По-силна от магия

Глава 20

Остана за миг втренчена в дърворезбата, събирайки сили да погледне Лусиън. После се обърна. Както и по онова време, стаята бе богато и елегантно обзаведена. Но имаше и някои промени.

Докато Лусън предпочиташе фамилните цветове в зелено и златно, Лусиън бе подбрал по-меки и пастелни тонове. Спалнята на Лусън бе по-оскъдно мебелирана и огромното легло с балдахин заемаше по-голямата част от нея. В стаята на Лусиън имаше изящни предмети, подбрани с вкус, а най-забележителният от тях бе клавесинът, украсен със злато и слонова кост. Дългото легло със завеси в кремаво и златисто бе на отсрещната стена.

Тъкмо то привлече погледа й. Макар че завесите бяха дръпнати и горяха свещи, фигурата, лежаща върху него, оставаше скрита в сенките.

— Лусиън?

Отговор не последва. Не се чу дори прошумоляване на чаршафи.

— Аз съм, любов моя. Алис. Аз… — Млъкна ужасено при вида на мъжа в леглото. Мили Боже! Нима бе дошла прекалено късно?

Лицето му бе съвсем бледо и върху него вече се бе изписала восъчната маска на смъртта. Въпреки че бе вчесана, някога лъскавата му коса, сега изглеждаше суха и безжизнена, а по слепоочията се виждаха сребърни нишки. Ала най-ужасяващото бе, че гърдите под завивките не помръдваха.

Почти задушена от паника, Алис разтвори яката на нощната риза и притисна пръсти върху ледената кожа на врата му, отчаяно търсейки пулс.

Нищо!

Опипа малко по-надолу. Отново нищо… Не! Притисна пръстите си. Да. Да! Имаше пулс — слаб и забавен, но все пак го имаше. А докато пламъкът на живота все още мъждукаше в тялото му, тя имаше шанс да го спаси.

Всичко, което трябваше да направи, бе да го обича.

Погледът й е тревога се задържа върху смъртно бледото лице. Според преданието за Езмънд и Мъртайс, тя трябваше да го обича не само с цялото си сърце и душа, но и да го люби с тялото си.

Погледът й го обходи. Да го обича със сърцето и душата си бе така естествено, както да диша. Ала да го люби с тялото си… Въпреки лекцията, която Лусиън й изнесе през онази нощ в библиотеката, урокът представляваше по-скоро сухо описание на техниките на любовния акт с много малко подробности как точно да се стигне до него. Разбира се, знаеше, че за да се люби, мъжът трябва да получи ерекция и затова първо трябва да се възбуди.

Смущението й се задълбочи. Но как да възбуди един изпаднал в безсъзнание мъж? Не можеше просто да повдигне ризата му и да започне да го гали по интимния начин, който той бе описал, когато говореше за облекчаването на плътските нужди на мъжа. Лицето й пламна от срам само при мисълта за това. Дори и действията й да предизвикат съответния ефект, това би било оскърбление не само за тялото, но и за достойнството му.

Какво да прави? Намръщи се и отново насочи мислите си към онзи незабравим урок за мъжката анатомия и за всевъзможните трикове, които използват развратниците, за да съблазнят една жена.

Съблазняване? Алис присви очи. Какво й бе казал Лусиън по този повод? Всъщност тогава бе толкова притеснена от първата част на урока, че почти не бе чула втората. След доста усилен размисъл успя смътно да си припомни нещо за ласкателства, сладкодумни любовни клетви и откраднати целувки.

Макар че се съмняваше, че първите две ще помогнат в сегашната ситуация, мисълта за целувките бе доста обещаваща. Те бяха не само физически израз на любовта, но и подклаждаха страстта. Разбира се, не бе сигурна дали ще имат силата да го изтръгнат от безсъзнанието. Но трябваше да опита.

Изпълнена с решимост, Алис се наведе, повдигна брадичката му и целуна напуканите устни. Никаква реакция.

Разочарована, но не и обезкуражена, тя повтори целувката, като този път плъзна език в устата му. Отново нищо.

Или… Остана за миг така с устни, притиснати върху неговите. Да! Леко дихание! Отдръпна се и погледна към гърдите му. Завивките едва забележимо се повдигнаха.

Алис отправи гореща молба, отметна одеялата и сложи длан върху гърдите му. Да! О, да! Не й се бе сторило! Дишането му се усилваше, както и ударите на сърцето.

