Първите седем

ДА СЕ СПЪНЕШ ПО ПЪТЯ ЗА ВЪРХА

С годините установих, че опитите и провалите по пътя към върховете са също толкова важни, колкото и успешните им изкачвания. Докато се възстановявах след поредната травма, имах достатъчно време, за да премислям ползите и недостатъците от лежането в домашна обстановка.

В началото на 2008 г. попаднах в силен международен състав англичаните Джереми 0‘Брайън-Гор и Гарет (Гас) Пари, французите Дени Роа и Пиер Мюлер, поляците Дейвид Кашликовски и Близа Кубарска който през септември същата година трябваше да направи опит за чисто преминаване на маршрутите Eternal Flame и „Словенския маршрут“ на Безименната кула Транго в Каракорум, Пакистан. Амбициозни цели, заради които беше нужно да се фокусирам само върху скални маршрути над 6а категория. Зарязах зимното катерене и през зимата и пролетта наблегнах на дълги маршрути на Враца, трудни линии на Лакатник и спортни маршрути в Гърция и Македония. Заякнах и се усъвършенствах, като повиших значително проходимостта си да водя „он сайт“ до около 7а.

В началото на юни с ръководителя на групата Джери Гор решихме да покатерим заедно в района на Вал ди Мело в Италианските Алпи. Направихме план какво ще изкачваме и се озовахме под една 350-метрова южна стена от гладък гранит. Изкатерихме три въжета и наближихме ключовите пасажи. Поведох напред и след десетина метра започнах траверс надясно. Бях сложил френд и клема по-надолу и се бях включвил само в едното въже. При слагане на нов френд внезапно се изпързалях, друснах около два метра, но вместо да спра, продължих да падам още близо осем метра. Докато левият ми крак се приземи „нормално“ на площадката за осигуряване, десният се заби с пета в камъка. След няколко секунди на адска болка, която ме накара да изкрещя, разбрах, че съм счупил нещо в ходилото. Джери мигаше, недоумявайки как съм паднал до него, но явно ми беше отпуснал по-голям „корем“ от обичайното и заедно с елонгацията ме беше приземил.

Започнахме епично слизане към колата. Двата рапела до основата ми се сториха най-лесната част от спускането, защото предстоеше около 300 м денивелация в стръмна гора с гъсти храсти. Намерих стара щека и с пързаляне по задник и други сложни маневри за четири часа успяхме да стигнем до колата. Болницата в Морбеньо беше оборудвана с добър скенер и половин час по-късно стана ясно, че съм разцепил петата си и поне месец ще бъда в гипс. Хвана ме яд, че шест месеца подготовка отидоха в съвсем друга посока и се разминах с участие в експедиция с такъв силен екип. Останах си вкъщи и през септември следях с интерес в интернет какво правят момчетата по стената. Есента се оказа дъждовна и въпреки отличната им подготовка и положените усилия, те не успяха да се изкатерят дори до края на Eternal Flame.

През пролетта на 2013 г. течеше активна подготовка за втори опит на К2. Тре нирах като звяр и всичките ми показатели бяха на много високо ниво. На 5.04. Дойчин Боянов пострада при лавина на северната стена на Вихрен и заедно с един от студентите си се оказаха в травматологията на „Пирогов“. След четири дни отидох да ги видя и шеговито им се присмях за нелепия инцидент.

Две седмици по-късно запалих скутера призори и тръгнах от Княжево към ценгьра. Движех се по маршрут, по който минавам всеки ден, когато изведнъж насрещен автомобил реши да направи обратен завой, навлезе в моето платно и тръгна да връща назад. Въпреки че карах с около 40 км/ч и направих опит да го заобиколя, маневрата беше прекадено бърза, загубих контрол и се изпързалях на паважа пред очите на поне десетина човека. Настана суматоха. Веднага ме издърпаха от платното, за да не преча на движението, и ме оставиха да лежа до бордюра. Каската си беше свършила работата и при все силния удар от падането имах само леко сътресение. Десният ми крак стоеше в неестествено извито положение, изпитвах силна болка и нямах никакъв контрол от коляното надолу. Линейката дойде за по-малко от 20 минути, натовариха ме и с един аналгин ме вкараха в приемното травматологично отделение на „Пирогов“. На смяна се случи д-р Евгени Пешев, който се оказа, че има опит с наместването на кости при различни спортни травми. Каза ми, че след час ще ме вкара за операция, и ме прати на санитарите за подготовка с диагноза „фрактура крурис ин партис дисталис декстри“.

