Очите на дракона

114.

Интуицията на Флаг не го била излъгала. Питър бил свършил с преглеждането на въжето си за усукани нишки, но все още чакал в стаята си в кулата Викача да обяви полунощ, когато Флаг излетял през Централната порта и започнал да пресича Площада на Иглата. Църквата на Великите Богове паднала в единайсет и четвърт. В дванайсет без четвърт кристалната топка показала на Флаг онова, което искал да знае (може би ще се съгласите с мен, че тя се опитала да му покаже истината по два различни начина още преди това), но когато Флаг започнал да прекосява Площада, оставали още десет минути до полунощ.

Централната порта се падала на север от Иглата. На югозапад имало малък вход за замъка, известен като вратата на търговците. Между Централната порта и вратата на търговците можело да се прекара права линия. Точно по средата на тази мислена линия се издигала самата Игла, разбира се.

Почти по същото време, когато Флаг излязъл от Централната порта, Бен, Денис, Нейоми и Фриски се измъкнали през Портата на търговците. Приближавали се един към друг без да знаят това. Иглата стърчала между тях, вятърът бил стихнал и компанията на Бен би трябвало да чуе бързото потракване от ботушите на Флаг по калдъръма. И Флаг би трябвало да чуе далечното поскърцване на несмазано колело. Но всички те, включително и Фриски, която отново вършела обичайната си работа и теглела, били потънали в собствените си мисли.

Бен и компанията му стигнали първи до Иглата.

— Сега… — заговорил Бен и в същия миг, откъм другата страна, на по-малко от четирийсет крачки от тях, броено покрай Иглата, Флаг започнал да думка по заключената с три резета врата на надзирателите.

— Отворете! — крещял той. — Отваряйте в името на краля!

— А се… — започнал Денис, но Нейоми като е желязна ръка затиснала устата му и погледнала към Бен с изплашени очи.