Принц на кръвта

Глава 17Капани

Боррик надникна иззад ъгъла.

Не забеляза никого и махна на спътниците си да го последват. Близо час се бяха крили от всевъзможните отряди стражи. От Накор нямаше и помен, откакто бе отвел след себе си първия отряд на Вътрешните легионери. На няколко пъти едва бяха успели да избегнат издирващите групи.

Гуда сложи ръка на рамото му.

— Ако бързаме така, доникъде няма да стигнем — прошепна наемникът. — Мисля, че трябва да спипаме някой от слугите и да разберем най-после къде са тези твои приятели. Можем да го вържем — ще му създадем неудобства само за малко — и после, щом се оправи тази проклета бъркотия, в която се забъркахме, ще пратим някой да го освободи. Какво смяташ?

— По-добра идея не ми хрумва, така че защо не — отвърна Боррик и се огледа. — Можем и да поотдъхнем малко.

— Виж, с това съм съвсем съгласен — рече Гуда.

— Всички тия стаи наоколо ми изглеждат празни. — Принцът посочи най-близката. — Дай да опитаме тази.

Боррик открехна вратата — красиво изделие от плетена тръстика и слонова кост — и тя изскърца силно.

— Дали да не опитаме другите, дето са само от завеси? — прошепна принцът.

Гуда обаче изведнъж бутна рязко вратата и тя изскърца само веднъж, при това удивително тихо. Наемникът блъсна другите двама вътре и затръшна вратата зад гърба си.

Стаята беше празна.

Уморени, и тримата насядаха на пода.

— Знаеш ли, Шантав, това безкрайно промъкване из двореца му отваря апетита на човек — каза Гуда. — Жалко, че го няма Накор да ми даде някой от неговите портокали.

Боррик понечи да му отговори, но някакъв приглушен звук отвън привлече вниманието му. Нечии гласове, все още неразличими но приближаващи се, го накараха да скочи и да се приближи тихо до вратата. Сули се присви до него. Боррик тъкмо се накани да го разкара, но приближаващите се стъпки го принудиха да замълчи.

По коридора крачеха двама мъже. Единият беше дебел и стискаше в ръка някакъв жезъл. Другият беше с черно наметало, което го прикриваше, но когато минаха покрай вратата, Боррик зърна за миг лицето му. Двамата си говореха съсредоточено и Боррик чу как дебелият каза:

— Тази нощ. Повече не можем да чакаме. Ако гневът на императрицата се усмири, тя може да потърси по-разумно решение. Убедих я да изпрати Авари на север, за да се подготви за неприятностите там, но тази хитрина няма да продължи дълго. А на всичко отгоре и тази история с някакъв луд, който се е разтичал из двореца и стражите не могат да го хванат… Не знам какво означава това, но сме длъжни да приемем, че е неприятност… — Двамата се отдалечиха и гласът заглъхна.

Сули дръпна Боррик за ръкава.

— Господарю!

— Какво? — отвърна разсеяно Боррик, мъчейки се да намести в главата си поток от образи.

— Онзи мъж, тънкият с черното наметало. Той е същият, дето го видях в Дърбин в дома на губернатора — същият, който носеше златния нагръдник. Онзи, който работи за лорд Огньо.

— Става нещо ужасно! — въздъхна Боррик.

Гуда отпусна меча си и прошепна:

— И какво по-точно?

— Вече разбирам защо бедата се е лепнала по петите ни още от Дърбин.

— Защо?

— Ще ти обясня по-късно. Хайде да хванем някой слуга.

Боррик дръпна рязко вратата — този път пантата почти не изскърца — и изтича в коридора. Поколеба се за миг, после махна с ръка на Гуда и Сули да се прилепят до стената.

Тръгнаха предпазливо по коридора и по едно време Боррик се обърна и прошепна:

— Идва някой!

Показа се някаква млада жена и Гуда изскочи пред нея и я спря.

— Какво… — почна тя, но Боррик я сграбчи отзад. Жената се оказа силна, но принцът успя да я задържи лесно и я блъсна в най-близката стая.

Светлината от прозореца смътно освети сцената. Жената напразно се мъчеше да се отскубне. Боррик й прошепна в ухото:

— Само да извикаш, и ще пострадаш. Мълчи и нищо лошо няма да ти се случи. Ясно?

Жената кимна и той я пусна. Тя се извърна рязко и каза:

— Как смеете да… — След което видя кой я е хванал. — Ерланд? Какво те е прихва… — Очите й се разшириха, щом забеляза облеклото му и късо подстриганата тъмна коса. — Боррик! Как дойде тук!

Откакто Боррик се помнеше, Джеймс му беше разправял какви ли не истории за живота си като крадец в Крондор и в тези свои пищно украсени разкази често му беше споменавал, как „предусещал белята“. Когато нещо не беше наред, Джеймс по някакъв начин, изглежда, наистина го усещаше. И сега за пръв път през живота си Боррик разбра какво бе имал предвид наставникът му. Нещо в главата му направо изпищя, че точно пред него стои една голяма беля.

Той извади рапирата си и я насочи към жената, а Гуда рече:

— Шантав, не е нужно. Тя…

— Млък, Гуда! Жено, как ти е името?

— Мия. Приятелка съм на брат ти. Той толкова ще се развълнува като разбере, че си жив! Но какво правиш… — Тя се разсмя и Боррик веднага усети, че смехът й е насила, защото беше много изкусен — прозвуча съвсем искрено и спонтанно. — Разбъбрих се. Сигурно от изненада, че…

— Че ме виждаш в двореца — довърши Боррик.

— „Жив“, тъкмо се канех да кажа — рече Мия.

— Не мисля — прекъсна я Боррик. — Когато ме видя, първо ме помисли за брат ми. А после разбра, че не съм. Всеки, който ме смята за мъртъв, не би направил това предположение толкова бързо. И освен това не каза: „Ти си жив“ а каза: „Как дойде тук?“ Защото си знаела, че съм жив и съм в града долу.

Жената мълчеше. Боррик каза на Гуда и Сули:

— Тази е една от съучастниците в опитите да ме убият на всяка стъпка по пътя ми от Крондор до Кеш. Тя работи за лорд Огньо.

Очите на Мия се разшириха при споменаването на това име, но иначе не се издаде. Каза само:

— Ако изпищя, само след миг ще дотичат стражи.

