Рай в Тексас

13

Дотук със сделките, помисли си Грейси, докато паркираше тъндърбърда до понтиака „Транс Ам“ на Уилоу и взе индианското одеяло, което я бяха изпратили да донесе.

Докато слизаше от колата, въздъхна. Бяха минали две седмици, откакто Боби Том я бе завел във „Фургона“, но за нейно разочарование, физическата страна от връзката им не бе отбелязала никакъв прогрес. Изглеждаше, сякаш е размислил. От друга страна трудно можеше да се каже, че обстоятелствата благоприятстваха каквато и да била интимност. Той имаше дълги работни дни и много странични ангажименти.

В неделя, след вечерта в хонки тонк бара, Боби Том и Сузи играха голф, а Грейси прекара деня, помагайки на Натали да направи по-удобна малката къща, която бе наела. Същата вечер един от бившите му съотборници бе цъфнал на прага на дома му и бе останал няколко дни, обсебвайки всяка минута от свободното време на Боби Том. Следващият уикенд Боби Том отлетя до Хюстън за предварително насрочена среща с хората от „Американ Експрес“, за да обсъди заснемането на телевизионна реклама за тях, а след това имаха нощни снимки — снимаха сцените с преследването, включващи Боби Том и злодея във филма. Ала въпреки че знаеше, че двамата не бяха имали реална възможност да останат сами, Грейси се улови да се замисля над доста тревожната вероятност, че предложението на Боби Том е било просто една от присъщите за него шеги, и че няма никакво намерение да продължава с изпълнението му. Но тъй като уикендът наближаваше с главоломна скорост, а той нямаше планове да напуска града, много скоро щеше да разбере.

През последната седмица снимаха сцените между Боби Том и Натали в малък каньон на север от града. Камионите с оборудването и караваните бяха паркирани в началото на каньона, достатъчно далеч, така че шумът от движението по шосето да не пречи на снимките.

— Грейси!

Грейси вдигна глава и видя Кони Камерън да я вика от фургона на кетъринга. Когато излезе иззад барплота, устните й бяха извити в самодоволна усмивка.

— Боби Том те търсеше. При него е трудно да се каже, но съм сигурна, че пак си го ядосала.

— О, боже.

Кони огледа критично дрехите й, а Грейси си напомни, че няма защо да се притеснява. Сутринта си бе облякла жълто прилепнало горнище с презрамки, минаващи покрай врата, в комплект с къса пола в стил саронг с щамповани жизнерадостни цветя. От ушите й висяха халки от ахат, а елегантните сандали с кожени каишки излагаха на показ ноктите на краката й, които предишната вечер бе лакирала с тъмнорозов лак. Искаше й се да може да се престраши и да си купи дискретна златна верижка за глезен, но когато попита Боби Том за мнението му, той избухна в толкова гръмогласен смях, че тя тутакси заряза идеята. Може би беше за добро. И без това не можеше да си я позволи.

Изплащането, дори на части, на безбожно скъпата черна коктейлна рокля, която Боби Том бе купил без нейно разрешение от бутика на Мили, поглъщаше по-голямата част от мижавия й чек, но Грейси бе решила да се издължи докрай. Отначало, когато разбра, че Мили няма да приеме обратно роклята, тя реши просто да я върне на Боби Том и да му каже той да си я носи. За нещастие, първо направи грешката да я пробва. Изглеждаше толкова прелестна, че не можа да й устои. Знаеше, че беше глупаво да притежава нещо толкова екстравагантно, но искаше да види изражението на лицето му, когато най-после я облече в негова чест. А фактът, че дотогава щеше да му се е издължила до последния цент, правеше момента още по-сладък.

Днес беше денят за плащане на заплати и когато отдели парите, които смяташе да му даде за наема и вноската за черната рокля, нямаше да й остане почти нищо за най-основните й нужди. При все това, за някой, застанал на ръба на финансовата бездна, тя изпитваше забележително облекчение. Беше си обещала, че любовта й ще е безвъзмезден дар и фактът, че спазваше думата си, я изпълваше с гордост и замайващо усещане за свобода.

Гърдите на Кони опънаха тясното й потниче, когато се наведе, за да избърше една от масите, разположени под тъмносинята брезентова тента близо до фургона на кетъринга.

