Освободена любов

23.

Когато Джон се върна в съзнание, гореше от висока температура. Сякаш кожата му беше направена от пламъци, кръвта му беше течна лава, а костният мозък бе пещта, където бушуваше огънят. С отчаяното желание да се разхлади, той се опита да свали дрехите си и установи, че не носи риза, нито панталон. Гърчеше се чисто гол.

— Вземете китката ми — чу се женски глас някъде вляво и отгоре и той изви глава по посока на звука. Потта се стичаше подобно на сълзи по лицето му. Или може би плачеше?

Боли, произнесе с устни.

— Ваша светлост, вземете китката ми. Разрезът е направен.

Нещо се притисна до устните му и ги навлажни с вино, тежко вино. Инстинктът се надигна у него като звяр. Огънят, който чувстваше, всъщност беше глад. И това, което му се предлагаше, беше храната, от която се нуждаеше. Впи се в това, което се оказа, че е нечия ръка, отвори широко уста и започна да преглъща на големи глътки.

Боже… Това беше вкусът на земята и на живота. Опияняващ, силен и завладяващ. Светът започна да се върти около него като балерина на палци, като карнавално шествие, като безкраен вихър. Насред целия този водовъртеж той преглъщаше лакомо, осъзнал, без да му се обяснява, че онова, което влизаше в гърлото му, бе единственият антидот срещу смъртта.

Храненето продължи с дни и нощи. Изминаха цели седмици. Или може би беше с времетраенето на едно мигване? Изненада се, че все пак имаше край. Не би се шокирал, ако научеше, че ще прекара остатъка от живота си на предоставената му китка. Разхлаби захапката си и отвори очи.

Лейла, русата Избраница, седеше до него на леглото с бялата си роба, ослепителна като слънчева светлина за чувствителните му очи. Рот стоеше заедно с Бет в ъгъла. Бяха се прегърнали със загрижени лица.

Промяната. Неговата промяна.

Повдигна ръце и изписа с жестове, сякаш беше пиян.

— Това ли беше?

Рот поклати глава.

— Не още. Наближава.

— Наближава?

— Поеми дълбоко въздух няколко пъти — нареди кралят. — Ще ти е нужен. Ние сме тук, чу ли? Няма да те изоставим.

По дяволите, точно така. Преобразяването имаше два етапа. И трудната част още предстоеше. За да пребори страховете си, той си напомни, че Блей беше преминал през това. Също и Куин.

Както и всички останали братя. И сестра му.

Срещна тъмносините очи на Бет и изведнъж му се яви смътно видение. Беше в някакъв клуб… в готически клуб с… Тормент. Не, наблюдаваше Тор и още някого. Едър мъж, с размерите на някой от братята, чието лице не можеше да види.

Джон се намръщи в почуда защо би му хрумнало подобно нещо и после чу странен разговор.

Тя ми е дъщеря, Тор.

Тя е получовек, Ди. А ти знаеш какво е отношението му към хората. Тормент поклати глава. Моята прапрапрабаба е била като нея, но да си ме чул да го споменавам пред него?

Говореха за Бет… което значеше, че този с неясните черти беше бащата на Джон, Дариъс.

Джон се напрегна в опит да се фокусира върху видението, с надеждата да успее да зърне лицето на баща си, макар и веднъж. Дариъс вдигна ръка, за да привлече вниманието на сервитьорката, и посочи празната си бутилка от бира и почти празната чаша на Тор.

Няма да позволя още едно от децата ми да умре, каза той. Не и ако има възможност да я спася. Освен това не се знае дали изобщо ще се преобрази. Може би в крайна сметка ще си живее щастливо, без дори да разбере за мен. Случвало се е и преди.

Баща му знаел ли е изобщо за него, запита се Джон. Вероятно не, като се имаше предвид, че беше роден в тоалетната на автобусна спирка и захвърлен там. Мъж, когото го беше грижа толкова много за дъщеря му, не би останал безразличен към сина си.

