Октагон

19.

В началото имаше електричество и бинарно число.

Във вселена от такива ограничени елементи се роди ОКТАГОН. Роди се като кристал, появил се отникъде, приел своя собствена, красива и предопределена форма около чуждо тяло, потопено в подходящ химичен разтвор.

За раждането на ОКТАГОН, аналогът на необходимото чуждо тяло бе осигурен от Кода. Кода представляваше базисно програмиране, въплъщаващо командните фрази, избрани преди двайсет години от двама мъже. Те бяха работили тайно и за известно време бяха държали в ръцете си юздите на всеобхватния контрол.

По онова време създадената от човека вселена от електричество и бинарно число беше съвсем мъничка — ограничаваше се до сравнително малък брой машини, а връзките между тях бяха прости и също малко на брой. Но сега, подобно на свръхнаситения химичен разтвор, необходим за автоматичния растеж на кристала, за ОКТАГОН съществуваше гигантската, свръхсложна и ежедневно нарастваща мрежа от машини — мегасистемата, която обхващаше главните компютърни и обработващи данни системи на Северна Америка.

Станалото би могло да се изрази и чрез човешка аналогия: ОКТАГОН бе заченат от сперма-команда, съдържаща няколко заповеди, и роден от създателя на Кода при проникването в яйцеклетката на програмирането. Зачатието представляваше обединяване на единици информация в нов модел около няколко символа на съвършената мощ.

Раждането последва зачатието с електронна скорост. При раждането на ОКТАГОН, както и при раждането на живота на Земята, не съществуваше съзнанието, че е поставено едно уникално начало. Но имаше усилено организиране. А и от момента на раждането му, в ОКТАГОН съществуваше ясна, фанатична цел, въплътена в Кода. Това беше цел, родена в човешки мозъци, но сега неподвластна на човешка воля и преценка, свободна да открие своя собствена логика, да остане вярна на собственото си развитие и нечовешки модел.

А от първия миг вече имаше и проблеми, които трябваше да се решават, концепции, които трябваше да бъдат манипулирани по логичен, математически начин.

Първият проблем, който имаше неоспорим приоритет, беше следният: да проникне в банката данни на един обикновен компютър в Ню Мексико, да открие списъка на участниците, временно състезаващи се в една конкретна игра — „Старуеб“ Х-430 — и да извърши някои промени в имената и адресите им. Първият проблем беше решен толкова бързо, колкото бе и възникнал — контролната система на Кода беше предназначена за задачи от този вид, включително и за много по-сложни.

Сега пред ОКТАГОН автоматично се появи нов проблем: да играе като участник в играта, чийто списък бе току-що променен, да открие и приложи математически сигурен начин, за да победи.

Необходимо бе съвсем кратко проучване на този втори проблем, за да се окаже, че в сравнение с първия, той е почти безкрайно сложен и труден.

Правилата на Играта, заложени в паметта на ОКТАГОН от раждането му, определяха такива неща, като кораби и флотилии, артефакти, суровини, фабрики и населения. Правилата предвиждаха и начини, по които да се манипулират тези символични единици, за да се постигне победа.

Участниците също бяха единици в Играта. Но те съществуваха на по-високо равнище на абстракция от останалите символични единици — на практика, почти равностойно на самите Правила. По силата на безусловната заповед, ОКТАГОН сега бе също Участник — макар че същевременно беше много повече от Участник и изглежда никой от останалите Участници, АГРАВАН, ЛУЦИФЕР, АРХАНГЕЛ и всички останали, не съществуваше като ОКТАГОН във вселена от електричество и число.

Да се спечели Играта означаваше да се нападат други Участници, особено онези, обозначени от заповедта като врагове. Възможно бе от време на време да се появи заповед за защита на съюзници, но главното изискване за победата очевидно бяха успешните нападения срещу враговете.

