Глава 11Лов

Лъвът стоеше като вкаменен.

Ерланд наблюдаваше с интерес грамадния звяр, приковал очи в пасящото стадо антилопи. Седеше на коня си до Джеймс, Локлир и Кафи Абу Харез. Наблизо чакаха подредени няколко колесници. Командирът на имперските колесничари лорд Джака следеше как синът му Диигаи се готви да се впусне в лова на звяра. Лицето на стария пълководец се бе отпуснало в стоически покой, като издялано от грапав черен гранит, без да показва никакво чувство.

Кафи посочи лъва, снишил се сред високата трева, и се обърна към Ерланд.

— В този млад самец няма капка гордост. — Ерланд отново обърна очи към огромния звяр: беше много по-голям от лъвовете, които беше преследвал в планинските райони на Кралството. А и беше с пищна грива, почти черна на цвят, докато лъвовете, които Ерланд беше виждал, бяха изцяло жълто-кафяви. Това животно беше направо величествено. — Ловува само за себе си — продължи Кафи. — Ако оцелее днес, някой ден ще се превърне в затлъстял мързеливец и ще разчита лъвицата му да му носи плячка.

— А дали може да оцелее? — попита Локлир.

Кафи сви рамене.

— Най-вероятно не. Божа работа. Младежът не може да напусне ловното поле, освен ако не бъде осакатен, което за човек от неговия ранг е почти равносилно на смърт. Баща му е един от най-влиятелните владетели в империята, така че да бъде понижен до ранга на сах-дареен — не-ловец — би било позор, непосилен за фамилията му, и тя няма да може да опази положението си в обществото. Момчето най-вероятно ще направи нещо ужасно глупаво и безразсъдно и ще загине.

Лъвът бавно сниши глава, без да откъсва очи от плячката. Явно вече си беше набелязал животно от стадото. Вятърът обаче промени посоката си и антилопите вдигнаха глави. Лъвът скочи с невероятна скорост и се хвърли напред, но една стара женска го изрита в муцуната и звярът за миг спря и се огледа объркано. Младият лъв изглеждаше сигурен, че от антилопите не може да се очаква подобно невъзпитано поведение. А след това улови друга миризма, донесена от вятъра, и изведнъж осъзна, че вместо хищник се е превърнал в плячка.

В този момент Диигаи извика, изплющя с камшика си и подкара конете в галоп. Ловът започна. Ерланд и спътниците му смушиха конете си и препуснаха, за да не изостанат.

Колесниците се развърнаха като при бойна маневра, за да прихванат звяра, ако реши да побегне надясно или наляво. Ловни викове изпълниха въздуха и младите кешийци запяха древни химни в чест на своя бог на лова. Смятан в Кралството за един от боговете на мрака, Червенозъбия бе едно от главните божества на Кеш и покровител на всички кешийски ловци.

Лъвът се затича в бесен бяг през степта. Не можеше да продължи така дълго, а на мили околовръст сред равния терен не се мяркаше подходящо за скривалище място.

Изведнъж Джеймс дръпна юздите и извика на Ерланд да спре. Конниците от Кралството заковаха на място и с тях — Кафи Абу Харез.

— Какво има? — попита Ерланд.

— Просто дай възможност тази добре организирана суматоха да ни изпревари, нищо повече. Не бих искал да се озовеш случайно отпред.

Ерланд понечи да възрази, но веднага съобрази какво иска да му внуши Джеймс. Сцената пред тях наистина можеше лесно да доведе до „нещастен случай“. Кимна, след което подкара кобилата си в лек тръс, достатъчно бързо, за да вижда какво става напред, но без да рискува да се увлече в лова.

Изведнъж колесниците спряха и отвориха достатъчно пространство за Диигаи да остане сам срещу звяра. Докато групата на Ерланд се изравни с тях, Диигаи вече беше слязъл от колесницата си и крачеше към лъва с дълго копие в едната ръка и кожен щит в другата.

— Оръжията му са доста първобитни за лов на толкова голям звяр — каза Ерланд. — Защо не използва лък?

— Това е неговото изпитание за мъжество — поясни Кафи. — Момчето е много важна личност, защото е най-големият син на лорд Джака. Мъж от истинската кръв може да използва лък, за да убие животно, нападащо стадото му, но за да станеш голям ловец — симбани, — да получиш правото да носиш лъвската глава с гривата при официални случаи, трябва да използваш оръжието на предците си.