Боррик поклати глава.

— Това крило вече е претърсено. Промъкнахме се зад редиците на ония, които търсеха от стая в стая. Освен това те търсят друг човек.

Очите на жената светнаха и тя пристъпи крадешком настрани и измери с поглед разстоянието до вратата.

— Не си го и помисляй — каза Боррик. — Шансът ти е нищожен. По-бърз съм, отколкото изглеждам, пък и рапирата ми е доста дълга.

— Няма да излезеш жив оттук — почти викна тя. — Нещата вече са отишли далеч отвъд твоите бързи и лесни обяснения. Вече е проляна кръв и войниците са тръгнали на поход. Баща ти е повел армиите на Запада в Долината на сънищата и те са готови да нахлуят.

— Баща ти? — удиви се Гуда. — И кой впрочем е той, ако мога да попитам?

— Принц Арута Крондорски — каза Боррик.

Гуда замига като бухал на светло.

— Принцът на Крондор?

— А аз съм неговият слуга и ще бъда неговият слуга, когато стане крал на Островното кралство.

— Шантав… Боррик… Принце, или както там трябва да те нарека, когато всичко това свърши, напомни ми да те цапардосам още веднъж — изръмжа Гуда.

— Излезем ли от тази каша, с най-голямо удоволствие ще ти се оставя да го направиш — каза Боррик и пак се обърна към Мия. — Баща ми може да е всичко, но не е глупак. Той ще влезе с армия в Кеш тогава, когато аз вляза в тресавище, понесъл наковалня в ръце.

— Е, според това, което видях дотук, би го направил като нищо — обади се Гуда.

— Тя лъже — рече Боррик. — И освен това трябва да намерим брат ми. — Обърна се към Мия: — Ти ще ни заведеш там.

— Няма.

Боррик пристъпи напред и опря острието на рапирата в гърлото й. След като Мия дори не примигна, той каза:

— Значи не се боиш от смъртта, така ли?

— Ти не си убиец — изсъска Мия.

Две груби ръце дръпнаха Боррик настрана и Гуда рече:

— Той може и да не е, кучко. — Две огромни ръце стиснаха раменете на жената и той я притегли към себе си и по сгърченото лице на Мия в сумрака Боррик разбра, че ръцете хич не са нежни. Придърпа лицето й само на няколко пръста от своето и прошепна: — Но аз съм от друга порода котараци. Не съм привикнал аз с вас, от истинската кръв, нито с височайшите ви нрави. По-скоро змия ще кътам в леглото си, отколкото да ти докосна кожата. В огън може да гориш, но няма да прекося улицата дори да се изпикая отгоре ти. Ще те убивам бавно и болезнено, момиченце, ако не ни кажеш това, което трябва да узнаем. И ще го направя така, че да не можеш да изпищиш дори.

Заплахата на наемника, изглежда, се оказа убедителна, защото Мия изпъшка:

— Ще ви заведа.

Гуда я пусна и Боррик видя, че по бузите на момичето текат сълзи на ужас. Той прибра рапирата си, измъкна камата от колана си, показа й я и я бутна към вратата, като изръмжа:

— И помни — не можеш да се измъкнеш. Хвърлям камата си по-бързо, отколкото можеш да бягаш.

Мия отвори вратата и излязоха. Докато крачеха по коридора, Гуда попита:

— Как се сети, че лъже?

— Просто усетих беля.

— Вече почти бях сигурен, че не усещаш нищо — каза наемникът. — Радвам се, че най-сетне почваш.

— И аз.

— И все пак какво те подсети?

— Беше тръгнала в същата посока като онези двамата — а пък единият от тях…

— Какво?

— Преследвал ме е, откакто напуснахме Крондор. И е един от малцината в Кеш, който може да ме познае от пръв поглед.

— И кой е той?

— Торен Сие, посланикът на Кеш в двора на баща ми.

Наемникът поклати глава.

— Той е от императорския род. Някои много важни хора тук искат да те видят мъртъв, Шантав.

— А други много важни хора искат да разберат истината — отвърна Боррик. — Това ще ни запази живота поне за още малко.

— Богове, дано да си прав.

Мия ги водеше през двореца покрай двойките стражи, пазещи пред вратите. Дори да си мислеха, че е странно дама от императорската прислуга да придружава трима странно облечени мъже, войниците го прикриваха добре. Завиха по един широк коридор и подминаха още половин дузина неохранявани врати.

После Мия спря пред една голяма затворена врата и каза:

— Брат ти е тук.

Боррик я бутна леко напред.

— Отвори и влез първа.

Тя хвана дръжката на бравата, натисна я и отвори вратата. Влезе и я разтвори по-широко за Боррик. Той я последва, след него се вмъкнаха Гуда и Сули.

Мия ги преведе през малкото преддверие към друга врата, където процедурата с отварянето се повтори, но този път, след като влезе и Сули, тя затръшна вратата зад него и изрева:

— Това е Боррик от Крондор! Убийте го!

И срещу тях скочиха поне десетина въоръжени мъже.

Слугата обяви, че е пристигнал лорд Нироме и Ерланд го покани да влезе. Дебелият благородник нахълта бързо и удостои Ерланд с поклон.

— Ваше височество, лейди Мия ми предаде, че имате нещо, което желаете спешно да обсъдите с мен. — И чак сега забеляза Джеймс и Гамина. — Милорд, милейди. Не ви видях. Извинете.

„Иска да говори с теб насаме — каза мислено Гамина на Ерланд. — Всъщност е много ядосан, че сме тук.“

— Имате ли някаква вест за барон Локлир?

Нироме сви рамене.

— Ако имаше, щяхме да ви уведомим веднага. Длъжен съм да ви уверя, че повечето от нас, които се съвещаваме с Нейно величество, не сме чак толкова разгневени лично. В най-лошия случай ние сме загубили своя братовчедка, докато Тази, която е Кеш загуби дъщеря. Макар като майка и дъщеря между тях често да имаше разногласия по дворцови въпроси, все пак чувствата помежду им бяха силни. И както вие сам несъмнено сте си повтарял поне сто пъти досега, във всичко това, което става, няма капка логика.

— Точно това се надявах да чуя от вас — каза Ерланд.