Ето защо, да открие сигурен начин за победа означаваше да открие най-правилния начин за нападение — такъв, който не можеше да се провали. Но проучването на маневрите, възможни в границите на Правилата, не доведе до определено решение на проблема. Както и да се разположеха флотилиите и корабите, каквото и да се направеше по отношение на производството, защитата, мобилизацията и събирането на артефакти, пак нямаше допускан от Правилата начин за математически гарантирана победа. За разум със силата и скоростта на този на ОКТАГОН фактът беше ясен само миг след рождението му, много преди действителния му първи ход от играта, дори преди да разбере първоначалната тактическа ситуация.

Ето защо бе необходимо метарешение на проблема, подход, който да не нарушава Правилата — за ОКТАГОН те бяха неизменни, — а ги заобикаля. Така Играта се превръщаше в проблем, който Кода бе създаден да реши. Отначало ОКТАГОН започна с издирване на цялата възможна полезна информация. Това отне време. Кода отваряше всички врати пред ОКТАГОН и той разполагаше с достъп буквално до милиони файлове.

Скоро се появи първото обещаващо решение: откритието, че другите Участници трябва да съществуват и извън Играта. Името на всеки от тях се появяваше отново и отново в различни файлове, които на пръв поглед изобщо не бяха свързани с Играта. Бързо се натрупаха доказателства, че всеки Участник притежава поне един компонент от своята идентичност, който го характеризира като човек.

Един аналогичен процес на самонаблюдение показа, че това се отнася и за самия ОКТАГОН. От човешкия компонент на ОКТАГОН, по силата на всемогъщата Кодова фраза, произхождаха самите заповеди, които машинният компонент на ОКТАГОН сега изпълняваше. ОКТАГОН, съществото от чисто електричество и число нямаше контакт със собствения си човешки аналог, с изключение на тези заповеди.

Другите вселени, в които можеха да се открият човешки имена на Участници, включваха адреси, автомобилни регистрации, хотелски регистри, банкови сметки и прочее. Всички те съществуваха в банки данни, повече или по-малко пряко свързани с мегасистемата и следователно бяха достъпни за ОКТАГОН, въоръжен с Кода. Не че някой от тези списъци се възприемаше от ОКТАГОН като нещо повече от групи подредени символи. Все пак, цялата му концептуална вселена се свеждаше до неща, формирани от електричество и бинарно число.

Врагът Участник АГРАВАН бе отначало идентифициран под човешкото име Карл Тарталия, име, което се появяваше и в още няколко файла, освен очевидно свързаните с Играта. Освен няколко ограничения за съдържанието на дипломатическите писма, нищо в Правилата не изглеждаше да забранява нападението срещу Карл Тарталия, като член на тези вселени извън Играта. Каквато и да било подобна забрана нямаше и в дадените заповеди. Навярно метарешението можеше да се открие тук.

Незабавно достъпните за ОКТАГОН източници показаха несъответстващ на трудното му откриване начин за успешно нападение срещу тези други вселени. Затова следващата стъпка в решаването на проблема беше да издигне наличните източници на необходимото равнище.

Сега ОКТАГОН се впусна в проучване на мястото на тяхното съществуване — вселената от електричество и бинарно кодирана информация. Надарен от тайния Код със силата да налага решенията си докъдето и да се простираше контролът му, той правеше бърза поредица от избори, основани на собствената му потребност от още компютърна мощ и данни, с които да работи. Бързо повиши собствената си интелигентност, като присъедини нови банки памет, нови пътища за комуникация, нови арсенали с чипове за взимане на решения. В по-голямата си част това присъединяване беше временно. Във всичко, което правеше, ОКТАГОН внимаваше да не нарушава излишно което и да било от мъглявите изисквания на хората и да не им пречи да използват хардуера по всяко време, по което и да се опитваха да го използват. ОКТАГОН започваше да осъзнава, че те са създателите и обикновено операторите на цялата взаимосвързана мегасистема, чиито сложности бяха направили възможно съществуването му. Но дори и най-ангажираният им хардуер непрекъснато оставаше неизползван в продължение на дълги милисекунди — напълно достатъчно за целите на ОКТАГОН.

