Пудъл Спрингс

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

В затвора на Пудъл Спрингс цареше тишина и спокойствие. Освен мен имаше още един-двама затворника, но поради късния час всички спяха. Тишината се нарушаваше само от естествените шумове, издавани от спящи мъже — по някое изхъркване, промърморване, еднократно изхлипване.

Лежах загледан в тъмнината. Навън, в напредващата нощ, животът продължаваше. Едни вечеряха късно, други се обичаха, трети гледаха телевизия или кротко спяха с кучето до леглото и мъркането на хладилника в кухнята. Затворът беше пристройка до сградата на полицейския участък и до слуха ми долиташе шумът на пристигащи и заминаващи патрулни коли: говор по радиостанциите, нечленоразделен в нощта, скърцане на гуми по чакъла, а веднъж и истеричният писък на сирена, когато една от колите потегли с рязко натисната газ. Но през по-голямата част от времето нямаше какво да чуя, нито какво да правя.

Питах се дали Липи щеше да е жив, ако бях изплюл пред полицаите каквото зная. Или поне толкова, колкото казах на Блакстоун. Хора като Липи поначало се движат по ръба на пропастта, ала смъртта е падане от голяма височина. Блакстоун нямаше основания да го убива, дори ако беше научил, че Липи преследва Лес заради парите. Една дума от шефа би била достатъчна. Виж Лес имаше интерес да го ликвидира, както имаше интерес да премахне и Лола Фейтфул — изнудване, свързано с някаква снимка. Убиецът на Лола бе прочистил и папките на Лари. Неволно се усмихнах в мрака. Когато беше в Пудъл Спрингс, го наричах Лес, а в Лос Анжелос — Лари. Нищо чудно, че се бях объркал. Дали не търсеха някаква снимка? Защо са му на убиеца папките? Защото е търсел нещо и не е имал време да прегледа всичко на спокойствие. Ако Лари я беше очистил, той щеше да знае какво има в папките. Нямаше да ги изнася всичките. От друга страна, може да го е сторил, за да не ги намери полицията, макар че по будките се продават много по-откровени произведения от неговите. Все пак нищо чудно да се е чувствувал неудобно.

Пазачът мина по коридора покрай редицата килии. Гумените му подметки поскърцваха. Пред всяка килия спираше, ослушваше се и пак продължаваше.

Ако изключим Сондра Лий, не познах друга жена от фотографиите. А нейната снимка беше скътана под постелката на багажника ми. Да предположим, че Лари се е съгласил да плати на Лола парите, за които го е шантажирала. Тя се явява на срещата и той я убива, за да си вземе снимката. След това е редно да я унищожи — но дали това е единственият отпечатък, направен от Лола? Толкова ли е била глупава? Едва ли. Шантажиетите трудно се разделят с козовете си. Дори глупавите шантажисти.

Допуши ми се. Нямах цигари, нямах лула, а като ще говорим за нямане, бяха ми взели дори връзките на обувките. Станах и направих няколко кръга из тясната килия. Но надеждата да ми се доспи остана излъгана. Пак легнах на тясната койка. Чаршаф нямаше, само дюшек и одеяло. Бил съм в килии, където и това е липсвало. Ех, Марлоу, романтичен рицарю! Защо да не е Лари убиецът! Нищо, че има хубава голямоока жена, която го боготвори. Дали тя е законната съпруга? Като се измъкна оттук, ще проверя какво гласи законът за многоженството. Напоследък не бях разследвал подобни случаи.

Взех да дишам дълбоко.

Къде беше снимката? Лола сто на сто е пазила някъде едно копие. В къщата й го нямаше. Ако полицията го беше намерила, щяха да имат следа, а те бяха в същото неведение, както и аз, дори по-голямо. Дали не е в депозитна кутия в някоя банка? Тогава къде е ключът? А и дърти непрокопсанички като Лола, с продрани от уискито гласове, рядко държат депозитни кутии в банките. Може да е дала негатива на някоя приятелка на съхранение. Само че дърти непрокопсанички като Лола, с продрани от уискито гласове, не доверяват на приятелките си нищо ценно. Най-простото решение отново ме отвежда при Лари. На въпроса кой е убил Липи, лесният отговор беше Лес. А между Лес и Лари имаше знак на равенство.

Пак се заех да дишам дълбоко.

Най-сетне малко преди да съмне се унесох и сънувах, че съм влюбен в огромна снимка на Линда, чисто гола, но щом посегнах към нея, Крачун и Малчо ми я грабнаха от ръцете и хукнаха да бягат в пълен синхрон.