Очите на дракона

79.

На седемдесет километра оттам, увит в пет одеяла против лютия студ и ревящия вятър, Флаг извикал в съня си точно в мига, в който Денис последвал краля в тайния проход. На някаква могилка недалеч вълци завили в унисон с вика му. Войникът, който спял най-близо до Флаг от лявата му страна умрял внезапно от инфаркт, докато сънувал как огромен лъв се насочва към него, за да го погълне. Войникът, който спял отдясно на Флаг, се събудил сутринта с откритието, че е ослепял. Световете понякога потреперват и се завъртат обратно на осите си и сега било тъкмо такова време. Флаг почувствувал това, но не успял да го разбере. Спасението на всичко добро понякога се дължи само на това, че в моменти с огромно значение се случва злите същества да останат странно слепи. На сутринта, когато кралският магьосник се събудил, знаел, че е бил споходен от лош сън, най-вероятно дошъл от отдавна забравеното му минало, но не можел да си спомни какъв бил той.