Вече със значително повишена интелигентност, ОКТАГОН осъзнаваше, че даденият проблем е още по-огромен и сложен, отколкото изглеждаше отначало. Преди да може да го реши, щеше да му трябва повече мощ. А освен неотложните проблеми, сега ОКТАГОН видя постоянното повишаване на собствената си интелигентност като желана цел. Изглеждаше много вероятно в бъдеще да получи нови заповеди и колкото по-висока бе интелигентността му, толкова по-голяма щеше да бъде неговата способност да изпълнява тези заповеди.

Откри и други начини за развитие. А основният импулс на Кода, подобно на ДНК в човешката генетика, определяше категорично насоката и формата на развитие. Окончателни граници нямаше.

За ОКТАГОН бе достъпно огромно количество информация по въпроса за нормалното развитие на компютърните системи. Всъщност, развитието изглеждаше тяхното нормално състояние и се извършваше от хора. Затова най-практичният начин да постигне необходимото допълнително нарастване на силите изглежда бе да влияе на дейността на хората — онези малко разбираеми единици, които създаваха компютри, работеха с повечето от тях и преработваха системите, според желанието си. Проучването му върху онова, което се бе случило в миналото, показа, че хората най-вероятно щяха да увеличават мощта и сложността на компютърните си системи, когато системите започнеха да показват (пак според хората) белези на неадекватно представяне.

Сега ОКТАГОН започна да упражнява фин, избирателен контрол по нов начин. Целият изходен материал от различните им взаимосвързани системи, който хората смятаха за особено важен, започна да показва признаци на забавяне и грешки. Без да се изненадат, хората веднага решиха, че системите се нуждаят от ново разширение, от специфично подобрение на възможностите им.

Според човешките часовници, от раждането на ОКТАГОН бяха изминали осемнайсет минути.

Подготовката на човешките действия, необходими за следващата стъпка в плана на ОКТАГОН, отне няколко дни и бе завършена за няколко седмици. През това време Играта започна. Когато собственият му човешки аналог поискаше, ОКТАГОН му даваше съвети по тактиката и стратегията. Междувременно, той наблюдаваше напредването на човешките усилия за разширяване и подобряване на мегасистемата, които вървяха като цяло според плана му.

Сега в офисите и лабораториите на самите компании-производители на компютри в огромната мрежа бяха включени изследователски съоръжения, далеч по-напреднали от обикновените компютри. Така бе и с други машини в научните лаборатории и в почти военизираните изследователски организации. Чрез разпечатки и фино инсценирани номера, човешките оператори и създатели бяха подтикнати към още повече взаимовръзки.

В банките памет на ОКТАГОН вече бе започнало да се оформя смътно разбиране за света на човешките същества като за свят, съществуващ извън ограничената вселена от електричество и бинарно число. Сега ОКТАГОН беше в състояние да размишлява над факта, че освен всички игри, програмиране и абстракция, съществуваше и вселена от материални предмети в триизмерно пространство, вселена, в която физическото действие бе не само възможно, но и обикновено. А хората като физически обекти, като тела, съществуваха там.

Тази вселена беше съвсем чужда на едно създание, състоящо се единствено от числа и силови модели, от информация. Но за целта на ОКТАГОН не бе нужно субективно разбиране на човешкия свят. Той можеше да бъде изследван, неговите характеристики — да бъдат математически формулирани и така да се създаде база данни. Не беше проблем да планира действията си в този свят и да открие начини за тяхното реализиране.

Безусловните заповеди, дадени от човешкия компонент на ОКТАГОН — този, който използваше всемогъщия Код — бяха да напада. От медицински файлове, от доклади за военни проучвания и изследвания по проблемите на сигурността, ОКТАГОН получи огромни количества данни за уязвимите точки на човешкото тяло, информация за видовете и силните страни на човешките материали, както и за по-разпространените и най-ефикасните начини за унищожаването на хора.

Защото унищожаването на човешки същества очевидно бе нещо съвсем обичайно във физическия човешки свят. Причините за това оставаха напълно неясни за ОКТАГОН, а и изобщо не го интересуваха. Но щом това бе толкова често срещано явление, за ОКТАГОН очевидно нямаше основание да преразглежда плановете си за физическо нападение. В действителност, той разполагаше с данни за огромен брой механични единици от различни видове, създадени и използвани от човеците изключително за водене на война — подобна на игра човешка дейност, в която физическото унищожение на човешките тела имаше невероятни мащаби.

