Рай в Тексас

1

— Бодигард! Не се нуждая от никакъв проклет бодигард!

Сребърните върхове на пурпурните ботуши от гущерова кожа на Боби Том Дентън проблеснаха на светлината, когато бившият футболист прекоси килима и сложи длани върху бюрото на адвоката си.

Джак Ейкън го изгледа предпазливо.

— От студиото „Уиндмил“ смятат, че се нуждаеш.

— Не ми пука какво мислят те. Всички знаят, че в Южна Калифорния и трън да завъртиш, няма да закачиш нито един, който да притежава капчица здрав разум — заяви Боби Том категорично. — Е, може би някои от фермерите правят изключение, но те са единствените. — Намести високата си и стройна снага в коженото кресло, качи обутите си в ботуши крака върху бюрото и кръстоса глезени.

Джак Ейкън огледа мъжа, който бе най-важният му клиент. Днес Боби Том беше облечен направо консервативно в бели ленени панталони, бледолилава копринена риза, пурпурни ботуши от гущерова кожа и светлосива шапка „Стетсън“. Бившият уайд рисийвър1 не се разделяше със стетсъна си. Някои от гаджетата му се кълняха, че не я свалял дори в леглото, но Джак не вярваше особено на тези твърдения. Без съмнение Боби Том се гордееше, че е тексасец, макар че заради професионалната си футболна кариера бе принуден да прекара по-голяма част от последните десет години в Чикаго.

С външния си вид на сякаш слязъл от лъскава корица на списание, с усмивка, която тутакси пленяваше всяко женско сърце, и с впечатляващия чифт диамантени пръстени на Суперкупата, Боби Том очевидно бе най-чаровното и бляскаво момче в професионалния американски футбол. От самото начало на кариерата му телевизионната публика се влюби в провинциалния му момчешки чар, но онези, които играеха срещу него, не можеха да бъдат заблудени от излъчването му на „добро“ момче. Те знаеха, че Боби Том е умен, неудържим и корав противник. Той беше не само най-колоритният уайд рисийвър в Националната футболна лига, но и най-добрият, когато раната в коляното му, получена преди пет месеца по време на последните мачове за Суперкупата, го извади от строя и го принуди да се оттегли на трийсет и три години. Така че сега бе повече от естествено онези от Холивуд да се надпреварват да го направят новия герой в някой от своите екшън филми.

— Боби Том, хората от „Уиндмил“ имат право да се тревожат. Те ти плащат няколко милиона долара, за да снимаш първия си филм с тях.

— Аз съм футболен играч, а не проклета филмова звезда!

— От миналия януари ти си бивш футболен играч — изтъкна Джак. — Освен това, решението да сложиш подписа си под договора беше твое.

Боби Том смъкна шапката си, прокара ръка през гъстата си руса коса и я нахлупи отново.

— Бях пиян и търсех нова посока в живота си. Ти би трябвало да ме предпазваш от това да вземам важни решения, когато не съм трезвен.

— Двамата с теб сме приятели от доста време и досега не съм те виждал пиян, така че това извинение не минава. Освен това, ти си един от най-умните бизнесмени, които познавам, а и със сигурност не се нуждаеш от пари. Ако не си искал да подпишеш онзи договор с „Уиндмил“, нямаше да го направиш.

— Ами, промених си мнението.

— Сключвал си повече сделки, отколкото мога да преброя, и никога не съм чувал да си нарушавал договор. Сигурен ли си, че искаш да започнеш сега?

— Не съм казал, че ще наруша проклетия договор.

Джак помести върху бюрото си две папки и пакетче с ментови бонбони. Двамата бяха приятели повече от десет години, но той подозираше, че едва ли познава Боби Том повече от бръснаря, който подстригва косата му. Въпреки приветливото си и любезно държание, бившият футболист не обичаше да споделя лични неща.

Не че Джак го упрекваше за това. Всеки на този свят искаше частица от Боби Том и спортистът се бе научил да се защитава. Макар че според мнението на Джак, невинаги се справяше добре. Боби Том се бе превърнал в лесна мишена за всеки западнал бивш спортист, по-засукана жена или негов земляк, изпаднал в житейско затруднение.

Джак обели фолиото на пакетчето с бонбони.

— Питам само от любопитство: разбираш ли нещо от актьорската професия?

— Не, по дяволите.

— Така си и мислех.

— Не виждам какъв е проблемът. Във филми като този всичко се свежда до сритване на задници и събличане на мацки. Че аз, дяволите да ме вземат, се занимавам с това от осемгодишен.

Такъв коментар беше характерен за Боби Том Дентън и Джак не успя да сдържи усмивката си. Независимо от това, което каза Боби Том, той не се съмняваше, че клиентът му възнамерява да постигне успехи във филмовата си кариера. Досега Джак никога не бе виждал бившия футболист да се заеме с нещо, което не възнамерява да свърши добре — от придобиване на недвижими имоти до впускането в нов бизнес. От друга страна обаче, Боби Том със сигурност обмисляше добре всяко ново начинание.

Джак се облегна на стола си.

— Преди два часа разговарях с Уилоу Крейг от студиото „Уиндмил“. Беше много нещастна, задето си настоял снимките да бъдат в Телароса.

— Те се нуждаят от някой малък град в Тексас. А ти много добре знаеш, че в Телароса са го закъсали с парите и снимките ще им помогнат да се съвземат.

— Мислех, че известно време няма да се появяваш в родния си град, особено след цялата тази лудница около големия фестивал, който планират за съживяването на града.

— Не ми го напомняй — изтръпна Боби Том.

— Факт е, че трябва да отидеш там. „Уиндмил“ вече са преместили в града оборудването и персонала си, но без теб не могат да започнат снимките.