Ерланд кимна и подкара коня си до колесницата на Диигаи. Водачът й, младеж приблизително на неговата възраст, гледаше напред с безпокойство, явно загрижен за сигурността на младия благородник. Неопитният ловец вече се намираше на петдесетина крачки пред колесницата и на още толкова от звяра.

Лъвът се бе присвил, изплезил език, и дишаше тежко. Път за бягство вече нямаше, защото колесниците го бяха обградили от всички страни. След това забеляза приближаващата се към него фигура и изрева, давайки воля на гнева и на страха си.

Няколко коне изцвилиха и се размърдаха, но водачите им ги задържаха на място. Ерланд се извърна към Кафи.

— Какво ще стане, ако хвърли и не го улучи?

— Той няма да хвърли — отвърна Кафи. — Твърде опасно е. Ще се опита да примами лъва да го нападне и ще насочи копието така, че той да се наниже на него, или ще се опита да му влезе достатъчно близо, за да го промуши.

На Ерланд това му се стори точно толкова глупаво, колкото изглеждаше и целият този варварски ритуал. Да ловуваш лъвове, мечки и вълци, нападащи стадата ти, беше смислено. Но да рискуваш срещу нещо, което не става за ядене, само за да носиш главата му като трофей — едва ли.

В този миг лъвът нападна. Тих вик на изненада се изтръгна от устните на повечето колесничари и за Ерланд и спътниците му стана очевидно, че това поведение е необичайно за тази порода лъвове. Диигаи се поколеба и в този кратък миг пропусна възможността да се подготви. Копието му се оказа не добре насочено и се заби в хълбока на звяра. Изведнъж настъпи ужасна бъркотия: младежът падна по гръб и само щитът му го спаси от ужасните нокти, когато звярът замахна, заслепен от болката. След това лъвът завъртя глава и се захапа по хълбока, от който стърчеше копието.

Лъвът разбираше от две неща — от болка и от кръв. Разяреното животно изрева и младежът понечи да отстъпи назад, прикривайки се с щита. Лъвът се завъртя в кръг, мъчейки се да прехапе копието, и успя да го измъкне. Диигаи обаче се озова от едната страна на побеснелия от болка звяр, а копието му — от другата.

— Но той ще загине! — извика Ерланд.

— Никой няма да се намеси — каза Кафи. — Негово право е да убие или да бъде убит. — Той сви рамене. — И аз не виждам особена логика, но такъв е обичаят на истинската кръв.

Изведнъж Ерланд се дръпна назад на седлото си, изхлузи крака от стремената, наведе се и бързо откопча ремъка на дясното стреме. Издърпа и лявото стреме, за да не удря коня, хвърли го на земята, после уви ремъка на дясното около дясната си ръка и разлюля желязото да пробва тежестта му и да види колко дълъг ще е замахът.

— Ама ти… — почна Джеймс, но докато изрече въпроса си, Ерланд вече препускаше към младия ловец.

Лъвът се присви, озъби се и започна да се придвижва с бързо пълзене напред, снишен за смъртния скок, но докато приближаваше младежа, вдигнал щита пред себе си да го посрещне, се появи нов нападател.

Ерланд се понесе в галоп към лъва и замахна с тежкото желязо на стремето. Лъвът ревна от болка и конят на Ерланд инстинктивно отскочи настрани. Лъвът се завъртя и замахна с огромната си лапа, но конят вече се бе отдръпнал. Огромният звяр понечи да се хвърли след него, но изглежда, се сети, че има да се справя и с друг враг.

Отвличането на Ерланд се оказа достатъчно. Диигаи се затича към падналото си в тревата копие, грабна го и щом Ерланд се озова до спътниците си, младият кешийски благородник нададе ловния си вик и лъвът се обърна. Подивял от болка и объркан от атаките от всички страни, звярът скочи към Диигаи. Този път копието се оказа добре насочено и улучи лъва право в гърдите. Звярът не можа да се спре и оръжието го прониза в сърцето.

Младежът се изправи над гърчещата се огромна котка и мъжете завикаха възбудено. Ерланд успокои кобилата, разцвилила се от мириса на кръвта — трябваше му известно усилие, за да я удържи без стремена, но беше великолепен ездач и бързо се справи. Една от колесниците го приближи и Ерланд видя в нея подминаващия лорд Джака. Изведнъж осъзна значимостта на импулсивния си акт. Дали не бе нарушил някакъв техен основен закон, отвличайки лъва? Опита се да долови нещо в погледа на възрастния мъж, било одобрение или осъждане, но Господарят на колесничарите отмина, без да покаже нищо, нито с поглед, нито с жест, на принца. Джеймс се приближи до Ерланд, докато нагласяваше железните стремена, и викна:

— Ти луд ли си? Какво те прихвана, та да направиш такава глупост?

