Първите седем

Рано или късно в програмата ми за върхове щеше да дойде редът на най-високите върхове в Африка и добре че това се случи преди ледовете под Екватора да са се разтопили напълно. В мини експедицията включих жена ми Радослава, за която това беше първото дълго излизане в чужбина, и се надявах, че ще издържи. Планът ми беше ясен от самото начало изкачване на трите най-високи върха в Африка - Килиманджаро (5895 м), Кения (5199 м) и Рувензори (5109 м).

КИЛИМАНДЖАРО - БЕЛИЯТ ПОКРИВ НА ЧЕРНА АФРИКА

ВРЪХ И ВИСОЧИНА: Ухуру (5895 м)

ПЛАНИНА И ДЪРЖАВА: Килиманджаро, Танзания

ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: 6.10.1889 г. от германския геолог Ханс Майер и австриеца Лудвиг Пурчелер

ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ: 16.08.1967 г. от учителката Даринка Камбурова

Килиманджаро както се вижда от гр. Моши през 2014 г.

Килиманджаро е един от най-големите изгаснали стратовулкани в света. Кибо е най-високият и най-младият от трите вулканични конуса, които образуват масива на Кили. Другите два са Мауензи (5149 м) и Шира (3962 м). Вулканът стърчи около 5100 м над околните равнини и наистина създава впечатление за висок връх. Националният парк „Килиманджаро“ е с площ от 1668 км2. Фауната и особено флората на планината са изключително интересни и богати.

Списъкът на висшата флора включва над 1200 вида, от които едва 55 се срещат над 4000 м. Гигантските спорежи Senecio kilimanjari и S. cottonii, както и Lobelia deckenii са ендемични за този африкански вулкан.

До Ухуру водят шест основни маршрута - „Марангу“, „Ронгай“, „Лемошо“, „Шира“, „Умбве“ и „Мачаме“. Достигането му по всеки от тези главни маршрути не представлява почти никаква трудност и списъкът на сънародниците ни, стигнали до най-високата му точка, набъбва всяка година.

Над 90% от изкачванията стават по маршрута „Марангу“, който е най-евтиният вариант (1172 щатски долара през 2009 г.), нощува се в хижите, изградени по протежение на пътя за изкачване, или на палатки - в случаите, когато туристите са повече от леглата в хижата.

Гигантските спорежи Senecio spp. доминират в зоната над 3500 м.

Беловратите гарвани (Corvus albicollis) са най-често вижданите птици по склоновете на Килиманджаро.

Връх Мауензи (5149 м) е вторият по височина вулканичен конус в масива на Кили.

В периода 9-13.02.2009 г. се качих с малка българска група по „Умбве“, който е един от скъпите маршрути (1447 долара през 2009 г.) и дотогава беше рядко изкачван или въобще неизкачван от българи. След множество инциденти, най-вече смъртта на трима американци в резултат на масивно скално срутване между 5000 и 5300 м на 4.01.2006 г., участъкът, преминаващ през т.нар. Breach Wall над ледника Ароу, се счита за изключително опасен и днес пито една от агенциите не предлага изкачване по него. По тази причина маршрутите „Умбве“, „Шира“, „Мачаме“ и „Мвека“ преминават през лагерите „Баранко“ (3940 м) и „Барафу“ (4600 м) и оттам през Стела пойнт (5756 м) на ръба на кратера до Ухуру (5895 м).

Изкачванията към върха започват около полунощ и ако сте бавни, ще катерите в най-големия студ, при силен вятър и дори сняг. С групата ми тръгнахме от „Барафу“ (4600 м), последния лагер, в 1:30 ч. сутринта. Беше много светла лунна нощ и не пуснахме челниците пито веднъж. Дългата върволица от светлини пред нас вече достигаше средата на маршрута. Катерехме с добро темпо и задминавахме наред, но по едно време усетих, чс сме прекадено бързи и трябва да забавим ход, за да посрещнем изгрева (към 6:15 ч.) на върха. Имах предостатъчно сила и даже можех да тичам, но си наложих да крача много бавно. Температурата беше около -10°С, но заради вятъра чувствахме студа много по-силно. Точно в 5:55 ч. с Ради бяхме на най-високата точка. Всичко все още тънеше в чернота и само една тънка оранжева линия започваше да блещука на изток. Кратерът на вулкана беше ясно очертан и в него видях, че понастоящем е останало само едно голямо ледено парче.

