Пиратите

Край на пиратството?XXX

В първата половина на XIX век покрай бреговете на Северна Америка все още разцъфтявало пиратското безчинство. Американският пиратски капитан Джибс, заловен при едно нападение върху брига „Вайнивърд“ в 1824 година, признал пред съда, че за времето от 1818 до 1824 нападнал четиридесет кораба и около половината от техните екипажи загубили живота си. Пиратският капитан Джилбърт, също североамериканец, спрял през септември 1832 година ветрохода „Панда“. След като корабът бил ограбен, Джилбърт накарал да затворят екипажа му в трюма и да запалят „Панда“. Скоро след това „Мексикан“, корабът на Джилбърт, заседнал на дъното пред западноафриканския бряг и бил пленен от английски патрулен кораб. Голяма част от екипажа успяла да избяга и се укрие на сушата, Джилбърт и единадесет от хората му били заловени. Те били осъдени в Съединените щати на смърт за незаконна търговия с роби и за пиратство.

За борба с пиратството Съединените щати създали специална флотска ескадра, която поставила под контрол базите и съобщителните връзки на морските разбойници и роботърговците. Ефикасно било ударено и каперството.

Парижката декларация от 1856 година не била подписана от Съединените щати, понеже там не приели тяхното предложение да се забрани дори и на военните кораби да конфискуват чуждо имущество по море. Без ясна дефиниция на понятието „военен кораб“ останало всъщност проблематично дали един насилствен акт по море има за съдържание военно право, каперство или пиратство. Първите трудности в тая работа се паднали пак на САЩ. Когато при избухването на американската гражданска война в 1861 година президентът Джеферсън Дейвис обявил, че щатите от Конфедерацията ще издават каперски писма, президентът на Северните щати Ейбръхам Линкълн, отговорил, че те ще третират като морски разбойници и ще изправят пред съда всеки корабен екипаж, който бъде заловен с каперско писмо. Така и постъпили. Екипажът на капера „Савана“ получил в Ню Йорк обвинителен акт за пиратство, но процесът бил потулен, понеже Южните щати заплашили, че за всеки осъден на смърт капер те ще обесят по един пленен офицер на Северните щати. Южните щати упорито продължавали каперството, и то със сравнително голям успех. Ала поведението на каперите спрямо техните трофеи сега не могло и да се сравнява с методите, с които каперите по-рано си служели. Щом абордирали кораб, вземали на борда най-напред екипажа и пътниците, после товара и след това изгаряли кораба. Ако каперът бил вече пълен с хора и стоки, вражеският кораб получавал команда, която го отвеждала в кубинско или испанско пристанище. Ако и това не било възможно, карали ги да издадат полица за стойността на трофея със срок за изплащане в полза на Южните щати шест месеца след свършване на войната. За времето от 1861 — 1865 година капери на Южните щати завзели почти двеста кораба на Северните щати.

Седмото десетилетие на XIX век турило край на търговията с роби, каперството и класическото пиратство по американското крайбрежие и по всички морета. Но чак в 1907 година седмата Хагска конвенция определила точно правните условия, при които един търговски кораб може да действува като военен. Кораби, които по време на война изпълняват военни задачи, трябва да носят външните обозначителни знаци на военен кораб, особено военния флаг. Екипажите са подчинени на военно командуване и са задължени да спазват правилата за водене на война. Въз основа на този правен принцип във войните на XX век търговски кораби, съоръжени като военни, продължили да водят каперска война.

Факт е обаче, че при този вид военни действия въоръжени търговски кораби, а също и подводници особено често са нарушавали принципите на международното право и правилата за водене на война. Според влязлата на 30 септември 1962 година в сила „Конвенция за откритото море“ и съдържащата се в нея ограничителна дефиниция за пиратството като насилствен акт, извършен в открито море „за частни цели от частни кораби“, нападенията на военни кораби по принцип вече не попадат под международноправното понятие „пиратство“, а представляват — при пълната отговорност на държавата, чийто флаг носи този кораб — военно престъпление.

Според регистъра на Лойд и до днес из Световния океан изчезват по два или три кораба годишно, без да оставят и най-нищожна следа.