Изпълнена с нова надежда, тя притисна устни в неговите и без всякакви задръжки се отдаде на петвековното си желание. Целуваше го отново и отново; понякога с нежност и боязън; понякога със страстна жажда, но всеки път с безкрайна любов.

От пламенните целувки устните му ставаха все по-топли и по-топли. А когато езикът й дръзко се преплете с неговия, се чу нещо като въздишка.

Развълнувана от окуражаващия му отговор, Алис се излегна до него и го привлече в прегръдките си. В същия миг тялото му започна да трепери.

Отначало леко, после все по-силно и по-силно, сякаш бе обзет от внезапен студ. Накрая Лусиън се затресе с такава ярост, че тя се изплаши.

Инстинктивно притисна дребното си тяло към неговото, за да го стопли. Ала напразно.

— Моя бедна любов, как да ти помогна?

За огромна изненада получи отговор. Е, може би не беше точно отговор, но начинът, по който тялото му прилепна към нейното, й напомни как Мъртайс бе помогнала на Езмънд.

Мисълта да последва примера й я накара да се изчерви. Трябваше да свали дрехите си и да легне гола до Лусиън. Дали ще има смелостта да направи нещо толкова дръзко?

О, не се страхуваше да бъде гола до любимия си и да го притиска в обятията си. Тъкмо обратното. Това бе най-силното й желание. Просто се срамуваше да го направи без някакъв подтик от негова страна.

Но след миг Алис решително стана от леглото. Обърна се с гръб и стеснително започна да се съблича. Сваляше дреха след дреха и докато всяка следваща падаше на пода, се молеше на Бог да й даде сили да продължи. Накрая прехапа долната си устна и се извърна към леглото. Оставаше да съблече и Лусиън.

С треперещи ръце започна да разкопчава долната му риза. На два пъти той се обърна настрани. И двата пъти тя спираше и го обръщаше отново по гръб, за да продължи.

После пъхна ръце под одеялата и слепешком свали панталоните. Справи се сравнително бързо и гладко. Най-трудното се оказа да измъкне ръцете от ръкавите на ризата. Когато най-после свърши, Алис си позволи да огледа тялото му.

И то бе много отслабнало. Макар че раменете си бяха широки, а кръстът тънък и строен, почти приличаше на скелет. Едва се сдържа да не избухне в сълзи, като си помисли за някогашния здрав и силен мъж.

Изпълнена с нежност и състрадание, тя се пъхна под одеялата и забравила моминския си свян, го привлече в прегръдките си. В мига, в който телата им се докоснаха, неговото се притисна до нейното, а от гърлото му се изтръгна задавен стон.

— Сега всичко ще бъде наред, любов моя. Аз съм тук и ще се погрижа за теб — ласкаво прошепна Алис и нежно го погали по гърба.

Той простена отново и се притисна по-силно към нея.

Дълго останаха така — тя, нашепвайки любовни слова и отчаяно опитвайки се да успокои треперенето му; той, инстинктивно притиснал тяло до нейното, приемайки топлината и утехата й.

Постепенно тръпките намаляха и когато часовникът удари единадесет и половина, Лусиън се отпусна успокоен и затоплен в обятията й.

Единадесет и половина? В гърдите й се надигна паника. Това означаваше, че й остава само половин час, за да го събуди, да го възбуди и да се люби с него. Мили Боже!

На ръба на истерията Алис повдигна лицето му, което се бе сгушило в рамото й, и го обсипа със страстни целувки.

— Събуди се, Лусиън. Отвори очи и ме погледни, любов моя. Това съм аз, Алис — шепнеше тя и целуваше клепачите му. Изведнъж миглите му леко потрепнаха.

Дъхът й секна и тя отново ги целуна. Да. Да! Те отново потрепнаха. Алис леко го плесна по бузите.

— Отвори очи, Лусиън. Събуди се. Отвори очи и ме погледни.

— Алис? — едва чуто промълвиха устните, но клепачите останаха затворени.

Тя го замилва с удвоена страст.

— Да, любими. Аз съм.

Устните отново се раздвижиха.

— Не може да е Алис… Алис е… Мъртва…

— О, не. Не! Аз съм жива… Както си жив и ти… — Прегърна го пламенно.

— Топла — пресипнало промърмори той. — Топла и мека… като Алис. — Разтвори крака и обхвана с тях тялото й, а лицето му отново се зарови в шията й. — Миришеш също като Алис… сладко… на лилия…

— Защото съм Алис.