— Странно е, че вие двамата не се разбирате добре. Уверявам те, че Боби Том никога не ми се сърди. Ти си единствената жена, с която някога съм го чувала да се кара.

— Ние вярваме в поддържането на комуникационните канали отворени — отвърна й Грейси с най-сладкия си глас, на който бе способна.

— Ето те и теб! Какво те забави толкова дълго? — Марк Уърст, отговорникът по реквизита, се спусна към нея, а сивата му конска опашка се развя зад него.

През изминалия месец всички от продукцията бяха започнали да гледат на Грейси като на момиче за всичко. Боби Том негодуваше, че хората се възползват от нея и възнамеряваше да сложи край на това, но младата жена го бе помолила да не се намесва. Въпреки многословните му излияния колко много се нуждаел от някой, който да се грижи за него, на Грейси не й бе отнело много време да открие, че той е един от най-способните хора, които някога бе познавала, и с всеки изминал ден ставаше все по-ясно, че не може да й измисли достатъчно работа, за да й запълни деня. За щастие, студиото „Уиндмил“ можеше, а и след като официално се водеше техен служител, тя се чувстваше удовлетворена, че им дава много повече, отколкото й плащаха. Макар че никога нямаше да направи кариера в Холивуд, беше решена да се труди усилено и упорито, докато е на тази работа. Грейси подаде одеялото на реквизитора.

— Каза ми да не бързам, а Уилоу ме помоли да отнеса някакви документи в офиса. — Понякога Грейси се дразнеше колко лесно Уилоу бе успяла да забрави факта, че я бе уволнила.

— Промениха графика на снимките — обясни Марк. — Ще снимат любовната сцена в каньона тази сутрин, а не утре, и затова се нуждаят от одеялото.

На Грейси й прималя. Знаеше, че рано или късно щеше да се изправи срещу това, но предпочиташе да е по-късно. В много малко филми заснемаха сцените в сюжетната им последователност, и макар че това щеше да бъде първата любовна сцена, която щяха да заснемат, във филма тя беше финалната и най-романтичната. Грейси си бе изнесла сурова лекция относно професионалното си държание. Боби Том и Натали щяха да имат няколко разгорещени любовни сцени и тя не можеше да си позволи да се поддава на ревността при всяка една от тях.

Осъзнаваше, че радостта, която изпитваше, задето Боби Том се затруднява да откликва на чара на Натали, лепва позорно петно върху характера й, още повече, че тя й бе станала приятелка. Но с приказките си за Елвис и кърменето Натали му лазеше по нервите. Въпреки това той се отнасяше към партньорката си във филма с такова внимание и уважение, че изглежда тя не осъзнаваше, че го подлудява.

— Мисля, че някои неща трябва да си останат съкровено лични — оплака се Боби Том на Грейси по време на вчерашната почивка. — Не желая да зная за нейния — как го нарече — млечен рефлекс.

— Кърмачески рефлекс.

— Каквото и да е, не искам и да го чувам.

— Мисля, че решението на Натали да кърми бебето си е достойно за възхищение. Това не е лесно за една работеща жена.

— Присъединявам се към възхищението ти. Но аз не съм й съпруг, Елвис не е мое дете и няма нужда да съм запознат с подробностите.

Грейси се прозина, докато крачеше към караваната на Боби Том. След като през цялата изминала седмица имаха само нощни снимки, отново се бяха върнали към дневните, и вътрешният й часовник явно се бе повредил. Очевидно и този на Боби Том. Миналата нощ, когато стана, за да отиде до тоалетната, погледна към задната част на къщата от прозореца на апартамента си над гаража и видя проблясването на телевизора през прозореца на кабинета му.

Отмина Роджър, един от гримьорите, който носеше Елвис в кенгуру. Натали още не си бе намерила бавачка, която да удовлетворява всичките й изисквания, и бебето се предаваше от ръце на ръце, докато тя беше на снимки. Грейси се спря за секунда, за да пощипне гушката на Елвис. Той изгука от задоволство и зарита в кенгуруто. Наистина беше сладко бебе, въпреки че не беше красавец. Тя го целуна набързо по челцето и напомни на Роджър, че когато му се доспи, започва да смуче юмручето си.

Изкачи се по стълбите на караваната и когато отвори вратата, Боби Том скочи от кушетката.

— Къде, по дяволите, беше цяла сутрин?

— Отидох да взема одеялото, което ще ти трябва за любовната сцена с Натали тази сутрин.