— Щеше да загине — отвърна Ерланд. — След това другите щяха да убият лъва. А сега само лъвът е мъртъв. Стори ми се логично.

— А ако конят ти се бе уплашил, ти щеше да си първата жертва на лъва! — Джеймс сграбчи Ерланд за туниката и като едва не го свали от седлото, го придърпа към себе си. — Слушай! Ти не си някой си тъп син на безименен благородник. Нито кретенясалото дете на някой заможен търговец. Милост небесна, ти си следващият крал. Ако още веднъж се опиташ да направиш нещо толкова глупаво, лично ще те смажа от бой.

Ерланд отблъсна ръката му.

— Не съм го забравил. — Подкара коня си в кръг, със сгърчено от яд лице. — Не съм го забравил нито за миг, милорд графе. Нито за миг, откакто загина брат ми! — После срита коня си и препусна в галоп към града. Джеймс даде знак на почетната стража на Крондор да го последва. Нямаше да се опитат да го спрат, но нямаше и да го оставят да продължи без охрана.

Локлир се приближи до Джеймс и каза:

— Опърничаво ни е момчето, а?

Джеймс тръсна глава.

— На неговите години и ние с теб щяхме да направим същото.

— Наистина ли сме били толкова глупави?

— Боя се, че да, Локи. — Джеймс се огледа. — Режат главата на лъва, значи скоро ще се връщаме в двореца. И сигурно пак ще ни поканят на тържество.

Локлир отвърна с гримаса.

— Никой ли не е казвал на тези хора, че човек може да се нахрани прилично и без да събере петдесет души около себе си!

— Явно не — отговори Джеймс и смуши коня си.

— Я да вървим да уталожим ранената гордост на нашия принц — каза Локлир.

Джеймс, загледан към отдалечаващата се фигура на Ерланд, следван плътно от стражата, отвърна:

— Не гордостта му е ранена, Локи. — Обърна очи към церемониалното разчленяване на лъва и поклати глава. — Диигаи е на същите години като Ерланд… и Боррик. На Ерланд му липсва брат му. — Джеймс издиша продължително — почти като шумна въздишка. — Както и на всички нас. Хайде, все пак трябва да поговорим с него.

Двамата съветници на принца се приближиха до чакащия ги Кафи Абу Харез, който извърна коня си и пое с тях към градските порти. След като оставиха зад гърба си ликуващите кешийци, Локлир се обърна към него и попита:

— Кафи, добре или зле постъпи Ерланд, като помогна?

— Не зная, милорд — отвърна Абу Харез. — Ако вашият принц беше убил лъва, тогава щеше не само да посрами Диигаи, показвайки пред света, че момчето не го бива в лова, но и принцът щеше да си спечели могъщ враг в лицето на лорд Джака. Но сега той само отвлече звяра и позволи на момчето да си върне оръжието и да го убие. — Кафи присви рамене, усмихна се и подкара коня си в лек тръс до Джеймс и Локлир. — Може би нищо няма да произтече от тази случка. Но при тия от истинската кръв знае ли човек?

— Сигурен съм, че скоро ще го разберем — каза Джеймс.

Останалата част от пътя до града изминаха мълчаливо.



Мия седеше зад Ерланд в басейна и разтриваше напрегнатите мускули на врата и раменете му. Бяха сами, защото Ерланд беше освободил всички останали. Макар да се бе възползвал от щедростта на кешийските слугини, които му бяха подръка, беше установил, че все повече му допада компанията на Мия. Не че изпитваше някакво подобие на любов към младата кешийска слугиня, но с нея можеше да се порадва на удобството да се отпусне и да си говори каквото му е на душата. Тя, изглежда, притежаваше усет и знаеше кога да запази мълчание и кога да задава въпроси, които да го измъкнат от собствения му смут. А и любовните им забавления бяха преминали от възбудата при всяка новост и слепия сблъсък на страстта в малко по-уталожена близост между двама души, които вече се познават и разбират нуждите си. Друга слугиня влезе и обяви:

— Ваше височество, лорд Джеймс иска разрешение да влезе.

Ерланд изпита желание да откаже, но си даде сметка, че днес рано или късно трябва да поговори с Джеймс, затова кимна. Миг след това Джеймс влезе в къпалнята.