Лусиън поклати глава.

— Сигурно си ангел. Алис не би била в леглото ми, особено гола. Тя… — по лицето му пробягна сянка — …се страхува от моята страст…

— Аз съм в леглото ти, понеже целият трепереше и по никакъв друг начин не можех да те стопля. А колкото до това, че се страхувам от теб, е, само ме погледни и…

Той се размърда и членът му се притисна към корема й. Дори и в отпуснато състояние бе впечатляващ.

Ъъъ… Какво искаше да каже? О, да!

— Ако ме погледнеш, ще се увериш, че съм Алис Феър и изобщо не се боя от теб. Моля те!

С видима неохота Лусиън отвори очи. Дълго се взира, сякаш не можеше да повярва. После простена и впи устни в нейните, завладявайки ги с почти болезнена страст.

— Алис… Моята кукла! Наистина си ти! Помислих, че съм те изгубил завинаги.

— Ще можеш ли да ми простиш, задето си тръгнах по този начин? Затова, че толкова много те нараних? — Гласът й се удави в ридания.

— Ти избяга, защото се нахвърлих върху теб като разгонен звяр. — Въздъхна, опря чело в нейното и отново затвори очи. — Ах, Алис! Нима не разбираш, че аз съм този, който трябва да те моли за прошка? Знаех, че си невинно и девствено момиче, а се държах с теб като с някоя уличница. Даже по-лошо. — На устните му се изписа тъжна усмивка. — Никога, дори и в бурната си младост, не съм се отнасял толкова грубо към жена, както постъпих с теб. Отвратително! Непростимо! И макар да знам, че няма извинение за постъпката ми, аз…

— Аз харесах твоята страст — срамежливо го прекъсна Алис.

Той се отдръпна и изумено я погледна.

— Моля?

Усети как страните й пламват, но повтори:

— Твоята страст ми хареса.

— Наистина ли? — Не би бил толкова смаян дори ако му бе признала, че е на петстотин години.

— Прекалено много! Затова избягах. Бях изплашена не от теб, а от себе си. — Хедли я бе посъветвал да каже така. Но следващите думи излязоха право от сърцето й. — Разбираш ли, Лусиън, аз не съм подозирала, че е възможно да се изпита толкова силна страст към един мъж.

— А аз никога не съм подозирал, че е възможно да обожавана жена толкова много, колкото те обожавам аз, моя скъпа госпожице Феър! — С тези думи я сграбчи в прегръдките си. — И ако ме желаеш, мен, нещастното и сластолюбиво създание, бих искал да се оженя за теб!

Алис впи поглед в лицето му, неземно красиво с блестящите от любов очи и зачервени от радост страни, и си помисли колко прекрасно би било да се събужда всяка сутрин до него. Искаше й се да заплаче на глас за трагичната им любов, но успя да се усмихне.

— Най-голямото ми желание е да те обичам през остатъка от живота си!

Погледна над рамото му към часовника върху тоалетната масичка и отново я обзе паника. Само двадесет минути!

Надявайки се, че Лусиън няма да я помисли за пълна безсрамница, тя свенливо изрече:

— Ако нямаш нищо против, бих искала още сега да започнем с любовта.

Да я люби? Лусиън се взря в милото зачервено лице. Не вярваше на ушите си. Дали тя все пак не е ангел и двамата не са в рая? Къде другаде мечтите ставаха реалност? А от горещите му молби Бог знаеше, че най-съкровената му мечта бе да прекара вечността в любов с Алис.

Лусиън наведе глава и устните му завладяха нейните.

Устата й бе топла и влажна, тръпнеща и покорна. Понякога отвръщаше на целувките му срамежливо, като неопитна девица; после ставаше дръзка и изненадващо пламенна. Ала без значение как го целуваше, резултатът бе един и същ — диво и изгарящо удоволствие, каквото никога досега не бе изпитвал. Гъвкавото женско тяло, притиснато до неговото, бе толкова топло и тръпнещо… Лусиън рязко се отдръпна, изплашен, че ще загуби самообладание и отново ще я изплаши.

— Лусиън?

Той безмълвно я изгледа, поразен от предизвикателното й излъчване. Със блеснали от страстта очи и подути от целувките устни, Алис бе въплъщение на женското изкушение. Не можеше да понесе повече това сладко мъчение, затова изстена и се претърколи от прегръдката й.

