Пиратите

Високоуважаемият сър Хенри МорганXV

Наред с Тортуга Ямайка била главна база на флибустиерите, преди всичко англичани. В 1655 година те завладели острова, а четири години по-късно испанците официално го отстъпили на Англия, По това време коренното индианско население било вече изтребено и заменено от роби-негри. Поради благоприятното си положение Ямайка станала трамплин за всички морски акции на англичаните срещу испанските владения в Америка. Значително влияние върху историята на острова и на главното му пристанище Порт Роял във втората половина на седемнадесетия век упражнила една от най-съмнителните личности в летописа на пиратството, въздигнатият по-късно от английския крал в дворянски сан сър Хенри Морган. Хенри бил роден като син на уелски земевладелец. Още в ранната си младост заминал за Западна Индия и започнал точно както Лолонуа, като буканиер на Тортуга. Тук той се присъединявал към множество пиратски начинания, преди всичко нападения върху Куба. След реставрацията на монархията в Англия през 1660 година, когато вуйчото сър Едуард Морган бил назначен за вицегубернатор на Ямайка, Морган, вече тридесетгодишен, вероятно заминал за острова. На губернатора на Ямайка била подчинена флота от единадесет фрегати общо с осемдесет и един топа и 740 души екипаж. Командир на тази флота с ранг адмирал бил Едуард Менсфилд, за условията в Карибско море един несъмнено надарен флотоводец. Хенри Морган станал заместник на Менсфилд. В 1666 година Менсфилд предприел с флотата една експедиция, при която завладял остров Каталина, за да създаде там укрепена база. Когато испанците сполучили да си възвърнат острова, Менсфилд попаднал в плен. Според испански сведения той бил откаран в Портобело и екзекутиран, други източници говорят за успешно бягство. Негов приемник като командуващ флотата на Ямайка станал Хенри Морган, набързо произведен в чин адмирал.

Стартът на Морган бил успешен. Той натоварил на корабите десантен корпус от 500 души, дебаркирал на едно ненаселено място по брега на Куба и в бърз марш се отправил към града Пуерто Принсипе, отстоящ на около 30 мили. Градът изобщо не бил подготвен за нападение и Морган го превзел без особени мъки. Градът се откупил от опожаряването, но плячката на Морган не ще да е била особено голяма. Тогава Морган се обърнал към Портобело, едно сигурно много дръзко начинание, понеже градът — подпален някога от Дрейк — бил сега най-силната крепост на испанците в Западна Индия след Хавана, Веракрус и Картагена. За Морган станало типично да опитва щастието си единствено спрямо големи, обещаващи богата плячка обекти, винаги да изчаква, докато събере достатъчно силен екипаж, и да известява целта на нападението си непосредствено преди атаката. Също и по други въпроси той не се придържал към обичайните правила на флибустиерите. След разграбването на някой град нареждал да претърсват хората за укрита плячка.

За нападението върху Портобело Морган разполагал с 400 души на девет кораба. „Понеже сме по-малко, делът на всекиго ще бъде по-голям“, рекъл Морган на своите хора, когато след обявяването на целта част от френските флибустиери се отделили от Морган. Според описанието на Ексквемелин входът за пристанището на Портобело се охранявал от две укрепления и постоянен гарнизон от 300 войници. Към тях се прибавяли около 400 граждани, които живеели постоянно в града, и много търговци, които идвали от Панама със стоки, за да ги претоварват на борда на „сребърната флота“. Поради укрепленията Морган не атакувал града откъм морето. Големите кораби оставил на котва на далечния рейд извън обсега на крепостната артилерия и спуснал десантната команда на брега с лодки. Оттук екипажът му, воден от един англичанин, който познавал добре местността, се насочил към града. След къса престрелка със стражата на укрепената градска порта флибустиерите я вдигнали във въздуха с взрив и нахлули в града. Населението, помъкнало всички свои ценни вещи, се опитало да се спасява в укрепленията. Губернаторът също се оттеглил в едно от тях.