Джеймс погледна към голата двойка във водата, но дори да се изненада, че заварва Ерланд с момичето, не го показа. Не поиска нищо от слугинчето, останало в стаята, само свали наметалото си и й го подаде, а тя го пое. После взе едно столче, сложи го на ръба на басейна, седна и рече:

— Е, по-добре ли сме вече?

— Не. Още съм ядосан — отвърна Ерланд.

— И на кого, Ерланд?

За кратък миг безсилието се изписа ясно на лицето на младежа. После сякаш се отми под вещите пръсти на Мия, изтръгващи възлите на напрежение от врата и раменете му.

— На вселената, предполагам. На боговете на съдбата. На теб. На баща ми. На всички. — Гласът на принца зазвуча посърнало. — И най-вече съм бесен на Боррик за това, че се остави да го убият.

Джеймс кимна.

— Знам. И аз изпитвам същото.

Ерланд въздъхна и каза:

— Сигурно точно затова го направих. Просто не можех да гледам безучастно как лъвът ще убие онова момче. Може би то си има брат… — Думите му секнаха и сълзите дойдоха неканени. Ерланд плачеше за пръв път след разбойническата атака. Джеймс изчака, докато младият принц изплаче мъката по мъртвия си брат, без да покаже или да изпита притеснение от гледката. Самият той бе направил същото преди седмица в обятията на жена си.

След малко Ерланд погледна учителя си със зачервени очи.

— Защо, по дяволите?

Джеймс само поклати глава.

— Защо? Само боговете знаят, а те не казват. Във всеки случай не и на мен. — Протегна се, потопи ръка във водата, извади я и изтри челото си. — Някои неща имат смисъл, други не. Не знам.

Джеймс помълча замислено, после продължи:

— Виж, това не съм ти го казвал. Твоят баща ми спаси живота. На два пъти. Значи аз не съм по-вещ по въпроса защо един принц би трябвало да спасява живота на един малък уличен крадец, отколкото относно това защо друг принц трябва да загине при засада на път за един рожден ден. Мога само да ти кажа, че никой не ми е казвал, ама никой, че животът има смисъл. Просто е така.

Ерланд отпусна глава върху меките гърди на Мия и се остави топлината да се просмуче в него. Въздъхна дълбоко и усети, че нещо отвътре го напуща заедно с въздишката, нещо, което беше присъствало неизменно от мига на засадата досега.

— Толкова е странно… — промълви той. — Чак сега си давам сметка, че Боррик трябва да е мъртъв. И въпреки това…

— Какво? — попита го кротко Джеймс.

— Не знам. — Ерланд вдигна очи към Джеймс. В очите му се четеше въпрос. — Какво би трябвало да изпитвам? Искам да кажа, двамата с Боррик едва ли сме изкарали повече от няколко дни през целия си живот разделени един от друг. Все едно че бяхме… едно цяло. Мислех си, че ако аз го изгубя или той мен, щяхме да… да го почувстваме. Разбираш ли ме?

Джеймс стана.

— Мисля, че да. Поне си мисля, че разбирам не по-зле от всеки, който никога не е имал в живота си толкова близко същество, колкото бяхте вие двамата един за друг. Но съм ви наблюдавал още от бебета и съм виждал и как се биете, и как си играете. Мисля, че те разбирам.

Ерланд отново въздъхна.

— Просто си мислех, че ще го почувствам по-различно. Това е всичко. Не е като да е мъртъв, разбираш ли? Просто все едно че е някъде много далече.

Клепачите му натежаха и той притвори очи. Миг след това дишането му стана по-равномерно и той заспа.

Джеймс махна на слугинята, държаща наметалото му, и тя му го подаде. После графът каза на Мия:

— Довечера ще вечеряме с императрицата. Събудете го, като стане време.

Тя кимна мълчаливо, за да не събуди спящия принц. Джеймс преметна наметалото през ръката си и излезе.



Ерланд тъкмо привършваше обличането си, когато Мия извести за пристигането на лорд Джака. Принцът не се изненада, защото чувстваше, че ще последва реакция от страна на бащата на Диигаи след онова, което се бе случило следобеда. Махна с ръка на двете слугини до вратата да поканят кешийския благородник и след малко високият воин влезе. Мия се отдръпна на дискретно разстояние, за да не слуша разговора, но достатъчно близо в случай, че потрябваше за нещо на Ерланд.

Джака се поклони на принца и каза:

— Милорд, надявам се, че не съм дошъл в неподходящ момент?

— Не, лорд Джака. Тъкмо се приготвях за вечерния пир с императрицата.

Джака направи прословутия жест с две протегнати напред успоредно длани, после надолу и навън, чието значение според обясненията на Кафи беше: „Дано получи закрилата на небесата“, или „Небесата да я засипят с щедростта си“, общовалидна в подобни случаи благословия.