Той пристъпи към нея със сценария в ръка. Грейси отбеляза с облекчение, че за разнообразие, този път той беше напълно облечен. Хрумна й ироничната мисъл, че от всички сцени, които бяха заснели досега, точно любовната щеше да е една от малкото, в които Боби Том щеше да е с дрехите си. Като никога, ципът на джинсите му беше вдигнат, а джинсовата риза, с навити ръкави, покриваше голите му гърди.

Когато тя не му даде подробно обяснение за дългото си отсъствие, той я изгледа подозрително.

— Е?

— Трябваше да занеса някои документи на Уилоу в офиса.

— И…

Грейси капитулира пред неизбежното.

— Отбих се в „Гористите хълмове“.

— „Гористите хълмове“?

— Това е местният старчески дом, Боби Том. Сигурно си го виждал. Забелязах го онзи ден, когато изпълнявах една поръчка на Уилоу.

— О, да, спомням си. Но какво правеше там? Мислех, че искаш да се махнеш по-далеч от старческите домове.

— Професионално любопитство. Когато минавах покрай дома с колата, зърнах опасна пукнатина върху предните стъпала. Съвсем естествено, трябваше да вляза и да им обърна внимание, а докато бях там, установих, че залите им за отдих и забавление са ужасни. Освен това не останах много доволна от управителя. — Не виждаше нужда да добавя, че напоследък, винаги щом имаше възможност, бе добила навик да прекарва известно време с някои от обитателите на дома, а освен това се надяваше да убеди управителя да направи някои подобрения.

— Е, аз пък не съм особено доволен от теб. Трябва да науча репликите си за следващата сцена и бих искал да получа малко помощ.

— Нима само не въздишаш и пъшкаш?

— Забележката ти никак не е смешна. — Той започна да кръстосва из тясното пространство в караваната. — В случай че никой още не ти го е обяснил, Грейси, не всичко в този живот е шега.

Да не би Боби Том Дентън, мъжът, който никога не приемаше нещо на сериозно, да й изнасяше лекция по неуместно лекомислие? Тя потисна напушилия я смях, когато й хрумна интересна мисъл.

— Боби Том, да не би да си нервен заради любовната сцена?

Той се закова на място насред крачката си.

— Нервен? Аз? Я по-добре веднага ела тук, за да подуша дъха ти, защото започвам сериозно да се притеснявам, че пак си нападнала нечии запаси от плодово вино. — Зарови пръсти в косата си. — Ти би трябвало да знаеш, че в живота си съм изиграл повече любовни сцени, отколкото повечето мъже в мечтите си.

— Но не и пред камера. И не когато цяла тълпа те наблюдава. — Тя замълча, когато я осени друга, не толкова забавна и обезпокояваща мисъл. — Или си го правил?

— Разбира се, че не! Е, не точно. И освен това не е твоя работа! Работата е там, че след като съм решил да се снимам в този дяволски тъп филм, нямам намерение да приличам на идиот. — Подхвърли й сценария. — Ето. Започни с: „За тези твои мускули ти трябва разрешително“. — Изгледа я ядосано. — И да не съм чул никакви язвителни остроумия относно диалога, ясно ли е?

Грейси решително потисна усмивката си. Той наистина беше разстроен заради тази работа с любовните сцени. Когато се облегна на малкия кухненски плот, се почувства много по-добре, отколкото преди минути.

След като намери въпросното място в сценария, тя изрече първата реплика с най-сластната интонация, която успя да издокара:

— За тези твои мускули ти трябва разрешително.

— Какво не е наред с гласа ти?

— Нищо. Вживявам се в ролята.

Боби Том завъртя очи.

— Просто кажи тъпата реплика.

— Не е задължително да е тъпа. Някои биха я намерили за остроумна.

— Тъпа е и двамата го знаем. А сега, продължавай.

Тя се покашля.

— За тези твои мускули ти трябва разрешително.

— Не е нужно да четеш, все едно си в кома.

— Ти не знаеш следващата реплика, нали? Ето защо ме критикуваш.

— Мисия.

— Вместо да ме нападаш, не можеш ли просто да кажеш: „Грейси, скъпа, изглежда съм забравил следващата си реплика. Имаш ли нещо против мъ-ъ-ничко да ми подскажеш?“.