— Аз съм прагматичен човек, ваше височество. Ролята ми открай време е на умиротворител, защото, както несъмнено сте забелязали, в нашата империя обитават доста различни народности. Кеш е многолика държава, с история много по-различна от тази на вашето кралство. Вие от древни времена сте били една раса. В своите граници имате само два по-големи народа, които са ви подчинени, тези от Ябон и някогашните ни сънародници във вашия Крудий, докато Кеш е държава на хиляди езици и обичаи.

„Опитва се да печели време“ — предаде Джеймс през Гамина.

„Защо?“

Гамина отговори: „Иска да говори насаме с теб… не, иска само да те хване насаме… умът му препуска бързо… не се съсредоточава като теб, когато ми говориш… мисли си за…“ Изведнъж лицето й пребледня, а секунда след това Джеймс скочи, със сабя в ръката. Дебелият благородник долови нещо в изражението на Ерланд, както и в звука, издаден от Джеймс, и вдигна жезъла си да се защити.

— Какво става? — каза Ерланд.

— Боррик е жив — отвърна Гамина. — И е някъде тук, в този град. Нироме иска да те отведе някъде в двореца, където неговите приятели да те убият.

— Какво?! — възкликна Ерланд невярващо.

Лицето на Нироме бе посивяло.

— Какво… говори тази жена?

— Моята жена притежава известни дарби, милорд — отвърна Джеймс. — И сред тях е способността да усеща лъжата. Я сега ни кажете какво е вашето участие в снощното убийство?

Нироме понечи да се отдръпне към вратата, но Джеймс му прегради пътя, а Ерланд попита:

— Къде е брат ми?

— Милост, ваше височество, милост. Ще си призная, но трябва да ми обещаете, че ще се застъпите за мен пред императрицата. Съучастието ми е съвсем нищожно, само за да се укрепят амбициите на Авари. Той замисли смъртта на сестра си и се кани да ви убие и да се ожени за Шарана.

— За собствената си племенница? — възкликна Ерланд.

Джеймс махна леко с върха на сабята си.

— Случвало се е и в по-ранни династии на империята. Ако наследството е несигурно, претендентите са се женели за братовчед или дори за сестра или брат, за да укрепят правата си върху трона. А при толкова много роднински връзки на императрицата повечето от мъжете и жените от истинската кръв са братовчеди.

— Точно така е — каза Нироме. — Но ако искате да спасите принца, трябва да побързате. Той е пленен в едно от по-долните нива на двореца и е ранен.

Джеймс погледна Гамина и тя отвърна: „Не мога да преценя.“

„Какво?“ — попита Ерланд.

„Много е умен и умът му е много гъвкав. Може и да не разбира, че разчитам повърхностните му мисли, но подозира, че тук действа някаква магия, и съзнателно кара ума си да повтаря онова, което ни говори. Има обаче някакви тънки намеци за образи и други… чувства… той лъже за ролята си в заговора, но не мога да кажа в каква степен е замесен. Трябва много да внимаваш.“

— Боррик наистина ли е жив? — попита го Ерланд.

— Смята се, че да — отвърна Нироме. — Един роб е избягал от Дърбин няколко дни, след като е бил отведен там от пустинни разбойници. Смята се, че той е убил жената на губернатора на Дърбин, за да прикрие бягството си. Описанието му съвпада с това на брат ви.

„Той… крие още нещо. Но това, което казва, в някаква степен е вярно.“

На прага се появи една слугиня и вниманието на Ерланд за миг се отвлече. Нироме замахна с жезъла, отбягна удара на Джеймс с невероятна пъргавина, развъртя бясно жезъла пред себе си и извика:

— Викни стражите!

Момичето се поколеба само за миг, след което се втурна по коридора с писъци. Джеймс посегна към Нироме и той го удари с жезъла по рамото. Ерланд скочи към тях с извадена рапира — и в същия момент нахлуха стражите.

Върхове на мечове и копия се насочиха към Джеймс и Ерланд и началникът на стражата изрева:

— Пуснете оръжията или ще умрете!

Ерланд помисли за съпротива само за миг, но бързо се вразуми и даде рапирата си на един от стражите.

— Искам императрицата веднага да бъде уведомена. Тук е извършено гнусно предателство.

Настръхналите стражи изгледаха Джеймс и Ерланд, без да отпускат оръжията, а началникът попита:

— Да ги убием ли?

— Засега не — отвърна Нироме. — Отведете ги в празното крило и ако ви е мил животът, постарайте се никой да не ви види! Трябва да намеря Мия и Торен Сие и ще дойдем при вас.

Ерланд изведнъж осъзна, че раболепният доскоро дебелак е разставил в това крило на двореца хора, верни на Авари, и по този начин е успял да убие принцеса Соджиана и да стовари вината върху Локлир.

— Ти си убил Соджиана — каза Ерланд. — И Локлир.

Поведението на Нироме ненадейно се бе променило и доскорошният умилкващ се ласкател се бе превърнал в изпълнен с мрачна решимост мъж. Той взе един корав орех от масата, стисна го в шепа и го строши пред лицето на Ерланд.

— Глупаво хлапе. Забърка се в неща, които изобщо не разбираш… — Нироме се взря в очите на принца. — Ако брат ти беше благоволил да умре още в Крондор и баща ти да изпрати заплашителна нота на императрицата, всичко това нямаше да е необходимо. Ако ми сътрудничиш и не създаваш главоболия, ще те върна на баща ти цял-целеничък. Не желая да си имам разправии с Кралството и отстъпи ли императрицата пред нашия план, няма да имам повече нужда от теб.

А на началника на гвардията каза:

— Сега ги отведете. И внимавайте с тази вещица. Тя е от Звезден пристан и притежава някаква сила да чете мислите, ако не внимавате. — Погледна я и добави: — Може да се наложи да я задържим. Този неин талант може да се окаже полезен за нас. Но ако някой от тях ви създаде каквато и да било трудност, убийте ги.

Въоръжените мъже за миг се поколебаха, стреснати от неочаквано вдигнатата от Мия тревога. Боррик нямаше време да мисли — той се задейства. Метна камата в ръката си към първия изправил се мъж и го прониза право в гърдите. Втори скочи напред, преодолявайки цели пет стъпки, но и той падна, а други трима отстъпиха и бързо извадиха оръжията си.

