Пясъците на времето

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА

На летището Барахас в Мадрид бившият началник на затвора Гомес де ла Фуенте, бившите му помощници Молинас и Аранго, доктор Анунсион и гигантът, който бе носил маската, бяха във фоайето за заминаващи пътници.

— Все още си мисля, че правите грешка, като не идвате с мен в Коста Рика — каза Де ла Фуенте. — С вашите пет милиона долара бихте могли да купите целия остров.

Молинас поклати глава.

— Аранго и аз отиваме в Швейцария. Уморен съм от слънцето. Ще си купим няколко дузини снежни катерички.

— Аз също — каза гигантът.

Обърнаха се към Мигуел Анунсион.

— А вие, докторе?

— Отивам в Бангладеш.

— Какво?

— Да. Ще използвам парите, за да открия болница там. Знаете ли, мислих дълго, преди да приема предложението на Меган Скот. Но прецених, че ако мога да спася много невинни човешки живота, като оставя един терорист да живее, това е добра сметка. Освен това, трябва да ви кажа, харесвах Хайме Миро.