Океанът в края на пътя

Благодарности

Тази книга е книгата, която току-що прочетохте. Тя свърши. Вече сме в „Благодарности“. Това всъщност не е част от книгата. Не сте длъжни да го четете. Повечето са имена.

Дължа благодарности на толкова много хора. Тези, които бяха в живота ми, когато имах нужда от тях, тези, които ми носеха чай, тези, които написаха книгите, с които отраснах. Да изтъквам когото и да е от тях, е глупаво, но няма как - започвам...

Когато завърших книгата, я изпратих на много мои приятели да я прочетат. Те я прочетоха с мъдри очи и ми казаха кое е добре според тях и над кое трябва да се поработи. Благодарен съм на всички тях, но особена благодарност дължа на Марая Давана Хедли, Олга Нунес, Алина Симоне (кралица на заглавията), Гари К. Уолфи, Кат Хауард, Кели Маккълоу, Ерик Съсман, Хейли Кембъл, Валя Дудич Лупеску, Мелиса Map, Илайз Маршъл, Антъни Мартингети, Питър Страуб, Кат Денингс, Морис Шама, Фара Менделсън, Хенри Селик, Клер Кони, Грейс Манк и Корнелия Функе.

Този роман започна, макар че не знаех, че ще се получи роман по онова време, когато Джонатан Стреън ме помоли да му напиша разказ. Започнах да разказвам историята за копача на опали и семейство

Хемпсток (които бяха живели във фермата в главата ми толкова дълго време) и Джонатан бе снизходителен и добър, когато най-сетне признах на себе си и на него, че това не беше къс разказ и го оставих да се превърне в роман.

Семейството в тази книга не е собственото ми, които щедро ме оставиха да заграбя пейзажа на детството си и гледаха как свободно го преобразявах в разказ. Благодарен съм на всички тях, особено на най-малката ми сестра, Лизи, която ме окуражи и която ми прати отдавна забравени, човъркащи паметта снимки. (Жалко че не си спомних навреме за старата оранжерия, за да я включа в книгата.)

В Сарасота, Флорида, Стивън Кинг ми напомни за радостта от това просто да пишеш ежедневно. Думите спасяват живота ни понякога.

Тори ми предложи убежище, в което да пиша, и не бих могъл да ѝ се отблагодаря достатъчно.

Арт Шпигелман ми даде любезното си разрешение да използвам крилата фраза от беседата му с Морис Сендак в „Нюйоркър“ като мото.

Преди тази книга да стигне до втората си чернова, докато печатах ръкописа на първата си чернова, нощем четях дневната си работа на жена ми Аманда в леглото и научих повече за думите, които бях написал, като ги четях на глас, отколкото изобщо съм научавал някога за нещо, което съм направил. Тя беше първият читател на книгата и нейното объркване и разочарование понякога, въпросите ѝ и радостта ѝ, ме насочваха при следващите редакции. Писах тази книга за Аманда, когато тя беше далече и много ми липсваше. Животът ми щеше да е много по-сив и унил без нея.

Дъщерите ми Холи и Меди и синът ми Майкъл бяха моите най-мъдри и най-милостиви критици от всички.

Имам чудесни редактори от двете страни на Атлантика: Дженифър Брел и Джейн Морпет, и Роуз Мери Броснан, всички те прочетоха книгата на първа чернова и всички предложиха различни неща, които трябваше да променя, да оправя и преподредя. Джейн и Дженифър също така съдействаха изключително за раждането на книга, която никой от нас не очакваше, дори самият аз.

Много бих искал да благодаря на клуба за лекции „Зина Съдърланд“, изнасяни в Обществената библиотека в Чикаго. Лекцията пред клуба, която изнесох през 2012 г., беше по същество главно разговор със самия мен за тази книга, докато я пишех, опит да разбера какво пишех и за кого беше предназначено то.

Мери Лий Хайфец е моят литературен агент вече от двайсет и пет години. Подкрепата ѝ за тази книга и за всичко през последния четвърт век е неоценима. Джон Левин, моят агент за филми и други подобни, е чудесен читател, макар да създава впечатлението за един зъл Ринго Стар.

Добрите хора в „Туитър“ бяха изключително отзивчиви, когато трябваше да проверя колко са стрували блекджекът и бонбоните асорти през 60-те. Без тях можех да съм написал книгата си два пъти по-бързо, но...

И най-сетне, моите благодарности на семейство Хемпсток, които, под една или друга форма, винаги са били там, когато съм имал нужда от тях.

Нийл Геймън,

Айл ъф Скай, юли 2012