— Казах им, че ще се появя.

— Също както преди две седмици им каза, че ще се появиш за всички онези срещи и за пробите на костюмите, които ти бяха определили в Ел Ей.

— Онова беше тъпо и ненужно разтакаване. По дяволите, вече разполагам с по-добър гардероб от всеки друг играч в Националната футболна лига. За какво са ми проби?

Джак се предаде. Както обикновено, Боби Том правеше всичко посвоему. Под привидната си сговорчивост тексасецът притежаваше магарешки инат и никак не обичаше да бъде пришпорван.

Боби Том спусна краката си от бюрото и бавно се изправи. Макар да го прикриваше ловко, Джак знаеше, че клиентът му е съсипан от принудителното си оттегляне. Откакто лекарите му казаха, че никога повече няма да играе, Боби Том се бе впуснал в най-различни бизнес начинания с дивата решителност на мъж, намиращ се на ръба на финансовия банкрут, докато всъщност беше една от спортните легенди на „Чикаго Старс“, а заплатата му в милиони долари бе само малка част от богатството, което притежаваше. Джак се чудеше дали тази филмова сделка не беше за Боби Том само начин да убива времето, докато се мъчеше да измисли как да продължи живота си.

Боби Том се спря до вратата, обърна се и удостои агента си с един от онези пронизващи погледи на сините си очи, които всяваха страх у защитниците от всички отбори в лигата.

— Какво ще кажеш да се свържеш още сега с онези от „Уиндмил“ и да им предложиш да отзоват бодигарда си?

Макар че молбата бе изречена с кротък тон, Джак не се остави да бъде подлъган. Боби Том винаги знаеше много точно какво иска и обикновено го получаваше.

— Опасявам се, че вече са изпратили някой и сега той пътува насам. Само че изпращат придружител, а не бодигард.

— Казах им, че сам ще пристигна в Телароса и ще го направя. Ако някой проклет бодигард цъфне тук и си въобрази, че ще започне да ме командва, по-добре ще е да е корав мъжага, иначе ще свърши с моите инициали, гравирани на задника му.

Джак сведе поглед към документите пред себе си и реши, че сега не е най-подходящият момент да уведоми Боби Том, че „коравият мъжага“, изпратен от студиото „Уиндмил“, се нарича Грейси Сноу. И докато прибираше документите в папката, разчиташе единствено на това госпожица Сноу да се окаже с великолепно дупе, с убийствени цици и инстинкти на пираня. Защото в противен случай нямаше никакви шансове срещу Боби Том Дентън.

През този месец на Грейси Сноу не й вървеше с косата. Влажният нощен бриз, типичен за началото на юли, запрати пред очите й немирен къдрав кичур от меднокафявата й коса и тя с въздишка си рече, че не биваше да се доверява на фризьор, когото всички наричаха просто „господин Ед“. Но тъй като не вярваше, че има полза от това да се вторачваш в лошите неща, вместо да се тръшка заради ужасните къдрици, младата жена заключи вратата на взетата под наем кола и закрачи по тротоара към къщата на Боби Том Дентън.

Половин дузина коли бяха паркирани на извитата алея за автомобили и когато наближи стройния кедър и остъклената веранда с изглед към езерото Мичиган, чу гърмящата музика. Наближаваше девет и половина. Отчаяно й се искаше да отложи тази среща за сутринта, когато щеше да е по-отпочинала и не толкова нервна, но просто не разполагаше с толкова време. Трябваше на всяка цена да докаже на Уилоу Крейг, че е способна да се справи безпроблемно с първата си наистина отговорна задача.

Къщата изглеждаше необикновена: ниска, но просторна, със стръмен покрив. Лакираните входни врати имаха продълговати алуминиеви дръжки, напомнящи за бедрени кости. Не можеше да се каже, че всичко бе точно по вкуса й, но тъкмо това го правеше по-интересно. Опитвайки се да потисне присвиването на стомаха си, тя натисна звънеца с решителен жест и подръпна сакото на тъмносиния си костюм — безформено постижение на шиваческото изкуство, което не беше нито прекалено дълго, нито прекалено късо, а просто безнадеждно демоде. Искаше й се полата й да не беше толкова омачкана след полета й от Лос Анджелис до чикагското летище О’Хеър, но кога ли й бе вървяло с дрехите. Понякога й се струваше, че усетът й за стил се бе изкривил, след като бе отраснала сред толкова много старци, защото винаги изглеждаше поне с две десетилетия изостанала от последната мода.

Когато натисна отново звънеца, й се причу отекване на гонг отвътре, но музиката кънтеше толкова силно, че бе трудно да се каже дали не се заблуждава. Обзе я леко нетърпение. Явно вътре се вихреше див купон.

Макар че беше на трийсет години, Грейси никога не бе присъствала на див купон. Зачуди се дали няма да има порнографски филми и кокаин за гостите. Бе почти сигурна, че не одобрява и двата порока, ала след като нямаше опит с нито един от тях, реши, че ще е по-честно да не съди прибързано. В края на краищата какъв смисъл има да започва нов живот, ако не е отворена за нови преживявания? Не че щеше да се впусне в експерименти с наркотици, но относно порнографските филми… може пък да им хвърли един поглед.

Натисна два пъти звънеца и намести поредния немирен кичур в разхлабения си кок. Беше се надявала, че като се накъдри, ще се отърве от демодираната си, но удобна прическа, с която бе свикнала през последните десетина години. Представяше си нещо меко и вълнисто, което ще я накара да се почувства като нова личност, но ситните къдрици, с които господин Ед я бе снабдил, далеч не бяха това, за което си мечтаеше.