Старият воин заговори:

— Дойдох да поговорим за това, което направихте днес следобед.

— Да?

Джака като че ли се забори с думите, които искаше да изрече.

— Като ловец, радващ се на голяма слава, за мен би трябвало да е позорно, че синът ми днес се провали в прехода си към мъжеството. Трудно е човек да приеме такова нещо. Защото ще се намерят хора, които ще кажат, че сте лишили сина ми от храбра смърт или че убиването му на звяра е опетнено от вашата намеса.

Ето, почваше се. Ерланд беше очаквал нещо подобно.

— И все пак — продължи Джака — вие само смутихте животното, отвлякохте вниманието му достатъчно, за да може синът ми да си вземе копието.

Ерланд кимна.

— Убиването си беше негово.

— Вярно е. Така че, макар да изпитвам малко смесени чувства от елегантността на удара му, като баща на едно момче, което обичам дълбоко, искам да ви благодаря за това, че му позволихте да постигне мъжеството си. — След което добави тихо: — И за това, че му спасихте живота.

Ерланд остана вкочанен за миг. Чудеше се какво да отвърне. После реши да поеме курс, който би дал възможност на бащата да запази в най-голяма степен гордостта си.

— Навярно щеше да си върне копието и без моя помощ. Кой знае?

— Кой, наистина? — отвърна възрастният мъж. — Животното беше младо, още неопитно и пощуряло от болка. Някой по-опитен ловец щеше да го удари с плоското на щита в муцуната и да го стресне и да го спре. Ако звярът замахне към щита, опитният ловец го оставя и се опитва да си вземе копието. Това нещо се учи, но в разгара на мига се забравя лесно. Лесно се забравя, ваше височество… Сега трябва да тръгвам, милорд, но преди това бих искал да знаете, че ако имате нужда от нещо, аз съм ви задължен.

Ерланд не можа да измисли нищо по-подходящо за отговор пред този толкова откровен израз на благодарност, затова каза само:

— Благодаря ви за проявената вежливост и за високата чест, която ми оказвате, лорд Джака.

Командирът на имперските колесничари се поклони на принц Ерланд и излезе, а Ерланд се обърна към Мия и каза:

— Надявам се, че ще се видим по-късно тази вечер.

Мия се приближи до него и почна да му оправя гънките на туниката, не толкова от необходимост, колкото да използва повода за още малко интимност и отвърна:

— Мисля, че ще се видим по-скоро, принце. Наредено ми е да се явя при императрицата.

— Нещо не е наред ли?

Мия сви рамене.

— Не, защо. Всички, които служим в двореца на Тази, която е Кеш, понякога сме удостоявани с правото да вкусим от величието на нейната близост.

— Добре. Значи ще те видя там.

Ерланд махна с ръка да отворят вратите на покоите му и две млади жени притичаха и дръпнаха широко крилата. Отвън чакаха в готовност кралските гвардейци, облечени в парадни униформи. Те обкръжиха Ерланд и тръгнаха със стегната маршова стъпка по широкия коридор.

По пътя към тях се присъединиха Джеймс и Гамина, после Локлир и накрая лорд Кафи. Когато стигнаха имперското крило на двореца, крондорските гвардейци спряха, тъй като не беше позволено войници от друга държава да пристъпват прага на имперската светая светих.

Ерланд влезе с фанфарен зов и тръбен ек. Повел като най-старши малката си група, от него се очакваше пръв да се обърне към императрицата. Кешийският церемониалмайстор зареди дълъг списък от възхвали към приближаващия се принц и от това, което го бяха учили, Ерланд съобрази, че този път приемът ще бъде официален. Едва сдържа усмивката си при мисълта, че разликата между официална вечеря и неофициална такава е само въпрос на именуване от страна на императрицата. Страшно му се дощя в този момент да си е в Крондор и да се хранят двамата с Боррик на някоя най-обикновена маса в ъгъла на кухнята — нещо, което бяха правили често, вместо да търпят официалните трапези на родителите си.

Щом стигна подножието на подиума, Ерланд се поклони, а церемониалмайсторът обяви гръмко:

— О, Тази която е Кеш, имам честта да ви представя Негово височество принц Ерланд, наследник на трона на Островното кралство, рицар-капитан на Западните владения.