И все пак има ли все още пиратство в тясно ограничените рамки на Конвенцията за откритото море? Една морска зона е добила почти тайнствена и зловеща слава поради безследното изчезване на по-малки и по-големи морски съдове: Бермудският триъгълник. Крайните му точки образуват Бермудските острови, протокът на Флорида и Пуерто Рико. По американски данни за 25 години от 1945 година насам около 100 кораба с повече от 1000 души на борда са регистрирани като безследно изчезнали. Дори в 1972 година в този район е изгубен товарният кораб „Анита“ от Норвегия с водоизместимост 20 000 тона, без никоя радиостанция нейде по света да улови един зов SOS или да са намерени разбити остатъци от него. Има предположения за загадъчното изчезване на корабите, митични или псевдонаучни намеци, но нито едно доказуемо или научно обосновано обяснение. Ала има един жив очевидец на пиратство, собственикът на 35-тонната яхта „Кристина“ Дж. Ю. Хитли, индустриалец от Тексас, който за голямо свое щастие единствен от целия екипаж е спасил живота си. „Кристина“ имала мощен двигател, модерни навигационни и радиоуреди и всичко друго, което се изисква за едно плаване в открито море. С гости на борда Хитли предприел дълга екскурзия през Мексиканския залив и се намирал извън териториалните води на крайбрежните държави, когато до яхтата се приближила чернобоядисана рибарска лодка. Лодката, която от дълго време се намирала в зрителното поле на „Кристина“, била внимателно наблюдавана от екипажа на яхтата, един матрос дори слязъл долу, за да информира собственика, че навярно рибарите скоро ще се изравнят с тях, но всичко било тъй естествено и безобидно, че никой на яхтата не изпитал ни най-малко съмнение. Тъкмо когато Хитли се качил горе на палубата, за да види какво става, двата плавателни съда се ударили грубо един о друг и в същия миг от рибарската лодка върху палубата на „Кристина“ скочили шестима пирати, въоръжени с автомати. Хитли имал щастие, че при удара бил изхвърлен зад борда и убягнал от вниманието на пиратите, иначе щял със сигурност да стане също жертва на нападението. Когато след малко се свестил във водата, видял как неговата „Кристина“ бързо се отдалечава.

Хитли имал още веднъж щастие, че в покритата с плътен петролен слой вода намерил къс рибарска мрежа с коркови плавници, който му помогнал да се държи над водата, макар че на много пъти губел съзнание. Едва след часове го прибрал един крайбрежен катер. Въпреки всички издирвания патрулните кораби на Съединените щати не могли да открият пиратите. Тогавашният председател на американския комитет за охрана на брега и мореплаването Джон Мърфи бил принуден да признае по този повод, че за по-малко от три години над 30 малки морски съда с 200 души на борда изчезнали в Бермудския триъгълник или край Хавайските острови.

В наши дни има и случаи на грабежи по брега. В 1965 година на ненаселен бряг в Южен Китай заседнал на пясъчна плитчина гръцкият товарен кораб „Еакос“, бил нападнат посред бял ден и ограбен. Разбойниците, които дошли от морето, имали филипински флаг, навярно за маскировка. Друг гръцки кораб „Емануел М“ на 3 декември 1967 година заседнал на пясъчен праг в устието на Елба. Екипажът трябвало да го напусне, за да се спасява. Само след няколко часа на радарния екран в Куксхафен наблюдавали как малки сенки се навъртат около заседналия кораб. Веднага изпратили полицейски катер, ала пиратите били по-бързи. Когато полицаите се качили на борда, корабът бил вече разграбен. Подобни произшествия са познати и по северното крайбрежие на Шотландия.

Огромни заглавия в шведската преса предизвикал в 1968 година крайбрежният моторен кораб „Морски сокол“, регистриран в Хамбург. Тричленният екипаж имал вече няколко успешни „доходни“ тура, когато връхлетял върху шведския излетен параход „Принцеса Регина“. Параходът лежал на док в Гьотеборг, напълно готов за плаване, когато „Морският сокол“ застанал редом с него. Пиратският екипаж измъкнал от „Принцеса Регина“ ценни вещи за 50 000 крони, отворил вентилите по дъното на ограбения кораб и го потопил.