Имитацията на говора му го накара да избухне в смях. Боби Том се просна върху кушетката. Беше твърде къса за дългите му крака и той подпря ходилата си, обути в плътни бели чорапи, на стената.

— Извини ме, Грейси. Ти си права. Подскажи ми малко.

— Ти казваш: „Като те гледам, май ти…“.

— Сетих се. „Като те гледам, май ти трябва да си извадиш разрешително, сладурче?“ По дяволите, тази е по-тъпа и от предишната. Нищо чудно, че не мога да я запомня.

— Не е толкова зле, колкото следващата. „Защо не ме претърсиш, за да разбереш дали нямам?“ — Грейси вдигна глава и го погледна угрижено. — Прав си, Боби Том. Това наистина е тъпо. Струва ми се, че и сценаристът като теб не си пада по любовните сцени. Останалата част от сценария е много по-добра.

— Нали ти казах. — Той седна на кушетката. — Май ще трябва да разиграя една от онези сцени, достойни за кинозвезда, за които четем в списание „Пийпъл“. Сценарият трябва да се пренапише.

— Наистина няма време за това. — Тя сведе отново поглед. — Знаеш ли, може и да се получи, ако вие двамата не се опитвате да го изиграете прекалено сладникаво. Просто си подхвърляйте репликите с лека усмивка. И двамата знаете, че диалогът е глупав. Любовни закачки, нищо повече.

— Чакай да видя. — Той протегна ръка към сценария. Грейси му го подаде и той го прегледа набързо. — Може би си права. Ще поговоря с Натали за това. Когато не дрънка за бебето, понякога демонстрира някои остатъци от здрав разум.

Прекараха следващите десет минути в работа върху текста. След като Боби Том реши, че няма да се изложи, научи репликите си забележително бързо и когато го извикаха за снимките, вече беше направо перфектен.

— Ти ще дойдеш с мен, Грейси.

— Боя се, че няма да мога. Имам да върша прекалено много неща. — Въпреки че Боби Том не изпитваше романтични чувства към Натали, той беше здрав, чувствен мъж и съвсем неизбежно физическият контакт щеше да го възбуди. А тя не искаше да бъде наоколо и да гледа, когато това се случи. Коя нормална жена съзнателно ще иска да гледа любимия си, докато се люби с друга жена, особено с някоя красавица като Натали Брукс?

— Всичко може да почака. Искам те в каньона с мен. — Измъкна чифт износени ботуши.

— Само ще се пречкам. Наистина е по-добре да не идвам.

— Това е заповед, Грейси. От шефа ти. — Грабна сценария, улови я за ръката и я поведе към вратата. Но тъкмо посегна към дръжката и ръката му застина във въздуха. Извърна се и се вгледа изпитателно в нея, така че кожата й настръхна от възбуда.

— Грейси, скъпа, ако нямаш нищо против, бих искал да си събуеш гащичките, преди да тръгнем.

— Какво!

— Струва ми се, че бях съвсем ясен.

Пулсът й запрепуска от звука на дрезгавия му провлачен говор.

— Не мога да изляза навън без бельо!

— И защо не?

— Защото… Защото е навън и аз ще…

— Ще бъдеш гола под тази твоя къса секси поличка, но ако седиш като дама, не виждам как някой друг ще разбере. С изключение на мен, разбира се.

Погледът му отново се плъзна по нея, а кожата й изведнъж стана влажна и гореща. Явно не разбираше, че тя не беше от жените, които се разхождат наоколо без бельо, дори и в новата си, преобразена версия.

Видял колебанието й, той изпусна една от пресилено търпеливите си въздишки, които пускаше в действие, когато искаше да манипулира някого.

— Не мога да повярвам, че спорим за това. Очевидно фактът, че през последните две седмици имах прекалено много странични занимания, те е накарал да забравиш за уговорката ни. Ти знаеш не по-зле от мен, че аз притежавам това, което е под тази пола. — Поредна въздишка. — Никога не съм мислил, че ще трябва да изнасям на теб — бивша учителка в неделно училище — лекция по въпросите на етиката.

Борейки се с желанието да се изкиска, което само щеше да го окуражи да бъде още по-възмутително нахален, тя се опита да прозвучи разумно.

— Бившите учителки в неделните училища не се разхождат без бельо.

— Покажи ми къде в Библията е написано.

Този път тя не издържа и се разсмя.

