Очите на дракона

99.

Донесли вечерята на Питър точно в шест часа в неделя. Буреносните облаци прихлупвали Делейн и температурите били започнали да падат, но вятърът още не започвал да духа и все още не била паднала и снежинка. На отсрещната страна на Площада, облечен в бял работен костюм, откраднат от един чирак в кухнята, Денис стоял тревожно, притаен в най-тъмната сянка, която могъл да открие, втренчен в единственото петно от бледожълта светлина на върха на Иглата — свещта на Питър.

Питър естествено не знаел нищо за бдението на Денис. Бил изпълнен от тайнството на идеята, че независимо дали щял да умре, или да живее, това ще е последната вечеря, изядена в тази прокълната затворническа килия. Тя се състояла както обикновено от жилаво, пресолено месо, полуизгнили картофи и разредена бира, но той щял да погълне всичко. През последните три седмици бил ял малко и прекарвал цялото време, когато бил буден и не работел на малкото станче, в упражнения, за да подготви тялото си. Днес обаче изяждал всичко, което му донасяли. Тази нощ щял да се нуждае от цялата си сила.

Какво ли ще стане с мен? продължавал да се пита той, докато сядал на масичката и отмествал салфетката, която покривала храната му. Къде точно да отида? Кой би ме приютил? Ще рискува ли някой? Всички хора, както се казва, трябва да вярват в боговете… но Питър, да се уповаваш толкова много, просто е нелепо.

Стига толкова. Каквото е писано да стане, ще стане. Сега яж и не мисли повече за…

Тъкмо тогава неспокойните му мисли се прекъснали, понеже докато разгъвал салфетката си, усетил леко бодване, прилично на жарване с коприва.

Смръщил се и като погледнал надолу, забелязал, че на върха на десния му показалец се е появила малка капчица кръв. Първата мисъл на Питър била за Флаг. В приказките отровителството винаги се свързвало с иглата. Може би той току-що бил отровен от Флаг. Това била първата му мисъл и съвсем не била глупава или лишена от основания. В края на краищата, Флаг и преди бил използувал отрова.

Питър вдигнал салфетката, видял малкото сгънато нещо с черните, зацапани знаци по него… и веднага я сложил отново на масата. Лицето му останало спокойно и хладнокръвно, без да даде и най-малък признак за дивата възбуда, която се разбушувала в него при вида на забодената в салфетката бележка.

Погледнал спокойно към вратата, внезапно уплашен да не види там някой от надзирателите или самия Безън, втренчен с подозрение в него. Не забелязал никого. В началото, когато го затворили в Иглата, принцът бил обект на огромно любопитство, зяпали го така, както се разглежда някой рядък вид риба в аквариум, някои чак вмъквали тайно възлюбените си и ги качвали горе на върха, за да погледнат чудовището-убиец (въпреки че ако ги хванели, те самите щели да бъдат затворени). Но Питър бил образцов затворник и бързо им омръзнал. Сега никой не го гледал.

Питър се насилил да изяде цялата вечеря, макар че вече не я искал. Не желаел да даде и най-малкия повод за подозрение, особено пък сега. Нямал никаква представа от кого можела да е бележката или какво пишело в нея, нито защо запалила такъв огън в него. Но това, че дошла тъкмо сега, само часове преди планирания му опит за бягство, му се струвало като поличба. Но за какво?

Когато най-сетне изял храната, отново погледнал към вратата, за да се увери, че шпионката е затворена, и се насочил към спалнята си, като просто държал салфетката в ръка, сякаш ей-тъй е забравил, че я държи. В спалнята откачил бележката (ръцете му толкова силно треперели, че отново се убол) и я разгънал. Била гъсто изписана от двете страни с по детски разкривени букви, но била достатъчно четлива. Погледът му потърсил първо подписа… и очите му се ококорили. Била подписана с Денис — твой Приятел и Слуга За Винаги.

— Денис ли? — промърморил Питър. Бил толкова смаян, че не забелязал, че шепне на глас. — Денис?

След това обърнал обратно бележката и само началото на писмото било достатъчно, сърцето му лудешки да забарабани. Обръщението било: Кралю мой.