Очите на дракона

80.

Мракът в тайния проход бил абсолютен и непрогледен, въздухът неподвижен и сух. Денис доловил, че някъде отпред идва ужасен, отчаян звук.

Кралят плачел.

При този звук част от страха на Денис го напуснал. Той бил обзет от силно учудване и голяма жалост заради Томас, който винаги изглеждал толкова нещастен. Откакто бил крал, станал дебел и пъпчив, често изглеждал много бледен, ръцете му треперели от твърде голямото количество вино, изпито предишната вечер, а дъхът му миришел лошо. Краката на Томас вече започвали да се изкривяват и когато Флаг не бил с него, вече вървял с наведена глава, а косата висяла пред лицето му.

Денис опипвал пътя пред себе си с протегнати напред ръце. Звукът от плача се приближавал в тъмното… и тогава изведнъж мракът се разредил. Той чул лек звук от плъзгане и започнал отчасти да вижда Томас — той стоялв края на коридора и от две малки дупки в тъмното се процеждала слаба кехлибарена светлина. На Денис те му се сторили особени като две плаващи очи.

Тъкмо когато Денис започнал да се надява, че всичко ще бъде наред, че може и да оцелее от тази странна нощна разходка, Томас изпищял. Пищял толкова силно, че би трябвало гласните му струни да се скъсат. Краката на Денис омекнали и той паднал на колене, като притискал с ръце устата си, за да спре собствените си викове и сега му се струвало, че този таен проход е пълен с призраци, призраци наподобяващи огромни припляскващи прилепи, които всеки момент щели да се заплетат в косата му. Да, мястото изглеждало пълно с неспокойни мъртъвци, а може и да било, може наистина да било.

Той почти припаднал… почти… но не съвсем.

Някъде под себе си чул лаещи кучета и осъзнал, че се намират над кучкарника на стария крал. Няколкото останали живи ловджийски кучета на Роланд продължавали да обитават замъка. Те били единствените живи същества, освен самия Денис, които чули тези диви писъци. Но кучетата били истински, а не призраци и Денис се вкопчил в тази мисъл, както удавник се хваща за сламка.

Не след дълго той осъзнал, че Томас не само пищи, а нарежда и някакви думи. Отначало Денис успял да различи само една отделна фраза, изревавана отново и отново: Не пий виното! Не пий виното! Не пий виното!