Освободена любов

46.

— Вишъс, ще спреш ли да се хилиш така? Започваш да ме плашиш.

Ви показа на Бъч среден пръст от другия край на кухнята и продължи да пие кафето си. Нощта наближаваше, което значеше, че… след двайсет и осем минути… щеше да е свободен.

В мига, когато излезеше, щеше да се отправи към дома на Джейн и да направи нещо романтично. Не беше сигурен точно какво. Може би щеше да й занесе цветя. Цветя и охранителна система. Нямаше по-добра демонстрация за любов от детектори за движение.

Боже, беше превъртял. Ама наистина.

Казала му беше, че ще се прибере около девет. Реши, че може да се потруди малко над спалнята й и после да остане с нея до полунощ.

Но тогава му оставаха само пет часа за лов.

Бъч прехвърли с шумолене спортните страници, наведе се да целуне Мариса по рамото и се върна към вестника си. В отговор тя вдигна поглед от документите, свързани с Убежището, помилва ръката му и отново се зае с работата си. На врата й имаше пресни следи от ухапване, а лицето й блестеше като на много задоволена жена.

Ви погледна в чашата с кафе и потърка козята си брадичка. Те с Джейн никога нямаше да имат това, помисли си, защото дори нямаше да живеят заедно. Дори да не беше заради Братството, той не можеше да ходи в апартамента й денем заради слънцето, а нейното идване тук бе невъзможно поради други причини. Рискът беше достатъчно голям и така — тя знаеше за съществуването на расата им. Повече контакти, повече подробности и повече време, прекарано сред Братството, не биха били умно и безопасно решение.

Ви разклати чашата си и се облегна назад в креслото. Тревожеше се за бъдещето. С Джейн бяха щастливи заедно, но тази насилствена раздяла щеше да си каже думата. Вече чувстваше напрежението от предстоящата им раздяла през нощта.

Искаше тя да е близо до него, както собствената му кожа, двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Въпреки че да чува гласа й по телефона, беше по-добре от нищо, това не можеше да го задоволи напълно. Но какви бяха другите възможности?

Последва ново шумолене на вестника, докато Бъч се бореше с него. Никак не се отнасяше добре към пресата. Винаги мачкаше и разбъркваше страниците. Със списанията беше същият. Бъч не толкова четеше написаното, колкото се гавреше с хартията в ръчищата си.

Докато тероризираше статия, свързана с бейзбола, той отново вдигна поглед към Мариса и Ви знаеше, че скоро ще се оттеглят, но не защото са допили кафето си.

Знаеше какво ще се случи по подразбиране, а не защото можеше да прочете мислите им. Бъч излъчваше характерния за него аромат, а Мариса обичаше да бъде със своя мъж. Ви не беше имал видение за тях двамата в леглото им в Дупката.

Мислите на Джейн бяха единствените, които можеше да прочете, и то невинаги.

Потърка центъра на гърдите си и се замисли за казаното от Скрайб Върджин, че виденията и пророческите му способности са изчезнали заради кръстопът в собствения му живот и когато това премине, те ще се завърнат. Но той вече имаше Джейн. Не беше ли преминал тази част? Беше открил своята жена. Бяха заедно. Точка по въпроса.

Отпи от кафето и продължи да потърква гърдите си.

Тази сутрин отново беше имал кошмар.

Тъй като не можеше да приеме, че това е резултат от посттравматичен стрес, реши, че става дума за алегория. Подсъзнанието му се връщаше към факта, че още няма контрол над живота си. Защото така става, като си влюбен. Това трябваше да е причината. Да, сигурно.

— Десет минути — прошепна Бъч в ухото на Мариса. — Може ли да прекарам десет минути с теб, преди да тръгнеш? Моля те, мила…

Ви завъртя очи и почувства облекчение, задето се подразни от любовните им игрички. Поне тестостеронът му беше в изобилие.

— Мила… моля те.

Ви отпи от чашата си.

— Мариса, пусни на горкия нещастник. Мрънкането му ми лази по нервите.

— Няма да допуснем такова нещо. — Мариса събра документите си с усмивка на лицето и хвърли поглед към Бъч. — Десет минути. И по-добре ги засечи.

Бъч скочи от стола, все едно гореше.

— Не го ли правя винаги?

— Да.

Те се целунаха, а Ви изръмжа.

— Забавлявайте се, хлапета. Но някъде другаде.

Разминаха се със Зейдист, който влезе на бегом.

— Мамка му… мамка му.

— Какво става, братко?

— Имам час и закъснявам. — Зейдист извади пакет с гевречета, пуешки бут и кутия сладолед от фризера. — По дяволите.

— Това ли ти е закуската?

— Млъквай. Почти истински сандвич с пуешко е.

— Сладоледа не замества майонезата.

— Няма значение. — Той се втурна обратно към вратата. — Между другото Фюри е тук и е довел Избраницата със себе си. Реших, че е по-добре да знаеш, ако засечеш непозната жена наоколо.

Я виж ти. Изненада.

— Как е той?

Зейдист спря.

— Не знам. Не споделя много по въпроса. Не е от най-разговорливите.

— Понеже ти се каниш да гостуваш в сутрешното токшоу.

— Веднага след теб.

