Освободена любов

42.

От другата страна Фюри се спусна по склона на амфитеатъра, съпровождан от Зи и Рот. Скрайб Върджин и Директрис чакаха в центъра на сцената, и двете облечени в черно. Директрис не изглеждаше много доволна. С присвити очи и стиснати устни тя държеше здраво медальона, висящ на врата й. Скрайб Върджин беше като затворена книга. Лицето й беше под качулката, но дори да беше открито, Фюри се съмняваше, че би могъл да отгатне какво си мисли.

Той спря пред златния трон, но не седна. А никак не би било зле. Имаше чувството, че плава във въздуха, сякаш не ходеше, а тялото му се носеше. Главата му беше някъде другаде, а не на раменете му. Може да бе заради червения дим, помисли си той. Или пък заради факта, че се свързваше с около четирийсет жени.

Мили. Боже.

— Рот, син на Рот — произнесе Скрайб Върджин. — Доближи се и ме поздрави.

Рот отиде до ръба на сцената и коленичи.

— Ваша святост.

— Имаш въпрос към мен. Задай го сега и го формулирай точно.

— Ако няма да е неуважително, бих помолил Фюри да получи разрешение да участва в битките, както това беше позволено на Вишъс. Имаме нужда от воини.

— Склонна съм да го приема. Ще живее там…

Фюри я прекъсна рязко.

— Не. — Всички се обърнаха към него и той добави: — Ще остана тук. Ще се бия, но ще живея тук. — После се поклони леко, за да се извини за грубостта си. — Ако не е неуважително.

Зейдист отвори уста, а по уплашеното му лице се изписа: „Какви ги дрънкаш?“, но Скрайб Върджин се изсмя леко и това го накара да замълчи.

— Така да бъде. Избраниците ще предпочетат това. Аз също. Сега се изправи, Рот, син на Рот, и да започваме.

Кралят се изправи в пълния си ръст, а Скрайб Върджин повдигна качулката на робата си.

— Фюри, син на Агъни, предлагам ти позицията на Примейл. Съгласен ли си?

— Да.

— Ела на подиума и коленичи пред мен.

Не чувстваше краката си, докато вървеше и изкачваше няколкото стъпала. Не почувства и допира на мрамора, когато коленичи пред Скрайб Върджин. Когато ръката й се озова на главата му, не потрепна, дори не мигна. Чувстваше се като пътник в нечия кола, подвластен на желанието на шофьора по отношение на скорост и посока. Да се оставиш на течението, беше най-добрата реакция.

Странно, защото той сам беше избрал това. Беше се предложил.

Само Господ знаеше къде щеше да го отведе това решение.

Думите, изричани от Скрайб Върджин, звучаха на Древния език, но той не можеше да се съсредоточи върху смисъла им.

— Изправи се и вдигни очи — завърши Скрайб Върджин. — Срещни се със своите спътници, чийто господар ще бъдеш, чиито тела ще владееш и задоволяваш.

Когато стана на крака, видя, че завесата се разтваря и всички Избраници са наредени зад нея. Робите им бяха кървавочервени и блестяха като рубини на белия фон. Поклониха се като една.

Мили боже… Беше го направил.

Изведнъж Зи скочи на сцената и го хвана за ръката. Какво ставаше, по дяволите… О, ясно. Беше се килнал на една страна. Вероятно щеше да се строполи на земята. Не би ли било ужасно?

Гласът на Скрайб Върджин прокънтя с цялата й мощ, отразена в него.

— Сторено е. — Призрачната й ръка се повдигна и тя посочи към храм на хълма. — Отправи се към покоите си и вземи първата сред всички. Направи каквото се очаква от теб като мъж.

Пръстите на Зейдист се впиха в ръката му.

— Мили боже, братко…

— Престани — процеди Фюри. — Всичко ще бъде наред.

Отдели се от близнака си, поклони се на Скрайб Върджин и Рот, заклатушка се надолу по стълбите и тръгна по хълма. Тревата под краката му беше мека. Загадъчната светлина на Другата страна го обгръщаше. Нищо от това не му действаше успокоително. Чувстваше погледите на Избраниците върху гърба си и тяхното желание. Това го смрази въпреки действието на червения дим.

Храмът беше в римски стил. С бели колони и галерия над тях. Главната двойна врата имаше златни дръжки, той натисна дясната и влезе.