Ерланд се изправи и каза:

— Ваше величество, благодаря ви най-сърдечно за проявената от вас доброта, за това, че решихте да споделите щедростта си с мен и с моите спътници. Позволете ми да ви представя… — И премина през всички формалности с представянето на спътниците си, както го беше правил всеки път от първото си явяване пред императрицата. Зачуди се наум дали тази глупост се повтаря при всяко ежедневно ядене при Нейно величество.

— Ваше височество е имал напрегнат ден, според това, което ми докладваха — рече императрицата. Ерланд изчака да чуе нещо повече, но тя добави само: — За нас е удоволствие отново да сте сред нас, ваше височество. Моля, насладете се от щедростта на трапезата ни.

В залата влезе принц Авари със свита от няколко души. Единият, оказал се най-близо до Ерланд, докато минаваха край него, се изплю на пода пред принца.

Очите на Ерланд се разшириха и лицето му почервеня. Младежът, който се беше изплюл в краката му, вече подминаваше, но Ерланд се извърна и извика:

— Ей, ти!

Очите на всички присъстващи се обърнаха към двамата млади мъже. Непознатият младеж се обърна и изгледа Ерланд с присвити очи. Беше от истинската кръв, навярно син на важен благородник, ако се съдеше по близостта му до принц Авари, а тялото му беше мускулесто и силно. На Ерланд веднага му замириса на предстоящ бой, но не беше в настроение да го избегне.

— Ерланд! — изсъска Джеймс в ухото на принца. — Не!

„Императрицата гледа“ — дойде до ума му предупреждението на Гамина.

Ерланд се озърна към трона, а младият благородник пристъпи и спря пред него. Вниманието на императрицата беше приковано в двамата младежи. Някакъв благородник понечи да се намеси, но тя му заповяда да остане до нея. Изглежда, не беше склонна да допусне намеса. По-скоро в погледа й се долавяше алчен блясък. Ерланд се зачуди дали това не е някакво изпитание — да видят с какъв владетел на Кралството ще си има работа Кеш след време. Е, ако беше така, щяха да видят в негово лице твърд противник.

— Какво бе, сах-дареен? — високо попита младежът.

Няколко души измърмориха глухо. В този двор да си не-ловец означаваше да си по-долен и от най-низшия благородник, а да те нарекат публично така се смяташе за смъртна обида.

Ерланд погледна принц Авари да види дали той ще се намеси. Принцът продължаваше да ги гледа с интерес и с лека усмивка. И изведнъж Ерланд осъзна, че младежът го е оскърбил по нареждане на принц Авари. Пое си дъх и след това почти мълниеносно извъртя десницата си пред гърдите и нанесе съкрушителен удар в лицето на оскърбителя.

Младежът се олюля и коленете му се подгънаха. Смъкна се на пода, но преди да падне съвсем, Ерланд се пресегна, сграбчи златния нагръдник и го надигна.

— Този, който обижда мен в двора на Кеш, обижда Кралството. Това не мога да го оставя безнаказано. — Пусна нагръдника на младока, бутна го назад и каза: — Имаш право да избереш оръжието.

Джеймс стисна Ерланд под мишницата и му прошепна:

— Недопустимо е да приемаш този дуел. Те само това чакат.

Но младежът отвърна само:

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Аз те ударих — каза Ерланд. — За теб остава правото да избереш оръжието, което ще използваме в дуела.

Младият му оскърбител зяпна объркано.

— Дуел ли? Че защо да се бия с теб? Явно е, че ще ме убиеш.

Ерланд не знаеше какво да отвърне. Неудобството му го спести самата императрица.

— Лорд Килава.

Един мъж на средна възраст стана от една от масите в дъното на залата.

— Какво ще заповяда моята императрица?

— Твоят син е жалък палячо, Килава. Той обижда гост на моя дом. Какво наказание заслужава?

Лицето на мъжа пребледня, но той отвърна твърдо:

— Каквото заповядате, ваше величество?

Императрицата се поколеба, след което каза:

— Бих поискала главата му да се поднесе на принц Ерланд в стъкленица с мед и вино като трофей, но тъй като нашите нрави не са нравите на Кралството, боя се, че това ще му причини неудобство. — Старицата помълча и каза: — Младият Расаджани.

Младежът, оскърбил Ерланд, моментално сведе глава пред императрицата.

— Ваше величество?

— Видът ви ми причинява неудобство. Прогонен сте от Горния град. Кракът ви да не стъпва на платото, докато светлината свети от очите ми. Когато си отида в Залата на Вечната красота, тогава онзи, който ще властва след мен, ако пожелае, може да прояви милост и да ви позволи да се върнете. Това е най-голямата прошка, която можете да получите от мен, и то само защото баща ви ми е скъп — не е останала много милост в старите ми кости. Махайте се!