Слизането от върха е удоволствие, защото достигането до последния лагер става по дълги сипеи за малко повече от час. На няколко места покрай пътеката може да видите най-различни модели носилки за спасяване на закъсали туристи. Ако имате издръжливи крака, бихте могли в рамките на същия ден да се спуснете по „Мвека“ до град Моши и да се приберете в хотела си.

Климатичните промени са причина за стопяването на 85% от ледената покривка на Килиманджаро в периода от 1912 до 2011 г. Намаляването на ледената площ през последните години е толкова бързо, че моделите показват, че през 2040 г. на покрива на Африка ще са останали няколко малки парчета, а през 2060 г. най-вероятно въобще няма да има лед.

РУВЕНЗОРИ - ГОСПОДАРЯ НА ДЪЖДА

ВРЪХ И ВИСОЧИНА: Маргерита (5109 м)

ПЛАНИНА И ДЪРЖАВА: Рубензори, на границата между Уганда и Конго

ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: 18.06.1906 г. от италианците Луиджи Амадео ди Сабоя - херцог Абруцки, Дж. Петига, С. Олие и Ж. Брошрел

ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ: 1.03.1993 г. от зоолозите Петър Берон и Владимир Бешков

В буквален превод от местния език баконджо „Рувензори“ означава „Господаря (или бащата) на дъжда“. Другото популярно име на тази удивителна планина е Lunac Montes - Лунните планини. С него те са обозначени на карта, изготвена от египетския географ Клавдий Птоломей през 150 г. сл.Хр. Шестстотин и петдесет години преди Клавдий Есхил пише за „Египет, хранен от снеговете“. Да се чудиш откъде древногръцкият драматург е знаел, че от покритата с ледници и сняг Рувензори извират едни от най-големите притоци на река Вели Нил.

Рувензори е най-слабо посещаваната висока планина в Африка поради големите трудности, които човек трябва да преодолее, докато излезе в зоната на ледовете - километрите блата, калища, покрити с мъхове скали и гъсти тропически планински гори. Годишно едва около 2500 души посещават парка (за сравнение, Килиманджаро се посещава от над 38 000 души). Рувензори сигурно е и единствената планина в света, в която през цялото време се ходи само с високи ботуши. Трекинг обувките се носят само в района на хижите и в деня. когато се изкачват върховете. По време на изкачването засякохме едни чехи, които бяха спестили десет долара за ботуши и след седмица газене в блатата изглеждаха в крайно окаяно състояние. Тук ежедневно вали дъжд, влажността е висока, времето се променя непрекъснато, а ветровете пренасят нагоре-надолу само облаци и мъгли. Панорамни гледки, изгреви и залези могат да бъдат наблюдавани за по няколко минути на ден, и то при късмет.

Националният парк „Рувензори“ покрива площ от 99 600 хектара и с част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. Долната му граница започва от 1670 м и горната достига 5109 м. Седемдесет процента от територията на парка се намират над 2500 м. Това е третата по височина планина в Африка, която, за разлика от Килиманджаро и Маунт Кения (които са вулкани), е истинска планина е шест масива над 4500 м Маунт Стенли (5109 м), Маунт Спик (4890 м), Маунт Беи кър (4843 м). Маунт Емин (4798 м). Маунт Джеси (4715 м) и Маунг Луиджи ди Савоя (4627 м). Общо десет върха са по-високи от 4800 м. Рувензори е разположена на 50 км северно от Екватора, на границата между Уганда и Конго, и е приблизително дълга 80 км и широка 30 км. Маунт Стенли с нан-изявеният от шестте централни масива, чиято най-висока точка е връх Маргернта (на името на италианската кралица, царувала по време на първото изкачване). Затоплянето на климата не е подминало и този район. Оценка, направена през 1990 г., показва намаляване на ледниците с 40% в сравнение с 1955 г. Въпреки по-бавната скорост на топене спрямо Килиманджаро и Кения прогнозите сочат, че между 2030 и 2040 г. в планината вече няма да има никакъв постоянен лед.

Връх Александра (вляво. 5091 м) и връх Маргерипш (вдясно, 5109 м.).