Тялото му мигом се напрегна. Опияняващата смесица от жасмин и тамян му подейства съблазняващо и го възбуди. Както и трябваше да стане. Пред него висеше бяла завеса, от чиито дипли струеше светлина. Трепкащо сияние, идващо от стотиците свещи.

Той дръпна завесата настрани. Ужасен от видяното, почти загуби ерекцията си.

Избраницата беше просната на тапицирана мраморна платформа. От тавана се спускаше завеса, която падаше на врата й и скриваше лицето. Краката й бяха разтворени и завързани със сатенени панделки. Също и ръцете. Полупрозрачна тъкан покриваше тялото й.

Принципите на ритуала бяха очевидни. Тя беше жертвеният съд, анонимна представителка на останалите. Той беше носителят на виното. Този, който щеше да изпълни съда. И въпреки че за него беше непростимо, за част от секундата единственото му желание бе да я има.

Моя, помисли си. Това беше безспорно по закон и обичай. Тя му принадлежеше така, както му принадлежаха кинжалите. Беше негова като косата, растяща на главата му. И той искаше да проникне в нея. Да стигне докрай.

Но това нямаше да се случи. Чувството му за благоприличие заглушаваше инстинктите му. Смазваше ги.

Тя беше напълно ужасена. Плачеше тихо и явно се опитваше да прикрие звука, хапейки устната си. Трепереше, сякаш крайниците й бяха метрономи на страха.

— Успокой се — каза той меко.

Тя се разтрепери още по-силно.

Изведнъж гневът се надигна в него. Начинът, по който горката жена му се предоставяше за употреба, бе потресаващ. Като някакво животно. И въпреки че той беше използван по същия начин, поне се бе озовал тук по своя воля. Силно се съмняваше, че това важи за нея, като се имаше предвид, че и двата пъти беше завързана.

Фюри се протегна и дръпна завесата.

Мили боже. Тя не заглушаваше риданията си, хапейки устната си. Устата й беше запушена, а главата й беше прикрепена към леглото с панделка, вързана през челото. Сълзи се стичаха по подпухналото й, зачервено лице. Тя крещеше, въпреки че не можеше да издаде и звук, а очите й бяха изхвръкнали от ужас.

Той махна това, което запушваше устата й.

— Успокой се.

Тя дишаше тежко, очевидно неспособна да заговори, и придържайки се към теорията, че делата са по-красноречиви от думите, той се зае да развърже панделката на челото й и да я разплете от дългата й руса коса.

Когато освободи ръцете й, тя прикри гърдите и слабините си, а той взе завесата, която беше откачил по-рано, и я покри, преди да е развързал краката й. После отстъпи от нея, отиде в другия край на храма и се облегна на стената. Реши, че така тя ще се чувства по-сигурна.

Когато сведе поглед, виждаше само нея. Избраницата имаше бледа кожа и руса коса. Очите й бяха зелени като нефрити. Чертите й бяха фини и му създаваха асоциация с порцеланови кукли. Уханието й напомняше жасмин. Беше прекалено нежна, за да бъде измъчвана така. Прекалено почтена, за да понесе да бъде с непознат.

Боже. Каква бъркотия.

Фюри остана смълчан, с надеждата тя да свикне с присъствието му, докато той решеше какво да предприеме по-нататък. Сексът категорично не беше на дневен ред.

Джейн не бе запалена почитателка на „Звукът на музиката“, но се почувства като Джули Андрюз, докато лежеше в леглото и наблюдаваше как Ви си търси дрехите. Когато си влюбен, наистина ти се иска да разпериш ръце и да се въртиш, окъпан от слънчева светлина, с широка щастлива усмивка на лицето. Освен това и тя като актрисата имаше къса руса коса. Но нямаше да стигне чак дотам, че да сложи кожени бричове.

Имаше само един малък проблем.

— Обещай ми, че няма да го нараниш — обърна се тя към Ви, докато той обуваше кожените си панталони. — Обещай, че шефът ми няма да свърши с два счупени крака.

— Няма да му се случи нищо. — Ви облече черната си риза и тя се изопна върху мускулестите му гърди. — Само ще се уверя, че съзнанието му е чисто от спомени и снимката на сърцето ми е унищожена.

— Ще ми кажеш ли как е минало?

Той я погледна изпод вежди и пусна лека дяволита усмивка.

