Пиратите

Историята на Тийч Черната брадаXX

Подобно на Кид, морският разбойник Едуард Тийч, наричан най-често Черната брада, бил един от най-прочутите и с най-мрачна слава пиратски главатари. Капитан Джонсън, който описва в книгата си подробно живота и смъртта на Тийч, представя външността на този пират така:

„Лицето му от очите надолу било скрито от гъсти черни косми, които покривали и гърдите му. Облеклото му било покрито с петна от напитки и кръв и забодено с игли там, където е било разкъсано. Тялото му било немито и воняло на пот и на смес от ром и барут, която представлявала обичайното му питие. Имал навик да сплита с панделки брадата си на малки плитки, които окачал на ушите си. В боя носел на раменете си нещо като шарф, в чиито клупове от всяка страна пъхал по три пистолета. Преди сражение закрепял под шапката си два горящи фитила, които висели отстрани на лицето му. Очите му по природа гледали диво и жестоко. Цялото му одеяние го превръщало във фигура, която изглеждала ужасна като фурия от пъкъла.“

Този му вид докарал на Тийч не само прякора Черната брада, а и славата му на един от най-дръзките и най-страховитите морски разбойници. Бил роден в 1680 година в Бристъл и по време на войната за испанското наследство плавал на английски каперски кораби. Куражът и храбростта в абордажния бой с французите му донесли гръмка слава, но началниците не го повишавали. Предполага се, че Тийч станал пират в 1716 година. Сигурно е, че известният пиратски капитан Хорнигоулд му възложил в 1716-а командуването на една шалупа, която пленил самият Тийч. От началото още Тийч се отнасял извънредно брутално със своя екипаж. Държал го постоянно, както и самия себе си, под влиянието на алкохола. Тийч писал за това в дневника си: „Днес ромът се свърши. Нашата компания остана малко трезва. Нехранимайковците започнаха да коват заговор. Говореха много за раздяла. Затова аз зорко се взирах в хоризонта за плячка. Вечерта абордирахме кораб с много алкохол на борда. Всичко пак тръгна добре.“

Почти две години Тийч с шалупата си придружавал Хорнигоулд, докато един ден край Мартиника абордирали един голям френски търговски ветроход. Със съгласието на Хорнигоулд Тийч получил командуването на кораб, въоръжен с четиридесет топа, който прекръстили „Отмъщението на кралица Анна“. Това станало в 1718 година. Тогава Тийч се отделил от Хорнигоулд и продължил занаята на своя сметка. Хорнигоулд отплавал обратно за Ню Провидънс и се покорил на губернатора Роджър според кралската прокламация за амнистия. Първата плячка на Тийч станал един голям английски търговски кораб. Пиратите го разграбили напълно, свалили екипажа му на брега, а кораба запалили. Няколко дни по-късно нападнали английския боен кораб „Скарбъроу“, снабден с тридесет топа, който след много-часов артилерийски дуел побягнал към Барбейдоз. Тийч се отдалечил към южноамериканските брегове. По пътя срещнал въоръжената с десет топа шалупа, водена от пиратския капитан и бивш майор Стид Бонит. Известно време шалупата придружавала Тийч, ала един ден той взел майора при себе си на борда с твърдението „че за него, Бонит, който не познава трудностите и особеностите на професията, е много по-добре да се откаже от командуването на шалупата и на борда на по-големия кораб да се наслаждава на един спокоен живот според желанието и наклонностите си“.