— Лусиън? Нещо не е ли наред? — Лененият плат прошумоля и в следващия миг ръката й бе върху гърдите му, за да го погали нежно.

— Недей! — изръмжа той и рязко се отдръпна.

— Но защо?

— Защото съм… твърде възбуден.

— Не разбирам…

— И как би могла? Ти си девствена и затова не знаеш нищо за сексуалната природа на мъжете.

Алис отново се размърда.

— Но бих желала да узная.

— Обещавам ти, но трябва да те науча много бавно.

Сега бе неин ред да въздъхне.

— Не може ли просто да следваме желанията си и да ме оставиш сама да я открия?

Нетърпението в гласа й го накара да се усмихне.

— За съжаление желанието ми към теб е твърде силно, за да бъде контролирано. Ако позволя да ме води страстта, мога да стана груб и да те изплаша, както онази нощ в кухнята. Не искам да се ужасиш и отново да избягаш.

— Погледни ме! Нима ти изглеждам изплашена?

Без да се замисли, Лусиън отвори очи. Тя се бе излегнала на една страна, подпряла глава на ръката си. Завивките се бяха смъкнали, разкривайки прекрасните й гърди. Как изобщо бе могъл да си помисли, че тялото й е лишено от чувствени извивки! Да, гърдите й бяха малки, но у тях имаше нещо, което го възбуждаше много повече от пищните форми на любовниците, които бе имал. Едва се сдържаше да не ги обхване в шепите си, за да усети копринената им мекота.

— Е? — измърка Алис.

От гърлото му се изтръгна задавено стенание.

— Аз съм този, който съм изплашен! Толкова силно те желая! Мили Боже, Алис! Знаеш ли колко си красива? Колко неустоима?

— Тогава ме вземи! Забрави страховете си и ме люби.

— Сигурна ли си?

— Никога не съм била по-сигурна. Знам, че нашата съдба е да се обичаме.

В очите й прочете, че казва истината. През целия си живот бе чувствал непълнота, сякаш част от него липсваше. Тогава бе я срещнал и нейната любов го бе накарала да се почувства божествено цял. Като че ли Алис бе липсващата част; две сърца, свързани завинаги от съдбата и предопределени да се обичат.

Лусиън я привлече в обятията си и зарови лице в гърдите й.

— Алис… Моя единствена любов…

Тя въздъхна и се отпусна в ръцете му.

— Искам да те обичам така, както съдбата ни е отредила, и да ти дам цялото удоволствие на света. Ще ми покажеш ли как?

— Всичко у теб е удоволствие за мен… — Потри лице в копринената й кожа. — Уханието ти… — Вдъхна с наслада. — Смехът ти… Нежната усмивка… Начинът, по който грейват очите ти, когато разказваш историите си за разни феи и духове… — Засмя се и подпря брадичка на гърдите й, за да срещне погледа й. — Обожавам дори заекванията и изчервяванията ти, когато си смутена или объркана.

Алис поклати глава.

— Нямах предвид такова удоволствие. Имах предвид… плътското удоволствие. Разбираш, нали… — Страните й пламнаха. — Удоволствие, от което ще получиш ерекция. Ти каза, че мъжът се нуждае от това, за да се люби.

Лусиън се втренчи изумено в нея, после отметна глава и се засмя.

— О, Алис! Мое сладко, невинно момиче. Само като те гледам и получавам най-силната ерекция, която някога съм имал в живота си.

— Наистина ли?

Той кимна и притисна твърдия си пулсиращ член към корема й.

Очите й се разшириха.

— О, Боже! Значи не си се шегувал, когато ми каза, че мъжкият… ъъъ… нараства. Не че твоят беше малък и преди… Не съм го гледала… но ти… го притисна до мен, когато се опитвах да те сгрея…

— Разбирам — промърмори той, като с усилие се сдържаше да не се разсмее.

— Ъъъ…

— Да?

Алис прехапа устни.

— Какво… ще правим сега?

Лусиън дяволито се усмихна.

— Каквото пожелаем.

Срещна невинния й поглед и още веднъж се удиви на чудото на тяхната любов, после бавно приближи устни към зърното й.

— Това — прошепна и го облиза с език.

Алис ахна и се изви, за да поднесе розовото връхче към устните му. Младият мъж го пое и бавно го засмука, докато то набъбна и щръкна. После се премести на другото.