— Нямаш ми доверие що се отнася до твоя Ромео, а?

— Никакво, доколкото те познавам.

— Умна жена. — Ви седна на ръба на леглото, а диамантените му очи още блестяха от секса. — Този хирург трябва много да внимава по отношение на теб.

Хвана голата му ръка, защото знаеше, че той мрази тя да се доближава до другата.

— Мани е наясно за отношението ми към него.

— Така ли?

— Обясних му. Веднага след края на уикенда. Въпреки че не можех да си спомня за теб, ми се струваше нередно.

Ви се наведе и я целуна.

— Ще се върна, щом приключа с него. Така ще можеш да ме погледнеш в очите и да разбереш дали казвам истината. Чуй ме, искам да се погрижа за това място. Ще изпратя Фриц с някои материали, за да мога да монтирам алармена инсталация. Имаш ли резервно дистанционно управление за гаражната врата?

— Да, в кухнята. В чекмеджето под телефона.

— Добре. Ще го взема. — Той прокара пръст по шията й и обходи най-новите следи от ухапване, останали там. — Всяка вечер, когато се прибереш, аз ще съм тук. Всяка сутрин, преди да стане време да се върна в имението, ще бъда тук. Всяка нощ, когато съм свободен, ще бъда тук. Ще открадваме всяка възможна минута на всяко възможно място, а през останалото време ще се свързваме по телефона.

Както става във всяка нормална връзка, помисли си тя и идеята, че нещата имат и прозаична страна, я зарадва. Това ги изваждаше от паранормалната супер схема и ги поставяше на повърхността на действителността. Те бяха две същества, готови да се трудят върху връзката си. А именно това искаме от този, в когото сме влюбени.

— Как е цялото ти име? — измърка тя. — Току-що осъзнах, че те познавам само като Ви.

— Вишъс.

Джейн стисна ръката му.

— Моля?

— Вишъс. Да, знам, че е странно за теб.

— Почакай. Кажи го по букви.

— В-и-ш-ъ-с.

— Мили боже!

— Какво?

Тя се прокашля.

— Много, много отдавна, като че преди цял човешки живот, бях в детската си стая със сестра ми. Между нас имаше дъска Уиджа и задавахме въпроси. — Тя вдигна очи към него. — Ти беше моят отговор.

— На кой въпрос?

— За кого ще се омъжа.

Ви се усмихна бавно, по начина, по който се усмихваш, когато си напълно удовлетворен.

— Искаш ли да се омъжиш за мен?

Тя се засмя.

— Да бе. Ще нахлузя бяла рокля и ще хукна към олтара…

Той изгуби закачливото си изражение.

— Говоря сериозно.

— Боже…

— Предполагам, че това не означава „да“.

Джейн седна в леглото.

— Никога… не съм предполагала, че ще се омъжа.

Той примигна.

— Не точно на такъв отговор се надявах.

— Не, имам предвид, че съм изненадана колко лесно изглежда.

— Лесно?

— Да, това, да ти бъда жена.

Той понечи да се усмихне, но после спря.

— Можем да направим церемонията по моите традиции, но няма да е официално.

— Защото не съм една от вас ли?

— Защото Скрайб Върджин ме мрази от дъното на душата си, така че тя няма да присъства. Но можем да направим всичко останало. — Той се усмихна широко. — Особено издълбаването.

— Издълбаване ли?

— На името ти върху гърба ми. Нямам търпение.

Джейн подсвирна тихичко.

— Аз ли трябва да го направя?

Той се изсмя.

— Не!

— Хайде. Хирург съм. Бива ме с ножовете.

— Братята ще го направят. Всъщност и ти би могла да изпишеш една буква. Това ме възбужда. — Той я целуна. — Определено си мой тип момиче.

— А по мен ще дълбаят ли?

— Разбира се, че не. Прави се с мъжете, та всеки да знае на кого принадлежим.

— Принадлежите?

— Да. Ще бъда на твоите заповеди. Ще ти се подчинявам. Можеш да правиш с мен каквото пожелаеш. Мислиш ли, че ще го понесеш?

— Вече съм го правила, не помниш ли?

Ви притвори очи и простена:

— Да, помня всяка минута. Кога пак ще отидем в пентхауса ми?

— Кажи кога и съм там. — За следващия път може би щеше да облече нещо от кожа. — Ще получа ли пръстен?