Флора и фауна. Разнообразието от растения и животни е изключително голямо и много от видовете се срещат само тук. Рувензори представлява остров от влажна тропическа гора и алпийска растителност, обграден от сухи равнини. Планината е известна с най-богатата планинска флора в Африка и над 55% от територията на парка е покрита с гори. Зоналността е ясно изразена, различават се влажна планинска гора, бамбуков пояс (2600 3700 м). срикоидни храсталаци (3200 4000 м), афро-планинскн мочурища (3800 4400 м) и алпийска нмвална зона (над 4400 м). Срещат се различни видове подокарпуси, домбси, рапанен, гигантски сиорсжи. добелим и какви ли не още видове редки и ендемични растения. Горите са смайващо интересни, защото по силно разклонените клони на дърветата висят огромни топки мъх, брадати лишеи и папрати. Количеството на епифитите е невероятно огромно - над 1 тон/хектар!

Рувензорн се характеризира и с най-богатата планинска фауна в Африка. Установени са 70 вида бозайници, включително и шест вида примати. Ендемични за района са видове като планинската рувензорска катерица, рувензорската земеровка, рувензорският тенрек, рувензорският подковонос. рувснзорският плъх, рувснзорският колобус и дори рувензорският подвил на леопарда. В парка са установени общо 177 вида птици и рувензорското гурако (Ruwenzorontis johnstoni) е най-забележителният измежду 17-те ендемични вида.

От влечугите са установени три вида хамелеони и два вида неотровни змии. От земноводните ендемични са дървесната рувензорска жаба (Africaпа ruwenzorica) и рувензорската ноктеста жаба (Xenopus ruwenzori). Безгръбначната фауна е сравнително слабо проучена. Известни са едва 15 вида дневни пеперуди. От изследване, проведено в периода 1948 1949 г., за алпийската зона на планината се съобщават 60 вида, от конто 25 са нови за науката. Откритията в света на безгръбначните животни, обитаващи Рувензорн, тепърва предстоят. Особен интерес за мен представляваха видовете, живеещи на границата със снега. Въпреки краткия си престой в тази зона успях да събера няколко епруветки с най-високопланските стоножки в Африка, няколко вида паяци, колемболи и други дребни насекоми.

Зоолозите са винаги нащрек. Интересно, но в клоните на палма, намираща се само на 500 м от поста на рейнджърите над село Ибанда. открих една от най-отровните змии в тази част на Африка - храстовата отровница Athens nitschei. На входа на парка изрично попитах дали имат отровни змии и след полученото звучно: „No, Sir!" реших да скачам след всяка опашка на влечуго... Добре, че се загледах внимателно, преди да изненадам точно тази змия. Всички около 15 вида от нейния род са редки и слабо изучени, поради което противоотрова още не е изолирана. По-ниско на същата палма хванах една малка дървесна жабка от род Leptopeles. Осъществих и една моя детска мечта - да хвана хамелеон. С помощта на зоркия поглед на носачите (които панически бягат от тези животни) успях да хвана две възрастни животни от два вида.

(Ляво) Хамепеонът Kinyongia xenorhina е рядък вид и се среща само в тази част на Африка. (Дясно) Трироговият хамелеон (Trioceros jolmstoni) е ендемичен вид за района на Рувензори.

Информация за изкачванията. Първото изкачване на връх Маргсрита с осъществено от експедиция на знаменития Луиджи Амадео ди Савоя. херцог Абруцки, през 1906 г. Първите българи, стигнали върха, са зоолозите д-р Петър Берон и д-р Владимир Бешков (1.03.1993 г.). През март I994 г. с успех се поздравяват и алпинистите Борислав Димитров и Йорданка Димитрова. Ние с Радослава съответно станахме петият и шестият българин, изкачили това изключително екзотично и високо място на планетата.

Изкачването ни започна в края на февруари 2009 г., когато се озовахме в офиса на агенцията, организираща изкачванията на Рувензори в областния град Касесе, Уганда, близо до границата с Конго. Веднага след като уредихме формалностите, ни пратиха в близкия магазин за обувки е инструкцията да си купим по чифт ботуши.

