Пиратите

Генерал Грамон и други прочути френски корсариXVI

Житейските пътища на Грамон и Морган си приличат. Двамата наченали западноиндийската си кариера като буканиери в горите и после станали флибустиери. Докато Морган бил най-прочутият английски пират на Ямайка, кулминационна точка за френските флибустиери в Тортуга станал Грамон.

Дьо Грамон произхождал отт старинен френски дворянски род. Още ненавършил 14 години, той намушкал с нож един френски офицер, който се домогвал до ръката на сестра му. Потулили убийството, но по указание на краля пратили младия убиец в кадетското училище, където той скоро се прославил с многобройните си дуели и побоища. После служил като офицер в кралската флота. На борда на една фрегата участвувал в каперската война с Холандия и научил, а навярно и обикнал пиратския занаят. Затова набърже се отказал от службата и се озовал в Западна Индия. Твърде малко се знае за живота му в гората като буканиер и за първите му стъпки на флибустиер. Като един от най-способните и най-храбри главатари на флибустиерите той се прочул с четирите си големи пиратски похода срещу Маракаибо, Ку-мана, Веракрус и Кампече. Първото му самостоятелно начинание в 1678 година начело на 700 души срещу Маракаибо завършило твърде безуспешно. Не само че плячката била твърде мършава — нали градът бил вече посещаван от Лолонуа и Морган, — но жителите на Маракаибо проследили разбойниците и си възвърнали ограбеното в едно сражение, завършило с тежки загуби за флибустиерите. И въпреки това пиратите били тъй въодушевени от Грамон, че отново се стекли масово под неговия флаг за втората му голяма операция в 1680 година срещу Кумана. Градът се намирал на същото езеро, югоизточно от Ма-ракаибо. Когато дружината от 180 флибустиери щурмувала и оплячкосала Кумана, каперското писмо на Грамон било вече обезсилено от мирния договор, сключен в Нимвеген. И този път трофеите били скромни, а испанците отново подгонили флибустиерите и се опитали да им изтръгнат плячката. В разразилия се бой Грамон с малцина от своите хора прикривал отстъплението на основните сили и с блестяща тактическа маневра успял не само да прибере всички на корабите, но пленил и докарал на борда и 150 испанци.

Поредният поход бил насочен срещу Веракрус. Пристанищният град на Мексиканския залив бил една от най-мощните крепости на Испания в Централна Америка. Гарнизонът наброявал 3000 войници, а масивните фортове били защищавани от шестдесет оръдия. При по-сериозна опасност испанците били в състояние само за няколко дни да усилят гарнизона кръгло на 15 000 души с войски от околността. Отделно 600 войници се намирали в постоянна бойна готовност за отбрана на пристанището, чиито съоръжения били разположени извън градските стени. Каквото и да е пиратско нападение, организирано и проведено по обичайния шаблон, нямало особени изгледи за успех.

Грамон, наричан от хората си с прякор „Генерала“ заради тактическите познания и неустрашимата храброст по време на първите две операции, спечелил на своя страна за този поход двамината известни холандски капитани-флибустиери ван Хоорн и де Грааф. Ван Хоорн бил по рождение холандец, тръгнал по море като прост матрос, преди да си купи от спестените пари една рибарска лодка. Но не се отдал на риболов, а се сдобил с каперско писмо и с двадесет и пет луди глави, снабдени само с ръчно оръжие, тръгнал по пиратските пътеки. Имал успех, спечелил добра плячка и с по-голям екипаж се прехвърлил на по-солиден кораб. Не различавал вече приятел и враг и затова го погнали френските военни кораби. Изпаднал в критична ситуация, ван Хоорн предложил услугите си на испанците, които му поверили командуването на един конвой. От него той си избрал два кораба, тежко натоварени със злато и сребро, оставил другите на произвола на съдбата и с новопридобитите трофеи се запилял из Карибите. Щом по такъв начин скъсал с Франция и с Испания, не му оставало нищо друго освен да се пише флибустиер.

