Под подозрение

33

Уайът остави Джина в кабинета й на Сътър Стрийт. Дъждът ги забави и те се върнаха едва в пет без петнайсет. Денят беше дълъг и изтощителен. Наистина ли едва тази сутрин бе научила за смъртта на Кели Ръснак? И беше ходила на джогинг с Хънт? Струваше й се невъзможно.

Докато Джина се качваше по стълбите към втория етаж на кантората (бяха разширили първия етаж, за да поеме повече стажанти и нов компютърен отдел), внезапно я заля вълна от изтощение. Всъщност спря няколко стъпала преди най-горното и пусна куфарчето си на пода, борейки се с мисълта дали просто да не се обърне, да не вземе такси до къщи и може би дори да дремне малко преди да напише или да продиктува на диктофона неизбежното обобщение на изслушването през този ден. А след това, разбира се, щеше отново да прегледа папката с уликите, за да се увери, че нищо не й е убягнало през този наситен със събития ден.

Освен това трябваше отново да хвърли поглед на показанията на Бетани Робли, за да е готова за кръстосания разпит на следващия ден. Поне се надяваше да е на следващия ден — възможно бе нападението над Стюарт от страна на Клеър Робли в съдебната зала да има и друг отзвук, различен от този, който очакваше, и тя трябваше да бъде готова и за това.

След което реши да провери колко сериозно е ранен Стюарт. И да се увери, че е получила последните новини от Уайът, след като той и екипът му разпитат хората за алибито на Макафий. А после не биваше да забрави да се обади на Дон Форестър, когото бе призовала заедно с Кели, за да потвърди обяснението на Стюарт защо бе „офейкал“ на полуострова.

И може би плавно да премине от показанията на Форестър към някои от проблемите на ПИ. А след това…

Спря се, защото си даде сметка, че вече не се владее. Трябваше да се съсредоточи върху главното. В мига, в който умът започна да си почива — дори докато Джина стоеше на стълбите, — още половин дузина други идеи, задължения и отговорности нахлуха в съзнанието й. Може би щеше да успее да поспи няколко часа преди да съмне, само това можеше да си позволи.

Взе куфарчето си и изкачи стълбите догоре.

Но само за да бъде посрещната от Филис.

— А, госпожо Роук. — В изолирания и лишен от хумор свят на секретарката на една адвокатска кантора адвокатите нямаха малки имена. — Господин Фаръл искаше да ви види веднага щом се появите. Във връзка със случая Горман. Да му кажа ли, че се качвате?

Джина погледна през фоайето към стълбите за горния етаж. Както беше изтощена, тези десетина стъпала й се сториха непреодолими като последните метри от изкачването на Уитни, на Шаста или на Килиманджаро, които до един бе изкачила през последните три години. Но какво да се прави — Уес искаше да я види във връзка с делото й. Въпреки това още не можеше да помръдне и да започне да изкачва стълбите. Филис прочете мислите й и се прокашля в отговор.

— Ако няма да ви трябва там горе, може да оставите куфарчето си при мен а рецепцията. Ще го наглеждам.

Куфарчето на Джина, специално предназначено за адвокати по време на процес или на други съдебни дела, беше дебело около трийсетина сантиметра и беше натъпкано с материали по делото, с правни книги, с папките й, с копия на всички улики, със записите от разпитите на Уайът Хънт и с всякакви други боклуци, които бе събрала по време на разследването, и тежеше повече от дванайсет килограма. След като щеше да е принудена да предприеме изкачването до бърлогата на Фаръл, можеше поне да го направи без допълнителен товар.

Усмихна се слабо, остави куфарчето и го побутна зад бюрото на рецепцията.

— Благодаря ти, Филис. Добро предложение.

Отривисто кимване.

— Ще му кажа, че се качвате.

