Под подозрение

38

Градски приказки

Джефри Елиът

Полицейската престрелка и убийството вчера в дома в Сосалито на учителя по биология от гимназията в Сан Рафаел, Енос Критенден, добавиха още една странна глава към недовършената история, започнала през септември миналата година в горещата вана на д-р Карин Драйдън. Драмата, свързана с тази поредица от събития, продължи с опита за убийството на съпруга на д-р Драйдън, Стюарт Горман, по-късно същата есен, дело на една личност, несигурно разпознавана ту като „Уолдън“, ту като подател на имейли, който се подписва с фразата „Няма да убиваш“.

Свързан с тази невероятна поредица от събития е и отказът на Агенцията по храните и лекарствата да одобри ставата на Драйдън (тазобедрена става), няколкото десетки дела срещу производителя „Полимер Иновейшънс“ (ПИ), фалитът на ПИ и самоубийството на главния изпълнителен директор на същата компания Уилям Блеър през февруари. След като процесът срещу бившия щатски съветник от Калифорния Джед Конли, обвинен в убийството на Карин Драйдън и на нейната лаборантка в ПИ Кели Ръснак, бе насрочен за следващата седмица, разклоненията от тази история може би ще продължат да са на дневен ред през следващите няколко години.

Вчерашните събитията започнали, когато един от учениците на Критенден проникнал в частния имейл сайт, свързан с уебстраницата на своя преподавател. Когато се натъкнал на заплашителни писма до няколко известни обществени личности, както и на връзки към други уебсайтове за свързани с опазването на околната среда терористични действия, ученикът осведомил родителите си, а след това и полицията. Властите се обърнали към Върховния съд на Сан Рафаел с молба да разпита Критенден, но той избягал и отвел преследващите го полицаи до дома си, където открил огън срещу тях. Съпротивлявал се на отряда за бързо реагиране почти един час, преди куршумът на един снайперист да го улучи в гърдите и да сложи край на престрелката.

Трийсет и четири годишният Критенден е отдавнашен активист за правата на животните и участник в други „зелени“ дейности, но няма криминално досие. В мазето му полицията е открила солиден запас от амуниции и оръжие, както и няколко кашона с литература по екологични проблеми. Още по-страшното е, че са открили и 250 кг от амониево-нитратни торове и няколко туби с горивото нитрометан — съставките на бомбата във федералната сграда „Алфред Мюра“ в град Оклахома през 1995 г. Според говорителя на вътрешното министерство Маршал Брайс плановете на уебсайта на Критенден сочат, че той е възнамерявал да заложи бомба в „голяма мишена“ в Сан Франциско, за да протестира срещу продажбата на месо и местни продукти. (Близки до разследването източници, пожелали да останат анонимни, споделиха с автора на тази статия, че набелязаната мишена е била търговския център.)

Освен това въз основа на книгите, изрезките от вестници, имейлите и от други материали, намерени в мазето на Критенден, става ясно, че под псевдонима Уолдън той е стрелял и сериозно е ранил Стюарт Горман няколко дни след освобождаването на писателя от ареста, след като обвиненията срещу него, че е удавил съпругата си, са били свалени и отправени срещу съветника Конли.

По силата на смразяваща ирония на съдбата господин Горман, който твърди, че напълно се е възстановил след опита за убийството му (макар че все още силно накуцва), ще раздава автографи по повод на новите издания на три от книгите си „Отражения върху езерото“, „Загадъчният поток“ и „Излекуван от водата“ в седем часа в петък вечер в книжарницата в търговския център.

Джина изчака между лавиците с книги, докато останалите читатели се разотидат. Бяха почти стотина души. Стюарт седеше сам на едно малко бюро, вземаше книги от купчината вляво от себе си, подписваше ги една по една и методично ги подреждаше на растяща купчина от дясната си страна. Най-сетне тя се обади:

— Здравей.

— Здравей — усмихна й се той. — Бих станал, за да те прегърна, но кракът още ме боли. Как си, Джина?

— Добре съм, Стюарт. А ти?

— Оправям се. Беше тежка година, в случай че не си забелязала.

— Да. Четох и за сватбата. Може би затова реших да намина и да те поздравя. Това и понеже статията на Джеф ми напомни.

— Радвам се, че го направи. — Той сви рамене. — Явно вече не мога да сляза от новините. Човек трябва да внимава какво си пожелава.

— Никога не съм допускала, че искаш слава.

— Така е. И никога не съм искал пари. Нямам нищо против славата. Тя отваря врати.

— А как е Дебра?

— Добре е. — Той отново сви рамене, може би с известно смущение. — Добре сме. Никога не съм допускал, че ще искам да се оженя за сестрата на съпругата си, но виж какво стана. Никога не бях допускал и че ще ме съдят за убийство.

— Никога не си извършвал убийство — каза Джина.