С този титаниев имплант в дясната подбедрица изкачих Канчендзьонга, Броуд пик и К2 през 2014 г.

Последва „стандартна“ операция с поставяне на 18-сантиметров титаниев имплант и ме качиха в травматологията само няколко дни след като бяха изписали Дойчин. Посрещнаха ме с думите: „Вие, алпинистите, май сте абонирани за нас...“. Пролежах малко повече от седмица и ме изпратиха по живо, по здраво вкъщи с дълга рецепта от лекарства, които трябва да пия още дълго време след операцията. В следващите шест месеца преживях десетки прегледи и физиотерапии, за да се раздвижа и да възстановя частично походката си. На първо четене подвижността на ходилото ми се промени и започнах да изтърквам подметките на обувките си по различен начин. Като ни видя веднъж как с Дойчин куцукаме е патериците, съпругата ми Радослава се пошегува, че: „Нещо явно куца в българския алпинизъм...“. Шест месеца след катастрофата д-р Нешев ме привика, за да извади единия от осемте винта, крепящи пластината - бях свободен да започна тренировка на Копитото. Интересно, но през тази година поради големите снеговалежи никой не успя да се качи на К2, даже баща и син загинаха от лавина над лагер 3.

С Дойчин Боянов и Никола Леваков в Княжево през май 2013 г.

Заключението ми е, че контузиите, които ни спъват по пътя към върховете, често са необходими и понякога „божествено“ предизвикани, за да ни спасят от събития, които нерядко са далеч по-неприятни от болките в периода на възстановяване. Опитът ми показва, че след счупване на ръка или крак не бива да се обездвижвате за повече от месец. Движете се постоянно, разнообразявайте движенията и постепенно увеличавайте натоварванията. В общия случай на четвъртия месец след счупване трябва да сте възстановили много от подвижността и мускулната маса на засегнатия крайник.

Не се отдавайте на бездействие, за да се „пазите“. Ако сте счупили ръка например, стремете се да повишите формата на мускулите на краката. В случай че сте пострадали с краката, сложете си лост вкъщи и направете здрави бицепси. Ако ви се наложи да направите по-дълга пауза, не се отчайвате - стискайте зъби, раздвижвайте непрекъснато, възстановете тренировките при първа възможност и постиженията няма да закъснеят. Не се отчайвайте дори и за миг, че пътят ви е прекъснат. Напротив, целите са си още там и продължават да ви чакат.

Физиотерапията като част от лечението на травмите. Наблюденията ми показват, че на изписване от травматологично отделение в българска болница лекарите почти никога не дават изричен съвет, че физиотерапията е повече от задължителна част от вашето възстановяване. Преди да попадна за първи път при физиотерапевт, бях доста скептичен относно методите за възстановяване на хора със скъсани коленни връзки, счупени крайници или травми в гръбнака и кръста. Повечето пациенти чакат „да им мине“, не правят специални упражнения, изпадат в период на продължително обездвижване и свързаната с това загуба на мускулна маса. След множеството преживени травми и дълги възстановявания вече без колебание мога да кажа, че физиотерапията далеч не е просто глезотия и прищявка за по-богатите пациенти. Опитните физиотерапевти назначават комплекс от насочени към травмата ви упражнения и пряко наблюдават целия процес, докато си връщате подвижността, силата и гъвкавостта. Теловете, магнитните и електрическите вълни, които вкарват в увредените ви тъкани, ще облекчат болките и ще ви помогнат да раздвижите проблемния участък поне пет пъти по-бързо в сравнение със самостоятелно провежданите възстановителни процедури. С помощта на кинезитерапевт ще елиминирате възможността да си навредите с движения и упражнения, които много от вас си самоназначават след четене на постове във форумите за самолечение и гледане на свързаните с тях видеа. Предимствата на физиотерапевтичните процедури е, че завързват възстановяването, намаляват болките и скъсяват значително времето до първата ви самостоятелна тренировка. Ако накрая сметнете стойността на пропуснатите ползи заради дългия период за самовъзстановяване, прибавите ограниченията, на които сте били подложени, и ги сравните със стойността на платената физиотерапия, със сигурност ще установите, че не сте спестили нищо, а даже сте и загубили пари. Като прибавим и съцветието от изпитани болки, най-добре следващия път без колебание да заложите на ускореното възстановяване под надзора на специалисти.