Пиратите

Най-ранни исторически източнициII

Сведения за морско и крайбрежно разбойничество, както и за началото на мореплаването има най-напред от източното Средиземноморие, макар че хилядолетия преди това мореплаването и грабежът по море започнали по бреговете на Югоизточна Азия.

В нарязания бряг на Мала Азия и на хилядите острови в източното Средиземноморие пиратите намерили идеални убежища. Те предпочитали места, добре скрити и защитени от скални издатини и пясъчни плитчини, в близост до оживените търговски пътища. В един доклад на секретаря на египетския фараон Рамзес III от края на второто хилядолетие преди нашата ера се споменава за морски крайбрежни разбойници. Въведението към доклада гласи: „Виж народите на Севера, които живеят на островите, те са неспокойни, опитват се да проникнат към пристанищата“.

Египтяните са ни оставили и първите писмени сведения за своите собствени грабежи по брега и отвличания на хора.

В храма на царица Хатшепсут край Тива, днешния Луксор, се разказва подробно за едно пътешествие към страната Пунт, състояло се около 1490 година преди нашето летоброене. Египетската флота брояла пет годни за плаване кораба, натоварени с войници и със стъклени изделия като главен обект за размяна с местните жители на Пунт. Пунтийците приели египтяните като пратеници на боговете и вярвали, че те са дошли в тяхната страна по небесния път.

Йероглифният текст съобщава по-нататък, че князът на Пунт се задължил да плаща данък и станал поданик на нейно величество египетската царица. Като данък египтяните взели: дървета, даряващи свещен дим, увити във влажно платно заедно с корените и пръстта, слонова кост в златна обковка, говеда и маймуни. Измежду другите дарове текстът споменава благоуханно дърво, свещена смола, хрътки, леопардови кожи и „родени в тая страна люде наедно с децата им“. И финикийците съчетавали своята широко разклонена морска търговия с морско и крайбрежно разбойничество. В Сицилия, на африканските и испанските брегове те създали многобройни убежища, от които предприемали както търговските си плавания, така и грабителски и завоевателни походи. Финикийци плавали през Червено море до Индия, по поръка на египетския фараон Нехо заобиколили Африка, открили Канарските острови и населили Мароко, карали сребро от Испания, калай от Британските острови и янтар от Балтийско море. Прочут бил техният пурпур, който добивали от бодливия охлюв по финикийското крайбрежие. Когато тия охлюви изчезнали от собствения им бряг, носели ги от Вавилон и други места. Финикийците разменяли пурпура срещу злато, слонова кост и роби, черни и бели. Наред с търговията и въоръжения грабеж на финикийците приписват и един особено коварен и лукав начин за залавяне на роби. На пясъка или на своите кораби те подреждали украшения и красиви материи и тъй примамвали жени и момичета. Сетне отплавали заедно с човешката плячка на борда, а преди това отрязвали въжетата на лодките на туземците и ги пускали в морето или ги разрушавали. В „Одисея“ Омир отново поменава морското разбойничество. Той описва как екипажът на един финикийски кораб слязъл да търгува на малък остров, наречен от него Сирия. Там финикийците спечелили благоразположението на една робиня, сама произхождаща от Сидон. След като се врекли да я вземат със себе си у дома, тя обещала на своите съотечественици да им се отплати:

Тихо сега! Да не ми проговаря от вашите хора никой, когато ме среща близо из града по стъгдите, или на извора вън, да не би на стопанина в къщи някой да ме издаде. Той, веднъж разгневен, ще ме хвърли в тежки железни вериги и вашата смърт ще замисли. Нашия сговор помнете, обменяйте бързо товара. След като вашият кораб с товар обменен се изпълни, колкото може no-скоро вестта у дома ми пратете. Злато ще взема, което в мига под ръка ми се случи. Бих с удоволствие дала за такса и друга отплата. Аз възпитавам в палата синчето на моя стопанин — толкова будно дете, подир мене по цели дни припка. Бих го довела на борба, за него богата откупка бихте вземали при продан от чуждоезични народи.4

Един надпис на гръцкия бряг напомня също за отвличането на хора през тази епоха:

„Пирати пристигнаха нощем в нашата страна и отмъкнаха млади момичета, жени и други, роби и свободни, повече от тридесет на брой. Отрязаха въжетата на лодките от нашето пристанище, взеха лодката на Дорей и избягаха с нея наедно със своите пленници и с плячката.“

В своята „Одисея“ Омир възпява геройските подвизи на ахейци и безкрайното десетгодишно блуждаещо плаване на Одисей след боевете за Троя. Експедицията към Троя, в която взели участие повече от хиляда кораба и сто хиляди души, принадлежи, както и плаването на Одисей, към света на легендите. Ала Троя наистина съществувала — един град на входа на Дарданелите, който събирал мито за преминаване на тесния проток. В стиховете си поетът описва крайбрежното разбойничество и отвличането на хора от тогавашните мореплаватели като нещо напълно естествено. Тъй Парис, троянският царски син, напада със своите кораби града Сидон и отвлича изкусни тъкачки.

