Параграф 22

37Генерал Шайскопф

Генерал Дрийдъл бе изхвърчал и генерал Пекъм му бе седнал на мястото. Генерал Пекъм едва бе влязъл в кабинета на генерал Дрийдъл и великолепните му военни победи започнаха да рухват.

— Генерал Шайскопф? — запита той без никакво подозрение сержанта в новия си кабинет, който му съобщи за пристигналата тази сутрин заповед. — Искате да кажете полковник Шайскопф, нали?

— Не, сър. Генерал Шайскопф. Той беше произведен генерал тази сутрин, сър.

— О, наистина любопитно! Шайскопф? Генерал! Какъв чин генерал?

— Генерал-лейтенант, сър, и…

— Генерал-лейтенант!

— Да, сър, и той иска да не издавате никакви заповеди до някой ваш подчинен, без да се допитате предварително до него.

— Ах, мръсен… — изпсува гласно генерал Пекъм може би за първи път в живота си и смаян, се замисли дълбоко. — Каргил, чухте ли? Шайскопф бил произведен направо генерал-лейтенант. Бас държа, че са имали намерение мен да повишат и по погрешка са повишили него.

Полковник Каргил замислено си потъркваше едрата брадичка.

— Защо той пък да ни дава заповед?

Гладкото, добре измито, изтънчено лице на генерал Пекъм се изопна.

— Да, сержанте — каза той бавно със смръщено от недоумение чело, — защо той издава заповеди до нас, щом е още в Отдела за специални операции, а ние сме в Отдела за бойни операции?

— Още една промяна бе извършена тази сутрин, сър. Всички бойни операции са сега под ръководството на Отдела за специални операции. Генерал Шайскопф е нашият нов началник.

Генерал Пекъм издаде пронизителен вик.

— О, Боже! — завайка се той и цялото му изпитано самообладание се стопи в истерия. — Шайскопф ни е началник? Шайскопф! — Той притисна очи с юмруците си, обхванат от ужас. — Каргил, свържете ме с Уинтъргрийн. Шайскопф! О, само не Шайскопф.

Изведнъж всички телефони зазвъняха едновременно. Един ефрейтор влезе тичешком и отдаде чест.

— Сър, един военен свещеник чака отвън. Иска да говори с вас по някаква несправедливост в ескадрилата на полковник Каткарт.

— Отпратете го, отпратете го веднага! Достатъчно несправедливости имаме и ние тук. Къде е Уинтъргрийн?

— Сър, генерал Шайскопф е на телефона. Иска веднага да говори с вас.

— Кажете му, че още ме няма! Боже Господи! — изпищя генерал Пекъм, сякаш едва сега си даде сметка за огромните размери на катастрофата. — Шайскопф! Ами че този човек е малоумен! Аз смачках този глупак и сега той ми е началник. О, Господи! Каргил, Каргил, не ме изоставяйте! Къде е Уинтъргрийн?

— Сър, някой си бивш ефрейтор Уинтъргрийн е на другия телефон. Цяла сутрин се мъчил да ви намери по телефона.

— Господин генерал, не мога да набера Уинтъргрийн — викаше полковник Каргил. — Номерът му е все зает.

Генерал Пекъм се потеше изобилно, когато се хвърли към другия телефон.

— Уинтъргрийн!

— Пекъм, ти ли си, кучи сине…

— Уинтъргрийн, чухте ли какво са направили? … какво си направил, тъпо копеле?

— Поставили са Шайскопф начело на всичко.

Уинтъргрийн крещеше, обхванат от бяс и панически страх:

— Ти, с твоите пусти меморандуми! И те наистина взеха, че прехвърлиха бойните операции към Отдела за специални операции!

— О, не! — стенеше генерал Пекъм. — Нима това е причината? Моите меморандуми? Ти ли ги накара да турят Шайскопф начело? Защо не туриха мен?

— Защото ти вече не беше в Специални операции. Ти мина в Бойни операции и остави него за началник на отдела. И знаеш ли какво иска той? Знаеш ли какво иска това копеле да правим всички?

— Сър, мисля, че ще трябва да говорите с генерал Шайскопф — увещаваше го нервно сержантът. — Той настоява да говори с някого.

— Каргил, говорете с Шайскопф вместо мен. Не мога да говоря с него. Вижте какво иска.

Полковник Каргил слуша няколко секунди по телефона и побледня като платно.

— О, Боже! — извика той и слушалката падна от пръстите му. — Знаете ли какво иска? Иска да маршируваме. Иска всички да маршируват.