О, каква радост! Какво неземно блаженство! Алис отмаля от удоволствие. Никога досега не бе подозирала, че тялото й е способно да изпита такива прекрасни усещания, които с всяко всмукване на устните му се засилваха. Цялата тръпнеше и се извиваше. Нетърпелива да вкуси докрай от тази зашеметяваща сладост, тя зарови пръсти в косата му, за да привлече главата му към себе си.

Устните му жадно смучеха ту едното зърно, ту другото, а езикът му се плъзгаше по твърдите кълба. Алис простена името му, затвори очи и се остави на вихъра на страстта.

Лусиън продължи сладострастната си игра, докато всички мисли излетяха от главата й и остана единствено пулсирането между краката. Усещаше, че единствено любимият й може да облекчи тази сладка болка.

Не издържаше повече.

И като жена, обладана от зли сили, Алис дръзко насочи ръката му към нежния триъгълник между бедрата си.

— Лусиън… Моля те! О! Моля те!

Той се усмихна, а пръстите му се заровиха в меките къдрици. Разтвориха нежните гънки и бавно се плъзнаха навътре, приближавайки все повече към пулсиращата сърцевина. Тръпнеща от очакване, Алис разтвори широко крака и цялото й тяло се напрегна, молещо и жадно за докосването му.

Няколко секунди, които й се сториха цяла вечност, пръстите му я галеха и разтриваха, без да стигат до там, докъдето тя желаеше.

Алис се изви и се притисна към ръката му. Този път пръстите му нахлуха във влажната и топла мекота и достигнаха малката тръпнеща пъпка. Усещането бе толкова неочаквано и разтърсващо, че тя извика, а бедрата й се сгърчиха, докато горещите вълни на удовлетворението обливаха тялото и.

Отново и отново той докосваше нейната женственост, а тя стенеше и се извиваше, носена от вълните на екстаза. Най-после пръстът му навлезе дълбоко и тя докосна небесата.

Застина с разтворени крака и извит гръб, докато удоволствието избухваше в нея. Накрая се отпусна изнемощяло.

— О, Лусиън! Никога не съм си представяла… О! — въздъхна и се извърна, за да срещне погледа му. — Наистина ли плътската любов е толкова великолепна?

Той се усмихна и я притегли в обятията си.

— Това, сладка моя кукличке, е само началото. — С тези думи впи устни в нейните и притисна набъбналия си член към слабините й.

Твърдостта му я изтръгна от пелената на чувственото задоволство и тя си припомни, че все още не го е задоволила. Любовта, независимо дали е духовна, или плътска, трябва да бъде взаимна, а удоволствието — споделено.

— Лусиън?

— Хмм?

— Искам да направя с твоето тяло това, което ти току-що стори с моето… Да ти доставя същото удоволствие.

Той отвори очи и впи пламналият си от страст поглед в лицето й.

— Наистина ли?

Тя кимна.

— Добре. — Лусиън се претърколи по гръб и остана неподвижен.

Алис стъписано се втренчи в него. Той усети объркването й, усмихна се и й напомни:

— Каквото и да направиш, за мен ще бъде наслада. Само следвай инстинктите си.

Инстинктите й я отведоха при устните му. Отначало срамежливо захапа лекичко долната му устна, после горната, накрая плъзна език по тях. Задръжките й постепенно отслабваха и тя задълбочи целувките си. Отдаде се изцяло на страстта и жадно пъхна език вътре, за да изпие сладостта на пламенния му отклик. После се отдръпна и обсипа с целувки шията му.

Той изпъшка, а езикът й се плъзна надолу по ключицата и продължи чувствения си път към корема.

Макар да бе болезнено слаб, тялото му си оставаше красиво.

А кожата му! Разтри бузата си в мускулестите гърди и погъделичка леко черните къдрици по тях. Никога не си бе представяла, че мъжката кожа може да бъде такава: толкова гладка и безупречна, упойваща с аромата и вкуса си.

Езикът й се спусна по-надолу. Лусиън се напрегна. Най после достигна косматия триъгълник между бедрата. Тогава Алис спря, повдигна глава и погледна издутината. Беше твърде срамежлива, за да продължи.

Лусиън я наблюдаваше през полупритворените си клепачи, а лицето му бе толкова изопнато и пребледняло, че тя се изплаши да не би болестта му отново да се е завърнала.

— Лусиън? Любими? Зле ли ти е?