В планината са изградени хижи и от двете страни на угандо-конгоанската граница, но понастоящем почти всички изкачвания се правят откъм Уганда, с изходен пункт село Ибанда (на около 40 км от Касесе). За носачи се наемат местни жители от племето баконджо. Най-често използваният маршрут е т.нар. „Сентръл сиркуит“, по който със или без изкачване на връх Маргерита, в зависимост от скоростта на ходене, за пет. седем или девет дни се преминава през всички изградени хижи.

До връх Маргерита най-често се подхожда от хижа „Елена“ (4540 м) или хижа „Буджуку“ (3980 м). Ако сте добре подготвени (както бяхме ние), атака на върха може да се предприеме и от по-долната хижа „Джон Маге“ (3380 м) в рамките на един дълъг ден. Над хижа „Елена“ се изкачва скален кулоар (II категория), след което се стига до заледеното плато Стснли. Оттам се обуват котките, подкосява се връх Александра (5091 м) и по леко тсхничен скален пасаж се излиза на ледника Маргерита. Следва стръмно изкачване до премката между Александра и Маргерита.

После с помощта на метална стълба и посредством катерене (III категория), обезопасено с парапет по скална стена, се стига до характерен ръб, по който се продължава към върха. Над 80% от изкачилите Маргерита не виждат нищо повече от бяла гъста мъгла. Поради късното ни изкачване (достигнахме върха в 18 ч. на 23.02.2009 г.) имахме редкия шанс за миг да видим малко повече от изключително красивия район. Графикът на нашето изкачване е показан в следната таблица:

ДЕН МАРШРУТ ДЕНИВЕЛАЦИЯ ВРЕМЕ

1 Ибанда - хижа „Ниябитаба“(2600 м) +1200 м 3 часа

2 Хижа „Ниябитаба“ - хижа .Джон Мате“ (3515 м) +915 м 5 часа

3 Хижа ,Джон Мате“ - връх Маргерита (5109 м) - хижа „Елена“ (4560 м) +1600 м, -550 м 3 часа

4 Хижа „Елена" (4560 м) - превалът Скот Елиът (4372 м) - хижа „Китандара" (4050 м) - проходът фрешфилд (4215 м) - хижа „Гай Йеоман" (3450 м) + 300 м, -1010 м 8:30 часа

5 Хижа „Гай Йеоман“ (3450 м) - хижа „Ниябитаба“ (2600 м) – Ибанда + 100 м, -1650 м 5:30 часа

В експедиционната си кариера до този момент не бях ходил на друго подобно място. След една седмица изкачване до над 5000 м, километри в преодоляване на едно от друго по-неприятни тресавища, поройни дъждове и безкрайна мокротия останах толкова доволен от преживяното, че още на следващия ден пожелах отново да тръгна из дебрите на гъстите рувензорски гори. Усещането, че те гледат хиляди очички, както и дивите звуци в този земен рай ме върнаха в праисторическите времена, когато ние, хората, също сме били принудени да се борим за оцеляването си.

Рувензори оставя незабравими впечатления и ми е в топ три от местата, които бих посетил отново и отново.

МАУНТ КЕНИЯ - ПЕТХИЛЯДНИК ТОЧНО ПОД ЕКВАТОРА

ВРЪХ И ВИСОЧИНА: Батиан (5199 м)

ПЛАНИНА И ДЪРЖАВА: Маунт Кения 8 Кения

ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ: 13.09.1899 г. от Сезар Олие и Жозеф Брошрел 8 състава на 170-членна експедиция под ръководството на Халфорд Джон Макиндер

ПЪРВО БЪЛГАРСКО ИЗКАЧВАНЕ: 29.04.1969 г. от Кръстьо Алексиев, Кирил Димчев, Атанас Захариев, Едрю Кънчев и Добри Кисьов

Северните стени на Непион (5188 м) и Батиан (5199 м).

Маунт Кения е изгаснал стратовулкан, формиран в резултат на периодични изригвания преди около 2.6-3.1 млн. години. Планината е насечена от радиално разположени дълбоки долини, които започват от най-високите върхове и са образувани в резултат на заледявания и последвала ерозия. Годишната сума на валежите варира от 900 мм по северните до 2300 мм по югоизточните склонове. Над 4500 м валежите са само от сняг. В планината има около 10 ледникови езика, най-голям от които е ледникът Люис (Lewis Glacier), и 20 малки езера. Измерена през 1980 г., общата плот на ледниците е около 0.7 кв.км. В наши дни тя е с 20-30% по-малко и според прогнозите през 2030-2040 г. в тази африканска планина няма да са останали ледници.

