Пясъците на времето

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Това бе един добър сезон за френското село. Фермерите бяха засипани от изобилна реколта.

„Бих искал всяка година да е чудесна като тази — мислеше си Рубио Арсано. — Това бе една добра година и по други причини.“

Първо — неговата женитба и след това — преди година, раждането на близнаците.

„Кой някога си е представял по-щастлив мъж?“

Почваше да вали. Рубио обърна трактора и се отправи към плевнята. Мислеше си за близнаците. Момчето щеше да стане едро и здраво. Но сестра му! Щеше да бъде дребосък.

„Ще създава много проблеми на мъжа си — усмихна се Рубио на себе си. — Ще прилича на майка си.“

Вкара трактора в плевнята и се отправи към къщата, чувствайки върху лицето си хладния дъжд. Отвори вратата и влезе вътре.

— Дойде точно навреме — усмихна се Лучия. — Обедът е готов.

Преподобната майка игуменка Бетина се събуди с предчувствие, че нещо чудесно ще се случи.

„Разбира се — помисли тя, — достатъчно добри неща вече се случиха.“

Цистерцианският манастир отдавна беше наново отворен под покровителството на крал Дон Хуан Карлос. Сестра Грасиела и монахините, които бяха закарани в Мадрид, бяха благополучно върнати в манастира, където имаха възможност да се отдадат отново на благословена самота и тишина.

Малко след закуска майката игуменка влезе в канцеларията и зяпна от учудване. На бюрото й, греейки с ослепителна яркост, лежеше златният кръст.

Това се прие като чудо.