Намръщи се, искрено озадачен.

— Да ми е зле? Никога не съм се чувствал по-добре. Какво те накара да ме попиташ?

— Ами просто изглеждаше толкова… ами… напрегнат.

Бръчката между веждите му се задълбочи, после челото му отново се проясни и той се засмя:

— Наистина съм напрегнат… от желание. Целувките ти са страшно възбуждащи.

— О, значи ти харесва това, което правя?

— Много!

— Значи няма да възразиш, ако дръпна завивките и докосна твоя… — Усети как се изчервява.

— Моля те!

С треперещи ръце, но не от притеснение, а от радостно очакване, тя отметна одеялата. Знаеше, че ще е голям и възбуден, но не очакваше да е чак толкова внушителен.

Изпълнена със страх, но в същото време твърде очарована, за да извърне поглед, протегна ръка и го докосна. Тялото му потрепери и Алис го чу как си поема дъх. Странно, но дишането му ставаше все по-накъсано и учестено.

Привлечена от твърдата и в същото време копринено-мека пулсираща плът, тя я погали с пръсти и нежно я повдигна. После обхвана члена му в шепата си и го замилва по цялата дължина.

Лусиън силно изстена и тялото му се напрегна още повече. Смяташе, че е възбуден до крайност, но се бе излъгал. Сладкото мъчение се усилваше. Никога, дори и в обятията на най-опитната си любовница, не бе изпитвал подобно нещо.

Накрая бе принуден да вкопчи ръце в дюшека, за да не се нахвърли върху нея и да не я прониже на мига. Стисна зъби и си заповяда да остане да лежи неподвижно.

Коленете му започнаха да треперят. Още няколко секунди и бедрата му щяха да се замятат. Повече не можеше да издържа! Тогава отдръпна ръцете й, привлече я върху себе си и задуши въпросите й с изгарящи целувки.

С плавно движение се претърколиха и сега той бе отгоре й, без да отделя устни от нейните. Пъхна ръка между бедрата й и разтвори влажните гънки. Тя простена, изви се към него и извика името му.

Пръстът му отново се плъзна навътре, този път по-надълбоко. Бе влажна и топла, готова да го поеме. Обхвана здраво хълбоците й и я повдигна, насочвайки я към щръкналия си член.

— Съжалявам, любов моя, но сега може би ще те заболи.

Алис бе твърде замаяна от желание, за да се страхува, твърде нетърпелива да го почувства в себе си. Изпита единствено радост, когато главичката навлезе в нея. Прониза я болка чак когато се сблъска с преградата на девствеността. Извика леко и инстинктивно напрегна мускулите си, за да го изтласка.

— Шшт! Ей сега ще свърши, кукличке моя. Съжалявам. Само се опитай да се отпуснеш. Няма да боли толкова много, ако си отпусната. Обичам те — прошепна, тласна силно и разкъса нежната преграда.

Алис извика и сълзи на болка намокриха страните й. Лусиън спря, за да й даде време да свикне с размера му. Пръстите му отново погалиха най-съкровената й част. Болката постепенно утихна и когато той отново се раздвижи, Алис откри, че усещането й харесва.

— Искаш ли да продължа? Или те боли? — загрижено попита той, макар в сърцето си да се молеше да не го спре.

Щеше да намери и сам жадуваното облекчение, макар перспективата да не бе особено приятна. За негова огромна радост, тя обви ръце около врата му, привлече устните му към своите и чувствено измърка:

— Моля ви, продължете, милорд. Харесва ми да ви усещам в себе си.

Не бе нужно да повтаря молбата си. Лусиън изпъшка, издърпа члена си и после отново тласна навътре. Тя извика отново, тихо и чувствено, и обви бедра около кръста му, притегляйки го още по-навътре.

Отново и отново го вкарваше и изкарваше, нашепвайки любовни слова между целувките. Алис се бе вкопчила в него, а тялото и се гърчеше и извиваше под неговото, мълвейки името му при всеки тласък.

Никога досега жена не му се бе отдавала толкова изцяло; никога той не бе откликвал така. Нейната топлина и влага, нежното й тяло, тръпнещо от удоволствие, бе повече от всичко, за което някога бе мечтал.

Освобождението му бе толкова силно, че топлата струя на семето му се изля в нея като пълноводен поток. Викът му на върховен екстаз се сля с нейния точно когато часовникът отброяваше полунощ.