Май беше забравила, че още като тийнейджърка всичките й усилия да подобри външния си вид винаги бяха завършвали катастрофално. Цели месеци се бе разхождала със зелена коса заради грешно дозираната кислородна вода. После пък кожата й се зачерви и изприщи от алергичната реакция към крем за премахване на лунички. В ушите й още кънтеше подигравателният смях на съучениците й от гимназията, когато подплънките на сутиена й се разместиха, докато правеше литературен анализ на един роман. Този инцидент се оказа окончателният удар върху самочувствието й. Тогава тя си обеща да приеме и да се примири с думите на майка си, повтаряни със съкрушителна откровеност още откакто Грейси бе шестгодишна.

Грейси Сноу, ти си потомка на род с обикновени и грозновати жени и така е било поколения наред. Примири се с факта, че никога няма да бъдеш красавица и ще си малко по-щастлива.

Тя беше средно висока — нито достатъчно ниска, за да изглежда сладка, нито толкова висока, че да бъде грациозна. Не можеше да се каже, че е плоска, ала не бе много далеч от това определение. Очите й не бяха нито топло кафяви, нито искрящо сини, а безлично сиви. Устата й бе прекалено широка, а брадичката й издаваше упорития й характер. Вече не изпитваше благодарност за гладката кожа, прозираща изпод луничките, с които бе осеяна горната част на носа й. Или че носът й беше малък и прав. Вместо това бе съсредоточила благодарността си към Бог, задето я бе дарил с други важни предимства: интелигентност, чувство за хумор и ненаситен интерес към всички аспекти на човешкото поведение. Все си повтаряше, че силата на характера е много по-важна от всякаква хубост. Само когато изпаднеше в най-дълбоко униние, й се искаше да размени частица от своята цялостност, късче от добродетелността си или няколко трохи от организационните си умения срещу по-голям размер на сутиена си.

Вратата най-после се отвори и размислите й рязко бяха прекъснати. Тя се озова пред най-грозния мъж, когото някога бе виждала — великан с дебел врат, с плешива глава и приведени рамене. Изгледа го с интерес, докато неговите очи се плъзнаха по тъмносиния й костюм, по спретната й бяла блуза и ненужно официалните й черни обувки.

— Да?

Грейси изпъна рамене и леко вирна брадичка.

— Тук съм, за да се видя с господин Дентън.

— Крайно време беше. — Без никакво предупреждение той я сграбчи за ръката и я вмъкна вътре в къщата. — Носиш ли си музика?

Въпросът му така я стресна, че тя огледа съвсем бегло фоайето: варовикови плочи по пода, масивна алуминиева скулптура на стената и гранитен блок, служещ за пиедестал на самурайски шлем.

— Музика ли?

— Господи, изрично предупредих Стела да не забрави да ти поръча да си донесеш музика. Няма значение. Ще използваме касетата, която предишното момиче забрави тук.

— Касетата?

— Боби Том е в басейна. С момчетата искаме да го изненадаме, затова изчакай, докато не подготвя всичко за появата ти. Тогава ще влезем заедно.

С тези думи изчезна зад японския параван отдясно. Тя зяпна смаяно след него, разкъсвана между тревогата и любопитството. Очевидно я бе сбъркал с някоя друга, но тъй като Боби Том Дентън не приемаше никакви телефонни обаждания от студиото „Уиндмил“, тя се запита дали да не се възползва от това недоразумение.

Предишната Грейси Сноу щеше да изчака търпеливо мъжа, докато се завърне, за да му обясни мисията си, но новата, жадна за приключения Грейси Сноу пое по извития коридор, от дъното на който гърмеше музиката.

Стаите, покрай които мина, не приличаха на нищо, което бе виждала досега. Винаги си е била прикрита почитателка на всичко чувствено, затова не се задоволи само да гледа. Ръцете я засърбяха да погали грубите на вид скулптури върху никелираните метални постаменти и гранитните блокове, върху които бяха изсечени поставки с неправилна форма, приличащи на разрези на праисторически дървета. Искаше да прокара пръстите си по стените, някои от които бяха лакирани в бледосиво, докато други бяха покрити с дълги ленти от изкуствено състарена кожа, избелени до цвета на пепел. Дълбоките, ниски фотьойли и дивани, тапицирани с ленено платно на бели и черни ивици, я приканваха да се отпусне в тях, а нежното евкалиптово ухание, носещо се от античните урни, подразни ноздрите й.

Грейси долови и мирис на хлор, смесващ се с аромата на евкалиптите. Очите й се разшириха от изненада, докато заобикаляше масивен комплект от каменни блокове, спускащи се артистично от стената. Коридорът се разшири, за да премине плавно в луксозна пещера, чиито стени бяха покрити с широки плоскости от пясъчно стъкло. Пораснали палми, бамбукови стъбла и друга екзотична зеленина растеше от лехи в причудливи форми, издълбани в пода от черен мрамор. Всичко това придаваше на пещерата едновременно тропически и праисторически вид. Асиметрично оформеният плувен басейн, облицован с черни плочки, напомняше за скрито езеро от древна епоха, любимо място за водопой на динозаври. Дори обикновените шезлонги без украса и масивните маси, издялани от плоски камъни, се вписваха в интериора, оформен като пейзаж от природата.

Интериорът може и да изглеждаше праисторически, обаче гостите имаха съвсем модерен вид. В смесената компания имаше около трийсетина души. Жените бяха млади и красиви, а мъжете, както белите, така и тъмнокожите, имаха изпъкнали мускули и яки вратове. Грейси не знаеше нищо за футболистите, освен че се славеха с лоша репутация. Докато оглеждаше оскъдните бански, носени от повечето от жените, не успя да потисне плахата надежда, че след малко пред очите й ще се развихри неистова оргия. Не че щеше да участва в нещо подобно — дори и ако предположеше, че някой би я поканил — но щеше да й бъде интересно да наблюдава.