Когато стигна при масата, заделена за неговата свита, Ерланд се обърна към Кафи и го попита:

— Какво беше това преди малко?

Въпросът изглежда затрудни кешиеца.

— Принце?

— Защо онзи ме оскърби, след като не иска да се бие? — попита Ерланд, докато сядаше.

Кафи седна до него и каза:

— Това е нещо присъщо на истинската кръв, ваше височество. Трябва да разберете: те не са народ на воини. Те са ловци. За тях воините са нещо като псета, които пускат срещу противника си. О, те се бият, щом се наложи, и то много яростно, но не го смятат за висока чест. За тях чест носи способността да проследиш плячката си, да я притиснеш и да я убиеш с един удар. Това е чест за истинската кръв. За младия Расаджани би било безсмислено да се бие. Вие сте безспорно даровит воин. Щяхте бързо да го убиете. Той го знаеше и затова да се бие с вас би било пълно безумие.

Ерланд поклати глава и отвърна:

— Трудно ми е да го разбера.

Кафи сви рамене.

— За тях е също така трудно за разбиране как човек може да допусне обстоятелствата да го принудят да се бие с човек, за когото знае, че е по-добър воин, и това да е въпрос на чест. От тяхна гледна точка това не е никаква чест, а глупаво самоубийство.

Влезе свитата на принцеса Шарана. На стъпка след принцесата крачеше Мия. Ерланд се наслади за миг на златокожата принцеса и после каза на Кафи:

— Защо моята главна слугиня е с принцесата тази нощ?

Кафи се усмихна.

— Защото вашата „главна слугиня“ е лейди Мия, братовчедка на Шарана.

Ерланд се ококори.

— Братовчедка ли? На принцесата? Вие се шегувате!

— Разбира се, че не, ваше височество — отвърна Кафи. — Императрицата не би допуснала роби или „низши“ като мен да обслужват личните ви нужди в покоите ви. — Думата „низши“ бе изречена с едва прикрита горчивина. — Само млади мъже и жени с благородно потекло — по-малки синове и дъщери — могат да обслужват императрицата и нейните гости.

Очите на Ерланд съвсем се окръглиха.

— Значи всички те…

— Да, всяка слугиня в покоите ви е щерка на знатна особа. — Кафи махна с ръка към останалите около масата, които забелязаха неудобството на принца. — И разбира се, всички в покоите ви, ваше височество, са роднини на императрицата и имат императорска кръв.

— Богове и демони! — изпъшка Ерланд. — Значи съм спал поне с половината племеннички и внучки на императрицата.

Кафи се разсмя.

— Няма и с една десета, ваше височество. Да, много от тях са роднини на Нейно величество, но далечни. А и да сте го направили, какво от това? Истинската кръв гледат на телесните наслади по начин твърде различен от вас и мен. Жените им са толкова свободни да си имат любовници, колкото и мъжете им. Този обичай им е останал от многото императрици и императори. — В последната реплика отново се долови нотка на горчивина.

Съгласно протокола последна със своето обкръжение се появи принцеса Соджиана и пак се поинтересува официално за здравето на майка си. Любезностите се посрещнаха по подобаващ начин, след което пирът започна.

Около масата на принца и неговите приятели защъкаха слуги и заподнасяха блюда и напитки. Всички се умълчаха, а принцът и Локлир зареяха погледи през залата: Ерланд към принцеса Шарана и лейди Мия, а Локлир — към майката на младата принцеса.



По-късно същата вечер Джеймс покани Ерланд да придружи Гамина и него на малка разходка в една от многобройните дворцови градини. Принцът допусна, че зад тази необичайна покана се крие сериозен мотив и се съгласи.

Докато влизаха в градината, гласът на Гамина влезе в ума на Ерланд. „Джеймс моли да ти говори през мен, понеже е сигурен, че дори в тази градина вероятно ще ни подслушват.“ А на глас каза:

— Не е съвсем като вкъщи, но е приятно, не мислите ли?

— Напълно съм съгласен с вас, графиньо — отвърна Ерланд.

