Пленница на любовта

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

Различни картини се завъртяха в съзнанието и като на филмова лента, без тя да може да ги спре. Видя как с Торн стоят, обвити с парата от горещата вода, а сапунисаните й ръце милват широките му гърди; как той, все още мокър, се е проснал на леглото й; как тялото му притиска нейното, а ръцете и изучават всеки сантиметър от него.

Затаи дъх. Затвори очи, когато почувства топли тласъци в слабините си. Коленете и внезапно омекнаха и тя се олюля. Трябваше да седне. Трябваше да прогони образите от съзнанието си. Трябваше… Господи, желаеше го.

Отвори очи и откри, че Торн се е изправил точно пред нея. Знаеше какво изпитва тя. Ако не бе забелязал ефекта от думите си върху нея, можеше и да успее да го убеди, че не приема плановете му за вечерта. Но той не бе сляп, а и Розалин беше прекалено изтощена емоционално, за да се съпротивлява.

Когато я вдигна, тя изобщо не направи опит да протестира, просто обви ръце около врата му, докато я внесе в банята и я пусна точно под душа. Самият той махна само кожената си ножница, ботушите и камата, преди да се присъедини към нея. Но не за да пусне водата. Дланите му повдигнаха лицето й и устните им се срещнаха. Тя сама се притисна по-плътно, за да слеят тела. Не знаеше от колко време стояха така, опитваха вкуса на кожата си и се откриваха по най-чувствен начин, с език и устни, с трескави пръсти.

С всяка изминала секунда все по-горещи вълни обливаха Розалин и все по-голяма слабост я обхващаше. Торн привидно не се вълнуваше, но твърдата подутина, притисната към корема й, подсказваше точно обратното.

Съвсем естествено страстта му към кръвопролития се бе превърнала в страстна възбуда, но той не бе припряно похотлив, а спокоен и решителен и напълно владееше ситуацията. Съблазняваше я методично, нищо в действията му не беше случайно. Направляваше я, определяше темпото, контролираше събитията.

След като я накара да се разтопи под целувките му, Торн рече:

— Вече можеш да се занимаеш с душа, Розалин, и да се оправиш с това, което наричаш „температури“.

„Мога ли?“ — помисли си замаяно тя, но се подчини без възражения. Беше толкова зашеметена, че безропотно изпълни указанията му. Дори не й хрумна, че и двамата са напълно облечени, докато топлата вода не ги обля.

Обикновено мъж и жена се къпят заедно, след като са се любили, а не преди нея, поне така бе чела. Разбира се, викингите не знаеха кое е обичайно и не действаха в съответствие с него. А този тук бе прогизнал от миризмите на бойното поле.

Торн изви глава назад, за да посрещне струята. Розалин срамежливо се извърна, но ръцете му обгърнаха раменете й и се сключиха върху гърдите й. Устните му драскаха ухото й, докато шепнеше:

— Копнея да разкъсам дрехите ти, но се сетих, че не ти се нравят простите методи за пестене на време, така че ще се въздържа. Предлагам ти обаче да го направиш ги.

— Какво, да разкъсам твоите дрехи ли? — попита тя със затаен дъх.

— Ако изпитваш желание да го направиш.

Ако? Нищо не искаше по-силно в този момент… „Не, не, това е лудост, не е нормално, рече си тя. Торн ме покварява с варварските си навици. Защо да не си свалим дрехите, без да ги съсипваме?“

Обърна се, за да му го предложи, но когато видя залепналата за гърдите му туника, вместо това отрони:

— И нямаш нищо против?

Отвърна и с усмивка. Тя забрави свенливостта си и му се усмихна на свой ред. И наистина пожела да раздере дрехите му, но след няколко минути на безплодни опити се отказа и се разсмя. А това съвсем не бе типично за нея. Когато не успяваше да постигне нещо, тя направо изпадаше в отчаяние от себе си.

— Да ти помогна? — предложи той.

Погледна го и видя, че не се шегува.

— Не, не… всъщност поривът ми да съсипвам хубави дрехи премина.

— Но те лесно се поправят.

— Ти ли ще хванеш иглата и конеца?