Пронизителните женски писъци привлякоха вниманието й към вана, покрита с пяна, сгушена сред купчина каменни блокове върху подиум близо до прозорците. Сред мехурите лудуваха четири жени и Грейси изпита едновременно завист и възхищение, докато оглеждаше загорелите им от слънцето бюстове, с блестящи по тях капки вода, подскачащи под оскъдните горнища на банските. Тогава погледът й се отмести към единствения мъж на подиума и всичко в нея замря.

Тутакси го позна, защото бе виждала доста негови снимки. Той се бе изправил до ваната като султан, надзираващ харема си. И докато го съзерцаваше, всичките й най-спотаени и най-съкровени сексуални фантазии мигом се пробудиха. Това наистина бе той, самият Боби Том Дентън. Мили боже!

Беше като въплъщение на всеки мъж, за когото тя някога бе копняла. Всички съученици от гимназията, които я бяха пренебрегвали; всички млади мъже, които така и не успяха да запомнят името й; всички красиви колеги, които я удостояваха с комплименти за ясната й мисъл, но никога не се сещаха да я поканят на среща. Той бе бляскав супермен, спуснат на земята от перверзния Господ, само за да напомня на грозничките и безлични жени като нея, че някои неща са недостижими.

Пак от снимките знаеше, че любимият му стетсън скрива гъста руса коса, докато периферията засенчваше чифт тъмносини очи, дълбоки и кадифени като лятна нощ. За разлика от нейните, неговите скули бяха като изсечени от ренесансов скулптор. Имаше идеално изваян прав нос, решителна челюст и уста, която трябваше да се показва само с табелка: „Внимание, жени! Смъртоносна опасност!“. Беше абсолютно и върховно мъжествен. Докато се взираше в него, я прободе същият сладък копнеж, който бе изпитвала в онези летни вечери, когато лежеше в тревата и се любуваше на звездите. Той грееше също тъй ярко, но бе също толкова недостижим.

Носеше неизменния черен стетсън, каубойски ботуши от змийска кожа и копринен халат, осеян с червени и зелени светкавици. В едната си ръка държеше бутилка бира с кехлибарен цвят. Пушеше пура, затъкната в ъгъла на устата му, а димът от нея се виеше на кръгчета. Между края на каубойските му ботуши и ръба на халата се виждаше гола кожа и се разкриваха силни, великолепно оформени прасци. Устата й пресъхна, като се запита дали е гол под халата.

— Хей! Нали ти казах да ме изчакаш пред вратата.

Стресната, тя подскочи, когато едрият мъж, който я бе пуснал в къщата, изникна зад нея с малък касетофон в ръка.

— Стела те похвали, че си много секси, но аз исках блондинка. — Той я огледа недоверчиво. — Боби Том си пада по блондинките. Блондинка ли си под тази перука?

Ръката й се стрелна към кока.

— Всъщност…

— Харесва ми облеклото на библиотекарка, което си надянала, но се нуждаеш от доста грим. Боби Том харесва жените да са с грим.

И с големи гърди, помисли си тя, когато погледът й отново се насочи към подиума. Явно бе, че Боби Том си пада по жени с огромни бюстове.

Погледът й се върна на касетофона, докато се опитваше да разгадае възникналото недоразумението. И точно когато започна да се досеща за правилното обяснение, мъжът се почеса по гърдите.

— Стела каза ли ти, че искаме нещо по-така, по-специално, защото той е много депресиран напоследък заради раздялата си с футбола? Дори започна да говори, че ще напусне Чикаго, за да живее в Тексас през цялата година. С момчетата си помислихме, че трябва да го поразвеселим. Боби Том обича стриптийзьорките.

Стриптийзьорките! Пръстите на Грейси конвулсивно се впиха около фалшивите й перли.

— О, мили боже! Трябва да обясня…

— Имаше една стриптийзьорка, за която едва не се ожени, но тя не се справи с футболния тест. — Мъжът поклати глава. — Още не мога да повярвам, че най-великият в тази игра замени шлема за Холивуд. За всичко е виновно проклетото му коляно.

Тъй като той явно предпочиташе да говори на себе си, вместо на нея, Грейси не каза нищо. Вместо това се опита да осмисли невероятния факт, че този мъж бе сбъркал нея — последната трийсетгодишна девственица, останала на планетата — със стриптийзьорка!

Беше смущаващо.

Беше ужасяващо.

Беше умопомрачително!

Той отново я огледа критично.

— Последната, която Стела ни изпрати, се беше облякла като монахиня. Боби Том обича да се смее до пръсване. Но тя беше яко гримирана. Боби Том обича жените да са здравата гримирани. По-добре ще е да се понаконтиш.

Крайно време бе да се приключи с това недоразумение. Тя се изкашля, преди да заговори:

— За съжаление, господин…

— Бруно. Бруно Метучи. В доброто старо време играех за „Чикаго Старс“, още когато Бърт Съмървил притежаваше отбора. Разбира се, никога не съм бил звезда като Боби Том.

— Разбирам. Ами, всъщност…

Пронизителни женски писъци откъм ваната отново привлякоха вниманието й. Грейси вдигна очи и видя Боби Том да се взира снизходително в жените, палуващи в краката му, докато далечните светлини откъм езерото Мичиган блещукаха през стъклото зад него. За миг си представи как той се носи в пространството, космически каубой с шапката си „Стетсън“, с ботушите и халата, мъж, неподвластен на същите правила на земното притегляне, чиито роби бяха всички останали обикновени същества на планетата. Като че ли имаше невидими шпори на ботушите си, които му позволяваха да се движи със свръхзвукова скорост, пръскайки гигантски бляскави искри, които осветяваха всичко, което правеше, превръщайки го в най-прекрасния блян на света, по-велик от живота.

