Последната императрица

52.

Пекин

Забраненият град

Дворът на върховната хармония

31 май 1900 г.

20:45 ч. местно време

Рандъл Чен стоеше с ръце зад гърба, облечен във воинска роба с озъбен дракон с пет нокътя, и гледаше последните останки от залеза. Беше последният ден от пролетта и вечерта бе ясна и гореща. Най-ярките звезди тъкмо започваха да примигват в смрачаващото се небе.

Цъ Си стоеше до него, облегнала ръка на рамото му.

— Това са само триста и петдесет души — с утешителен тон каза тя. — Няма да имат никакво значение за предстоящата битка.

— Изненадан съм, че британците или американците не са били информирани по телеграфа за предстоящото пристигане на техни войници — отвърна Рандъл. — Крайно нетипично е за тях.

— Допълнителни триста и петдесет души няма да променят съдбата на нито един западняк в Пекин — каза Цъ Си. — Трябва да се придържаме към плана си и да свикаме колкото се може повече боксьори. И когато сме готови, ще унищожим веднъж завинаги всеки самозванец в Пекин.

Рандъл се обърна към своята императрица и се загледа в профила й на отслабващата светлина. Дори след четиресет години тя си оставаше млада и прекрасна като в деня, когато се срещнаха за първи път. Абаносовата й коса беше все тъй лъскава; кожата продължаваше да изглежда като от порцелан. Копринената дреха обгръщаше тялото й по начин, който си заслужаваше да се види. Наистина беше толкова привлекателна, колкото и тогава — а в много отношения дори повече.

— Ще спечелим веднъж завинаги битката срещу злото — добави Цъ Си, като в същото време докосваше императорския печат на шията си.

Рандъл огледа пустия двор през безбройните колони с гравирани върху тях дракони, които минаваха от двете страни на стълбищата и парапетите.

— До ушите ми непрекъснато достигат слухове за все повече и повече британски и американски военни кораби, хвърлящи котва на югозападния бряг — тихо каза той. — Не би трябвало да са толкова предвидливи, че да реагират по такъв начин. Признавам, императрице, боя се, че не всичко е такова, каквото изглежда.

— Боиш се от такива неща, откакто се помня — нетърпеливо каза Цъ Си. — Ние държим всички карти, любими. Ти запали огън у хората и милиони се отзоваха на призива ти. Боксьорите ще победят всекиго — числеността им е огромна, не могат да бъдат спрени. Подобно на мен, на тях им е дошло до гуша от тези чуждестранни дяволи, които отравят земите ни, насилват народа и крадат богатството ни. — Тя потри ръце.

— Най-сетне ще си платят за опожаряването на Летния дворец.

Рандъл пое дълбоко дъх. Странното безпокойство продължаваше да го измъчва.

— Фактът, че британците не бяха информирани за пристигането на собствените им сънародници, говори, че се крои нещо. В продължение на повече от четири години успешно прехващаме всичките им съобщения и досега не се е случвало нищо подобно.

Топъл ветрец подухна през огромния пуст двор и Цъ Си събра косата си на плитка и я пъхна под дрехата си.

— Ще се придържаме към плана — твърдо рече тя. — Просто се погрижи боксьорите ти да са готови. Не ме разочаровай.

Рандъл внезапно усети как мускулите му се напрягат, сякаш го бяха зашлевили през лицето.

— Ти би трябвало да се безпокоиш за грешките на имперската армия — изсъска той. — Те са виновни за това, че позволиха на ренегатите да влязат в Пекин без никаква съпротива.

Цъ Си го изгледа свирепо.

— Те ще платят за провала си, уверявам те. Некомпетентността няма да се толерира на нито едно ниво.

— Ако ме беше послушала преди пет години, нямаше да изгубим Корея от японците — остро каза Рандъл. — Защо, когато аз командвах армиите, потушихме така лесно въстанието на тайпините?

— Имах глупостта да послушам съветите на генералите ми — процеди през зъби Цъ Си. — Нямаше как да знам, че дребните бандити ще разбият по такъв начин имперските ни сили.

Рандъл се обърна с лице към императрицата.

— Казах ти още тогава, че северната армия е недохранена, зле въоръжена и зле обучена. И най-лошото, че има некадърно командване.

Лицето на Цъ Си се губеше в тъмното, но въпреки това Рандъл долови огъня в очите й.

— А къде беше ти, когато ставаше всичко това? Излежаваше се тук и се наслаждаваше на удоволствията на моите наложници!

— По твое предложение! — отвърна кипналият от гняв Рандъл. — Никога не съм пожелавал нито една от онези жени! Винаги съм искал единствено теб.

Цъ Си изпуфтя и се извърна.

— Беше разсеян от удоволствията им. Прощавам ти това, но не приемам обвинението, че загубата на Корея е изцяло по моя вина. — Тя се загледа към блещукащите звезди. — А навремето можеше да четеш бъдещето, Синьо око. Уви, тези дни вече ги няма.

— Казах ти — взе да се защитава Рандъл. — Минаха десетилетия и се промениха толкова много неща. Вече не мога да разчитам всички аспекти на бъдещето. Изменихме историята така, както ни се харесва, и с това силите ми намаляват.

— Възможно ли е пиенето от Дървото на живота да е замъглило прозренията ти? Ако престанеш, може би отново ще можеш да виждаш бъдещето.

— Няма да отговарям отново на този въпрос — заяви Рандъл. — Вече ти казах, ние променихме историята. Сега бъдещето пред нас е неизвестно… това е единствената причина.

— Но ти имаш други умения — каза Цъ Си, загледана някъде в далечината. — За твой късмет.

Гневът на Рандъл беше достигнал до точката на избухване, но успя да го сподави.

— Не желая да споря вече по този въпрос, императрице. Залогът е прекалено голям. Като Учител ти доведох най-великата армия, съществувала някога. — Той гордо изпъна рамене. — Аз го направих! Боксьорите вярват, че са неуязвими заради мен! Те мразят западняците заради мен — пропагандата ми извърши чудеса. Съветвам те да не забравяш тези факти, императрице. Моята мъдрост е причина армията на боксьорите да не побегне от тази битка, както направиха онези страхливци от имперската армия в Корея.

Цъ Си се вгледа в Рандъл.

— Ти си наистина красив и силен мъж, любими. И си прав, глупаво е да се спори. Заедно ще съчетаем силите си и ще освободим страната от тези чуждоземни нашественици веднъж завинаги. И когато армиите ни сеят унищожение, Цин ще бъдат признати за безусловни господари на вселената, както и трябва да бъде.

— За да постигнем тези достойни цели, императрице, трябва да се вслушаш в тревогите ми. Трябва да се приготвим да превземем Тиендзин и да увеличим силите, защитаващи пътя от морето. Зная, че ти се струва прекалено, но трябва да се погрижим никога вече да не бъдем изненадвани и да не допускаме чуждоземен войник да стъпва в Пекин. — Рандъл въздъхна. — Не знам защо, но още се тревожа, че нещата не са такива, каквито би трябвало да бъдат.

В този момент пълната луна се появи от ивицата облаци точно над покривите на юг и обля със сребристата си светлина церемониалния двор.

— Ще се вслушам в съвета ти, любими — отвърна Цъ Си. — Ние сме силни по дух и по численост. Не бива обаче да си позволяваме това да ни успокоява. В никакъв случай. — Дланта й се плъзна по бузата на Рандъл. — А сега… нека влезем вътре да те освободя от теглото ти. Това е най-малкото, което мога да направя за Първия боксьор.