По-нататъшният ход на битката и разграбването на Портобело било картинно описано от Ексквемелин. Когато книгата на холандеца излязла в английски превод 16 години след събитията в Портобело, Морган, който бил вече провъзгласен за дворянин и за губернатор на остров Ямайка, обвинил писателя и го предал на съд за клевета. Морган спечелил делото, ала по всяка вероятност описанието на Ексквемелин отговаря на фактите:

„Чает от разбойниците заела манастирите и взела монасите в плен, другите се насочили срещу укрепленията и около тях скоро избухнала оживена престрелка. Но с точни изстрели разбойниците поразили част от топовете и ги направили негодни за стрелба, причинили и значителни човешки загуби сред испанците. Обаче и до обед на разбойниците все още не се удавало да превземат укрепленията. И ето че Морган накарал да построят големи стълби по които могли да се изкачват един до друг четирима души. Принудил монасите и монахините да примъкнат щурмовите стълби до укреплението и да ги подпрат на стените. Заложил всичко на карта, за да превземе крепостите, понеже там се намирали най-знатните люде на града с всички съкровища, та дори и черковните утвари. Той предполагал, че губернаторът ще пощади поне своите собствени хора, ала онзи и не мислел да стори това. Той заповядал да стрелят безогледно в ридаещите монаси. Когато изправили стълбите, неколцина разбойници тутакси се изкатерили с вонящи съдове нагоре, ала били отблъснати яростно. Те не се отказали, подпалили крепостната порта и предприемали все нови и нови атаки, докато най-сетне съпротивата на испанците отслабнала.

Привечер укрепленията били превзети. Жени и мъже били затворени в отделни сгради, после започнали велика веселба с вино и жени. Петдесет храбри мъже биха могли да изпратят през оная нощ всички разбойници на онзи свят.

На следния ден разбойниците събрали плячката, претърсили къщите и отделили най-богатите пленници. Разпитвали ги за скритото злато и ги измъчвали дотогава, докато умрат или изкажат всичко. Разбойниците пощадили само онези, които без съпротива ги отвеждали до скривалищата.“

В 1669 година Морган подготвял следното си начинание. Повече от 1200 флибустиери се стекли за миг, за да се запишат в списъците на непобедимия адмирал. Ескадрата потеглила в открито море и на борда на флагманския кораб „Оксфорд“ Морган свикал военен съвет. Той завършил с веселие и вино, страстите се разгорещили, започнали безредна стрелба с мускети и един небрежен изстрел причинил експлозия в барутния склад. С всичките си тридесет и шест топа корабът хвръкнал във въздуха и почти всички гости и членовете на екипажа, които се намирали на борда, били убити или тежко ранени. Останали незасегнати само Морган и капитаните, които седели на масата до него. Въпреки това Морган не се отказал от начинанието си, насочено сега срещу Маракаибо. След нападението на Лолонуа повечето жители на града били вече нащрек. И преди още Морган да премине укрепленията по канала и да навлезе в езерото, те побягнали с всички свои ценности и с цялото си домочадие. Морган завладял и близкото градче Гибралтар и в продължение на три седмици претърсвал цялата околност, за да открие бегълците. Дълго инквизирали всеки заловен испанец, докато издаде къде е скрил всичко що-годе ценно.

При завръщането силна испанска ескадра препречила пътя на флибустиерите към морето. Морган заповядал да стъкмят един кораб-подпалвач. За маскировка поставили на горната палуба кукли и лъжливи дървени топове, а трюма натъпкали с барут, смола и катран. В нощния мрак испанците не угадили военната хитрост, приближили се плътно до мнимия враг и от много свои кораби открили огън. Подпалвачът избухнал и излетял във въздуха.

Притаил се на сигурно разстояние и с издути ветрила, Морган само това и чакал. В настъпилата сред испанските кораби суматоха той се измъкнал от клопката невредим с плячката си, оценявана повече от тридесет хиляди лири стерлинги.