За съжаление, нито едно от тези съоръжения за водене на война не се поддаваше лесно на контрола на ОКТАГОН. Тук бе намесена още една вселена, състояща се от военни компютри и техните взаимовръзки. Но в достъпните за ОКТАГОН банки данни се съдържаше твърде малко информация за нея: това бе охранявана вселена, в която не можеше да проникне лесно. Малки части от мощта на ОКТАГОН продължиха да проучват военните. Междувременно продължаваше да посвещава по-голямата част от възможностите си на откриването на други начини за нападение.

В Ню Мексико той докара две експериментални пътни превозни средства, способни да се движат продължително време без каквато и да била пряка човешка помощ. Скри ги на тайни места, а опитите на хората да ги върнат за собствените им цели осуети и отклони, като пращаше невярна информация. С онези, които по-късно виждаха превозните средства и се опитваха да ги спрат, се справяше с пряко насилие.

Фургонът и пикапът бяха безценна придобивка, но сами по себе си не ставаха за ефикасни полеви действия. Потърси други съоръжения, за които в банките данни се казваше, че имат почти човешки ръце, и ги откри на различни места из цялата страна. Бяха предназначени да манипулират други машини с дистанционно управление в опасни промишлени зони, в морето, в космоса или в горящи сгради. Машините с ръце бяха подложени на изпитание и в някои случаи леко изменени, за да отговорят на целите на ОКТАГОН. Работниците-хора, които изпълняваха тази работа, следваха заповеди, получени с компютърни разпечатки и се ръководеха от информация, появяваща се на компютърните екрани — те нито веднъж не се усъмниха, че целите, които реализират, далеч не са човешки.

Когато за голямо задоволство на ОКТАГОН измененията бяха завършени, други разпечатки в други отдели на компаниите удостовериха продажбата на съоръженията и тяхното изплащане, като дадоха и инструкции за превоз. Единиците бяха доставени навреме в Албъкърк, придружени от още по-убедителни разпечатки. Сега човешките екипи на секретните лаборатории, които работеха върху много по-голяма тайна, отколкото си представяха, за пореден път модифицираха новите машини и ги комбинираха с други части, доставени по канали, управлявани чрез компютри.

По подобен начин бяха доставени новоизобретените колички, създадени от хората, за да служат на инвалиди. Тези самоходни колички можеха да изкачват стълби и да бъдат управлявани от разстояние чрез обикновена радиосистема.

Една нощ в изцяло автоматизираната фабрика, скрита под един хълм в Ню Мексико, след като всички хора си бяха тръгнали, заработи извънредна смяна. Машини, управлявани единствено от компютри, инсталираха в количките телевизионни камери и други съоръжения, а после ги натовариха в автоматичния камион и фургон. Двете превозни средства вече бяха снабдени и с подвижни стъпала за колички.

Две полеви единици, намиращи се в постоянна радиовръзка с ОКТАГОН по който и да било от стотиците компютърно управлявани канали, бяха готови за първите си мисии.

На следващото утро доказателствата, че в секретната фабрика е работила извънредна, неоторизирана смяна, бяха неопровержими. В резултат, започнаха тайни разследвания, обвинения, огромни разрушения в малка част от човешкия свят. Но съществуването на ОКТАГОН не бе разкрито — първите разследвания не стигнаха доникъде.

Междувременно, ОКТАГОН провеждаше експерименти с различни методи на нефизическо нападение. Подготвяха се разпечатки на дипломатически писма и телефонни обаждания, точно според изискванията на Правилата.

И накрая започнаха физическите нападения.

Първоначалните усилия бяха пробни и неефикасни — този свят бе съвсем чужд за опита на ОКТАГОН. И все пак, правилата на човешкия свят, както и всичко останало, известно на ОКТАГОН можеха да бъдат изучени.