Де Грааф, също холандец по рождение, служил дълги години на испански кораби и отлично познавал манталитета, привичките и тактическите прийоми на испанците. Когато флибустиери завзели галеона, на който служел, де Грааф показал такава хладнокръвна смелост, че нападателите му предложили да стане член на техния екитаж. Де Грааф приел, плавал множество пъти под командата на своя съотечественик ван Хоорн, в битките се отличил с ум и дързост и затова му поверили самостоятелен кораб. Успехите му на пиратски капитан бърже го изтласкали напред и му създали име на любим флибустиерски главатар. На борда на своя кораб той поддържал струнен и духов оркестър, което по онова време било обичайно само за големите военни ветроходи. Двамата холандски капитани с корабите си представлявали силно подкрепление за Грамон.

В 1682 година флибустиерската флота от седем кораба с десантен корпус от 1200 отчаяни смелчаци излязла в открито море и поела курс към Веракрус. Планът за превземането на града почивал на военна хитрост. Флибустиерите узнали, че в пристанището на Веракрус очакват пристигането на два кораба с какао. Грамон концентрирал целия си десантен корпус в два кораба, които във вечерния мрак под испански флаг влезли в пристанището. Измамата сполучила. Когато на утрото отворили градските порти, флибустиерите от мнимите какао-ви кораби почти безпрепятствено нахлули в града. По същото време останалите пет кораба се приближили непосредствено до пристанището и оттам открили огън по укрепленията. И чак врявата и шумът от боя в града и оръдейните залпове на флибустиерските кораби вдигнали гарнизона в тревога. Ала за организирана съпротива било твърде късно. Градът и крепостта паднали почти без бой в ръцете на флибустиерите.

Грамон тутакси заповядал да арестуват най-важните и най-богатите хора на града и да ги докарат в катедралата. Пред очите на ужасените пленници накарал да оградят черквата с бурета барут, за да може да упражни по-осезателен натиск върху преговорите за размера на откупа. По това време целият град бил подложен на грабеж по обичайния метод. Общата стойност на плячката се изчислявала над шест милиона талера. Флибустиерите не се задържали повече от двадесет и четири часа във Веракрус. Това също било част от тактическия замисъл на Грамон, понеже за това време испанците нямали възможност да докарат подкрепления. На борда подгонили и всички пленници, които не били платили откупа си. По обратния път потеглили и 1500 вързани испанци. В тази блестяща операция флибустиерите почти нямали загуби.

На връщане една кавга докарала ван Хоорн и де Грааф до дуел, в който ван Хоорн намерил смъртта си. И до днес не се спори, че ван Хоорн е умрял по време на операцията срещу Веракрус, но източниците различно предават времето, мястото и обстоятелствата около смъртта му.

В 1686 година Грамон потеглил срещу Кампече. Ала губернаторът на Тортуга дьо Кюси отказал да му издаде каперско писмо, понеже между Франция и Испания царувал мир, а и тъкмо тогава кралски чиновници разследвали как флибустиерите се снабдяват с такива писма. Те упреквали губернатора, че не изпълнявал нарежданията на Луи XIV: или да принуди флибустиерите да водят мирен и уседнал живот, или да ги прати на служба в кралската военна флота.

Затова дьо Кюси не могъл и не искал да отстъпи пред Грамон и дори го заплашил, че ще изпрати единици от кралската флота срещу корабите и хилядата и двеста флибустиери, събрани от Грамон и де Гра-аф. Грамон от своя страна настоявал за каперско писмо с аргумента, че ще защищава само правото на риболов, което испанците отказвали на французите. А ако това право бъде упражнявано точно пред Кампече, испанците ще го възприемат като провокация и ще се стигне до бой. Тъкмо това било намерението на Грамон и затова той се нуждаел от кралското писмо. А на колебанията на губернатора той отвърнал цинично: „Ние по никакъв начин няма да безпокоим мирните жители. Ще острижем овцата, без да й одираме кожата, тя няма и да гъкне.“

Грамон не можел да се откаже от проекта си, без да загуби своя престиж. Операцията била вече обсъдена и решена от флибустиерите.

Грамон и де Грааф с 14 кораба вдигнали ветрила и напуснали Тортуга. Хвърлили котва на рейда пред Кампече и с тежки лодки спуснали на брега 900 души. С оръдеен огън подпалили намиращия се в пристанището испански военен кораб. Атакували посред бял ден и въпреки това съпротивата на испанците била нищожна. Повечето жители на Кампече избягали с цялото си имущество по близките села. Флибустиерите предприели светкавични набези из околността, за да заловят пленниците и да изстискат от богатите хора укритите ценности. Там те се сблъскали с патрулни отреди на губернатора на Мерида, който ги изпратил срещу Грамон от своята резиденция, отстояща на 150 километра. В една схватка флибустиерите загубили 20 души, а двама попаднали в плен. Грамон предложил да ги размени срещу всички пленени от него испанци. Ако размяната не бъде приета, заплашил, че ще разстреля испанските пленници и ще подпали града.