През август 1670 година адмирал Морган събрал пред Порт Роял флота от 28 английски и 8 френски кораба с кръгло 2000 души на борда. Губернаторът на Ямайка възложил на флибустиерския главатар задачата да оплячкоса с тази ескадра градовете в залива Дариен, за да отклони испанците от желанието им да нападат английските кораби в Карибско море. На 21 декември се състоял военен съвет, който решил да бъде атакуван градът Панама. Дележът на плячката предвиждал: една десета за краля, една десета за лорд-адмирала, една стотна за Морган като главнокомандуващ експедицията. Дяловете за особени заслуги или за осакатените отговаряли на обичайните норми у флибустиерите. От останалите дялове на всеки от капитаните се полагали по осем части. Всичко било обсъдено подробно и на края скрепено с клетва. В цялата тая работа обаче имало само една грешка. Преди още флотата да навлезе в открито море, между Англия и Испания бил подписан мир и предвижданото каперско плаване се превърнало в чист пиратски акт. Знаел го губернаторът Моудифорт, а сигурно и Морган. Морган действувал и тоя път предпазливо и умело. За оперативна база той най-напред завзел острова Санта Каталина, а на континента и крепостта Сан Лоренцо. После 1200 флибустиери отплавали с канута нагоре по течението на реката Чагре, докато бързите води на течението ги принудили да продължат похода пеш по едва забележимите пътеки на мулешките кервани. Девет дни се измъчвали хората през девствения субтропичен лес, почти без провизии и вода и все под напрежение и заплаха от нападения на индианци и испанци, докато най-сетне съзрели в далечината черковните кули на Панама и белите гребени на Южното море, Тихия океан.

Пред града флибустиерите се натъкнали на обширно пасище с говеда, които заклали, за да се нахранят поне веднаж до насита. На следното утро в открито поле пред града ги пресрещнали испанците с два ескадрона кавалерия и четири полка пехота. Пред себе си карали няколкостотин диви бикове, които пуснали срещу флибустиерите. Ала още след първия залп животните обърнали кръгом, препуснали срещу испанците и създали сред тях бъркотията, предназначена за нападателите. След двучасов бой сражението било решено в полза на флибустиерите. Градът бил завзет и разграбен по обичайния начин. Британски и френски пирати търсели злато и бисери, подкарвали роби, изнасилвали жени и изтезавали пленници, точно тъй, както го вършели и във военно време. След като плячкосали всичко по-ценно, Морган заповядал и да подпалят града. Трофеите на флибустиерите били богати, понеже Панама била кръстопътят на всичкото злато и сребро, което испанците грабели в Перу. Тяхната стойност се изчислявала на петстотин хиляди монети от по осем реала, плячката пренесли до корабите с 200 тежко натоварени мулета. При дележа на плячката в Чагре между пиратите избухнал спор. В суматохата Мор-ган и неколцина негови доверени люде грабнали лъвския пай от плячката и изоставили другите. Адмиралът измамил своите хора най-малко с една четвърт от техния дял. Заради разрушаването на Панама след подписване на мирния договор испанското правителство настойчиво се оплакало пред английския двор. Чарлз II се поддал отначало на натиска на испанците, уволнил губернатора на Ямайка Моудифорт, отзовал го в Англия и го хвърлил в Тауър. Скоро след завръщането си от Панама в Порт Роял Морган също бил поставен под арест на фрегатата „Уелкъм“ и докаран в Англия, за да бъде уж изправен пред съд като пират. Но дотам не се стигнало; когато подвизите на Морган станали известни в Англия, народът го чествувал като герой и го сравнявал с Дрейк.

Съдебният процес не се състоял. Вместо това кралят го посветил в рицарско звание. Моудифорт бил също освободен от Тауър, и срещу него не бил възбуден процес.

В 1675 година Морган се върнал обратно на Ямайка като върховен съдия и наместник на губернатора. Скоро бил назначен и за губернатор на острова. Като висш правителствен чиновник, увенчан от славата на морски герой, сега той започнал да преследва пиратството. Посъветвал старите си приятели да приемат кралската милост и да станат мирни плантатори, преди да е станало късно. Изглежда, че като губернатор на Ямайка Морган твърде енергично се изявил срещу пиратството, и все пак той имал пред вид дребните пирати, начинаещите и самотно скитащите корсари, когато в 1680 година публично декларирал:

„Аз затварям в тъмница и екзекутирам всички пирати, които ми паднат в ръцете, или ги предавам на компетентните власти.“

Самият Морган, един от най-големите морски разбойници от всички времена, умрял мирно и спокойно в леглото си в Порт Роял на Ямайка на 25 август 1688 година.