Задавеният писък и ужасното изпукване на кост подсказа на Боррик, че Гуда е усмирил завинаги момичето, което ги бе натикало в капана.

— Отвори ми място, Шантав — изрева наемникът.

Боррик разбра, че Гуда вади чудовищния си меч и че му трябва доста повече пространство, отколкото за неговата рапира или късата сабя на Сули. Притесни се за момчето, но сега не можеше да му отдели нито миг внимание — пред него имаше трима побеснели стражи, които се опитваха да го убият.

Боррик парира с втората си кама замахналия отгоре меч на първия, прониза в гърлото втория и се сниши под удара на третия. Здравият трясък зад гърба му веднага бе последван от болезнен вик и Боррик разбра, че Гуда е приключил с още един. Четирима довършени набързо, а все още не можеха да се окопитят. Боррик усили атаката. Замахна яростно срещу мъжа пред себе си и му отряза ухото. Мъжът изрева от болка и залитна, а Боррик го доуби и веднага след това замахна срещу останалия сам пред него трети.

Чу до себе си силния трясък на стомана, цепеща кокал, и прецени, че Гуда е свалил и шестия. Парира удара на последния си нападател и го прониза.

Извърна се бързо и видя как Гуда изрита един от противниците си в слабините, докато се опитваше да извади тежкия си меч от тялото на оня, когото току-що бе пронизал. Сули беше притиснат в единия ъгъл и размахваше отчаяно късата си сабя, задържайки двамата си нападатели. Но трети се придвижваше към него отляво и Боррик скочи върху някаква маса, засили се и успя да го прободе навреме в гърба. После замахна и рани единия от двамата срещу Сули. Но докато той падаше, другият замахна с дългия си меч и момчето изкрещя.

Боррик промуши мъжа, който бе ранил Сули, във врата. Мъжът изцвърча като настъпен плъх и се срина на пода. И настъпи тишина.

Боррик издърпа мъртвия, паднал върху Сули, и коленичи до момчето. Бе цялото оплискано с кръв от зейналата в корема му рана. Боррик бе виждал такива рани на бойното поле и разбра, че на Сули му остават само още няколко минути живот.

Сърцето му се смрази и той взе в шепи ръката на момчето. Сули дишаше накъсано и очите му започнаха да се изцъклят. Лицето му бе станало восъчно бледо и устните му помръдваха в усилие да проговорят. Накрая момчето промълви:

— Господарю?

Стиснал ръката му, Боррик отвърна:

— Тук съм, Сули.

— Аз бях вашият слуга, нали? — прошепна момчето.

Боррик стисна ръката му още по-силно и каза през сълзи:

— Да. Отличен слуга.

— Тогава ще се запише в Книгата на живота, че Сули Абул е бил слугата на велик мъж. Слугата на един принц.

Студените му пръсти се изплъзнаха от ръката на принца.

— Да, малки ми приятелю. Ти умря като слуга на един принц.

Боррик бе виждал досега смъртта неведнъж, но не и у толкова младо същество. Собственото му безсилие да защити момчето го прекърши. Остана коленичил така повече от минута, сигурен, че само да бе могъл да измисли нещо, само да бе успял да стори или да каже нещо на място, сега Сули нямаше да е мъртъв.

После чу гласа на Гуда.

— Не можем да се бавим. На пода се търкалят дванадесет трупа. Само някой да влезе, ще ни накарат да платим прескъпо. Да се махаме!

Боррик стана и тръгна. Знаеше, че на всяка цена трябва да намери брат си или императрицата, и то бързо. Зли сили се бяха раздвижили из двореца на Кеш и не можеха да се доверят на никого.

Тръгнаха бързо по обратния път и скоро стигнаха коридора с часовите. Боррик кимна, спокойно мина покрай първата двойка стражи, после влязоха в друг тъмен коридор. След десетина крачки чу приглушени, приближаващи се към тях гласове и двамата с Гуда моментално се прилепиха в нишата на една от вратите. Покрай тях минаха двама мъже.

— По дяволите! — възкликна единият. — Планът ни започва да се разплита. Авари не трябваше да научи толкова скоро за смъртта на сестра си. Веднага разбери кой го е уведомил и убий виновника или виновницата. Той трябваше да го научи чак по средата на пътя си към митичната нашественическа армия на Арута. — Очите на Боррик се разшириха. Принцеса Соджиана беше мъртва! Изглежда, заради това се бе развихрило цялото това безумие из двореца: търсеха не някакви нахлули тук безименни скитници, а убийците на принцесата. Боррик даде мълчаливо знак на Гуда да проследят мъжете и двамата безшумно тръгнаха след тях. Мъжът продължаваше да сипе проклятия. — Авари е твърдоглав идиот! Той със сигурност ще се върне в града още днес и ако нахлуе в покоите на императрицата и почне да настоява да му се признаят правата на наследник, докато тя все още е толкова ядосана заради смъртта на Соджиана, ще се изправим пред открит бунт. Той трябва да бъде принуден да отведе войската на север. Трябва да се направи така, че виновен да изглежда онзи от Кралството. Къде го държите?

Другият — гласът му бе много познат на Боррик — отвърна:

— В едно зърнохранилище близо до слугинските помещения на по-долните етажи.

— Преместете го в някое от празните жилища на слугите и оставете стражите да го намерят. Началникът да докладва, че са го намерили и е убит при опит за съпротива, а ти пусни слуха, че е убит, за да не проговори. След което нагласете нещата така, че началникът на гвардията да умре загадъчно. Аз ще порицая заговора пред Галерията. Като първи, повдигнали подозренията, поне засега ще ги отклоним от себе си. Докато започнат да се задават неприятни въпроси, ще стане твърде късно.

— Но няма ли това да оправдае Кралството?

— Не — отвърна първият кешиец, — но ще накара всички отново да започнат да се питат кой е знаел, кой е бил съучастник и колко нависоко стига заговорът. Всеки съперник в Галерията ще е убеден, че неговият противник се е съюзил с Кралството. Единственото, което ни е нужно през следващите два дни, е объркване и несигурност. Трябва ми време, докато гласовете на поддръжниците на Шарана и Авари се изравнят.

Двамата мъже завиха в един осветен коридор, спряха пред една врата и първият попита:

— А къде е Мия? — Обърна се и изглежда, забеляза Боррик на ъгъла, защото извика: — Кой е там?