Със съгласието на стария екипаж Тийч поставил Ричардс за капитан на шалупата, която носела името „Отмъщение“. Скоро те абордирали в залива на Хондурас барка „Приключение“. Екипажът му се предал без бой, Тийч го взел на борда на своя кораб, на „Приключение“ прехвърлил част от хората си, а за капитан назначил щурмана Хендз. Тийч притежавал вече малка ескадра от три кораба, с които кръстосвал западноиндийските води и пленил множество кораби с добра плячка. Ограбените стоки пиратите продавали в Северна Каролина, гдето интересът на обитателите към евтините пиратски стоки и разбирането, което губернаторът проявявал към пиратите, били твърде големи. Тогава Тийч си позволил един дързък пиратски акт. След като известно време практикувал грабежите си до самия бряг под носа на властите, той влязъл в пристанището Чарлстън и завзел намиращите се там осем кораба. Още преди самото нахлуване до брега пиратите абордирали един особено драгоценен трофей с памук, предназначен за Лондон, и с множество състоятелни пасажери на борда, между които и градския съветник от Чарлстън Семюъл Рейджър. Черната брада определил размера на откупа за всеки пътник и понеже медикаментите на борда се били привършили, изпратил до общинската управа капитан Ричардс с още трима пирати и един от пленените граждани и наред с паричния откуп за освобождаването на заложниците и за отстъпването на корабите поискал да попълнят аптеката му. Искането било поставено ултимативно. Ако не бъде изпълнено, той щял да отреже главите на пленниците и да ги прати на губернатора. Градският съвет свикал заседание и изпълнил исканията на пиратите. Тийч освободил пленниците и корабите. Преди това, наред с другите ценни стоки, той натоварил на борда си само злато и сребро на стойност 1500 лири стерлинги. След този успешен разбойнически набег Тийч решил да се раздели с неколцина от най-близките си довереници от екипажа и да ги измами с дела им от плячката. Изкарал своя кораб в плитчината край остров Топсейл уж за ремонт и заповядал да врежат в дъното и двете шалупи. Сетне под някакъв предлог взел един баркас и с още 40 души се махнал оттам. По пътя успял да свали на един пуст остров още 17 души, които навярно щели да загинат, ако два дни по-късно не ги избавил майор Бонит.

С остатъка от своите хора Тийч се смирил пред губернатора на Северна Каролина и потърсил прошката на краля. В действителност Черната брада изобщо не мислел да се отрича от пиратството. Спогодил се с губернатора на Северна Каролина Чарлз Идън, който на първо време му признал за трофей, взет от испанците, един кораб, плячкосан от Тийч още като пират. С него Тийч пак излязъл по море през юни 1718 година и кръстосвал пред Бермудските острови. Там абордирал един френски ветроход с пълен товар захар и какао. Никой от екипажа му не останал жив. Тийч завлякъл трофея в Северна Каролина и се заклел, че го намерил в морето без екипаж. На едно заседание на съвета под натиска на губернатора издали решение, че се касае явно за кораб, претърпял крушение, и по право принадлежи на този, който го е намерил. За да изключи всяко допълнително разследване, губернаторът разрешил на Тийч да изгори уж негодния за плаване кораб.

Черната брада се чувствувал в Северна Каролина абсолютно сигурен. Станал прословут със своите оргии и пиянски гуляи, които устройвал на сушата. След бермудския епизод решил да смени климата и с един кораб се посветил на нови грабежи по течението на реката Окракоук и във вътрешността на страната. Покачил цената на откупа, за да пощади плантациите от плячкосване и пожари. Капитан Джонсън твърди, че по това време Тийч се оженил за едно шестнадесетгодишно момиче. Той пише: „Зная от надежден източник, че тази била четиринадесетата жена на Тийч. Дванадесет от останалите били още живи. В поведението му към новата съпруга има нещо особено. Когато шалупата му била на котва, той я посещавал в плантацията, където живеела. Щом преспи с нея, принуждавал я в негово присъствие да се отдава и на още пет или шест заклети пияници, които непрекъснато водел след себе си.“ Понеже губернаторът на Северна Каролина прикривал всички злодеяния на своя приятел Тийч, пострадалите капитани на кораби, търговци и плантатори се обърнали към губернатора на Вирджиния с молба да залови или прогони разбойника и другарите му. Губернаторът свикал съвет, който издал прокламация за улавянето и унищожаването на пиратите. В нея между другото се казва:

„Лицата, на които се удаде да хванат пирати във времето от 14 ноември 1718 г. до 14 ноември 1719 г. в района между 33 градуса и 39 градуса северна ширина и до сто морски мили от брега или във вътрешността на провинциите Вирджиния и Северна Каролина, ще получат следното възнаграждение:

За Едуард Тийч, наричан капитан Тийч или Черната брада, 100 лири; за всеки пират-капитан на кораб, шалупа или друг плавателен съд 40 лири; за всеки лейтенант, корабен и квартирмайстер или дърводелец 20 лири; за всеки подофицер 15 лири и за всеки обикновен пират 10 лири.“

В подписаната от губернатора А. Споутсууд прокламация не липсвал пасажът: „Справедливо и славно дело е да се изтребват люде, които в качеството си на пирати са врагове на цялото човечество.“ Едновременно с оповестяване на прокламацията губернаторът поискал помощ от английската морска база на Джеймс Ривър. Там назначили Робърт Мейнърд, старши лейтенант от бойния кораб „Бисер“, да командува две шалупи със заповед да залови Черната брада. Капитан Джонсън описва добросъвестно епилога от живота на Тийч:

„На 17 ноември 1718 г. Мейнърд отплавал от Райкитън в Джеймс Ривър и на 21-ви вечерта в залива на Окракоук открил морските разбойници, лежащи на котва. Мейнърд задържал всички кораби, които го срещали или задминавали, за да не издаде предварително на Чернобрадия приближаването си. Ала Тийч бил вече предупреден от своя приятел Идън. Найдж, секретар на губернатора, писмено известил Тийч за подготвяната операция. Но пиратът явно не смятал, че положението е особено сериозно, защото на борда имало само 25 души, на които заповядал да подготвят кораба за бой, щом съзрат двете шалупи. Сам той заминал за сушата на гуляй. Поради множеството плитчини Мейнърд не посмял да доближи през нощта пиратския кораб и пуснал котва. Рано призори на 22 ноември, като следвали предпазливо пилотската лодка, двете шалупи се приближили до пирата на оръдеен изстрел. Тийч, който бил вече на борда заедно с целия екипаж, заповядал да вдигнат котва, за да маневрира по-лесно, и пръв открил огън. Първият дружен залп на пиратите улучил по-малкия боен кораб, комендантът и мнозина от екипажа били убити. Тогава Тийч с издути ветрила се втурнал към по-голямата шалупа, на която се намирал старши лейтенант Мейнърд. И корабът му се натъкнал на плитчина. Изхвърлили баласта през борда, изпразнили буретата с вода и той отново изплувал. От точната пушечна и пистолетна стрелба на пиратите Мейнърд загубил 20 души убити и ранени. На края и двата кораба, почти допрени един до друг, се понесли към брега. Тук пиратският ветроход пръв докоснал дъното, шалупата на Мейнърд се люшкала от борд на борд. Тутакси пиратите хвърлили множество от новоизнамерените ръчни гранати — бутилки, пълни с барут, олово и парчета желязо и с горящ запалителен шнур. Дим покрил палубата на шалупата, Тийч и 14 от хората му абордирали кораба на противника. Настъпил ожесточен ръкопашен бой. Старши лейтенант Мейнърд и капитан Тийч стреляли един срещу друг с пистолети, Тийч бил ранен. После заиграли сабите. Когато сабята на лейтенанта от кралската флота се строшила и Тийч вече замахнал да му нанесе смъртния удар, един от морските пехотинци го ранил тежко в шията. Черната брада обаче продължил да се сражава. Пиратът рухнал на палубата едва когато пистолетен изстрел на Мейнърд го улучил смъртоносно. По тялото му преброили 25 рани, пет от които от пистолетни куршуми. Мейнърд заповядал да отрежат главата на Тийч и да я окачат на рея-та.“

След смъртта на своя капитан останалите пирати се предали. Тринадесет от петнадесетте пленници били обесени. Един от заловените пирати, Семюъл Одил, бил помилван, понеже само един ден преди битката бил насилствено причислен към екипажа. Вторият, който отървал въжето, бил Изрейъл Хендз, който в нощта преди сражението бил свален на брега с наранено коляно. Той бил също осъден на смърт, но екзекуцията била отложена. По времето, когато бил в затвора, амнистията за пиратите била продължена от краля. Пуснати Хендз от тъмницата и го откарали в Англия. В Лондон той заживял като просяк и английският писател Робърт Луис Стивънсън го обезсмъртил в прочутия си роман „Островът на съкровищата“.