В крайна сметка пътуването не беше толкова дълго или трудно. Десет крачки, за да прекоси фоайето, четиринайсет стъпала, още няколко крачки до добре украсената врата на Фаръл. В тон с мотива от фланелките си Фаръл бе облепил почти цялата си врата с различни смешни или безвкусни стикери — „Някой да направи на Буш свирка, за да го спаси от импийчмънт“ или пък „Адвокати, оръжия и пари, петролът попадна във вентилатора“. Джина обаче ги беше чела и днес дори не им обърна внимание. Почука веднъж и отвори вратата.

— Прилично ли си облечен?

— Вероятно не. Влизай. Внимавай Гърт да не избяга. — Уес беше до плота си с освежаващи напитки, наблюдаваше как еспресото се стича в една мъничка чашка и се обърна, когато тя влезе. Днес надписът на фланелката му гласеше: „Приятел ще ви помогне да се преместите. Истински добрият приятел ще ви помогне да преместите труп“.

— Филис каза, че съдейки по вида ти, няма да откажеш едно кафе.

— Тази жена е истинско съкровище.

— Всъщност това е тайна на компанията, обаче на теб ще кажа, че тя е робот — отговори Уес. — Сигурно следващото поколение ще имат и самоличност. Направо нямам търпение. — Подаде й чашката. — Познай какво? Кели Ръснак най-вероятно е била убита.

Чашата застина по средата на пътя си към устата на Джина. През цялото време бе предполагала, че е така, но се зарадва да получи официално потвърждение.

Фаръл се облегна на плота.

— Моят човек в Редуд Сити ми се обади преди около час. Всъщност поредицата от събития е много интересна. Поне според неговата теория. Искаш ли да я чуеш цялата?

— Или какво? Само половината?

— Не се заяждай.

— Не ми задавай глупави въпроси и ще престана. Цялата история, моля.

— Добре. Първото малко странно нещо е, че в устата й е имало три почти неразтворени хапчета — тиленол с кодеин.

— Неразтворени ли? Как може?

— Ами или някой ги е пъхнал в устата й, след като е умряла, или нещо подобно.

— Обаче пак ще попитам защо.

— Може би защото само тези хапчета е имала, изписани с рецепта. Празното шишенце е било до леглото, където са я намерили, и точно затова отначало са помислили, че е свръхдоза. Обаче не е. Защо? Защото в кръвта й няма кодеин.

— Изобщо?

— Нула. Починала е от свръхдоза елавил, който освен това се нарича амитриптилен. Антидепресант, който се изписва с рецепта.

Джина остави недокоснатото си кафе на масата, отпусна се на канапето и разсеяно погали кучето, което бе дошло при нея.

— Нека позная. В жилището й обаче не е имало шишенце с такъв етикет?

— Точно така. Но слушай, става още по-хубаво. Другото нещо, което е имала на шкафчето си, е било рохипнол.

Джина знаеше какво е това.

— Хапчетата за изнасилване².

— Точно така. Разбира се, възможно е сама да ги е изпила, но по-вероятно е да не е така. Според моя човек с нея е имало някой и той ги е сипал в питието й. А когато се е замаяла, я е натъпкал с амитриптилен. Сигурно се е чувствала странно — замаяна и й се е повръщало. Може би й е казал, че й дава аспирин. Хапчетата са малки и той явно й е дал доста от тях. Така че руфи, както наричат рохипнола на улицата, не й е позволил да се събуди, когато е получила тахикардия заради амитриптилена. А след като е починала, някой се е опитал да отклони разследването, поне за известно време, като се опита да напъха в гърлото й и малко кодеин.

— Странен начин да убиеш някого — отбеляза Джина.

Уес сви рамене.

— Може би понякога просто се възползваш от онова, с което разполагаш.

— Да — каза Стюарт, — Ким взимаше амитриптилен. Беше едно от първите неща, които опитахме, обаче сегашният й лекар й предписа литий и той като че ли й се отразява по-добре. Поне когато го взема.

Джина беше забравила за умората. Все още се носеше върху вълната от адреналин, която я бе връхлетяла в кабинета на Фаръл. Вероятното убийство на Кели Ръснак елиминираше и последното останало съмнение. Стюарт не беше убил Карин. Две жени, които работеха в една и съща компания по един и същи проект, бяха убити с разлика от две седмици една след друга и Джина просто не можеше да преглътне мисълта, че тези убийства не са свързани.