Една жена се надигна от мехурите във ваната.

— Боби Том, ти ми каза, че отново мога да се опитам да се справя с теста.

Говореше високо, а останалите гости я приветстваха с грубиянски възгласи. Всички от групата като един се извърнаха към подиума в очакване на отговора на домакина.

Боби Том, с пура в устата и бутилка бира в едната си ръка, пъхна другата в джоба на халата си и изгледа момичето замислено.

— Сигурна ли си, че си готова, скъпа Джули? Знаеш, че можеш да опиташ само два пъти. Предишния път сбърка с рекорда на Ерик Дикерсън.

— Сигурна съм. Наистина се подготвях много усилено.

Джули имаше вид на модел на бански костюми, слязъл от корицата на „Спортс Илюстрейтид“. Като се изправи във водата, мократа й руса коса се разпиля на светли кичури по раменете. Приседна на ръба на ваната, за да се вижда още по-добре банският й костюм от три малки тюркоазносини триъгълници, обшити с яркожълти ивици. Грейси знаеше, че много от познатите й нямаше да одобрят толкова предизвикателен бански костюм, но като предана почитателка на идеята, че всяка жена трябва да се възползва от това, което Бог й е дал, Грейси си каза, че непознатата изглежда чудесно.

Някой от тълпата изключи музиката. Боби Том седна на един от каменните блокове и преметна единия си ботуш от змийска кожа върху голото си коляно.

— Тогава ела тук и ме целуни за късмет. И гледай този път да не ме разочароваш. Тъкмо сега съм склонен да ти отдам сърцето си и да те направя госпожа Боби Том.

Докато Джули изпълняваше желанието му, Грейси погледна любопитно към Бруно.

— Той наистина ли ги изпитва за познанията им по американски футбол?

— Разбира се. Футболът е животът на Боби Том. За нищо на света не иска да стига до развод, но е наясно, че никога няма да бъде щастлив с жена, която не разбира тази игра.

Докато Грейси се опитваше да осмисли тази информация, Боби Том целуна Джули, после я тупна по мокрото й дупе и я върна на мястото й на ръба на ваната. Гостите се струпаха около подиума, за да наблюдават какво ще се случи. Грейси се възползва от това, че Бруно също се приготви да не изпусне нищо от размяната на въпроси и отговори, и се качи на едно стъпало зад нея, така че и тя да не пропусне нещо.

Боби Том изтръска пурата си в големия пепелник от оникс.

— Добре, скъпа. Да започнем с куотърбеците. Да се опитаме да сравним Тери Брадшоу, Лен Даусън и Боб Грийз. Кой от тях е постигнал най-висок процент на майсторски изпълнени удари? Забележи, че се опитвам да не те затруднявам. Не те питам колко точно е този процент, а само кой е най-добрият?

Джули отметна през рамо лъскавата си мокра коса и се усмихна уверено.

— Лен Даусън.

— Наистина се справи много добре.

Във ваната светеха подводни лампички, така че сега лицето му се виждаше по-ясно под периферията на стетсъна. Макар че Грейси стоеше доста встрани, за да бъде сигурна, на нея й се стори, че долови проблясъци на развеселеност в тъмносините му очи. Като отдаден изследовател на човешката природа, интересът й към ставащото пред очите й все повече нарастваше.

— А сега да видим дали си научила това, което те затрудни при предишния тест. Върни се мислено назад чак в 1985 година и ми кажи името на най-добрия нападател в Националната футболна лига.

— Лесен въпрос. Маркъс Алън.

— А в Американската футболна лига?

— Кърт… Не! Джералд Ригс.

Боби Том сложи ръка на гърдите си.

— Брей, за малко да накараш сърцето ми да спре. Добре, а сега ми кажи кой е най-отдалеч отбелязаният гол в мач от Суперкупата?

— Голът на Джан Стенеръд, на четвъртия финал на Суперкупата.

Боби Том огледа тълпата, преди да се ухили радостно.

— Само аз ли чувам сватбени камбани?

Грейси също се усмихна на тази закачка и се наведе към Бруно, за да му прошепне:

— Но това не е ли малко унизително за нея?

— Не и ако спечели. Имаш ли представа колко струва Боби Том?

Сигурно много, предположи тя. Заслуша се в следващите му два въпроса. Джули отговори успешно и на двата. Освен че беше красавица, блондинката явно знаеше много за американския футбол, но Грейси не можеше да се отърси от смътното усещане, че нямаше да се окаже достатъчно умна, за да задоволи всички изисквания на Боби Том Дентън.

Тя отново зашепна на ухото на Бруно.

— Всички тези млади жени наистина ли вярват, че той приема теста на сериозно?

— Разбира се. Защо иначе според теб мъж, който толкова обича жените, не се е оженил досега?

— Може да е гей — предположи младата жена, просто в името на спора.

Рунтавите вежди на Бруно подскочиха на челото му и той едва не се задави.

— Гей? Боби Том Дентън? — рече разгорещено. — Глупости, той може да се похвали с повече трофеи от всеки първокласен трапер. Господи, само се моли да не те е чул. Тогава сигурно… е, дори не искам да си представям какво ще направи.

Грейси никога не бе предполагала, че мъж, който със сигурност е хетеросексуален, може да се ядоса, ако го заподозрат, че е гей, но понеже тя самата едва ли можеше да се нарече експерт по мъжкото поведение, сигурно нещо й убягваше.