Лусиън бе разтърсен от поредната вълна на удоволствие, толкова силна и помитаща, че сякаш избухна в хиляди светлини. После настана мрак.

— Това бе самото съвършенство — въздъхна Алис, след като страстта им утихна. Очевидно и Лусиън още не можеше да се съвземе, понеже не бе помръднал, откакто преди минути се бе отпуснал върху нея.

Нежна усмивка се изписа на устните й и тя леко плъзна ръка по гърба му. После игриво го стисна за хълбоците. Сподави смеха си и зачака.

Ала той остана да лежи неподвижно.

Съвсем неподвижно.

Обзета от внезапен страх, Алис задъхано извика името му.

Никакъв отговор.

Отново извика, този път по-високо. Тишина.

Паниката й растеше с всеки изминал миг. Тя повдигна отпуснатата му върху гърдите й глава и тревожно се втренчи в лицето му. Очите бяха затворени, а лицето — отпуснато.

Неестествено отпуснато.

Сърцето й замря.

Мъртъв?

В гърлото й се надигна ридание, тя сложи пръсти върху разтворените му устни, молейки се да почувства дъха му. Нищо.

Отчаяно потърси пулса на врата му. Едва доловимо потрепване.

Взря се в безжизненото лице. Беше твърде зашеметена, за да направи каквото и да било. После мъката й избухна със разтърсващ стон.

Значи тя не беше истинската му любов! Отново се бе провалила! И този път той бе изгубен завинаги.

Привлече отпуснатото му тяло в обятията си. Мълвеше името му през сълзи и нежно го люлееше, както бе правил Ангъс с Лусън преди векове.

— Моя бедна, сладка любов! Съжалявам! Толкова много съжалявам! — Обсипа с целувки лицето му и бледите устни.

В мига, в който устните й докоснаха неговите, тялото му подскочи, сякаш пронизано от светкавица, потрепери и от гърдите му излезе съскащ звук. После Лусиън пое дълбоко дъх, клепачите му потрепнаха и той отвори очи.

— Лусиън? — Не смееше да повярва на очите си.

— Ммм… — Устните му се разтеглиха в усмивка. — Това беше… вълшебно!

Алис се отпусна облекчено и срещна сияйния му поглед. Очите му бяха толкова живи и изпълнени с такава гама от нежни чувства, че в мига, в който ги видя, тя разбра — той най-после бе постигнал съвършената цялост.

— Да. Наистина беше вълшебно!

Лусиън протегна ръце и ги обви около шията й. Привлече лицето й и прошепна:

— Готова ли си за още едно вълшебство, любов моя?

Отговорът й бе страстна целувка.

Любиха се пак и пак. Смееха се и се закачаха, разменяха си думи на любов и клетви за вечна вярност. На зазоряване Лусиън потъна в дълбок сън.

С натежало от неизбежната раздяла сърце, Алис се измъкна от прегръдките му и приседна на леглото. Погледна го на сбогуване, опитвайки се да запомни любимото лице и тяло. Накрая го зави и докосна с устни неговите.

— Прости ми, че отново те оставям, любими мой! Ако можех, щях да остана завинаги с теб. — Целуна го за последен път, уви се в едно одеяло и отиде до прозореца, за да чака утрото.

Нощта се оттегляше. Запяха първите птици. Внезапно почувствала се безкрайно изтощена, Алис опря чело на хладното стъкло. Сълзите безмълвно се стичаха по лицето й, докато първите лъчи светлина озаряваха небето. Още миг и щеше да се превърне в пепел…

Разсеяно си помисли дали ще изпита болка. Със сигурност щеше да бъде много по-малка от тази, която бе изпитала, когато бе далеч от Лусиън.

Слънцето се издигаше сантиметър по сантиметър, изпъстряйки небето със златни и розови ивици. Когато то най-после се претърколи от ръба на земята, Алис почувства особените тръпки, които винаги усещаше при наближаваща магия. Затвори очи, промърмори последната си молитва и се приготви за края.

Кръвта потече по-бързо във вените й. Главата й запулсира. Сърцето й заби по-силно. Изминаха няколко минути, които й се сториха цяла вечност, и изведнъж всичко утихна.

„Дали вече съм мъртва?“ Хмм… Не се чувстваше по-различно. Държеше очите си затворени. Ощипа се там, където би трябвало да бъде ръката й. Пръстът й срещна здрава и топла плът, а не изсъхнала кост. Намръщи се озадачено и крадешком се огледа.