— Не, ти ще…

— О, не, аз няма — увери го тя. — В градовете има куп магазини с конфекция. В днешно време рядко някой шие собствените си одежди, Торн. Ние, останалите, предпочитаме да си ги купуваме. И въпреки че ни се случва да пришием разпран подгъв, не се занимаваме е изкърпване на разкъсани дрехи. Всичко подобно отива в ко…

Той отново я целуна, навярно за да спре нервното й бърборене. Каквато и да бе причината, тя не възрази. Но което си е истина, беше малко нервна. Все пак той буквално се извисяваше над нея, водата разкриваше твърдите мускули по огромното му тяло и тя вече предугаждаше продължението, след като приключат с душа…

— Дръпни я, ако не можеш да я разкъсаш — прошепна той, а устните му докосваха нейните.

Да, разбира се, щом като… Какво?… Ала той се отпусна на колене пред нея и тя събра ума си, който тъкмо бе отплувал към спалнята. Схвана, че става дума за туниката и че Торн се старае да я улесни.

Розалин се пресегна и я задърпа. През това време устните му нежно докосваха шията й, после се прехвърлиха върху бузата й. Почувства как ръцете му сграбчват бедрата й, сетне внезапно смъкват мократа й пола. Пръстите й се разтрепереха при мисълта, че няма да го направят в леглото, че неговата идея за вземане на душ силно се различава от нейната.

Но нямаше нищо против — при страстите, които изпитваше, колкото по-бързо приключеха, толкова по-добре. Е, ако имаше избор, сигурно би предпочела легло за първата си любовна нощ, за да усети отново тежестта на тялото му върху своето. Споменът за това почти я накара да изстене.

Тя реши да ускори къпането и ако се наложи, дори да го замъкне към леглото си. Затова рязко издърпа туниката му, с което го принуди да я пусне, за да изхлузи дрехата над главата му. Сети се за първоначалните си представи за съблазняването, но действителността бе много по-хубава от фантазиите й.

Беше плъзнал длани под блузата й и китките му полекичка я вдигаха нагоре. После пръстите му спряха върху гърдите й.

Розалин не смееше да диша, а ръцете й се сковаха. Вдигна глава и срещна усмивката му. Незнайно защо и тя избухна в смях и това й се стори чудесно.

Не бе и сънувала, че ще й бъде приятно с мъж като Торн. Подсъзнателно никога не бе възприемала физическата любов като развлечение, а едва ли има нещо по естествено от порива да се смееш, когато ти е весело. Точно в момента й беше наистина забавно.

С усмивка тя завъртя викинга, за да измие гърба му. Докато го сапунисваше откри, че има гъдел, но скоро и той направи същото и се разнесоха писъци и смехове, докато се събличаха. Розалин забрави за срама си.

След малко Торн пак я вдигна на ръце и я понесе към спалнята. Тя понечи мимоходом да спомене за ползата от хавлиите, но размисли. Той бездруго се съобразяваше само със своите навици, а тя вече бе почнала да ги харесва.

Постави я внимателно в средата на леглото и все така внимателно притисна с тялото си нейното. По лицето му се четеше върховно задоволство от това, че най-сетне е постигнал своето.

Розалин не се ядоса на откритата му радост, защото самата тя се наслаждаваше на бързината, с която бе преодоляла глупавите си старомодни скрупули. По-късно щеше да се върне на тях и на въпроса защо толкова лесно ги бе забравила, но сега просто изживяваше момента.

От косата му бавно се стичаха капки вода и падаха върху нея. Тя му се усмихна и подхвърли:

— Нали виждаш, че мокриш цялото легло?

— Ще изсъхне.

„Естествено,“ отбеляза тя наум, а той добави:

— А аз ще изсуша теб.

И изпълни обещанието си по изключително сладострастен начин.

Облиза с език влагата по кожата й, а къдрите му оставяха дори повече капки там, където я докосваха. Изпита лек гъдел, но усещането беше невероятно еротично, особено когато езикът му достигна чувствителните й места. А когато Торн вдигна глава и я разтърси, пръскайки върху нея нов дъжд от студени капчици, за да започне всичко отначало, тя се разсмя от сърце.