Боррик излезе от мрака и двамата мъже го видяха. По-слабият ахна:

— Ти!?

Боррик се усмихна мрачно, посочи с рапирата си и каза:

— Гуда, имам честта да ти представя лорд Торен Сие, посланик на Нейно величество императрицата на Кеш в двора на Крондор.

Вторият мъж понечи да побегне, но Гуда го изпревари и му отряза пътя.

— А този дебелак — допълни Боррик — ми е непознат, но по облеклото му си личи, че е член на Имперския дом на Кеш.

— Ако извикам, десетки стражи ще се притекат тук след секунди — каза Торен Сие.

— Извикай и докато дойдат, ще си мъртъв — отвърна Боррик.

Торен Сие го изгледа с гняв.

— Какво очакваш да спечелиш?

Боррик пристъпи така, че върхът на рапирата му да опре в гърлото на посланика и каза:

— Аудиенция с императрицата.

— Невъзможно.

Боррик завъртя рязко китката си и върхът на рапирата зловещо изсъска под брадичката на Торен Сие.

— Не разбирам всичко, което става тук — рече той, — но вече знам достатъчно, за да съм сигурен, че ако успеем да се доберем живи до императрицата, ти си мъртъв. Ако изобщо храниш някаква надежда да запазиш живота си, най-добре ще е да ми кажеш всичко, което все още не знам.

Дебелакът се намеси:

— Ще ти кажем всичко, което искаш да разбереш. Но ще е по-добре да го направим зад тази врата. Ще можем да седнем и да си поговорим като разумни хора.

И без да дочака отговор, дебелият отвори вратата и само бързата реакция на Гуда му попречи да я затръшне пред лицата им. Плешестият наемник блъсна здраво вратата и влетя след дебелака. Боррик пък сграбчи златния нагръдник на Торен Сие, повлече кешиеца след Гуда и видя как дебелакът със смайваща пъргавина отваря друга врата. После чу крясъка му:

— Убийте ги!

Без да се колебае, Боррик цапардоса посланика с дръжката на рапирата си. Торен Сие рухна на пода в несвяст и принцът се втурна през другата врата рамо до рамо с Гуда.

Но щом прекрачиха прага, зяпнаха от изумление: дебелакът висеше във въздуха на една стъпка от пода, а по пода се бяха натъркаляли в безсъзнание половин дузина стражи от Вътрешния легион и още толкова — с белите препаски на истинската кръв. Също така в безсъзнание на пода лежаха Джеймс, лейди Гамина и Ерланд.

Върху голямата маса насред стаята седеше Накор, правеше някакви странни гримаси, издаваше още по-странни звуци и сочеше с два пръста реещия се като надут мехур във въздуха дебелак. Щом видя Гуда и Боррик, той спря да пръхти и каза:

— А, здрасти!

Дебелият кешиец падна с трясък на пода и Гуда моментално го сграбчи за врата.

— Накор, какво си направил? — попита Боррик.

— Ами… нали се забавлявах със стражите, играехме си на „ти гониш“, но те се загубиха. Така че тръгнах да ги търся. После те видях, или поне така си помислих, как стражите те отвеждат, и се каних да те питам откъде си намерил такова хубаво облекло и къде си оставил приятелите ми Гуда и Сули. Къде е Сули?

— Сули загина.

— Това е тъжно — отвърна дребосъкът. — Момчето имаше добро сърце и от него щеше да излезе добър човек. Сигурно ще е добър, когато отново тръгне по Колелото. Това брат ти ли е? — попита исаланецът и посочи Ерланд.

— Да — рече Боррик. — Какво си им направил?

— А, просто влязох в тази стая и всички, кой знае защо, се възбудиха. Някои не останаха много доволни, че ме виждат, а на мен играта вече ми беше омръзнала, затова ги зашеметих. Предположих, че рано или късно ще дойдете. Видя ли? Не съм сбъркал.

Изведнъж цялото натрупало се у Боррик и Гуда напрежение избухна и те се разсмяха през сълзи.

— Да, не си сбъркал. — Усетиха, че не могат да се спрат, а на ухиления дребосък като че ли му беше не по-малко весело. Най-сетне, със сълзи по лицето, Боррик каза: — Зашеметил си ги всички? Как го направи?

Накор сви рамене.

— Номер.

Боррик отново се засмя.

— А сега какво?

Накор бръкна в торбата си и попита:

— Искаш ли портокал?

— Изобщо не допусках, че ще мога да ти го кажа — въздъхна Ерланд, — но ми липсваше.

Боррик кимна.

— И ти на мен. Е, как да се оправим сега с тази бъркотия?

Джеймс вече се отърсваше от магията на Накор, но Гамина продължаваше да лежи в несвяст. Гуда пазеше зорко съвземащите се стражи, давайки им да разберат, че ще ги накълца само ако някой помръдне, затова те си седяха кротко и не създаваха неприятности.

Ерланд се беше съвзел пръв, което според Накор било защото бил най-млад. Братята си бяха разказали всеки каквото знаеше и бяха стигнали до извода, че заговорът е доста заплетен.

— Може би ако съобщим направо на самата императрица… — предложи Джеймс.

— Как? — попита Боррик.

— Може би чрез Гамина — отвърна Ерланд.

Боррик го погледна неразбиращо и Ерланд каза:

— Забрави ли, че тя може да говори с ума си?

Боррик кимна и се изчерви.

— Вярно бе! Ами и аз можех да й „извикам“ за помощ още когато влязох в двореца.

— Защо не го направи? — попита Джеймс. Гамина вече се свестяваше.

Боррик се ухили гузно.

— Забравих.

— А как се измъкна от умственото й докосване, когато тя се натъкна на теб преди няколко часа?

Боррик посочи към Накор.

— Той я усети и успя някак да я блокира.

— Ти магьосник ли си? — попита Джеймс.

Накор отвърна с гримаса.

— Ами. Исаланец съм. Магьосниците са мрачни хора. Живеят в пещери и вършат разни страшни и сериозни неща. Те вършат голяма магия. Хората не обичат магьосниците. Аз правя само няколко номерца, с които разсмивам хората. Това е всичко.