Джули отговори на следващия въпрос за някакъв играч, наречен Уолтър Пейтън, както и на следващия за футболния отбор на Питсбърг. Боби Том се надигна от мястото си и закрачи около задния край на подиума, с дълбоко замислен вид, което нито за миг не заблуди Грейси.

— Добре, скъпа, а сега се концентрирай. Само един въпрос те дели от дългата разходка по централата пътека в църквата. Вече дори си мисля за красивите бебчета, които ще си имаме. Не съм бил толкова развълнуван, откакто спечелих първата си Суперкупа. Концентрира ли се вече?

Джули сбърчи леко красивото си чело.

— Готова съм, напълно концентрирана.

— Добре, скъпа, само гледай накрая да не ме разочароваш. — Поднесе бутилката с бира до устните си, изпи съдържанието й и я остави на пода. — Всички знаят, че страничните греди са с височина осемнайсет фута2 и шест инча3. А напречната греда е на…

— … височина десет фута над терена! — изкрещя Джули.

— Е, скъпа, ценя прекалено много твоята интелигентност, за да ти задавам такъв лесен въпрос. Почакай да свърша, защото иначе те заплашва наказание от два допълнителни въпроса.

Джули придоби толкова ужасено изражение, че сърцето на Грейси се сви от съчувствие.

Боби Том скръсти ръце пред гърдите си.

— Горната напречна греда е на десет фута над терена. Вертикалните стълбове се издигат най-малко на трийсет фута над нея. Ето го сега и въпросът ми към теб, скъпа, но преди да ми отговориш, не бива да забравяш, че в момента сърцето ми е в твоите ръце. — Грейси затаи дъх в очакване. — За да имаш шанса да станеш госпожа Боби Том Дентън, кажи ми точните размери на лентата, закрепена на върховете на двете странични греди.

Джули рязко подскочи от ръба на ваната.

— Зная отговора, Боби Том! Зная го!

Боби Том застина неподвижен.

— Наистина ли?

Грейси не можа да се сдържи и тихо се изкиска. Ако Джули отговореше на въпроса му, Боби Том щеше да си получи заслуженото.

— Четири инча на шейсет инча!

Боби Том се удари в гърдите.

— Ах, бейби! Направо ми изтръгна сърцето и го стъпка най-безмилостно.

Лицето на Джули се сгърчи.

— Отговорът е четири инча на четирийсет и осем инча. Четирийсет и осем инча, скъпа. Само дванайсет инча ни делят от вечното брачно блаженство. Не помня кога за последен път съм бил толкова потиснат.

Грейси видя как той прегърна Джули и я целуна най-нежно. Този мъж може и да беше най-безсрамният шовинист в Северна Америка, но не можеше да не се възхити на дързостта му. Тя наблюдаваше очаровано как ръката му, загоряла, силна мъжка ръка, се изви около чудесно заобленото дупе на Джули, за да я потупа успокоително. В отговор неволно се стегнаха и мускулите по дупето на самата Грейси.

Гостите се размърдаха и неколцина от мъжете се качиха на подиума, за да поднесат съболезнованията си на красивата губеща.

— Да вървим — подкани я Бруно, като улови ръката на Грейси. И преди тя да успее да го спре, той я тласна силно напред.

Грейси затаи дъх от тревога. Това, което бе започнало като съвсем безобидно недоразумение, сега заплашваше да излезе извън контрол. Извърна се припряно към мъжа.

— Бруно, има нещо, за което непременно трябва да поговорим. Още сега. Наистина е много смешно, но…

— Хей, Бруно! — Отнякъде до тях се довлече още един як мъжага, но този се отличаваше с яркочервената си коса. Първо огледа Грейси, след което удостои Бруно с един критичен поглед.

— Не е достатъчно гримирана. Знаеш, че Боби Том харесва жените гримирани. И се надявам под тази перука да се крие руса коса. Както и да има по-големи цици. Сакото й е прекалено широко, за да се разбере какво крие под него. Нали имаш цици, кукло?

Грейси не бе сигурна кое беше по-смайващо: да я питат за циците й или че я нарекоха „кукла“? За миг загуби и ума, и дума.

— Бруно, кого си ми довел?

Стомахът й натежа като напълнен с олово, щом чу гласа на Боби Том. Той бе пристъпил до края на подиума с ваната и се взираше в нея с огромен интерес, но в тъмносините му очи се мерна нещо като замисленост.

Бруно потупа касетофона.

— С момчетата си казахме, че няма да е зле да те изненадаме с едно малко забавление.

С нарастващ ужас Грейси видя как широка усмивка огря лицето на Боби Том, разкривайки два реда блестящи равни бели зъби. Погледът му срещна нейния и тя се почувства сякаш крачеше прекалено забързано по пътечка за бягане в някоя фитнес зала.

— Хайде, ела тук, сладурче, за да може добрият стар Боби Том да те поогледа по-добре, преди да си започнала. — Мекият му тексаски провлечен говор погали тялото й, като замая обичайния й здрав разум. Може би тъкмо заради това изтърси първото, което й дойде на ум:

— Аз… ъъ… първо трябва да се гримирам.

— Не се притеснявай за това.

Младата жена ахна смутено, когато Бруно я тласна още по-напред. Преди да успее да се дръпне, голямата ръка на Боби Том я обгърна през талията. Напълно вцепенена, Грейси сведе очи към дългите му пръсти, които само преди малко се бяха залепили за дупето на Джули, но сега я издърпваха върху подиума, по-близо до него.

— Направете малко място за дамата, момичета.