— Бях на косъм. Както и да е, за Дебра. Тя се държи добре с Кимбърли. И това никога не съм предполагал, че ще кажа, но като че ли започвам да мисля, че има надежда за Ким. Може би дори фактът, че стреляха по мен, не беше чак толкова неприятен. Случилото се я накара да разбере, че може да изгуби и мен, а тя не го иска. Дори се върна в колежа.

— Хубаво. Радвам се да го чуя.

— Така е. — За миг настана мълчание. — Сигурно ще се радваш да научиш, че завърших новата си книга.

— Така каза.

— Тук ли беше през цялото време? Имам предвид тази вечер?

— Криех се отзад. Не исках да преча на беседата ти. Заглавието е малко различно от обичайните за теб, нали? „Синдромът на натрапника“?

— Да. Откъснах се от психологията на рибарството и се насочих към истинската самопомощ. Скокът е доста голям, но според издателя ми ще разбием класациите. Идеята ми хрумна онзи ден в съдебната зала, помниш ли?

— Помня, че си записа нещо, но не знам какво.

— Е, ще трябва да прочетеш книгата, но става дума за причината, поради която смятах, че трябва да защитя Ким, вместо да й се противопоставя и да й помогна да се справи с проблемите си. Понеже не мога да направя нищо друго, освен да пиша, а писането е нещо, което… Понякога губиш усещането, че то има реална стойност. Така че, щом не мога да направя нещо друго, а онова, което мога да направя, няма реална стойност, за мен стана важна илюзията, че поне съм добър баща. Да отгледаш успяло дете е нещо, което можеш да показваш и с което можеш да се гордееш.

— Но ти си и успял писател, а явно си на път да отгледаш и едно успяло дете.

— Да се надяваме — каза той. — Може би. — Както и да е, книгата тръгва оттам и се насочва по обичайните за мен допирателни. Получих нещо от написването й и като че ли това е важното. То и хармонията в семейството ми. — Той внезапно си припомни нещо и я погледна, присвил очи. — А как върви твоето писане? Продължаваш ли?

— Всъщност — не успя да прикрие гордостта от гласа си Джина, — и аз довърших книгата си. Сигурно не е добра, но поне стигнах до края.

— Това е най-трудното. А сега се върни и поправи всичко, което не ти харесва.

— И това е, така ли? — засмя се Джина.

— До голяма степен. Обзалагам се, че надали ще има много неща за поправяне. Не и ако си се справила със сцените в съда като по време на моето изслушване.

— Много мило, че го казваш, но ще видим. Както и да е, исках само да се отбия, да се уверя, че си добре, и да те поздравя. Много се радвам за теб. Заслужаваш малко спокойствие.

— И единствената причина да го имам си ти. Не мисли, че не си давам сметка.

Джина сведе поглед към някогашния си клиент. Протегна се и го докосна по рамото.

— Пази се, Стюарт. Не се набърквай в неприятности.

— Не се тревожи — отговори той. — Това е новият ми девиз.

Джина започна бързата обиколка край езерото малко след обяд и сега, когато зърна лагера си, слънцето тъкмо щеше да залезе зад планината. Критикът й все още стоеше, където го бе оставила три часа по-рано, а купчината листове до него бе признак за обиграното й око, че сигурно наближава края.

В никакъв случай нямаше да го прекъсне сега, затова се отклони от пътеката и се спусна към езерото. Няколко минути стоя неподвижна на брега, попиваше красотата край себе си и нито за миг не се умори от способността на природната прелест да я освежава и да й вдъхва сили. След това седна на една скала, развърза връзките на обувките си и свали туристическите си боти и чорапите. Разгорещена и запотена, Джина разкопча ризата си, пусна я на земята заедно с късите панталони и свали бельото си.

Първите няколко крачки в студената вода й подействаха като шок, както винаги, но тя прекоси плитчината, идиотски ухилена, докато не стигна достатъчно дълбоко място, за да се гмурне. Остана под водата с отворени очи, колкото успя да издържи, изтласка водата зад тялото си със силни и широки движения, като се плъзна над водните растения с надеждата да види някоя пъстърва.

Когато отново излезе на повърхността, няколко минути гази във водата, отново попивайки с очи прелестния пейзаж. Температурата на водата обаче не беше повече от десет градуса и понеже не можеше да остане дълго, Джина отново се гмурна и пое към брега. Когато стигна до място, където знаеше, че може да стъпи на дъното, тя спря и се показа на повърхността.

Той стоеше на брега с изписаните от нея листове.

— Страхотна е — каза.

— Наистина ли мислиш така? — приближи се към него тя. — Искам да ми кажеш истината.

— Току-що ти казах истината. Фантастична е. Просто не можех да спря. Наистина е добра, Джина. Сериозно.

Вече беше излязла от водата и стоеше пред него.

— Нали не го казваш само защото се надяваш да ти позволя да ме целунеш?

— Ще свърши ли работа?

— Не. Щях да позная, ако лъжеш.

— Но аз не лъжа.

— Ами в такъв случай, Уайът Хънт, можеш да ме целунеш.