може да няма никаква полза.

— Ще има, ако засечем разум. Ти ще можеш да разговаряш с тях. Ти си роторианец, а това ще ни помогне.

Фишър се усмихна мрачно.

— Бях роторианец само няколко години.

— Това не е ли достатъчно?

— Ще видим. — И той нарочно смени темата. — Сигурна ли си, че невронният детектор работи?

— Напълно. Можем да проследим всяка Колония в орбита само по излъчените от нея плексони.

— Какво представляват плексоните, Мери?

— Наименование, което аз измислих за фотон-комплекса, характерен за мозъците на бозайниците. Ако не сме много далеч, можем да откриваме и коне, но мозъчната дейност на по-голям брой хора можем да засечем и на астрономически разстояния.

— А защо „плексони“?

— От „комплексност“. Един ден — ще видиш — един ден ще използват плексоните не само за откриване на живот, но и за изследване на вътрешните функции на мозъка. И за това съм измислила име — „плексофизиология“. Или може би „плексоневроника“.

— Смяташ ли, че имената са важни?

— Да. Те помагат да се изразяваме по-стегнато. Не е необходимо да казваш „тази област от науката, която се занимава с взаимоотношенията между това и онова“. Просто казваш „плексоневроника“ — да, това май звучи по-добре. Те са улеснени. Спестяват ти време за мислене на по-важни неща. Освен това… — тя се поколеба.

— Да? Освен това?

— Ако аз измисля име и то се приеме — продължи бързо тя — това ще ми осигури кратка бележка в историята на науката. Нещо такова: „Думата «плексон» е въведена от Мери Оджина Бланковиц през 2237 по време на първия «свръхсветлинен» полет със скорост, по-голяма от тази на светлината.“ Малко вероятно е да бъде спомената другаде или по-друга причина, така че ще се задоволя с това.

— Ами, ако откриеш своите плексони, Мери, а няма човешки същества? — попита Фишър.

— Искаш да кажеш извънземен живот? Това би било още по-вълнуващо, отколкото да засечем присъствието на хора. Но не е много вероятно. Толкова пъти сме оставали разочаровани. Мислехме, че на Луната, Марс, Калисто, Титан може да съществува поне примитивен живот. Нищо не излезе. Хората са направили предположения за най-различни странни форми на живот — живи галактики, живи облаци космически прах, живот на повърхността на звезда-неутрон, какво ли не. За никое от тях няма доказателства. Не, ако изобщо нещо засека, то ще е човешки живот. Убедена съм в това.

— А няма ли да засечеш плексоните, излъчвани от петимата от екипажа на кораба? И това няма ли да заглуши някакви сигнали, които можем да засечем на милиони километри разстояние?

— Това наистина усложнява нещата, Крайл. Трябва така да нагласим НД, че ние петимата да сме извън обсега му, а това трябва да се направи много внимателно. При най-малкото отклонение ще бъде заличено всичко друго, което бихме могли да засечем. Един ден, Крайл, автоматизирани НД ще се изпращат през хиперпространство до всички точки на Вселената, за да търсят плексони. В близост до тях няма да има човешки същества и това само по себе си ще ги прави с няколко степени по-чувствителни от нашия НД, който сега трябва да съобразим с нашето присъствие. Ще откриваме съществуването на разум на места, много преди да достигнем до тях.

Шао-Ли Уу се появи. Той погледна Фишър с нотка на неприязън и попита с безразличие:

— Как е Звездата Съсед?

Бланковиц му отвърна:

— Нищо интересно от това разстояние.

— Е, утре или вдругиден сигурно ще извършим ново преминаване и тогава ще видим.

— Да, ако открием Роторианците. — Шао-Ли Уу хвърли един поглед към Фишър. — Но дали ще ги открием?

Ако въпросът бе отправен към Фишър, то той не отговори. Просто стана загледан в Шао-Ли Уу с безизразен поглед.

Ще ги открием ли? — помисли си Фишър.

Дългото чакане скоро щеше да свърши.