Обзета от тревога, Грейси се вторачи в жените, излизащи от ваната, за да я наблюдават. Опита се да му обясни:

— Господин Дентън, непременно трябва да ви кажа кой ме изпраща…

Бруно натисна бутона на касетофона и гласът й се загуби, заглушен от шумната музика на „Стриптийзьорката“4. Всички присъстващи мъже започнаха да подвикват и подсвиркват. Боби Том й намигна окуражаващо, освободи я от прегръдката си и се отдръпна, като седна върху най-близкия камък, за да се любува на шоуто.

Бузите на Грейс горяха. Стоеше сама в средата на подиума и всички в помещението се взираха в нея. Всички тези съвършени представители на двата пола чакаха нея, невзрачната Грейси Сноу, да се съблече!

— Хайде, бейби!

— Не бъди срамежлива!

— Поразкърши се, скъпа!

Докато някои от мъжете надаваха съвсем животински крясъци, една от жените сложи два пръста между устните си и изсвири оглушително. Грейси изгледа множеството безпомощно. Те започнаха да се заливат от смях, също както съучениците й от девети клас в часа по английски, когато се изместиха подплънките на сутиена й. Единствената разлика бе, че този път се бе изправила срещу стадо животни, държащи се в съзвучие с дивашката си природа и очевидно убедени, че неохотата й да се разсъблече е част от представлението.

Но докато стоеше вцепенена пред тях, идеята, че погрешно я бяха взели за стриптийзьорка, внезапно й се стори по-малко смущаваща от мисълта, надвиквайки силната музика да изкрещи обяснението си на цялата тази отбрана светска тълпа, които мигом щяха да разберат каква провинциална недодялана нещастница е тя.

От Боби Том Дентън я деляха около пет метра. Грейси внезапно осъзна, че трябва само да се озове достатъчно близо до него, за да може да му прошепне коя е. След като той разбере, че е изпратена от студиото „Уиндмил“, толкова ще се притесни от недоразумението, че ще се погрижи тя да изчезне дискретно от сцената и ще й съдейства напълно.

Ново изригване на животински крясъци заглуши музиката от касетофона. Злочестата Грейси предпазливо протегна десния си крак с няколко сантиметра и изпъна върха на старомодната си черна обувка. Отново се разнесе дружен смях.

— Точно така!

— Покажи ни какво можеш!

Сега вече й се струваше, че от Боби Том я делят стотици километри. Като придърпа нагоре полата на тъмносиния си костюм, тя се наведе леко към него. Още изсвирвания се присъединиха към смеха, когато подгъвът на полата й стигна до върха на коляното.

— Много си секси, бейби! Обичаме те!

— Смъкни тая перука!

Бруно се изтъпанчи пред тълпата и описа голям кръг с показалеца си. Отначало Грейси не проумя какво искаше той, но скоро се досети, че я подканваше да остане с лице към Боби Том, докато се съблича. Тя преглътна мъчително и се извърна към онези невероятни тъмносини очи.

Боби Том бутна назад стетсъна си и заговори, достатъчно силно, за да го чуе тя.

— Остави перлите за накрая, скъпа. Обичам една дама да е с перли.

— Започна да ни става скучно! — измуча единият от мъжете. — Свали нещо, де!

Грейси едва не изгуби контрол. Единствено мисълта какво ще каже работодателката й, ако побегне от къщата, без да изпълни мисията си, я накара да се стегне. Грейси Сноу нямаше да избяга! Тази работа бе възможността, която бе чакала цял живот, затова нямаше да подвие страхливо опашка при първия признак за надвиснала беда.

С предпазливи движения свали сакото си. Боби Том я дари с одобрителна усмивка, сякаш току-що бе направила нещо удивително. Трите метра, които все още ги деляха, вече й изглеждаха като милион километри. Той преметна глезена си в каубойския ботуш върху коляно и халатът му се разтвори още повече, като оголи мускулестото му бедро. Скованите й пръсти неусетно изпуснаха сакото й.

— Точно така, скъпа. Наистина много те бива. — Очите му заискриха от възхищение, все едно тя бе най-талантливата танцьорка, която някога бе виждал, а не най-неопитната и некадърната.

С поредица от тромави движения Грейси се приближи към него. Стараеше се да не обръща внимание на прекалено шумните окуражителни възгласи, надигащи се от всички страни.

— Действително го даваш много добре — пак я похвали той. — Не мисля, че някога съм виждал подобно представление.

С последното поклащане на бедрата тя се добра до него, свалила само сакото си, и успя да застави скованите си устни да се опитат да изобразят нещо като приветлива усмивка. За нещастие, тъкмо когато се навеждаше към ухото му, за да обясни шепнешком затрудненото положение, в което неволно се бе озовала, бузата й закачи периферията на стетсъна и го килна настрани. Той оправи шапката с едната си ръка, а с другата придърпа Грейси в скута си.

Шумната музика заглуши смаяното й възклицание. Замря, изгубила дар слово от усещането на твърдото му тяло под нейното, и на мускулестите гърди, притиснати в нея.

— Нуждаеш ли се от помощ, скъпа? — Ръката му се протегна към най-горното копче на блузата й.

— О, не! — Тя се вкопчи в ръката му.

— Интересно го даваш, скъпа. Малко по-бавно от обичайното, но вероятно още си нова в занаята. — Ухили й се, но по-скоро развеселено, отколкото похотливо. — Как се казваш?

Трябваше да преглътне притеснено, за да може да отговори.

— Грейси… Грейси Сноу. Госпожица Сноу — додаде, като закъснял опит да постави някаква психологическа дистанция помежду им. — Не съм…

— Госпожица Сноу. — Изговори думите бавно, сякаш за да ги вкуси с наслада, както се опитваше изискано вино. Излъчваната от мощното му тяло топлина я замайваше и тя се опита да се надигне от скута му.