— Търпението ми се изчерпва, скъпа. — Искрите в тъмносините му очи секваха дъха й. — Свали ги, скъпа, или ще се наложи аз да го направя.

О, боже. Леко дрезгавият му тембър сякаш се плъзгаше по тялото й като интимна милувка и тя изживя един миг на чисто безразсъдство. Очакваше я живот, през който щеше да бъде предишната невзрачна Грейси Сноу. Но сега беше една дива жена.

С пламтяща кожа се обърна с гръб към него, плъзна ръце под полата си и смъкна яркожълтите си гащички.

Боби Том се засмя и ги издърпа със замах от пръстите й.

— Благодаря ти, скъпа. Мисля, че ще ги взема със себе си за вдъхновение.

Пъхна ги дълбоко в джоба на джинсите си, а те бяха толкова фини, че дори не го издуха.

— За тези твои мускули ти трябва разрешително.

— Като те гледам, май ти трябва да си извадиш разрешително, сладурче?

— Защо не ме претърсиш, за да разбереш дали нямам?

Натали и Боби Том се усмихваха, докато си разменяха глупавите реплики, карайки ги да звучат секси, но не лигаво. Двамата се бяха излегнали върху одеялото, донесено по-рано от Грейси, което бе разстлано върху малка горска поляна под един чинар и клонест дъб.

— Мисля да направя точно това. — Боби Том се усмихваше, докато притегляше Натали по-плътно в прегръдките си и издърпваше връзката на блузката й.

„И защо да не се усмихва?“, помисли си Грейси и се извърна, когато платът се плъзна надолу по кадифеното рамо на Натали. Той беше майстор в превръщането на секса в забавна малка игра.

Топлият бриз проникна под полата й, галейки голото й дупе. Свръхчувствителната й кожа настръхна. Беше едновременно възбудена от голотата си и в същото време се боеше, че внезапен порив на вятъра ще разтвори преметнатите краища на полата й и ще разкрие тайната й пред света. За всичко беше виновен Боби Том. Беше достатъчно лошо, задето му позволи да я убеди да излезе на публично място почти гола, но докато двамата с Натали репетираха, бе добавил към греховете си и още, като я поглеждаше и нарочно докосваше джоба на джинсите си, напомняйки й какво се крие вътре. Тя никога досега не бе споделяла сексуална тайна с мъж и закачката му я караше да се чувства едновременно лекомислена и възбудена.

Над нея листата на дърветата прошумоляха, а във въздуха над каньона се понесе лекия мирис на кедър. Диалогът продължаваше, докато не бе прекъснат от звуците на целувки. Въпреки клетвата й да се държи професионално, не можеше да се насили да погледне. Искаше тя да е жената в прегръдките му върху онова шарено одеяло. Само те двамата. Голи.

— О, мамка му!

Възклицанието на Натали я изтръгна от унеса.

— Стоп! — извика режисьорът. — Какво не е наред?

Грейси погледна точно навреме, за да види как Боби Том се отдръпва от партньорката си.

— Нараних ли те, Натали?

— Млякото ми потече. Господи, извинявам се на всички. Млякото ми изтича. Трябва ми нова блуза.

Боби Том скочи на крака, сякаш току-що се бе изложил на смъртоносна зараза.

— Десет минути почивка за всички — обяви режисьорът.

— Нека гардеробиерите да се погрижат за госпожица Брукс. Не е ли по-добре и вие да се преоблечете, господин Дентън?

Боби Том замръзна. Сетне сведе глава.

Върху лицето му се появи изражение на неподправен ужас, когато видя двата влажни кръга върху предната част на ризата си.

Грейси я напуши смях. Май никога не беше виждала някой да разкопчава ризата си толкова скоростно. Пъхна я в ръцете на една от асистентките гардеробиерки и тутакси се отправи към Грейси.

— Ела.

С присвити очи и стиснати челюсти, той я задърпа през дърветата, после заобиколиха една малка отвесна скала. Вървеше толкова бързо, че тя се препъна. Боби Том я дръпна по-близо към себе си, но не забави ход. Чак след като се отдалечиха достатъчно, за да не ги виждат останалите, се спря и се облегна на ствола на един орех.

— Това започва да се превръща в най-ужасното преживяване в живота ми. Не мога да го направя, Грейси. По-добре да ям плъхове, отколкото да се върна там и да сваля блузата на онази жена. Не мога да се любя с кърмачка.