Гамина се съвзе напълно, а Джеймс се огледа и каза:

— Като ги гледам стражите и шишкавия ни приятел, „номерцата“ ти си ги бива, и не винаги са забавни.

Накор се ухили още повече и отвърна:

— Благодаря. Това, което правя, го правя добре, а за мен беше забавно.

Гамина видя Боррик и възкликна:

— Ти си жив!

— Явно — отвърна със смях Боррик.

Гамина го прегърна и рече:

— Добре, но тогава защо не можах да те намеря в пустинята?

Боррик я погледна неразбиращо, след това се сети.

— Разбира се. Онзи проклет халат, който бях навлякъл преди да тръгнем. Търговците на роби ме взеха за магьосник и ми сложиха на ръцете някакви метални пранги, които пречат на магьосниците да използват силата си.

— Ба! — рече Накор. — Ако магьосниците си разбират от работата, това не може да стане.

— Сигурно си прав — каза Джеймс. — Във всеки случай сега въпросът е как да стигнем при императрицата.

— Не би трябвало да е трудно — отвърна Накор. — Просто ме следвайте. И вземете тези двамата с вас.

Гуда беше обезоръжил и вързал стражите и беше довлякъл зашеметения Торен Сие в стаята.

— Веднага щом срещнем друг отряд стражи, пленниците ще сте вие. Хората, верни на Авари, контролират целия сектор на двореца.

— Може би — ухили се Накор.

И когато стигнаха първите стражи по коридора, Накор бръкна в торбата си и измъкна нещо от нея. На Боррик и Гуда тези номера бяха омръзнали, но всички останали зяпнаха. Защото щом дребният исаланец извади ръката си, на нея беше кацнал сокол с червени пера и златисти шарки — имперската птица на Кеш, най-почитаният свещен символ на властта. Смяташе се, че птицата е на изчезване — в имперските кафези се пазеха само три женски. Соколът изпищя пронизително и разпери криле, но остана кацнал на китката на дребния мъж.

Стражите, покрай които минаваха, също зяпваха пред великолепната птица, а Накор казваше на всички:

— Моля, елате с нас. Отиваме да видим императрицата.

Каквото и да им говореха Нироме и Торен Сие, стражите изглеждаха хипнотизирани от сокола и тръгваха след групата и когато Накор и спътниците му влязоха в залата на императрицата, вече ги следваше процесия от неколкостотин гвардейци.

— Що за нахалство? — извика церемониалмайсторът.

Боррик и Ерланд пристъпиха напред рамо до рамо и Ерланд заяви:

— Принцовете на Островното кралство Техни величества Боррик и Ерланд желаят незабавна аудиенция с Нейно величество. Става въпрос за държавна измяна.

Цялата Галерия на владетелите и господарите се беше събрала на извънредна сесия и всички знатни кешийци гледаха изумено странната процесия. Накор вървеше начело, със сокола, кацнал гордо на ръката му. Когато най-сетне стигнаха до подиума, Лакейша се надигна от трона си:

— Що за безумие? — И изведнъж осъзна, че принцовете са двама. — Вие… — обърна се тя към Боррик, — освен ако не съм трагично заблудена… трябваше да сте мъртъв.

— Ваше величество, тези престъпници… — почна Нироме, но Гуда сложи тежкия си меч върху рамото на дебелака и рече:

— Не е учтиво да говориш преди да са ти разрешили. — После се обърна към императрицата: — Простете, ваше величество. Можете да продължите.

Лакейша, изглежда, усети, че предстои да се разплетат някои загадки, и предпочете да не се обижда.

— Благодаря — отвърна сухо тя. И се обърна към Накор: — Да започнем с теб, дребосъко. Знаеш, че притежаването на императорски сокол се наказва със смърт, нали?

Накор се ухили.

— Да, императрице. Но аз не го притежавам. Аз само му осигурявам транспорт до вашата величайша особа. Нося ви го като подарък за рождения ден. — И без да чака разрешение, дръзкият дребен исаланец се качи на подиума и закрачи към трона. Двама облечени в черно измалийски стражи понечиха да го спрат, но той ловко им се изплъзна и се озова зад трона, над който стърчеше самотен символът на слънчевия диск. Накор постави птицата на него и тя плесна с криле.

— Само мъжкар може да кацне над имперското слънце, исаланецо — каза императрицата.

— Разбирам, императрице. Този тук е още момче, но ще стане баща на много имперски пиленца. Хванах го в планините западно от Тао Дзъ. Там горе има още няколко. Ако пратите имперския соколар, ще ги прибере в кафезите и родът ще се възстанови.

След смъртта на дъщеря си императрицата не се беше усмихвала. Сега се усмихна. Нещо в думите на дребния мъж я трогна: разбираше, че говори не само за редките птици, но и за царствения й дом.

— Това е великолепен дар.

Стъпил до трона, преди да слезе обратно по стъпалата, Накор се наведе до ухото й и промълви:

— Ще е разумно да повярвате на тези двама близнаци, защото онези двамата там — той кимна към Нироме и Торен Сие — са много лоши хора.

Императрицата огледа групата пред подиума, помисли и каза:

— Принц Ерланд, защо не започнете и да оправим най-сетне тази каша.

Ерланд и Боррик приковаха вниманието на всички в залата, докато разказваха за премеждията си от нападението в пустинята насам. Говориха дълго, без никой да ги прекъсне. Накрая Ерланд описа събитията, довели до появата им в залата, и каза:

— И най-последното нещо, което ме убеди, че Нироме е виновен за смъртта на Соджиана, беше, когато той счупи пред очите ми орех в шепата си. Вратът на Соджиана е бил прекършен — само човек с яки ръце като неговите би могъл да извърши това деяние. Локлир беше майстор със сабята, но не притежаваше такава сила. — Посочи Нироме и заяви: — Ето го убиеца. Това е загадъчният лорд Огньо!

Императрицата стана.

— Милорд Нироме…

Но откъм вратата отекна вик:

— Майко!

Принц Авари влезе с дузина офицери, сред които лордовете Рави и Джака, и щом се озова пред трона, се поклони, вдигна ръка към лицето си и рече:

— Каква е тази ужасна новина за Соджиана?

