Очите на дракона

138.

Томас запалил огъня, наметнал халата на мъртвия си баща и придърпал стола на Роланд по-близо до огнището. Усещал, че скоро ще потъне в здрав сън и това било чудесно. Но докато седял и клюмал с примигващи очи, погледнал към трофеите, монтирани по стените, които зловещо проблясвали на пламъка със стъклените си очи и му хрумнало, че му се искат още две неща. Те били почти свещени и той никога не би посмял да ги докосне, ако баща му бил още жив. Но Роланд бил мъртъв и така Томас взел един стол, стъпил на него и свалил от стената големия лък на баща си и стрелата Врагобой, които били закрепени над главата на Деветака. За момент погледнал право в едно от зеленикаво кехлибарените очи на дракона. Той много пъти бил наблюдавал през тях, но сега, когато се втренчил, не видял нищо друго освен собственото си бледо лице, подобно на лице на затворник, гледащ навън през килията си.

Въпреки че всичко в кабинета било сковано от студ (огънят щял да постопли малко поне около камината, но за това било необходимо време), Томас си помислил, че стрелата е странно топла. Той смътно си спомнил една стара приказка, слушана като бил малко дете, според която оръжие използвано веднъж да се убие дракон, никога не загубва топлината му. Изглежда, че приказката е казвало истината, помислил си Томас сънливо. Но нямало нищо страховито в топлината на стрелата, тя изглеждала успокоителна. Томас седнал отново, в едната му ръка свободно висял лъкът, а другата стискала Врагобой, излъчващ странната си, приспивна топлина. Той не усещал, че в този миг брат му идва насам, за да търси същото това оръжие и че Флаг — причината за раждането му и главен тъмничар на живота му — следва Питър по петите.