Те не просто бяха свързани, а най-вероятно бяха извършени от един и същи човек. Ставата на Драйдън вече се превърна в център на случая на Джина, а по ирония на съдбата все още официално не бе станала част от него — нямаше никакви доказателства, никакви свързани с нея свидетелски показания. Джина се съмняваше, че Джери Ейбрамс изобщо е чувал за нея.

За Стюарт това, разбира се, означаваше, че е невинен. Джина дори си помисли, че Уайът Хънт би могъл да убеди Джул да отдели малко внимание на проблема. Но щеше да го направи по-късно, ако изобщо го направеше.

Беше седем и половина и Джина все още не се бе прибрала, а направо бе взела такси от кантората си обратно до Съдебната палата. Двамата със Стюарт седяха край полукръглата маса в стаята за срещи между адвокатите и техните клиенти в ареста. Стюарт имаше няколко охлузвания по ръката и още няколко по главата, а също и една рана непосредствено под линията на косата, която кървеше много обилно, но сега там се виждаше само широка пет сантиметра квадратна превръзка на челото.

— Защо ме питаш за Кимбърли и за амитриптилена? — попита той.

Джина се позамисли над отговора си, но реши, че трябва да му го каже направо:

— Защото Кели Ръснак е починала от свръхдоза амитриптилен.

По лицето на Стюарт се изписа объркване.

— Не виждам връзката. Какво общо има самоубийството на Кели с Кимбърли?

— Малко избързах — обясни му Джина. — В крайна сметка се оказа, че Кели не се е самоубила. — Като внимаваше да не изпуска нищо, тя му разказа наученото от Фаръл. — Както и да е, амитрипиленът е общият елемент. Исках да проверя дали има връзка.

— Нали не искаш да ми кажеш, че Кимбърли може да е част от всичко това?

Джина го погледна сериозно, лицето му бе измъчено от тази възможност.

— Стюарт, говорих с нея преди следобедното заседание на съда днес — внимателно каза тя. — Попитах я защо се е обаждала на Карин миналия уикенд. Каза ми, че й е поискала пари и че Карин е отказала да й даде. Нали си даваш сметка, че ако ти си в затвора и Карин е мъртва, тя ще има почти безпрепятствен достъп до всичките ти пари?

— Не може да го вярваш.

— Всъщност, Стюарт, се питам защо ти не можеш. След като Карин е отстранена, кой е единственият човек, който пречи ставата на Драйдън да влезе в производство? Кели Ръснак. Когато Кимбърли те посети тук, в затвора, ти спомена ли й, че си ходил при Кели? Каза ли й за какво сте говорили?

— Казах на много хора. На всички, които идваха. Исках да бъде ясно. Кели и Форестър бяха доказателство, че не съм бягал и не съм се крил от Джул. — Той прокара ръка отстрани по лицето си. — Не би могла да убие майка си. Освен това не е имала амитриптилен.

— Предишните й рецепти можеха ли да бъдат изпълнени отново? — все така спокойно попита Джина.

Той изненадващо удари с ръка по масата.

— Не! По дяволите! Не! — Стюарт скочи от мястото си, стисна облегалката на стола си и за момент Джина си помисли, че ще го хвърли в гнева си, но той отново се овладя достатъчно, за да я погледне в очите и да каже: — Там нямаме нищо, чуваш ли? Няма да го направим.

Рязко се извърна от нея и се отдалечи максимално далеч. Стоеше в отсрещния ъгъл на стаята, притиснал длани към стъклената стена и навел глава. След една безкрайна минута Джина се изправи и застана зад него. Докосна рамото му, положила длан на гърба му. Раменете му се повдигнаха веднъж, след това още веднъж. След това се разтресоха в поредица от кратки и беззвучни трусове. Пред такава явна и силна болка спомените й за нейното страдание от загубата на Дейвид Фрийман — когато решителността и духът й просто се прекършиха — нахлуха в главата на Джина, замаяха я и стегнаха гърлото й.