Или чрез словата на Одисей ни разказва:

Стигнахме в петия ден пълноводния ток на Египет. Там до потока Египет извитите кораби спряха. Дадох веднага повеля на мои отбрани другари кораба вън да изтеглят и близо да бдят неотстъпно. Други изпратих напред да огледат съседната местност. Дръзки от своята сила, започнали те да вилнеят из плодовития край на египетски мирни орачи, техните кротки жени и деца малолетни подбрали, а пък мъжете избили…5

А ето на друго място в „Одисея“:

Буря от Троя ме свлече в Измар, пред киконското племе. Сринахме ние града и мъжете избихме без милост, но от града задържахме жените и много богатства, тях поделихме съвместно, да има за всеки по равно.6

Легендата за аргонавтите, в която вероятно са обединени множество морски митове, описва едно плаване, в което Язон и спътниците му се посветили на пиратство, щом им се удала възможност за това.

С правото на по-силния те отвлекли една царска дъщеря и коварно убили царския син. Целта на пътешествието им била да търсят Златното руно.

Много елини се впуснали по морето на запад, за да намерят нови земи. Гърци населили Сицилия и основали низ от пристанищни градове по италианския, френския и испанския бряг. Според гръцкия историк Херодот по време на един страхотен глад в малоазиатската Лидия царят изпратил своя син Тиренос с половината от народа си по море, за да опитат щастието си като пирати по чужди брегове.

Тиренците, наричани тъй по името на своя водач, се залостили на западния италиански бряг и превърнали Тиренско море (назовано пак на тяхно име) в свой ловен терен, където тяхна жертва ставали не само единични кораби, но и цели флоти.

Последни отплавали към западното Средиземноморие в VI век преди нашето летоброене фокейците, прогонени от персите. В началото на същия век те основали Марсилия на Рона, средище за търговия с кехлибар и калай. И фокейците кръстосвали като пирати морето. В 536 година преди нашата ера се стигнало до едно морско сражение пред Корсика, където шестдесет фокейски пиратски кораба били принудени да приемат боя с превъзхождаща ги флота на етруски и картагенци. Фокейската флота била разбита и 40 кораба паднали в ръцете на противника. Екипажите на корабите били избити с камъни близо до етруския град Цервети. Но с това грабежът по море далеч не бил изкоренен. То било само битка за господство между пиратите в западното Средиземно море; фокейци, етруски и картагенци продължили пиратската си дейност.

За живота на неколцина елински пирати има исторически сведения. Поликрат, управлявал като тиран на Самос от 537 до 521 година преди нашето летоброене, обединил под своя команда пиратска флота от кръгло сто кораба, с която владеел Егейско море и брега на Мала Азия. Когато се домогнал до властта над Самос, той се отрекъл от прекия морски грабеж, ала изисквал данък от всеки кораб, който плавал през контролираните от неговата флота води. Поликрат плячкосал дори правителствения кораб, изпратен от египетския фараон Амазис с княжески дарове за Крез, царя на Лидия.

Със засилването на държавния строй в Гърция и изграждането на военен флот от Атина, който встъпил в бой не само срещу персите, но и срещу пиратите, грабежите по море намалели, а морската търговия разцъфтяла. Атина обединила градовете по двата бряга на Егейско море в един морски съюз. Със своето добре стъкмено пристанище Пирея станала през V и VI век преди нашата ера средище на морската търговия и притегателна точка за морските разбойници.

Морският съюз осигурявал на търговските кораби конвой от триери и се борел срещу пиратството по гръцките острови и по йоний-ския бряг. Но времето на спокойствие и мирна търговия не траяло дълго. С поражението на Атина в Пелопонеската война(431–404 г. пр.н.е.) се разпаднала и нейната морска мощ, пиратството пак разцъфтяло. След 27 години война пиратското попълнение от безработни войници и моряци било повече от достатъчно. Пиратите нападали дори Пирея, пристанището на Атина. Товарели на своите кораби стоки и хора, ограбвали сарафите и необезпокоявани напускали пристанището.

По време на владичеството на Александър Велики адмиралите му Хегелох и Амфотер водели срещу пиратите борба с променлив успех. Ала след неговата смърт в 323 година пр.н.е. пиратските флоти се възродили отново. С борбите за власт и за подялба на огромната империя настъпил бърз стопански упадък. Процесът на социално разпадане в елинските държави се изострял още повече от завърналите се от военните походи войници и матроси, в по-голямата си част останали без родина и имот. Понеже Рим, който от III столетие преди нашето летоброене започнал борбата за хегемония в западното Средиземноморие, се намесил и във вътрешните работи на Гърция, социалните и политически разпри в гръцките градове се обърнали в борба срещу римското господство. В резултат на тази борба гръцките градове били обезлюдени и опустошени, но това пък засилило присъединяването към пиратите, които със свои средства продължили борбата — на море и по бреговете — срещу Рим и срещу всичко, което било римско.

Част от морските разбойници се посветили на търговията с роби. Остров Делос в Егейско море станал по онова време най-големият пазар на роби в Европа. Пирати предлагали там всекидневно за продажба хиляди роби. В 69 година пр.н.е. при борбата за власт между морски разбойници Делос бил опустошен из основи, западнал и не могъл вече да се съвземе.