— Туш. — Ви поклати глава. — Задължен съм му.

— Така е. Всички сме му задължени.

— Зи, дръж. — Ви му метна лъжичката, която беше използвал, за да си сложи захар. — Сигурен съм, че ще ти трябва.

Зи я улови във въздуха.

— Щях да забравя. Благодаря. Бела ми е в главата непрекъснато. Нали ме разбираш?

Вратата се затвори след него.

В притихналата кухня Ви отново отпи от чашата си. Кафето вече не беше горещо. Топлината му си беше отишла. След още петнайсет минути щеше да е леденостудено.

Нямаше да става за пиене.

Да… Вече беше научил какво е да мислиш за жената си непрестанно.

Знаеше го от личен опит.

Кормия почувства как леглото се разтресе от преобръщането на Примейла. И отново.

Това продължаваше от часове. Не беше спала целия ден и беше сигурна, че това важи и за него. Освен ако не мърдаше прекалено много в съня си.

Той изпъшка и отново се разшава. Явно не можеше да се намести удобно и тя се тревожеше, че го притеснява… въпреки че не й беше ясно защо. Лежеше си мирно от самото начало.

Беше странно. Присъствието му я успокояваше, въпреки нервността му. Чувстваше се облекчена при мисълта, че той лежи в другата половина на леглото. С него беше в безопасност, въпреки че не го познаваше.

Примейлът се разшава отново, изръмжа и…

Кормия подскочи, когато дланта му се озова върху ръката й.

Също и той. От гърлото му се разнесе въпросителен звук и той плъзна ръка нагоре-надолу, очевидно за да провери кой е в леглото.

Тя очакваше той да се дръпне.

Вместо това той я сграбчи.

Кормия зяпна шокирана, а той издаде гърлен звук и се размърда между чаршафите. Дланта му се озова от ръката върху кръста й. Тя явно премина някакъв вид тест и той се претърколи близо до нея. Масивното му бедро се притисна към нейните и тя усети нещо твърдо върху себе си. Ръката му се размърда и преди тя да се усети, завесата беше отстранена от тялото й.

Той изръмжа силно и рязко я придърпа към себе си, така че ерекцията му попадна точно между бедрата й. Тя изохка, но нямаше време за реагиране или мислене. Устните му намериха врата и засмукаха кожата й. Тялото й се изпълни с топлина. Той започна да се движи. Ритмичните тласъци предизвикаха влага и трепет между краката й. В тялото й се разля неясна потребност.

Без предупреждение той я хвана с две ръце и притисна гърба й към леглото. Прекрасната му коса падаше върху лицето й. Масивното му бедро беше между нейните. Той се прехвърли върху нея и тя почувства натиска на нещо, за което знаеше, че е членът му. Надвесен над нея, той беше огромен, но тя не се почувства уплашена. Искаше намиращото се между тях. Копнееше за него.

Колебливо сложи ръце на гърба му. Мускулите около гръбнака му бяха твърди и потръпваха под копринената пижама. Той отново изръмжа при докосването й. Явно харесваше ръцете й върху тялото си. Тя се почуди какво ли е усещането до голата му кожа и в този миг той свали пижамата си.

Той се протегна, хвана дланта й и я намести между телата им. Върху него.

И двамата шумно поеха дъх, когато го докосна. Тя беше искрено изненадана от топлината и това колко твърд беше. И от размера му… Също и от мекотата на кожата му и енергията, криеща се в тялото му. Тя го притисна интуитивно, а в бедрата й се разля изненадваща топла вълна.

Само че тогава той извика и тазът му се задвижи, а онова, което беше в ръката й, взе да потрепва. Отнякъде се появи топла течност и заля корема й.

О, Скрайб Върджин, нима го беше наранила?

Фюри се събуди, лежащ върху Кормия, с ръката й върху члена му и той достигащ до кулминацията. Опита се да възпре тялото си, да обуздае еротичните токове, които бушуваха в него, но не можеше вече да се контролира и се изпразни върху нея.

В мига, когато всичко свърши, той се отдръпна. И тогава нещата се влошиха.

— Съжалявам — промълви тя, ужасено втренчена в него.

— За какво? — По дяволите, отговори й троснато, а той беше този, който трябваше да се извини.

— Нараних те… започна да кървиш.

Мили боже.

— О… Това не е кръв.

Дръпна завивката, за да стане. Осъзна, че е напълно гол, и разрови чаршафите в опит да открие пижамата си. Грабна я, хвана бастуна си и се запъти към банята за кърпа.

Когато се върна, само можеше да си представи как тя копнее да се отърве от полепналото по нея. Беше я изпоцапал.

— Нека… — Видя захвърлената на пода завеса. Страхотно, тя беше гола. Фантастично. — Всъщност по-добре ти сама…

Той погледна встрани, докато й подаваше кърпата.

— Вземи. Използвай я.

С крайчеца на окото си наблюдаваше несръчните й движения под завивките и се погнуси от себе си. Беше истински развратник. Да упражни така властта си върху горката жена.

Когато тя му върна кърпата, той заяви:

— Не можеш да останеш при мен. Докато сме тук, ще спиш в съседната стая.

Последва кратка пауза. После тя отговори:

— Да, Ваша светлост.