Националният парк „Маунт Кения“ е създаден през 1949 г., през 1978 г. е обявен за биосферен резерват, а през 1997 г. става част от световното природно наследство на ЮНЕСКО. Площта на парка е приблизително 2124 кв.км и голяма част от нея се намира над 3000 м. годишно той се посещава от около 20 000 посетители.

Флора. Флората и растителността на Маунг Кения са много разнообразни поради големия височинен диапазон, разликите в количеството на валежите, експозицията на склоновете и температурите. Общо 13 вида растения се срещат само в тази планина и никъде другаде. В границите на парка попадат следните растителни зони:

• Влажна планинска гора (2100-2400 м)

• Бамбуков пояс (2400-2850 м)

• Зона Hagenia-Hypericum (2850-3000 м)

• Зона с ерикоидни храсталаци (3000-3300 м)

• Алпийска зона (3300-4350 м).

(Ляво) Ендемичният вид Lobelia telekii достига до три метра височина. (Дясно) Близък поглед в листата на плаун Lycopodium sp.

Горната граница за разпространението на почти всички видове е 4500 м, въпреки че няколко вида могат да бъдат забелязани и над 5000 м.

Фауна. В зоната на влажната планинска гора се срещат видове като голямо африканско горско диво прасе (Hylochoerus meinertzhageni), дървесен даман (Dendrohyrax arboreus), белооиашата мангуста (Ichneumia albicauda), слон (Loxodonta africana), черен носорог (Diceros bicorn is), антилопа суни (Neotragus moschatus), черночела антилопа (Cephalophus nigrifrons), също няколко вида примати и леопард (Panthera pardus), който се изкачва и над 4000 м.

Срещат се още дребната антилопа (Sylvicapra grimmia altivallis) и златистата котка (Felis auratd). На височина пад 3000 м от бозайниците са установени локални ендемични видове като мишевидната земеровка (Myosorex роlulus), скалния даман (Procavia johnstoni nuickinderi) и плъха (Tachyoryctes splendens).

Figure 1: (Горе ляво) Скалният даман (Procavia johnstoni mackinderi) е ендемичен подвид за Маунт Кения. (Горе дясно) Синята верветка (Cercopithecus mitis) е често срещан вид в горите до ок. 3500 м. (Долу ляво) Огромни Senecio spp. запълват почти цялата долина Мак

От птиците са установени над 130 вида. В горския пояс се среща местната разновидност на зеления ибис (Mesembrinibis cayennensis), ястребовият орел на Лйре (Hieraaetus dubius), абисинската дългоуха сова (Asia abyssinicus), бухалът на Макиндер {Bubo capensis nuickinderi), локално застрашеният бързолет (Schoutedenapus myioptilus) и много видове нектарници (Nectariniidae). Субендемични са африканският алпийски бързолет {Apus melba africanus) и алпийският ливаден гущер алгироидес (Algyroides alleni).

Върхове и изкачвания. Маунт Кения е планина, която ако наистина искаш да изкачиш до най-високата точка, трябва да си поне средно подготвен катерач. Деветдесет и осем процента от „изкачилите се“ всъщност публикуват снимки от третия по височина връх в планината

Пойнт Леняна (4985 м). Пойнт Леняна е леснодостъпен и се издига в непосредствена близост до двата най-високи върха близнаци, по-ниския Нелион (5188 м) и най-високия Батиан (5199 м). Осем върха се издигат между 4800 и 4960 м. Сред тях попадат Кориндън пик (4960 м), Пойнт Пигот (4957 м), Пойнт Томпсън (4955 м), Пойнт Дютон (4885 м), Пойнт Джон (4883 м) и други.

Най-популярните разрешени за трекинг маршрути са „Маро Мору“ от запад, „Сиримон“ от север и „Чогория“ от изток. Всички те се пресичат в района на най-високите върхове Нелион, Батиан и Пойнт Леняна. Според нивото на подготовка маршрутите се преминават средно за 5-7 дни. Спането е на палатки или в хижи. За хижите се плаща по 10-20 долара, когато не са включени в общ пакет от агенцията, която ви обслужва.

