Пленница на любовта

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Розалин предпочиташе да провери фактите, вместо да изпада прибързано в паника.

— Може да си сбъркал датата, нали? — настоя тя. — Може да си ни довел тук в друг ден, което означава, че твоето „аз“ се разхожда някъде наоколо и ще се сблъскате всеки момент.

— Не, това е точната дата.

— Не е възможно — каза тя, а страховете й нараснаха, въпреки че решително се опитваше да ги потисне. — Попита ли някого? Спомена ли някой изрично, че е първи септември?

— Самият лорд Уилям — отвърна той, — когато уведоми бароните си, че ще тръгнем със сутрешния прилив.

Тя поклати глава. Отчаяно търсеше начин да оспори обезпокоителното му изявление и го откри след няколко минути на душевна агония.

— Не е успял! Ами да, това трябва да е обяснението. Сигурно херцогът наистина е възнамерявал да отплава за Англия утре. Но внезапно нещо ще му попречи — нещо, което не е било документирано. В края на краищата ще отплава на дванадесети, както посочва историята. И недей да ми клатиш глава. Това ще стане.

— Какво ще му попречи, когато е дошло време за атака, а корабите са натоварени и готови за път?

— Северният вятър, например. Това е задържало корабите в Сент Валери на дванадесети и…

Тя не довърши. Нещо не бе наред. Ако влиянието на северния вятър е било отбелязано в аналите в единия случай, защо е било пропуснато във втория? И двете събития са еднакво важни, както и появата на неизвестния шпионин. Историята разказваше за друг шпионин, заловен и върнат на крал Харолд със съобщение, в което Уилям се хвали, че ако не пристигне в Англия до една година, Харолд може да отпише заплахата от него. Защо тогава не е споменат този, чиито признания почти…

— Я почакай — намръщи се тя. — Щом сме едва първи септември, информацията, получена от шпионина, е лъжлива. Харолд Годуайнсън не напуска южната част на страната до осми този месец. Тръгнете ли утре, ще попаднете в засада, която навярно ще коства на Уилям короната на Англия.

— Шпионинът…

— Сигурно е бил изпратен нарочно, за да бъде хванат и да ви предаде лъжливи сведения.

— И да умре?

Розалин трепна. Логично бе да се досети, че такава ще е съдбата на нещастника.

— Недей да бъдеш такъв неверник. Подобни жертви, по всякакви причини, са правени много пъти и преди. Понякога човек отдава живота си доброволно, само от чувство за вярност към някого или нещо. Но най-правдоподобно е заключението, че е обречен, че така или иначе ще умре заради престъпления или от неизлечима болест. Предполагам, че могъщ патрон му е обещал добре да се погрижи за семейството и близките му.

— Сигурна ли си?

Тя въздъхна:

— Не, разбира се. Но съм сигурна, че Харолд ще бъде направо щастлив, ако норманите се появят точно сега, когато все още разполага с цялата си мощ, включително и с армия, доста по-голяма от тази на Уилям. Още не му се е наложило да се изтегли на север, за да спре брат си Тостиг и норвежката заплаха.

— Норвежката заплаха ли? Харолд Хардрада Норвежки най-сетне ще атакува?

За момент учудването му я изненада. Тази битка е била последната голяма атака на викингите и последният значим триумф на староанглийските войски. Но тя забравяше, че Торн бе напуснал столетието на тази дата, на първи септември, а сражението се бе състояло по-късно същия месец. Няколко дни след него Уилям бе отплавал за Англия. Повечето учени са единодушни, че ако скандинавският крал не бе нападнал по внушение на Тостиг точно в дадения момент, херцог Уилям не би спечелил при Хейстингс.

Явно при следващите привиквания на Торн той не си бе направил труда да научи от историческите книги изхода на известните му битки. А Розалин в момента не желаеше да се впуска в уроци на тая тема. Той все още лежеше върху нея. След като осъзна, че нищо неизбежно не се е случило и че нещата могат да се оправят с кратък разговор с Уилям на разсъмване, страховете й понамаляха. Започна да усеща тежестта на голото тяло на любимия си, който толкова удобно се бе настанил върху нея.