Гласът на Джеймс достигна до ума на Ерланд с помощта на Гамина. „Най-после се свързах с нашия агент в двореца.“

„Най-после? Проблем ли имаше?“

„Проблем? — В отговора на Джеймс се долавяше насмешка. — Не. Само дето сме под постоянно наблюдение. Половината «слуги» в покоите ни най-вероятно са кешийски шпиони — което едва ли е от особено значение, защото всичко, което правим, се докладва най-добросъвестно от всички, които не са шпиони. Мисля, че става нещо много важно.“

Ерланд попита Гамина как е прекарала деня и си заговориха за разни несъществени неща, докато не се озоваха пред един великолепен мраморен шадраван: три демона бягаха от три красиви голи жени на колесници. Водата се изливаше от задниците на трите колесници. По някакъв непонятен за Ерланд начин някъде отдолу струеше светлина и ефектът наистина беше удивителен.

Той каза на глас:

— Трябва да попитам как става тази работа със светлината. Ще трябва да си направя нещо такова в Крондор. — А умствено попита: „Какво става според теб?“

„Още не съм сигурен — отвърна Джеймс. — Но засега успях да сглобя следното: здравето на императрицата е разклатено. Тя е по-болна, отколкото й личи. Това се шепне из целия дворец, както и в града. Това, което не е толкова известно, е, че се очаква да посочи за свой наследник принц Авари, но всички признаци сочат, че ще посочи по-скоро Соджиана или дори Шарана вместо сина си. Между императрицата и сина й има дрязги от години и понякога двамата почти не си говорят.“

„Значи наследството на трона е под въпрос?“

„Очевидно — отговори Джеймс. — Тронът обикновено се предава на най-голямото дете.“

— Каква чудесна нощ — каза на глас Ерланд. „Но това е Соджиана!“

„Така е, но най-влиятелната фракция в двора би предпочела да види на трона Авари. Първо, защото последните двама владетели са били жени, а много от подчинените на Кеш народи са яростно патриархални и се боят, че три последователни женски управления могат да превърнат Кеш в матриархия. В древни времена народът на Кеш е преживявал такъв период. Но главната причина да искат Авари да бъде посочен за наследник е, че просто го смятат за по-способен. Соджиана… мнозина я смятат за твърде мекушава. Покойният й съпруг е бил могъща фигура в Галерията на владетелите и господарите, техния еквивалент на нашия Съвет на лордовете. Но пък други се боят, че тя е… опасна. Способна е да манипулира Авари и други владетели… дотолкова, че дори Авари да бъде провъзгласен за следващия император, тя все пак може да създаде трудности за Галерията.“

„Това дали има нещо общо с опита за… с убийството на брат ми?“

— Я да видим какви други чудеса ще ни предложи тази градина.

— Да — каза Гамина. — Тук наистина е чудесно.

— Но за малко — каза Джеймс. — Боя се, че утре денят ни ще е ужасно претрупан. Утре е официалното посрещане и началото на юбилея. Ще присъстват всички владетели на империята. Ще трябва да се погрижим да изглеждаме възможно най-добре.

След което мислите на Джеймс отново достигнаха до Ерланд:

„Вероятно има нещо общо с нападението в пустинята. Фракцията на Авари е особено силна в ядрото на империята, докато силата на Соджиана е съсредоточена главно на това плато. Ако избухне война на север и обичайните отряди на воините-псета бъдат изпратени срещу нас, това отслабва присъствието на Авари тук. Освен това той ще е вероятният предводител на армиите срещу нас. Абер Букар, Властелинът на армиите, вече е твърде стар. Лорд Джака би бил подходящ избор, но Братята на Коня и още няколко фракции вече смятат имперските колесничари за прекалено влиятелни, така че императрицата едва ли ще рискува срещу един открит раздор, ако му повери командването. Не, принцът ще бъде единствената обединителна фигура, която всички биха последвали безпрекословно. А и още един владетел се стреми към върховенство в Галерията.“

„Кой?“ — попита Ерланд.

„Лорд Рави, Повелителят на Конното братство. Но той не е от истинската кръв и макар неговите конни части да са съществени за успеха на всеки поход, който империята би могла да предприеме срещу нас, им липсва престижът на Колесничарите.“

„Описваш ми картина на един разпадащ се двор.“

„Може би. Но не забравяй, че докато властва императрицата, всички й се подчиняват. Възможно е когато тя умре да настъпи хаос и дори гражданска война. Но този, който се опитва да предизвика война с нас, явно не чака тя да умре. Някои части от тази главоблъсканица все още не са ясни.“

На глас Ерланд каза:

— Е, щом трябва да ставаме утре рано свежи, май трябва да се връщаме.

Той се обърна към коридора, водещ към покоите им и привидно потъна в мълчание. „Повечето от тази главоблъсканица изглежда е неясна. Да се надяваме, че ще я решим преди да се е стигнало до конфликт.“

Последва мълчаливото им съгласие.

Загрузка...