Когато приключи с повторното „изсушаване“ и започна да я покрива с целувки, Розалин се бе превърнала в кълбо нерви, което реагираше и на най-слабия му допир. А мнението й за мъжете от средновековието завинаги се промени.

Историческите проучвания и студии бяха изградили у нея убеждението, че в онези дни сексът е бил скучен, макар и неизбежен дълг, чието бързо и ефективно изпълнение се е регулирало от Светата църква. В допълнение на това средновековните норми са приемали жената за същество без стойност, освен ако не притежава някаква собственост. Всичко това предполагаше, че нежният пол не е бил обект на много грижи и топлота от страна на мъжете, а камо ли на ласкаво отношение, като това на Торн по време на любовната им игра.

А той още не беше свършил. Идваше от езическата епоха, от времето, преди Църквата да прехвърли контрола си и в спалнята, но пък скандинавците имаха още по-лоша репутация. Изнасилвачи и грабители, те далеч не създаваха представа за внимателни и чувствени партньори, обаче точно такъв бе нейният викинг.

Възбуждаше я с езика си, възпламеняваше я с целувките си. Или, може би, нейната кожа бе гореща, сякаш бе изпаднала в треска. Никога не бе изпитвала такава топлина вътре в себе си. Разбираше причината — сексуално желание, каквото не предполагаше, че съществува.

То я поглъщаше като огън — дълбока, първична нужда да се слее е него. Тя нарасна, когато засмука зърната й, а след това и гърдите й. Почти избухна, когато устните му намериха вратлето й, а после и ухото й. Той мушна език в малкия отвор, пъхна ръце между краката й и вкара пръст във влагалището й.

Оргазмът й настъпи мигновено. Неочакван, експлозивен, той освободи натрупаното в нея напрежение. Тя изкрещя, без да си дава сметка за това. Едва не го удуши неволно, толкова здраво обви ръце около врата му.

Торн напрегна докрай волята си, за да не проникне веднага в нея и да я заблъска със силата на своята страст. Бе почти безпаметен от този плам, подхранван от годините на въздържание. Но се овладя и не прояви грубата страна на мъжката си природа, която самата тя предизвикваше.

Сякаш столетия минаха, преди Розалин да отпусне силно впитите във врата му пръсти и дишането й да се успокои. Останала без сили, тя промълви:

— И да те предупредя, за да не се изненадаш. Никога не съм го правила.

Искаше му се да се разсмее след думите й, а това поразреди неговото напрежение.

— Зная — отвърна Торн.

Тя се учуди на самодоволния му тон.

— Така ли? И откъде знаеш?

Тук вече той се разсмя:

— Да не мислиш, че не мога да открия разликата? Не наричаш свой никой мъж, а не си лека жена, тъй като не ми поиска пари. Значи си девствена.

— Ясно — кимна тя. — Изводът ти е логичен, но не е приложим към жените от този век. Днес те не са…

Отново я целуна — това бе най-ефикасният начин да сложи край на сериозните разговори за отликите между столетията.

Гълчеше го повече от всяка друга жена, която бе срещал, но на него това не му пречеше. Вярно, подходът й беше доста забавен и неповторим, понеже никоя жена не бе го мъмрила — дори и онези, които получаваха власт над него чрез меча му. Но сега не му бе времето за такива главоблъсканици. Явно и тя би се съгласила с това, тъй като на свой ред го покриваше с целувки, ръцете й отново се сключиха около врата му, а тялото й се извиваше към него по най-предизвикателен начин.

Не можеше повече да издържа. Тялото й бе така меко и толкова отзивчиво, след като я бе взривил от удоволствие. Не бе в състояние да отлага момента, в който ще я притежава. Навлезе в нея бавно, макар че цялата пътека бе влажна от соковете й. Със съвсем лек натиск отстрани бариерата на нейната невинност и проникна докрай.

Тя не издаде звук. И когато Торн я погледна, загрижен да не би много да я боли, видя само, че страстният зов в очите й се е върнал и това го подлуди. И той започна да я люби с мощни тласъци, но и с внимание, с което не бе удостоявал никоя друга жена. Почувствал, че тя пак ще стигне до върховната наслада, блаженството му се сля с нейното.

Сега беше негова. Владетелката на меча му най-сетне бе завладяна.