Видението започна да избледнява и колкото по-усилено Джон се стараеше да го задържи, толкова по-бързо то се разпадаше. Точно преди да изчезне напълно, той погледна към лицето на Тор. Видът на войнишката прическа, изсечените черти и ясният взор му причиниха болка. Също и начинът, по който Тор погледна към седящия срещу него. Бяха близки. Личеше, че са най-близки приятели.

Колко прекрасно би било, помисли си Джон, да имаше и двамата в живота си.

Болката, която усети, беше неописуема, толкова силна, че сякаш го разцепи на съставните му молекули. Всякаква мисъл и разсъдък изчезнаха и той нямаше друг избор, освен да се подчини. Отвори уста и изкрещя, без да издаде звук.

Джейн не можеше да повярва, че пред нея стои вампир и тя се моли да прави секс с него. В същото време никога в живота си не се беше чувствала толкова сигурна в решението си.

— Затвори очи — нареди Ви.

— Защото се каниш да ме целунеш ли?

Моля те, Боже, нека да е заради това.

Ви погали с облечената в ръкавица ръка лицето й. Дланта му беше топла и широка и миришеше на билки.

— Заспивай, Джейн.

Тя се намръщи.

— Искам да го направя будна.

— Не.

— Защо?

— Така е по-безопасно.

— Мислиш, че може да забременея ли? Или е заради болестите, предавани по полов път?

— Случвало се е с хора преди, но ти не си в овулация. Бих го подушил. Колкото до болестите, не страдам от такива и ти не можеш да ми предадеш нищо, но не в това е проблемът. По-безопасно е да го направим, когато не си будна.

— Според кого?

Той се размърда върху леглото. Нетърпелив, неспокоен, готов за секс.

— Единственият начин да се случи е в съня ти.

Тя с нейния късмет. Беше решил да бъде джентълмен. Мръсник. Джейн се изправи на крака.

— Фантазиите не ме интересуват. Ако не искаш да сме заедно в действителност, тогава по-добре изобщо да не го правим.

Той дръпна завивката върху бедрата си, за да прикрие ерекцията, очертаваща се под пижамата му.

— Не искам да те нараня.

Тя го стрелна с поглед, отчасти изпълнен със сексуална неудовлетвореност и отчасти с женско превъзходство.

— По-корава съм, отколкото изглеждам. И честно казано, цялата тази мъжкарска загриженост за моите интереси е пълна глупост и ме вбесява.

Тя се обърна с вирната брадичка, но осъзна, че няма къде да отиде. Страхотно оттегляне, няма що.

Изправена пред липсата на алтернативи, тя влезе в банята. Докато крачеше между мивката и душа, се почувства като кон в тесния си бокс.

Без никакво предупреждение беше хваната в гръб и притисната с лице към стената, блокирана от твърдо като стомана тяло, два пъти по-голямо от нейното. Въздъхна тежко първо от шока, а после от възбуда, като почувства Ви да се притиска към нея.

— Опитах се да ти кажа не — изръмжа той, зарови ръка в косата й и дръпна главата й назад. Тя изплака и почувства влага между краката си. — Опитах се да бъда мил.

— О, боже.

— Молитвите няма да ти помогнат. Късно е за това, Джейн. — В гласа му звучеше разкаяние, примесено с еротична твърдост. — Дадох ти шанс да действаш по твоите правила. Сега ще играем по моите.

Тя искаше точно това. Желаеше го.

— Моля…

— Тихо. — Той завъртя главата й на една страна и откри врата й. — Когато искам да се молиш, ще ти кажа. — Почувства влажния му и топъл език на шията си. — Попитай ме какво ще ти сторя.

Тя отвори уста, но успя само да въздъхне.

Той хвана косата й още по-здраво.

— Попитай ме. Кажи: „Какво ще ми направиш?“.

Тя преглътна.

— Какво… какво ще ми направиш?

Той леко я премести, като през цялото време притискаше бедрата си в нея.

— Виждаш ли този умивалник, Джейн?

— Да… — Беше на крачка да стигне до оргазъм.

— Ще те опра в него и ще те накарам да го хванеш здраво от двете страни. После ще ти сваля панталоните.

О, боже…

— Попитай какво ще стане след това, Джейн. — Той отново облиза шията й, после опря кучешките си зъби в ухото й. Усети приятна болка, последвана от още топлина между краката й.