Императрицата изгледа продължително сина си и каза:

— Точно това се опитваме да разберем. Остани тук и замълчи. Това може би засяга и твоето бъдеще. — Извърна погледа си към Нироме и рече: — Тъкмо се канех да ви попитам, милорд Нироме, как ще отговорите на тези обвинения.

Дебелият придворен заговори:

— О, Майко на всички нас…

— Я, моля те — прекъсна го императрицата, — тази титла я мразя най-много от всички. Особено сега.

— О, най-велика владетелко, имайте милост. Направих само онова, което ми се стори най-добро за империята, а то е да доведа сина ви на трона. Но никога не съм искал някой да пострада. Покушенията срещу принц Боррик бяха само хитрина, за да попречим на принцовете да дойдат в града. Искахме само да задържим вниманието на привържениците на Соджиана на север — поради което фалшифицирахме сведенията за подготовката на Островното кралство за нашествие. Но убийството на вашата дъщеря не беше мое дело! Авари реши да се отърве от съперницата си.

Пребледнял до смърт, принц Авари посегна към дръжката на меча си, но лорд Джака го хвана за ръката и го спря.

— Стига! — кресна императрицата. Огледа залата и каза: — Има ли как да разкрием истината? — Обърна се към близнаците: — Твърденията ви звучат убедително, но къде е доказателството?

След това погледна Гамина.

— Ти казваш, че можеш да четеш мисли, нали?

Гамина кимна, но Нироме изрева:

— Тя е жена на чужденец, ваше величество! Тя ще излъже в услуга на своя съпруг и за каузата на Островното кралство!

Гамина понечи да възрази, но императрицата я спря.

— Съмнявам се, че би ни излъгала, мила. — Владетелката посочи с широк жест пълната галерия над себе си. — Но също така се съмнявам, че ще се намерят и други тук, толкова благоразположени, че да ти повярват. Ако случайно не сте забелязали, положението тук е доста напрегнато.

В този момент в стаята влезе забързан капитан от стражата с униформата на Вътрешния легион и прошепна нещо на церемониалмайстора. Той на свой ред поиска с жест разрешение да се доближи до императрицата, тя му го даде и той бързо се изкачи на подиума.

След като го изслуша, императрицата въздъхна.

— Така, значи дотам се стигна. Донасят ни, че два отряда на Домашната гвардия са се барикадирали в едно от крилата на двореца и дръзко отхвърлят всякакви заповеди да сложат оръжие, а из целия град се движат въоръжени части.

— Сега вече — заяви тя и се надигна от трона — сме изправени пред въоръжен бунт в собствения си град! Имперският печат на мира е над Кеш и този, който пръв извади меч или чиито подчинени първи извадят меч, този мъж, все едно дали е от най-низко потекло, или от най-благородна кръв, е осъден на смърт. Ясно ли се изразих? — Последното беше насочено към лорд Рави, който я гледаше вцепенен.

Императрицата седна и продължи:

— Отново съм изправена пред измяна и предателство, но нямам с какво да стигна до истината.

Накор се окашля многозначително.

— Да? — обърна се към него Лакейша. — Какво има?

— Императрице, има едно древно исаланско средство за разкриване на истината.

— Ще се радвам да науча какво е то.

Ухилен, Накор се обърна към Гуда:

— Я доведи дебелата тук, пред подиума.

Наемникът го послуша, а Накор остави торбата си на пода и бръкна в нея. След като порови малко, каза: „А, ето те!“ и извади нещо.

Всички около него се отдръпнаха инстинктивно, защото исаланецът държеше кобра със смайваща красота и невъзможни размери. Беше дълга поне шест стъпки и дебела колкото ръката на здрав мъж. Люспите на гърба й блестяха като златни, а цветът под качулката и по гърлото й бе като тъмен и в същото време — сияещ смарагд. Очи като огнени опали, синкавочерни, с танцуващ в тях червен пламък изгледаха насъбралите се хора и те замърмориха удивено. Дълъг раздвоен синкавочервен език затрепка от устата й. След това змията нададе зловещ съсък и разкри два ужасни зъба с цвета на потъмняла слонова кост. Загърчи се и изсъска отново, а Накор я постави на пода пред Нироме и каза:

— Това е Змията на истината от Ша-шу. Да излъжеш пред нея означава да прегърнеш смъртта. — Усмихна се и добави: — Много боли.

Влечугото се плъзна в краката на Нироме, след което се надигна и като че ли се взря в очите на дебелия благородник. Широката качулка се изпъна назад, а по златния гръб пробягаха сребърни искри.

— Змията няма да клъвне, докато говориш истината — каза Накор. — Само една лъжовна дума обаче и умираш.

Нироме не можеше да помръдне, толкова беше хипнотизиран от изправеното пред него и леко поклащащо се чудовище. После, когато езикът на влечугото заигра само на стъпка от очите му, той извика:

— Стига! Ще кажа всичко! Аз замислих всичко това от самото начало.

Благородниците на Галерията зашепнаха приглушено.

— Авари съучастник ли е в това? — попита императрицата.

Обзет от безсилен гняв, Нироме се извърна към нея.

— Авари? Този глупав паун? Той само си въобразяваше, че се стремя да укрепя претенциите му за трона. Смятах да хвърля вината за смъртта на Соджиана върху него или поне да предизвикам достатъчно подозрения, за да не може никой да го приеме за наследник на трона.

— Значи — рече императрицата — си се канил да поставиш на моето място Шарана. Но защо?

— Защото Рави и съюзниците му никога нямаше да приемат друга императрица. Южните народи са готови да въстанат отново и след като Братята на коня държат проходите през Огърлицата на Кеш, Долен Кеш щеше да бъде загубен завинаги. А лорд Джака и другите от истинската кръв никога нямаше да приемат за съпруг на императрицата някой, който не е от тях. Така че оставаше само едно решение.

Лакейша кимна.

— Очевидно. Да оженят Шарана за някой, който може да наследи трона. Да направят съпруга й император след моята смърт. — Тя въздъхна. — А кой е по-подходящ избор за тази цел от великия умиротворител лорд Нироме? Единственият член на Галерията без врагове? Единственият, който е способен да разговаря както с хората от истинската кръв, така и с тези от неистинската?

Императрицата покри лицето си с ръце и за миг на всички присъстващи им се стори, че плаче. Когато най-сетне свали ръцете си, очите й наистина бяха зачервени, но следи от сълзи нямаше.