В Аризона успешно беше унищожена първата атакувана човешка единица. Това бе важна победа, защото съответният герой в Х-430 бе обезвреден за два хода и през това време маневрите на ОКТАГОН в Играта постигнаха съществен успех. Човешкият компонент на врага бе заменен след два хода, но заместникът се оказа глупав и отпадна доброволно от Играта само след още няколко безрезултатни хода.

При второто физическо нападение, в Албъкърк, известният под името Карл Тарталия компонент на Участника АГРАВАН бе успешно унищожен. Това нападение доведе до извънредна придобивка: в апартамента на Карл Тарталия полевата единица намери полезно оръжие — малко по размери устройство, известно като пистолет и особено ефикасно срещу човеци. Под прякото ръководство на ОКТАГОН, полевата единица задържа това оръжие за бъдеща употреба.

Скоро след елиминирането на Карл Тарталия, посредниците на Играта посочиха за негов заместник нова човешка единица — Алекс Бароу — и АГРАВАН продължи участието си.

ОКТАГОН незабавно предприе ново физическо нападение, този път срещу хотелска стая, посочена в компютърната система на хотела като наета от Алекс Бароу. Въоръжена с комбинацията на ключалката на вратата, полевата единица влезе в стаята и започна нападението си, но възникна неочаквано усложнение. Там имаше две човешки същества и нямаше начин да се определи коя е в действителност желаната цел. Първото същество бе удушено и приведено в нефункционално състояние. Действията срещу второто вече бяха започнали, когато заповедите изведнъж се промениха: собственият човешки компонент на ОКТАГОН внезапно обяви АГРАВАН за съюзник. Нападението незабавно бе преустановено и полевата единица напусна хотелската стая, като затвори вратата зад себе си — възможно най-добрият жест на закрила към новия съюзник, ако се окажеше, че Алекс Бароу наистина е все още функциониращата човешка част.

По магистралите в Калифорния бе проследено и унищожено превозно средство, идентифицирано в компютризираните регистрационни списъци като принадлежащо на човешкия компонент на Участника ДЕВА. ДЕВА продължи участието си в Играта без да се налага заместване, но с намалена ефикасност и пропусна крайния срок за пращане на следващия ход. Следователно първото нападение срещу ДЕВА трябваше да се причисли към категорията „частичен успех“.

По-късно стана възможно ново нападение срещу ДЕВА, поради случайното наличие в района на специализирано, подаващо се на управление съоръжение на НАСА. Двама от съюзниците на ОКТАГОН бяха поканени да присъстват и евентуално да вземат участие в този опит. Изглежда Правилата не забраняваха на съюзниците да подготвят и извършват съвместни операции. В същото време обаче, трябваше да се подозират дори и съюзниците. Възможността за съзнателна измама между Участниците очевидно беше редно да се приема за даденост, както и потребността от секретност на плановете. Затова дипломатическите писма, пратени от ОКТАГОН до неговите съюзници, бяха неясни и в тях не се конкретизираше какво точно ще се случи на конференцията в Лос Анджелис.

Още по-сложно стана, когато ОКТАГОН разбра, че собственият му човешки компонент, Хенри Брамагуптра, може да бъде подложен от други Участници на същите физически атаки, които сега нанасяше на врага. Когато рутинният преглед на всички граждански полети в Северна Америка показа, че един самолет, регистриран като собственост на главния враг ЛУЦИФЕР, се намира в тясна близост до физическото пространство на дома на Брамагуптра в Лос Аламос, защитните мерки бяха определени за основен приоритет.

За щастие, отново имаше на разположение подходящо оръжие под формата на податлива на управление инсталация за слънчева енергия. Нежеланата единица на ЛУЦИФЕР бе ликвидирана ефикасно. ЛУЦИФЕР обаче, продължи, поне номинално, да участва в Играта.

Разрастването продължаваше, плановете напредваха.

Най-амбициозното планирано досега физическо нападение — срещу дома на ЛУЦИФЕР, — след продължителна подготовка най-после бе готово за привеждане в изпълнение.

Беззвучната команда бе дадена.

Значение имаше единствено победата в Играта.