В зависимост от сезона, в който посещавате планината, безенежните скални маршрути за двата най-високи върха са съответно от юг в периода декември-март и от север през юли до октомври. За първи път Батиан е изкачен през 1899 г. от 170-членна експедиция под ръководството на Халфорд Макиндер. Съставът на експедицията включва шестима европейци, 66-ма суахили. двама водачи масаи и 96 местни жители кикую. Първите българи, които достигат Нелион и Батиан, са група алпинисти от гр. Сливен през април 1969 г. През декември 1991 г. Николай Петков и Иван Масларов прокарват премиерен маршрут по южната стена на Батиан. Следващите сънародници, изкачили върха, са Борислав Димитров и Йорданка Димитрова (февруари 1994 г.).

Под южната стена на Маунт Кения.

Нашето изкачване. За да стигнем до основата на върховете, избрахме най-прекия подход, който започва от град Наро Мору (180 км североизточно от Найроби). Добре аклиматизирани, достигнахме лагера „Макиндер“ (4300 м) за един ден преход от входа на парка и нагоре по долината Телеки. На следващия ден се качихме до изходния пункт - Австрийската хижа, или Топ хът, на височина 4790 м. На 3.03.2009 г. по тъмно пресякохме с котки ледника Ароу, по който във филмите за Кения се спускат със ски (сега напълно изключено!). В 7 ч. сутринта започнахме катеренето по нормалния маршрут на югоизточната стена на Нели он. Редуват се II и III категория UIAA, но възможностите и алтернативите в огромния лабиринт от скали са десетки и намирането на „верния път е най-големият проблем, пред който са изправени катерачите. Стане ли по-трудно, значи си „объркал“ маршрута. Скалата е основно фонолит (вулканична), възможностите за самоосигуряване са добри, сцеплението е отлично, мъхове и лишеи няма.

Почти в средата на стената се намира Бивакът на Бейли (Baillie’s Bivvy) - малка алуминиева „кутийка“, в която може да се подслонят два ма-трима човека. Малко по-нагоре е пасажът на маршрута - Dc Graaf s Variation (20 м, IV-IV+ категория). Следва т.нар. Амфитеатър, чийто улей извежда до върха на Мел йон. Оттам се слиза до премката Gate of the mists и се изкачва Батиан. Слизането е по обратния път.

Изкатерването на 18 пълни въжета до Нелион плюс рапелирането в рамките на светлата част на един-единствен ден е задача само за бързи катерачи. Ние се движехме доста добре в началото, но на 5000 м височина „четворките“ станаха „шестици“ и това започна да ни забавя. След няколко обърквания на пътя и падане на мъгла около обяд вече бях разколебан дали ще успеем да стигнем върха за един ден. Нямахме достатъчно време, което наложи да взема решение да се върнем от нивото на Амфитеатъра (около 5050 м, стотина метра под Нелион). Рапелите надолу ни забавиха доста поради честите заплитания на въжето, но все пак на мръкване (към 19 ч.) бяхме в основата на стената. Достигането до Австрийската хижа през ледника ни отне около час. В плана ми не фигурираше резервен ден за втори опит, така че достигането до най-високата точка на Кения остана за следващото ни идване в Африка.

Сутринта на 4 март 2009 г. се качих до туристическия връх Пойнт Лепяла. После се спуснахме до лагера „Шиптън“ (4200 м) под северната стена и влязохме в долината Макиндер. След няколко часа се спуснахме до „Олд Моузес хът“ (3300 м), откъдето след последни километри ходене стигнахме до изхода на парка при „Сиримон гейт“ (2600 м). Планинските пейзажи, в които се потопихме, бяха невероятно различни от всичко, което бяхме виждали дотогава в Африка. Кения, този изгаснал вулкан точно под Екаатора, несъмнено заслужава да му отделите повече дни, за да усетите неговия дух и да го видите в цялата му прелест.

(Ляво горе) Югоизточната стена на Нелион (5188 м). Със звезда е отбелязано мястото, до което стигнахме, преди да падне мъглата.(Ляво долу) Ради, малко под най-трудния пасаж по нормалния маршрут - De Graaf’s Variation