— Как се стигна дотам, че най-благородните плетат коварства, за да се издигнат, а не мислят за благото на империята? — Въздъхна дълбоко и попита: — Милорд Рави, щеше ли този план да успее?

Предводителят на Братята на коня се поклони и попита:

— Господарке, боя се, че изменникът е прав. До тази вечер бяхме убедени, че принцът, вашият син, е виновен за смъртта на Соджиана. Нямаше да приемем Шарана за наша господарка, но нямаше и да позволим да ни управлява човек, пролял височайша кръв. Нироме щеше да се окаже логичният компромис.

Императрицата изглеждаше останала без сили, така немощно се бе отпуснала в трона.

— Всичко рухва! — викна тя. — Всичко трепери на ръба на хаоса и добре, че милостивата съдба изпрати тези две момчета в двора ни!

— Ваше величество! — каза Ерланд. — Мога ли да ви помоля за една услуга?

— Вие, изглежда, бяхте един от най-онеправданите тук, принц Ерланд — каза Лакейша. — Какво е желанието ви?

— Един въпрос към Нироме. — Обърна се към разтреперания лорд. — Локлир бе заклеймен за убийството на Соджиана. Казах, че само мъж с яки ръце би могъл да й прекърши врата по този начин. Ти ли я уби и след това прехвърли вината на моя приятел?

Нироме се взря ужасен в поклащащата се змия и едва успя да прошепне:

— Да.

— Къде е Локлир? — попита Джеймс.

Мъчейки се ако може да потъне в каменните стъпала, Нироме отвърна:

— Мъртъв е. Тялото му е скрито в едно зърнохранилище на долните нива.

Очите на Гамина се насълзиха. Джеймс и двамата близнаци бяха потресени от новината. Знаеха, че Локлир най-вероятно е убит, но досега не го бяха чули и още таяха надежда. Боррик проговори пръв:

— Ваше величество, разбирам, че Кеш няма участие в гибелта на един от нашите посланици. Кралството няма да поиска никакви репарации. — Каза го спокойно, но всички наоколо видяха сълзите, напиращи в очите му.

Императрицата бавно се изправи и огледа препълнената Галерия.

— Чуйте присъдата ми! — Посочи Нироме и каза: — Този човек се самоосъди със собствените си слова. — Изгледа предателя и рече: — Нироме, ти, който вече не си лорд, със собствените си слова призна своето зло и затова ще умреш.

Дебелият мъж извика:

— Настоявам за правото си да умра от собствените си ръце!

— Не можеш да настояваш за нищо! — изсъска императрицата. — От този момент ти вече не си от кръвта. Не ще има за теб сладка смърт, която да те понесе в омайната забрава на лека отрова, нито за теб са леко срязаните китки в гореща баня, за да те унесат във вечния ти сън.

— В древни времена е било постановено едно наказание за онези, които изменят на своите владетели — продължи императрицата. — То не е било произнасяно от столетия, но сега аз ще го провъзглася. Съдбата ти, Нироме, ще е такава: тази нощ ще останеш затворен в клетка, за да размисляш за своя грях и за чакащата те смърт, и на всеки четвърт час един страж ще ти повтаря на глас тази присъда, за да нямаш миг покой. А призори ще бъдеш отведен в храма и там стражът ще прочете присъдата ти пред Върховния жрец на Гуис-ва, за да чуе добре Ловеца с червената челюст, че няма място за теб във Вечния лов. След това ще бъдеш отведен в подножието на платото и там ще те съблекат гол. След това дузина стражи от истинската кръв ще те бият с камшици и ще те гонят из целия град. Паднеш ли, ще слагат горещи въглени в задника ти, докато не станеш и не побегнеш отново. При портите на града ще те провесят в клетка и на всеки кръгъл час един страж ще прочита присъдата ти, за да могат всички минаващи да чуят за престъпленията ти. Дори на най-низшия ще му се предложат бамбукови пръчки, с които да те изтезава, за да изпиташ гнева на онези, които си предал, но няма да издъхнеш и никой няма да те дари с милостива смърт. Когато примреш, изложен под слънцето, ще те изваждат от клетката и ще те съживяват с вода, смесена с оцет и осолен хляб. С камшици и горещи въглени ще те отведат до брега на Овернската глъбина, до блатата, където са ловували първите крале на истинската кръв. Там ще те накарат да пиеш горчивото вино на измяната и да вкусиш гнилата плът на предателството. След това ще ти отрежат мъжеството от тялото. А после ще бъдеш вързан и хвърлен в тресавището и крокодилите на Оверн ще погълнат плътта ти… Името ти ще бъде заличено от всеки имперски декрет и запис от твоето време, така че никой повече да не може да го изрече. На негово място ще се напише: „един, който измени на държавата си“ и името Нироме ще бъде забранено за децата на истинската кръв от този ден нататък. След време дори боговете няма да знаят кой си бил. И в черната пустош на безименна забрава навеки ще остане да се мъчи затворена душата ти. Сама.

Императрицата огледа Галерията и отсече:

— Това, прочие, е моята присъда!

— Тази, която е Кеш, каза! Да бъде! — викна церемониалмайсторът.

Напред се забързаха стражи, но се поколебаха, щом стигнаха до кобрата. Накор им даде знак, че змията няма да ги докосне и стражите сграбчиха ужасения Нироме.

— Не! — запищя той, а те го повлякоха извън залата. Скоро виковете му заглъхнаха в коридора.

Императрицата се обърна към Торен Сие.

— А ти, мой някогашен приятелю, ще ми назовеш имената на всички съучастници и може би ще проявя милост към теб: бърза смърт или дори само изгнаничество. Иначе ще последваш своя приятел в унижението и болката.

Торен Сие се поклони и отвърна:

— Ваше величество е премилостива. Ще ви разкрия всичко.

Императрицата махна на Накор и заповяда:

— Прибери го това чудовище, ако обичаш.

Ухилен, дребният вещер притича и рече:

— Чудовище ли, императрице? — Пресегна се, стисна кобрата по средата и изведнъж на нейно място в ръцете му се оказа само едно дълго шест стъпки въже. — Та това е най-обикновена връвчица.

Исаланецът намота въжето и го прибра в торбата си. Ерланд го изгледа опулено, но Боррик каза:

— Просто номер.