По-силна от магия

Епилог

— Наистина, Лус, ако искрено си загрижен за съпругата си, ще отпратиш всички онези работници, за да може поне малко да си поспи — оплака се Шарлот и закри ушите си с ръце, за да заглуши шума от вътрешния двор. — В случай, че си забравил, тя цяла нощ не е мигнала, за да роди твоя син.

Лусиън изненадано я погледна и се намръщи, сякаш за пръв път забелязваше шума. Бе толкова погълнат от новороденото, че бе останал глух за всякакви звуци в Тистълуд Касъл.

Отмести поглед от сестра си към сияещата си съпруга, която лежеше, облегната на планина от възглавници със спящото бебе на ръце.

— Тя наистина има право, любима. Колко несъобразително от моя страна — промърмори той и я целуна по порозовялата буза. — Ей сега ще сляза и незабавно ще ги отпратя.

Алис се усмихна и поклати глава.

— Не се притеснявай. Шумът продължава вече толкова седмици, че почти не го забелязвам. Освен това съм твърде щастлива, за да заспя. И развълнувана. О, Лусиън! Само го погледни! Не е ли най-красивата гледка?

Лусиън огледа бебето, докосна гладката му бузка, разроши пухкавата му косица. Поседя така, вперил замислен поглед в новороденото, и поклати глава.

— Не съвсем.

— О? — Алис и Шарлот едновременно възкликнаха от недоволство.

Той отново поклати глава.

— Не е толкова красив, колкото майка си, макар че, трябва да призная, може да заеме второто място.

— Е, във всеки случай той е необичайно красиво бебе — отбеляза Шарлот и се наведе, за да разгледа по-отблизо своя малък племенник. — Когато се роди, моят Андрю не беше и на половина толкова хубав.

— Анди беше хубав от мига, в който се появи на бял свят — възрази Алис. — А и всички признават, че той е най-красивият малък джентълмен в цял Лондон.

— Титла, която без съмнение ще трябва да сподели с братовчед си — засмя се Шарлот. — Какви покорители на женски сърца сме родили ние двете!

Младата майка се усмихна гордо и погледна към рожбата си.

— Да, както и синът на Даяна и Стивън. Почти изпитвам съжаление към момичетата.

— Бедните създания! Няма да имат никакъв шанс — въздъхна Шарлот. — Само си представи какво ослепително трио: Анди — рус, Хари — тъмен, а твоят син — с изумителни червени къдрици.

— Не мога да разбера от кого ги е наследил — намеси се Лусиън и леко погали меката косица. — Не си спомням някой от нашия род да е имал коса с подобен цвят.

— Нито пък в моя — обади се Алис. — Това е много необичаен оттенък.

— Какъвто е и цветът на очите му — добави Шарлот, когато бебето изхълца и се събуди.

Тримата възрастни замлъкнаха и с възхищение впериха погледи в блестящите синьозелени очи. Шарлот бе тази, която първа наруши тишината.

— Като се замисля, се сещам, че четох някъде за един наш предшественик… Ще трябва да проверя в „Историята на Тистълуд Касъл“, за да съм сигурна, но ми се струва, че синът, който Елинор де Уор е родила през четиринадесети век, е имал червена коса и синьозелени очи. — Махна пренебрежително с ръка. — Както и да е, той е много красив и прави чест на името Уор. Като говорим за имена, решихте ли как ще го кръстите?

Лусиън кимна към Алис, която се усмихна и рече:

— Ангъс.