Затова му поясни набързо:

— Да, Хардрада нападнал и загубил. Но войската на Харолд Годуайнсън се изтощила от непосилното придвижване на север, за да се справи с норвежкия крал. Според някои, в Лондон се били върнали едва половината от призованите мъже, когато той научил, че норманите са стъпили на английския бряг. Така че се втурнал на юг само с част от армията си. Но бойците му били много уморени от преходите, а войниците на Уилям, макар и по-малко на брой, били свежи и по-годни да се сражават. Както и да е, това ще стане след седмици. Достатъчно е Уилям да не тръгне утре…

— Пак те питам, защо да отложи заминаването?

— Ще го осведомим, че шпионинът го е измамил и че крал Харолд още пази бреговете на южна Англия с по-силна войска.

— И какви доказателства ще му предложим?

Розалин изстена. Толкова просто й се бе сторило да предупреди херцога за капана, но не бе отчела как ще го приеме. Ако се опита да твърди, че знае, бъдещето, особено неговото, Уилям Нормандски ще я заклейми като вещица и ще я хвърли в най-близкия затвор да чака кладите на Църквата. А това няма да попречи на корабите му да се отправят към Англия утре сутрин.

— Е, добре, няма да се намесваме — поправи се тя. — И без това, ако кажем на някого тук какво му предстои, ще се намесим в хода на историята. Не смея да поема подобна отговорност. Но непременно нещо ще се случи и войната ще протече по предначертание. Предполагам ще научим, ако изчакаме.

— А ако не…

— Даже не си го помисляй — сряза го тя. — Историята не се е променила, само не е отразила това неочаквано развитие на събитията, защото те не са променили нищо. Сега ще се дръпнеш ли от мен? Искам да се облека и да се запозная с именитата личност. Нали за това сме тук?

Той не помръдна, а отвърна:

— Ще се наложи срещата ти с лорд Уилям да почака, Розалин. Днес ще бъде прекалено зает с подготовката за заминаване.

Тя не скри разочарованието си:

— А утре, предполагам, ще бъде прекалено зает с отменянето на заповедите си.

— Ако вместо това не тръгнем.

Каза това с усмивка, която я подразни. Промените в историята не биха го засегнали, естествено, така че защо да не му е забавно? Не живееше постоянно в реалния свят, а за по някоя и друга година, на различни места, кой където го повика.

Беше роден преди днешния ден. Но това не се отнасяше за нея. Отклоненията от събитията в единадесети век щяха да я засегнат, както и всичко познато. Навярно би престанала да съществува. Това щеше да освободи Торн да се върне във Валхала, нали? Нищо чудно, че се усмихва. Сигурно се надява, че норманите ще отплуват на сутринта.

А ако го направят… не, дори не й се мислеше за това. Историята не може да се обърка. От друга страна, шпионинът и това, което ще предотврати действията на норманите, щяха да бъдат чудесен материал за книгата й. Но необходимостта да тръпне в очакване щеше да й опъне нервите. Обичаше загадките, но не когато участва в тях.

— Понеже трябва да убием останалата част от деня, защо не ми покажеш пристанището? — предложи тя. — Изпитвам огромно желание да видя „Мора“, корабът, който жената на Уилям му е дала за това нашествие.

— Първо ми обясни как така ще убиваме деня.

— Това е просто езикова… няма значение. Исках да кажа, че разполагаме с часове за губене, а нямаме никакво занимание…

— Ще намериш достатъчно време за разходка из пристанището, Розалин. Но ми хрумна нещо по-добро и то ще ти отнеме останалата част от деня.

И тъй като беше в подходяща позиция да приложи на практика идеята си, Розалин лесно разбра какво ще я ангажира. Той. И не я излъга.