Писмото с отговора на губернатора е запазено. То гласи:

„Свободни сте да палите и убивате. Испания е достатъчно богата да построи отново града. Има и достатъчно испанци да го населят пак. Но ние имаме и достатъчно войници, за да обуздаем и накажем разбойниците. С бандити не преговаряме.“

Грамон заповядал да обезглавят петима от заложниците и да изпепелят част от града. Ала испанецът останал твърд. Тогава Грамон събрал около себе си пиратите и устроил голямо тържество в чест на именния ден на краля Луи XIV. При настъпването на нощта наредил да запалят огромния склад с махагон в града, пожарът се разпространил навсякъде. Вместо да преговаря, испанският губернатор събрал военните си части и потеглил към горящия Кампече. Грамон не искал да се сражава. Натоварил плячката на корабите, освободил испанските пленници и отплавал. Грамон и де Грааф изпитвали боязън как ще ги приемат при връщането в Тортуга, нали се противопоставили на указанията на краля и в мирно време нападнали, плячкосали и изгорили един испански град. А губернаторът дори не хвърлил в тъмница двамата пирати, а само изпратил доклад до кралския двор. Вместо обаче заповед за арест за всеобща изненада от Париж пристигнали две грамоти. Грамон бил назначен за губернатор на френската част на Хиспаньола, де Грааф получавал френско поданство и назначение за върховен шеф на полицията при Грамон на Хиспаньола.

През октомври 1686 година със свита от 180 свои близки съратници Грамон се качил на един кораб и напуснал Костенурковия остров. Но не пристигнал нито в Хиспаньола, нито където и да е другаде по света. Той изчезнал завинаги.

Последната голяма операция на флибустиерите в Западна Индия, проведена съвместно с френски морски войски, била насочена срещу Картагена. Флибустиерите, които съставлявали главното ядро при овладяването на града, при подялбата на плячката били измамени от френския флотски главнокомандуващ дьо Пуанти. От многомилионната плячка той им отстъпил само 400 000 крони. И когато френската флота отплавала с милионите за Франция, за да попълни измършавялата хазна на краля-слънце, флибустиерите отново се върнали в Картагена и за четири дни по изпитаната рецепта на мъчения, убийства и пожари измъкнали от нещастните жители многократно повече от убягналата им плячка. А когато френският губернатор на Хиспаньо-ла се оплакал от шарлатанското поведение на дьо Пуанти, френският крал изпратил на своите презокеански съюзници като обезщетение още 400 000 златни франка.

За подобряване на своите доходи Луи XIV използвал не само флибустиерите, а щедро раздавал кралски каперски писма и на лица от най-различни съсловия. Особено често той избирал способни флотски офицери, които пущал в дългосрочен отпуск, за да се посветят на такава дейност, или след първите още успехи на цивилни каперски капитани той ги произвеждал в ранг на офицери от кралската флота. Текстът на каперского писмо съдържал името и ранга на офицера, както и правото за водене на каперска война. За морално оправдание на писмото обикновено се казвало, че „… въз основа на големите щети, които търпи от каперството на други морски сили, Франция се вижда принудена…“ и тъй нататък. Правата и задълженията на каперския капитан определяли „да въоръжи и екипира кораба, та да го направи годен за война, да го снабдява с екипажи, муниции и хранителни припаси и да стори всичко, което е необходимо, за да води война срещу пирати, грабителски шайки по море и всички врагове на държавата, които и да били те: холандци, англичани и испанци. Капитанът трябва да ги взема в плен заедно с техните кораби и оръжия и да постъпва с тях според военното право, но той се задължава лично и заради своя екипаж да съблюдава военните устави и предписания на моята флота“.