През последните години край бреговете на Западна Африка отново били нападани през нощта и ограбвани големи модерни търговски кораби, които лежали на котва извън териториални води. Пиратите се приближавали безшумно до кораба с канута, десет-дванадесет души, въоръжени с автомати, се качвали на борда, неколцина от тях с един картечен ред респектирали вахтата или целия вдигнат в тревога екипаж, а другите със светкавична скорост смъквали по-ценния товар.

В 1950 година една параходна компания от Хонконг получила следното писмо: „Вашият фрахтер, който излиза на море на 21 август, ще бъде нападнат и плячкосан на 28 август. Можете да гарантирате сигурността му, ако поместите в три ежедневника следното женитбено обявление:

«Млада дама с равни бели зъби, дълги коси, приветлив характер, с очи сини като водна роза и с глас на птичка търси съпруг, който се нуждае от 20 000 хонконгски долара.»“ По-нататък в писмото се сочи мястото и времето за предаване на двадесетте хиляди долара „на един беден кули, който изобщо не е посветен в цялата работа“.

Всичко това са случаи на модерно пиратство. Актовете на насилие и други типични престъпления като контрабанда на наркотици, алкохол или хора, които се извършват в речните устия, по бреговете или в териториалните води на една държава, подлежат на юрисдикцията на същата държава. Но при нападения върху кораби, лодки или други плавателни съдове извън териториалните води, тоест в открито море, международното право задължава всички държави да преследват пиратите и да подвеждат под отговорност заловените „врагове на човешкия род“ или да ги предават на съд по тяхното национално наказателно право.

Ако днешното пиратство е само нищожна част от международно-организираната престъпност, в края на една книга за разбойничеството по море все пак трябва да се потвърди, че пиратството не е окончателно мъртво въпреки всички решения на ООН и международни споразумения, въпреки радио и радар, въпреки самолетите и изкуствените космически спътници. Но времето на неговия разцвет е преминало. Пиратството като хилядолетен неразделен спътник на мореплаването, тъй както го разбирал Гьоте, е умряло преди сто години. Няма основания да жалим по изгубената му романтика, защото е било бич за човечеството, независимо под какво морално прикритие е било упражнявано.

Стр.

18/19 Флотата на Рамзес III разбива нахлули в устието на Нил пирати

82/83 (вляво) Извлечение от хрониката „Исторически лабиринт на времето“, Лайпциг, 1701 г.

(вдясно) Портрет на Клаус Щъортебекер (гравюра от Даниел Хопфер)

88/89 (вляво) Извлечение от хрониката „Исторически лабиринт на времето“, Лайпциг, 1701 г. (вдясно) Екзекуция на морски разбойници

98 Индианци поднасят на Колумб дарове от злато (гравюра от XVI век)

101 Христофор Колумб

116/117 (вляво) Експлоатация на роби в златна мина

(вдясно) Джон Хоукинз

121 Френсиз Дрейк

136 Флибустиерският капитан Жан Давид Hay, известен като Лолонуа

143 Хенри Морган, английски адмирал и предводител на флибустиери

156 Жан Барт, вицеадмирал и капер в служба на Людовик XIV

164 Договор за покупката на един пиратски кораб (изготвен през 1699 г.

от краля на Мадагаскар)

171 Пиратският капитан Джон Ейвьри, известен като Дългия Джон

174/175 (вляво) Каперските документи на Кид

(вдясно) Капитан Уилям Кид

181 Както свидетелствуват обявите на този бристолски вестник от 1757 г., пиратите са били търсена „работна сила“

184/185 Смъртната присъда на пирати, които през 1722 г. са били обесени в

Корсо Кясьл

190 Пиратският капитан Едуард Тийч, Черната брада (гравюра, направена пет години след смъртта му)

202/203 (вляво) Апел за възбуждане на съдебен процес срещу капитан Джон Рекъм и други пирати (вдясно) Една от обвиняемите — Ени Бони

210/211 (вляво) Оригинал от писмо на Робъртс

(вдясно) Пиратският капитан Бартоломю Робъртс

217 Напречен разрез на каперски кораб (по Чепмън)

238/239 (вляво) Извлечение от „Кратка хроника на най-забележителните истории от лето 1687-мо“, Хамбург, 1688 г. (вдясно) Морска битка между турски и венециански кораби

265 Обява за разпродажба на негри