Не беше сигурна, че ще може да се помръдне.

— Добре, Стюарт — прошепна тя. — Добре.

Тъй като Джина и бездруго нямаше никога повече през живота си да спи непробудно цяла нощ, когато Уайът й позвъни у дома в десет и половина, тя му каза да се отбие на път за къщи и да поговорят. Щом му отвори вратата, той се усмихна уморено и каза:

— Трябва да престанем да се срещаме така.

Само че след тази шега настроението им отново помръкна. Още преди да има възможност да й каже за Боб Макафий, тя го осведоми за Кели Ръснак и за страховете си във връзка с Кимбърли.

— Сега поне знаем защо се прикрива така. Защо не искаше да дойде в съдебната зала. Трябва да я намериш, Уайът. Трябва да разбера къде е била и какво е правила миналия петък. Зарежи всичко друго. Имам номера на мобилния й телефон. Ако вдигне дори за няколко минути, Джул може по някакъв начин да определи приблизителното й местоположение.

— Вероятно Джул може, Джина, но той е ченге. Не съм сигурен, че ще успея да го убедя да го направи заради нас.

— Не би ли могъл да му поискаш услуга?

— От Девин? След онова, което си му сторила днес на свидетелското място? Сигурно не.

— Трябва да я намеря. Ами ако кажеш на Девин, че Кели е била убита?

Хънт поклати глава.

— Извън юрисдикцията му е. Няма да прояви интерес.

— Трябва. Кели със сигурност е свързана с Карин. Трябва да го провери. Случаят все още е негов. Това е шансът му — ако разреши загадката, пак ще бъде герой.

Съдейки по изражението на Хънт, той явно смяташе, че вероятността е съвсем нищожна, но въпреки това най-накрая вдигна рамене.

— Какво пък толкова. Няма да навреди да го помоля. Нещо против да седнем?

Джина, която бе под напрежение по-дълго, отколкото си спомняше някога да е била, усети как нещо вътре в нея най-сетне се пропуква.

— Разбира се, извинявай. Малко съм напрегната. Искаш ли нещо за пиене — бира или нещо друго?

— Защо? Така ли изглеждам? — Той махна с ръка. — Не, добре съм. Но въпреки всички приказки за Кели и за Кимбърли и за възможната връзка между нещата, аз все пак не съм се отказал от добрия доктор Макафий.

Джина завъртя очи нагоре.

— Дори не ми казвай. Защо?

— Защото е забравил да спомене, че някъде към десет часа в нощта на убийството на Карин е извадил колата си от гаража.

— Майтапиш се.

— Честна скаутска — вдигна три пръста Хънт.

— И някой си спомня това? Отпреди три седмици? Как е възможно?

— Любовта на младите отново ни се притича на помощ. — Той извади бележника от джоба си и започна да разлиства страниците. — Ето, Лойд Филипс и Аби Лоран от апартамент номер 17-В в сградата на Макафий. Всъщност Лойд го познава достатъчно добре, за да му иска разни неща назаем. Самоличността на доктора е определена безпогрешно.

— Добре. Какво за тях?

— Същата вечер Аби се е пренесла при Лойд, така че си спомнят датата. Все още отбелязват седмиците оттогава като празник. Сладко е. Както и да е, двамата били долу в гаража и пренасяли последните кашони с багажа й, когато се появил Макафий, казал, че не може да заспи и че ще отиде да си купи овалин…

— Измисляш си.

— Не. Това се е случило.

— Видели ли са го да се връща?

— Не.

— Не, разбира се. — Джина затвори очи и въздъхна. — В такъв случай ще трябва да им изпратя призовка. На Макафий също.

— Няма да е голям проблем — каза Хънт. — Имам адресите им в офиса си. Предупредих ги, че е възможно да се случи. И двамата нямат нищо против. Разбира се, можех да им кажа, че съм онази с косата, и те пак нямаше да се притеснят. Стига да са заедно.

— Млади влюбени — мечтателно каза Джина.

— Неуязвими са — съгласи се Хънт. — Много е красиво.