По-нататък каперското писмо съдържало точни клаузи за залавянето на плячката, за дела на короната и на адмиралтейството. Там се определяла и гаранционната сума, която каперът трябвало да отделя настрана, за да се заплатят щетите, нанесени извън военното право. Всичко това, съществено различно от губернаторските писма и обичайната пиратска практика в Карибско море, представлявало опит да се пригоди каперството към обичайните тогава военни правила, без да се отказват от финансовите предимства на тоя бизнес.

Един от най-прочутите корсари на Луи XIV бил Рене Дюгюе-Труен, син на корабовладелец, който на осемнадесет години получил командата над един от бащините си кораби с 14 оръдия и 96 души екипаж. След множество успешни каперски плавания против британското корабоплаване той получил от краля званието фрегатен капитан. Връхна точка на кариерата му като капер били разграбването на една голяма, силна и добре защитена британска снабдителна флота и превземането на Рио де Жанейро през септември 1711 година. След мно-годневни битки в ръцете на корсарите паднала столицата на Бразилия, мощно укрепена от португалците и уж защищавана от военни кораби. С откуп от десет милиона талера градът избягнал традиционното пиратско оплячкосване.

Славата на Дюгюе-Труен като корсар била обаче затъмнена от легендарния народен герой Жан Барт, рибар и син на рибари от Дюнкерк. Когато в 1697 година Луи XIV го произвел вицеадмирал, Барт отвърнал лаконично: „Веднъж и вие сторихте нещо правилно, сир!“

Още като дете Жан Барт излизал с баща си в открита лодка на риболов. На 16 години той служил в холандската военна флота под командуването на прочутия адмирал де Руйтер. Когато избухнала войната между Франция и Нидерландия, той се върнал в родината. Тук получил кралско каперско писмо, с което бил задължен да завзема холандски кораби край бреговете на Северно море. Скоро той разширил оперативната си област по целия район на Северно и Балтийско море. Отначало с един, а сетне с множество кораби той така основно разтърсил нидерландската морска търговия, че я стопил до една четвърт от нейния постоянен обхват. Победоносните морски сражения с холандски и британски военни кораби и многото богати трофеи, които докарал във френските пристанища на Канала, прочули бърже Жан Барт. Но истински популярен за всички французи той станал през 1694 година, когато успял да спаси за гладуваща Франция един голям конвой с жито и да го докара невредим в пристанището на Дюнкерк напук на всички британско-холандски нападения. С тая акция Барт наново доказал, че е нещо повече от обикновен корсар. Но един прекрасен ден, въпреки способностите си, Жан Барт попаднал в плен на англичаните. Още преди да му надянат веригите в някой подземен зандан, той им се изплъзнал от ръцете и с малка открита лодка доплавал щастливо до френския бряг. Френският крал наградил с дворян-ска титла Жан Барт, а един от многобройните му синове, Жан Кор-ний, роден в 1677 година, последвал баща си в командуването на кралската флота като вицеадмирал.

На висока почит заради храбростта и рицарското си поведение като каперски капитан се радвал и Робер Сюркуф, роден в 1773 година и служил дълго време на френски каперски кораби в Индийския океан. С малкия си преустроен кораб „Доверие“ той успял на 7 октомври 1800 година да завземе големия британски военен кръстосвач „Кент“. Понеже „Доверие“ имал извънредно ниски бордове, не бил сериозно повреден от страничните оръдия на „Кент“. С учудваща маневреност френските капери се приближили плътно до англичанина и го абордирали. Със 130 души Сюркуф само за двадесет минути сломил съпротивата на британския екипаж, който наброявал 400 души. Корабът паднал в ръцете му, плячката възлизала на повече от два милиона английски лири стерлинги.

Друг велик каперски капитан бил Жан Лафит, роден през 1781 година в Сен Мало. След изпълнен с повратности и промени живот на капер и пират, в британско-американската война от 1814 година той застанал на страната на Съединените щати. Англичаните поискали да го спечелят за свой съюзник при нападението, което планирали срещу Нови Орлеан. Предлагали му военен чин на капитан, тридесет хиляди долара пари на ръка и командата на една фрегата с 44 оръдия. Лафит отказал и се обърнал към генерал Джексън, станал по-късно президент на Съединените щати, и му поискал каперско писмо срещу англичаните. След многобройни успешни сражения с британски кораби следите на Жан Лафит се губят. Едни източници твърдят, че бил убит в 1819 година в бой с англичаните, а според други той умрял в САЩ в 1852 година под името Джон Лефлин.