Изглеждаше толкова нещастен, че Грейси не можеше да не изпита огромна симпатия към него, макар че беше обидил феминистичните й чувства. Опита се да говори с най-разумния си тон, което не беше лесно заради близостта му.

— Първоначалната и най-важна функция на женските гърди е да хранят бебетата, Боби Том. Не говори добре за теб, че го намираш отблъскващо.

— Не съм казал, че го намирам отблъскващо. Просто за мен е невъзможно да забравя, че целувам чужда жена. Притеснявам се да се любя с Натали Брукс. Противно на това, което си мислиш, аз не се забърквам с омъжени жени.

— Не, не мисля, че би го направил. Въпреки типично мъжките ти, шовинистични възгледи, ти си много почтен.

Някои мъже биха се отнесли към това заявление като към доста съмнителен комплимент, но Боби Том изглеждаше доволен.

— Благодаря ти.

Двамата се взираха продължително един в друг. Когато той заговори, гласът му бе дрезгав.

— Боя се, че ще се наложи отново да ме предразположиш, ако все още съществува някакъв шанс днес да свърша каквато и да е прилична работа.

— Отново да те предразположа?

Той я придърпа към гърдите си и впи устни в нейните, сякаш искаше да я погълне. Откликът й бе незабавен. В кръвта й лумнаха пламъци и тя отвърна на страстта му със своята. Устата му бе отворена, а езикът — агресивен. Пръстите й се заровиха в косата му, когато ръката му се плъзна под полата й. Големите му длани обхванаха дупето й и я повдигнаха от земята. Тя обви крака около тялото му и усети как грубият плат на джинсите му се отърка в чувствителната кожа от вътрешната страна на бедрата й. Боби Том се извъртя така, че гърбът й да се притисне към ствола на дървото. Грейси почувства мъжествеността му, възбудена и твърда, да се трие в нея и една покварена частица в нея изпита желание да разкъса джинсите, за да премахне бариерата помежду им.

Годините на лишения я тласнаха до самите граници на самоконтрола й. Изгаряща от неустоимо желание, тя простена и го стисна още по-плътно между бедрата си.

В този миг чу тихото му проклятие. Той пусна дупето й и я остави да стъпи на земята.

— Съжалявам, скъпа, постоянно забравям колко си всеотдайна. Не биваше да започвам това.

Младата жена се отпусна до него. Той обхвана тила й и привлече главата й към голите си гърди. Боби Том ухаеше толкова приятно, на сапун и слънце. Тя стисна очи. Искаше й се да се бе възпротивила поне малко.

— Върни ми бикините, моля те.

Боеше се, че той ще откаже, но очевидно бе осъзнал, че я е дразнил твърде дълго. Пусна я, за да бръкне в джоба си. Погледът на Грейси остана забит в гърдите му, докато й подаваше тънкото парче жълта дантела. Когато заговори, целият присмех бе изчезнал от гласа му и тонът му беше изпълнен с твърда решителност.

— Утре вечер нищо няма да попречи на двама ни да довършим започнатото.

Преди да успее да отговори, той се отдалечи.

На Грейси й бяха нужни няколко минути, за да се съвземе и да се върне неохотно на мястото на снимките. Натали бе облякла чиста блуза, а Елвис се бе сгушил в прегръдките й. Боби Том, все още гол до кръста, стоеше между нея и режисьора, който явно им даваше последни напътствия. Режисьорът се обърна към оператора, а една от гримьорките се приближи към Натали с флакон лак за коса.

Актрисата вдигна ръка.

— Само за момент. Не искам Елвис да диша изпаренията. Ще го подържиш ли, Боби Том? — и без да дочака съгласието му, тръсна пълничкото бебе в ръцете му и се отдалечи на няколко крачки, за да й напръскат косата.

Веждите на Боби Том отскочиха паникьосано нагоре. В същото време тялото му реагира със светкавичните инстинкти на супер уайд рисийвър и той машинално притисна бебето към гърдите си.

Елвис изгука щастливо. Почувствал познатия допир на топла кожа до бузката си, той инстинктивно извърна глава към добре оформените голи зърна на Боби Том и разтвори алчните си малки устенца.

Боби Том го изгледа строго.

— Не си го и помисляй, приятелю.

Елвис изгука и вместо това засмука пръста му.