— Господин Дентън…

— Само блузката, скъпа. Момчетата започнаха да губят търпение. — И преди да успее да го спре, той разкопча копчето на яката на бялата й блуза. — Сигурно си нова. — Върхът на показалеца му се плъзна по вдлъбнатината на шията й, от което цялата изтръпна. — Мислех, че вече познавам всичките момичета на Стела.

— Да, аз… искам да кажа, не, аз съм…

— Не се притеснявай. Справяш се много добре. И имаш много хубави крака, ако не възразяваш, че ти го казвам. — Пъргавите му пръсти освободиха още едно от копчетата на блузата й.

— Господин Дентън!

— Госпожице Сноу?

Грейси зърна в очите му същите развеселени искри, както преди малко, когато задаваше на Джули трудни въпроси за историята на американския футбол, и тя осъзна, че бе разкопчал следващото копче, разкривайки секси сутиена й, в бледо прасковено, с повдигнати, силно изрязани чашки с форма на мида. Порочното й бельо, глупава глезотия на една невзрачна жена, беше най-дълбоко пазената й тайна. Горката Грейс не можа да сдържи отчаяния си стон.

От тълпата се надигнаха бурни одобрения, ала не заради прасковения й секси сутиен. Възторгът на присъстващите беше заради една от сирените край ваната, която бе смъкнала горнището на бикините си и бурно го въртеше над главата си. Грейси тутакси установи, че за пищните форми на непозната конкурентка е нужно нещо по-солидно от сутиен с размерите на нейния.

Мъжете заръкопляскаха и затропаха с крака. Грейси побърза да се възползва от разсейването им, за да се опита да закопчее копчетата на блузата си, ала Боби Том улови пръстите й и нежно ги стисна в дланта си.

— Май нашата Кенди те изпревари, госпожице Сноу.

— Мисля, че… Може би… — Тя преглътна с усилие. — Има нещо, за което трябва да поговорим. Насаме.

— Искаш да танцуваш само за мен? Това е адски мило от твоя страна, но гостите ми ще останат безкрайно разочаровани, ако аз видя повече, отколкото те.

Грейси едва сега усети, че той бе успял да откопчее копчето на колана на полата й и дори бе започнал да сваля ципа.

— Господин Дентън!

— Наричай ме Боби Том, скъпа. Всички ми казват така. — Около ъгълчетата на очите му се появиха бръчици, сякаш се смееше на някаква страхотна шега, която само той разбираше. — Е, това вече действително ме заинтригува. Не мисля, че някога съм виждал стриптийзьорка с чорапогащник.

— Не съм стриптийзьорка!

— Разбира се, че си. Защо иначе ще си смъкваш дрехите пред банда пияни футболисти?

— Не съм си смъквала дрехите… Ох!

Пръстите му, привикнали ловко да се справят с всевъзможни изплъзвания на топката, я освободиха от блузата с такава лекота, все едно бе хартия. Грейси събра цялата си сила и се оттласна от скута му, за да усети, за свой позор, как в следващия миг полата й се смъкна до глезените.

Ужасената млада жена моментално се наведе, за да я вдигне. Докато я закопчаваше около кръста си, лицето й бе почервеняло като божур. Как можеше една жена, която се гордееше с дарбата си безупречно и ефективно да организира всичко, да позволи да се случи всичко това? Сграбчи блузата си и се обърна лице в лице с него, колкото и да й бе неприятно.

— Аз не съм стриптийзьорка!

— Така ли? — Той измъкна нова пура от джоба на халата си и я повъртя между пръстите си.

Грейси забеляза, че никак не остана изненадан от признанието й. Думите й обаче привлякоха вниманието на най-близките му гости и тя осъзна как плановете й да поговорят насаме бързо се стопяват. Опита се да говори колкото може по-тихо, почти шепнешком:

— Получи се ужасно недоразумение. Не виждате ли, че съвсем не приличам на стриптийзьорка?

Той захапа незапалената си пура и след като я изгледа небрежно от главата до петите, заговори с нормален тон:

— Колкото до това, трудно е да се каже. Последната стриптийзьорка, която се яви пред мен, беше облечена като монахиня, а пък по-предишната страхотно добре имитираше Мик Джагър.

Някой спря музиката и над тълпата надвисна неестествена тишина. Въпреки решимостта си да запази самообладание, тя повече не можеше да говори спокойно. С трескави движения закопча сакото, което преди малко бе свалила.

— Моля ви, господин Дентън, може ли да поговорим някъде насаме?

Той въздъхна и се надигна от камъка.

— Предполагам, че така ще е по-добре. Но трябва да ми дадеш дума, че ще си останеш с дрехите. Няма да е честно аз да те видя гола, а гостите ми да не могат да се порадват на гледката.

— Обещавам ви, господин Дентън, че никога няма да ме видите гола!

Той я изгледа замислено.

— Сигурен съм в добрите ти намерения, скъпа, но съдейки по опита си, се съмнявам, че ще успееш да ми устоиш.

Мащабът на егото му я слиса.

— Предполагам, че ще е по-добре да отидем в кабинета ми, където да проведем частния разговор, за който толкова настояваш. — Хвана я за ръката и я поведе извън подиума.

Докато прекосяваха просторното помещение, приличащо на пещера, тя си припомни, че той не изглеждаше ни най-малко изненадан от признанието й, че не е стриптийзьорка. Беше твърде хладнокръвен, твърде спокоен и прекалено открито се забавляваше с цялата ситуация. Но преди мисълта й да стигне до логично заключение, червенокосият футболист, който преди това бе говорил с нея, пристъпи напред и тупна приятелски Боби Том по рамото.

— По дяволите, Боби Том. Надявам се поне тази да не забременее.