— Ако искаш, ще ти купя диамант с размерите на главата ти.

— Да, все едно си падам по такава показност. Но как другите ще знаят, че съм омъжена?

Той се наведе към нея и помилва шията й.

— Усещаш ли миризмата ми?

— Да, обожавам я.

Той потърка устни в челюстта й.

— Ароматът ми е по цялото ти тяло. И вътре в теб. Така всички ще знаят кой е твоят мъж. Това е и предупреждение.

— Предупреждение ли? — Тя почувства тялото си отмаляло.

— Към другите мъже. Казва им кой ще ги подгони с кинжала си, ако те докоснат.

Това не би трябвало да й подейства еротично, но така се получи.

— Гледаш на тези неща много сериозно, нали?

— Обвързаните вампири са опасни — измърка в ухото й той. — Убиваме, за да защитим жените си. Така стоят нещата. — Дръпна завивката от нея, откопча панталона си и разтвори краката й с ръце. — Също така маркираме собствеността си. И тъй като няма да те виждам дванайсет часа, по-добре да оставя още малко от себе си върху теб.

Той намести бедрата си между нейните и Джейн изстена. Беше прониквал в нея толкова много пъти, но размерът му още я изненадваше. Дръпна косата й и отметна главата й назад. Езикът му се озова между устните й и той се задвижи над нея.

Изведнъж спря.

— Ще се свържем тази вечер. Рот ще извърши церемонията. Бъч и Мариса ще са ни свидетели. Искаш ли да го направим и в църква?

Тя нямаше как да не се засмее. И двамата си умираха да командват. За щастие нямаше намерение да спори с него по този въпрос.

— Не държа. Всъщност не вярвам в Бог.

— А трябва.

Тя впи нокти в бедрата му.

— Сега не е моментът за теологични дискусии.

— Трябва да вярваш, Джейн.

— На света не му е нужен още един религиозен фанатик.

Отметна косата й назад. Докато членът му още потрепваше в нея, той каза:

— Не е нужно да си религиозна, за да вярваш.

— Можеш да си живееш щастливо и като атеист, повярвай ми. — Тя вмъкна ръце под ризата му и ги прекара по масивния му гръб. — Мислиш, че сестра ми е в рая и яде любимите си кексчета върху някой облак? Не е така. Тялото й беше погребано преди много години и от нея не е останало много. Виждала съм смъртта. Знам какво се случва, когато си отидем от този свят, и няма бог, който да ни спаси, Вишъс. Не знам коя е Скрайб Върджин, но със сигурност не е бог.

На устните му се прокрадна лека усмивка.

— Ще ми достави удоволствие да ти докажа, че грешиш.

— И как ще го направиш? Ще ме представиш на създателя ни ли?

— Ще те обичам така страстно и толкова дълго, че ще те убедя, че неземна сила е тази, която ни е събрала.

Тя докосна лицето си в опит да си представи бъдещето и изруга.

— Аз ще остарея.

— Също и аз.

— Не така бързо. О, боже, Ви, Аз ще…

Той я целуна.

— Не мисли за това. Между другото… има начин да забавим процеса. Но не съм сигурен, че ще ти допадне.

— Нека помисля… Да, със сигурност ще ми допадне.

— Не знаеш какъв е.

— Не ме интересува. Ако това ще удължи живота ни заедно, съгласна съм и мърша да ям.

Той помръдна в нея и се отдръпна.

— Срещу законите на моята раса е.

— Нещо извратено ли е?

— За твоя вид? Да.

Джейн се досети, преди да е повдигнал китка към устата си. Когато той спря, тя му нареди:

— Направи го.

Той проби кожата си със зъби, после притисна двете дупчици към устните й и…

Мили боже.

Имаше вкус на порто и я замая, сякаш беше изпила десет бутилки. Главата й се завъртя още с първото преглъщане. Но тя не спря. Продължи да пие, защото неговата кръв щеше да им позволи да бъдат заедно. Смътно долавяше как той продължи тласъците си вътре в нея и ръмжеше сподавено като див звяр.

Сега Ви беше в нея по всички възможни начини. В съзнанието й с думите си. В тялото й с члена си. В устата й с кръвта си и в ноздрите й с аромата си. Тя беше напълно завладяна.

И той се оказа прав. Беше божествено.