Все още бе в стаята на Лусиън, която вече бе окъпана в златистото сияние на зората. Погледът й се плъзна наоколо. Това, което видя отне дъха й.

Ангъс седеше на края на леглото, прегърнал сина си, който спеше спокойно. Кралят на феите се усмихваше. На лицето му бе изписана такава нежна радост и безгранична любов, че Алис едва сдържа сълзите си.

Ангъс положи внимателно Лусън върху леглото и разроши косите му. После се изправи и я погледна.

— Ти се справи добре, смъртна жено! Душата му вече е силна и цяла.

Алис се вгледа в синьозелените очи, сетне отмести поглед към любимия си. Беше толкова красив, толкова съвършен. В безграничното си отчаяние се свлече на пода.

— О, Ангъс. Аз го обичам — прошепна тя и обгърна раменете си с ръце. — Той е всичко за мен. Всичко! Обещай ми, че ще се грижиш за него, когато си отида… Да е в безопасност и щастлив. Моля те! Обещай ми!

Ангъс незабавно се озова до нея и се отпусна на колене.

— Не предпочиташ ли да останеш и сама да се погрижиш за него?

— Нищо не желая повече. Но не мога! И ти го знаеш.

— Можеш!

— Но твоята магия…

— Бе развалена в мига, в който ти взе решението да пожертваш живота си за него. — Срещна смаяния й поглед и поясни: — Разбираш ли, Алис, любовта… истинската човешка любов е по-силна от магията. Дори от моята.

Алис го гледаше онемяла. Не смееше да повярва на думите му.

— 3-значи аз н-няма да се превърна в п-пепел?

Кралят на феите поклати глава и й помогна да се изправи.

— Не. Ти ще се омъжиш за моя син и ще му родиш четири необикновени деца.

— Четири?

— Три момчета и едно момиче. Момичето, като моята любима Роуина, ще бъде най-красивата девойка в цяла Англия.

— О, Ангъс! — Алис се хвърли в прегръдките му. — Аз… — Поклати глава. Беше твърде развълнувана, за да може да говори.

За нейна изненада той пламенно отвърна на прегръдката й.

— Не е нужно да казваш нищо. Усещам щастието ти със сърцето си.

Докато двамата стояха прегърнати, мълчаливо споделяйки радостта си, Лусиън се размърда и промълви името й в съня си.

Ангъс се усмихна.

— Вече е време да си вървя. Той много скоро ще се събуди и ще пожелае отново да те вземе в прегръдките си.

— Ще те видя ли отново? — Алис за пръв път осъзна колко много го обича.

Погледът му помръкна.

— Страхувам се, че не. Моите хиляда години са към края си.

— Ангъс, не! Сигурно грешиш! — Ужасено се втренчи в него. С безупречно гладката си кожа и буйна грива той изглеждаше в разцвета на силите си.

— Не греша — въздъхна кралят на феите. — Чувствам как се разпадам, дори и в този миг.

— Не може да няма начин да те спасим! — Отказваше да повярва на жестоката истина. — Може би в свитъците…

— Не… — В гласа му прозвуча нотка на безвъзвратност.

— О, но това е ужасно! — Очите й се наляха със сълзи.

Той се усмихна нежно.

— Ах, моля те, не плачи, малка смъртна. Може би не всичко е изгубено.

— Не е ли? — през сълзи се усмихна Алис.

Ангъс поклати глава.

— Макар че това не е писано правило, когато му дойде времето, Бог съди всяка фея. Ако реши, че е заслужила, Той й позволява да се роди в света на смъртните, като по този начин й дава възможност да заслужи безсмъртна душа.

— Наистина ли?

Ангъс кимна.

— Тогава ден и нощ ще се моля Бог бъде милостив към теб!

Той докосна лицето й, а по устните му пробяга загадъчна усмивка. После се наведе и я целуна по челото.

— Алис?

Алис объркано примигна.

— Какво правиш там, любов моя? — Лусиън се надигна на лакти.

Тя го погледна и смръщи вежди, опитвайки се да си припомни защо е отишла до прозореца. Колко странно! Не си спомняше дори кога е станала от леглото. Отвори уста да му го каже, но зърна великолепния изгрев и разбра.

— Наслаждавах се на зората и си мислех какво чудо е да си жив — отвърна Алис и се хвърли в очакващите я обятия.