Очите на дракона

52.

Питър действително се чувствал отчаян… но не чак така дълбоко, както си мислел Безън. Той прекарал първата си седмица в Иглата във внимателно обмисляне на положението си и в опити да реши, какво трябва да направи. Не се хранел, за да си избистри мислите. И те наистина се избистрили, но известно време Питър се чувствал ужасно объркан и тежестта на ситуацията притискала съзнанието му като наковалия. После си спомнил една проста истина: той знаел, че не е убил баща си, дори всеки друг в кралството да мислел обратното.

През първите ден, два трябвало да се пребори с безполезните си емоции. Детското в него продължавало да крещи Не е честно! Това не е честно! И разбира се, че не било, но този вид мислене не водел до никъде. Щом попостил, Питър започнал да си възвръща контрола над себе си. Празният му стомах заглушил детинското в него. Той започнал да се чувства по-чист, пресушен и празен… подобно на чаша, която чака да бъде напълнена. След като два-три дни не ял нищо, куркането в стомаха му поутихнало и започнал да чува истинските си мисли по-ясно. Той се молел, а част от него знаела, че всъщност прави нещо повече — говори на себе си, изслушва се, чуди се дали има някакъв начин да се измъкне от този затвор в небето, където така вещо бил натикан.

Той не е убил баща си. Това било първото. Някой му е лепнал обвинението, било второто. Кой? Естествено, че имало само един човек, способен да го направи, само един човек в целия Делейн, който можел да разполага с такава ужасна отрова като Драконовия пясък. Флаг.

Така всичко добивало смисъл. Флаг знаел, че за него няма да има място в едно кралство, управлявано от Питър. Флаг се бил постарал да направи от Томас свой приятел… и да накара момчето да се страхува от него. По някакъв начин Флаг бе убил Роланд, след което бе подредил доказателствата, изпратили Питър в Иглата. Той стигнал дотук на третата нощ от царуването на Томас.

В такъв случай какво можел да стори? Просто да се примири? Не, нямало да го направи. Да избяга? Не би могъл. Никой никога не е успявал да избяга от Иглата. Освен…

Озарило го хрумване. Това станало на четвъртата нощ, като гледал към подноса с вечерята. Тлъсто месо, разводнена бира, солен хляб. Проста бяла чиния. Без салфетка.

Освен, ако…

Лъчът надежда станал по-ярък.

Можело и да има начин да избяга. Да. Щял да бъде ужасно опасен и да отнеме много време. Не било изключено след дълго подготвяне да си докара единствено смърт, въпреки всички положени усилия. Но… можело и да има начин.

А ако действително успеел да избяга, тогава какво? Имало ли някакъв начин да докаже, че убиеца е магьосникът? Питър не знаел. Флаг бил лукава, стара змия — той не би оставил никакво доказателство за онова, което е извършил, та да се проклина после. Можел ли Питър да измъкне от магьосника признание? Възможно било да успее при допускането, че по начало сполучи да сложи ръце на него — Питър предполагал, че Флаг може да изчезне яко дим, щом чуе за бягството на Питър от Иглата. Би ли повярвал някой на признанието на Флаг, дори Питър да смогне да му го измъкне? О, да, той си е признал убийството на Роланд, щели да кажат хората. Питър, избягалият отцеубиец, го принудил с опрян в гърлото меч. В такова положение и аз бих признал всичко, дори че съм убил господ!

Сигурно ще се изкушите да се присмеете на Питър — да му се въртят такива мисли в главата, докато още стои затворен на сто метра височина в небето. Може да решите, че е впрегнал каруцата доста по-напред от коня. Но Питър вече знаел как да избяга. Можело да се окаже, разбира се, че това е само начин да умре млад, но той смятал, че има шанс и да успее. Все пак… дали си струвало да хвърля целия този труд, ако накрая нямало да стигне доникъде? Или, още по-зле, ако по някакъв начин, който отсега не можел да предвиди, станел причина за нови беди в кралството?

Той мислел за тези неща и се молел. Четвъртата нощ минала… петата… шестата. На седмата нощ Питър взел следното решение: по-добре да опита, отколкото да не опитва; по-добре да положи усилия да поправи злото, дори това да му струва живота. Била извършена несправедливост. Той открил странно нещо… фактът, че била извършена несправедливост спрямо него не изглеждал и наполовина толкова важен, колкото фактът, че е била извършена изобщо. Тя трябвало да бъде поправена.

На осмия ден от царуването на Томас, той изпратил да повикат Безън.