— Какво… след това? — задъхано промълви тя.

— Ще коленича. — Той наведе глава и прокара зъби по ключицата й. — Кажи: „И после какво, Ви?“.

Тя почти изплака. Краката й вече не я слушаха от възбуда.

— И после какво?

Той дръпна косата й.

— Забрави последната част.

Каква беше последната част? Каква беше…

— Ви…

— Не, започни отново. Отначало. — Той притисна в тялото й члена си, който очевидно искаше да проникне в нея на мига. — Започни отначало и този път без грешки.

Изневиделица се озова пред прага на оргазъм, устремно ускорен от дрезгавия му глас.

— О, не, недей. — Той отдръпна тялото си от нея. — Не сега. Когато кажа, че можеш, тогава. Не преди това.

Дезориентирана и изпитваща болка в долната част на тялото си, тя се отпусна и поривът й да се освободи се отдръпна.

— Кажи думите, които искам да чуя.

Какви бяха те?

— И после какво… Ви?

— Ще коленича, ще поставя ръце на бедрата ти и ще те разтворя, за да си готова за езика ми.

Оргазмът се надигна отново и краката й затрепериха.

— Не — изръмжа той. — Не сега. Само когато аз кажа.

Той я опря в умивалника и направи точно каквото й беше казал. Наведе я, постави ръцете й от двете страни и нареди:

— Дръж се.

Тя стисна здраво порцелана.

Той пъхна ръце под блузата й и обхвана гърдите й. После милувката му се плъзна надолу към корема и бедрата й. Дръпна рязко панталоните й надолу.

— Точно това искам. — Облечената в кожа ръкавица започна да масажира задните й части. — Вдигни този крак.

Тя го послуша и панталоните й за йога изчезнаха. Бедрата й бяха раздалечени и… да, ръцете му — едната с ръкавица, другата не — се устремиха нагоре. Сърцевината й бе гореща, изпълнена с желание, и тя се почувства напълно оголена пред него.

— Джейн — прошепна с преклонение той.

Нямаше прелюдия към това, което направи с нея. Устата му. Нейната женственост. Два чифта устни се сляха. Пръстите му умело я стиснаха, за да я задържат в нужната позиция, и той вече действаше, а тя изгуби всякаква представа откъде идваха усещанията — от езика, от брадата или от устата му. Чувстваше всмукване, проникване, чуваше звука от търкане на плът в плът, съзнаваше пълната му власт над нея.

— Свърши заради мен — настоя той, без да се отделя от най-интимното й място. — Сега, веднага.

Оргазмът дойде като мощна вълна, която я тласна към умивалника и накара пръстите й, вкопчени в него, да се приплъзнат. Спаси я от падане само бързото движение на Ви, който й подаде ръка.

Устата му я освободи, целуна я от двете страни на дупето, после плъзна длан нагоре по гръбнака й.

— Сега ще вляза в теб.

Шумът от смъкването на пижамата му беше по-силен от дишането й и първото докосване на ерекцията му до хълбоците й едва не я накара да свърши отново.

— Искам това — изрече той с гърлен глас. — Господи… искам го.

Той влезе в нея с мощен тласък, който залепи бедрата му до таза й, и макар тя да поемаше огромната му възбуда, той беше този, който извика. Без никаква пауза се заредиха и следващите тласъци. Той хвана бедрата й и задвижи тялото й напред и назад, за да ги посреща. Устата и очите й бяха отворени, ушите й поглъщаха сладостните звуци на секс и когато я заля нов оргазъм, тя се вкопчи в умивалника. Свърши с коса, паднала над очите, с отметната глава и с тяло, прилепено плътно към неговото.

Бе несравнимо с нищо, изживяно от нея до този миг. В буквалния смисъл секс за милиони.

Тогава почувства как ръката му с ръкавицата стиска рамото й. Той я изправи и продължи мощната си езда. Ръката му се придвижи по шията й, стигна до брадичката й и наклони главата й назад.

— Моя — изръмжа той, без да спира движенията си.

И тогава я ухапа.