22

Грейси се спря до вратата на по-малката трапезария в кънтри клуба, където коктейлът се вихреше в разгара си. Докато край нея се разхождаха спортисти с великолепни тела и красиви жени, за миг все едно се върна обратно в онази нощ, когато се запозна с Боби Том. Въпреки че наоколо не се виждаше вана, пълна с гореща вода, тя разпозна същите хора, а атмосферата беше също толкова празнична.

Старият й тъмносин костюм допълнително допринасяше за усещането за дежа вю. А тъй като много бе започнала да обича по-елегантните си дрехи, сега й се струваше още по-развлечен и старомоден, отколкото през онази нощ. Освен това си бе обула практичните черни обувки с нисък ток, лицето й бе напълно лишено от грим, а косата й бе опъната назад с две обикновени фиби. Тази вечер просто нямаше сили да се превъплъти в новия си образ, независимо колко много самата тя го харесваше. А най-вече не можеше да облече черната коктейлна рокля, с която възнамеряваше да плени и омае Боби Том. Вместо това се бе постарала да се превърне отново в жената, която беше преди този тексаски Пигмалион16 да нахлуе в живота й.

Той никога нямаше да узнае колко й бе трудно да се появи тук тази вечер. Единствено чувството на дълг и отговорност я бяха накарали да дойде. Той още не я бе видял. Беше потънал в задушевен разговор с великолепна русокоса красавица, напомняща на Грейси за Мерилин Монро, когато е била на върха на славата си. Малко по-възрастна от Боби Том, тя бе облечена в ефектна, плътно прилепнала по тялото й сребриста рокля, отстрани с цепка до средата на бедрото, а Боби Том я съзерцаваше с такова открито възхищение, че гърдите на Грейси се стегнаха. Тъкмо за подобен тип жена щеше да се ожени той някой ден, жена, поръсена със същия звезден прах, който го правеше по-голям от самия живот.

Блондинката плъзна ръка около кръста му и отпусна глава върху сакото му. Когато той я прегърна в отговор, Грейси позна в нея Фийби Кейлбоу, прекрасната собственичка на „Чикаго Старс“ и бивша шефка на Боби Том. Спомни си техни снимки как се целуват край страничната линия на игрището и се зачуди защо двама души, които толкова много си подхождаха, не са заедно.

В този миг той вдигна глава и видя Грейси. Объркването в очите му мигом бе заменено с неодобрение, а на нея й се искаше да изкрещи: „Това съм аз, Боби Том! Ето коя съм аз! Обикновена жена, която беше достатъчно глупава, за да повярва, че може да даде нещо на един мъж, който вече си има всичко“.

Фийби Кейлбоу също вдигна глава и погледна в нейната посока. Грейси повече не можеше да издържа. Изпъна рамене и се запъти към тях — грозното пате, приближаващо двата грациозни лебеда.

Мъжкият лебед се намръщи, лъскавите му пера се накокошиниха.

— Закъсня. Къде беше? И какво, по дяволите, те накара да се облечеш по този начин?

Грейси подмина думите му без отговор, защото просто нямаше сили да се обърне директно към него. Преборвайки се с хищните нокти на завистта, заплашващи да се впият в плътта й, тя протегна ръка към Фийби.

— Аз съм Грейси Сноу.

Очакваше ледено високомерие, уверена, че тази разкошна жена би могла да изпитва единствено презрение към някой толкова невзрачен като нея, но се изненада, когато вместо това очите на по-възрастната жена я погледнаха със смесица от приятелство и любопитство.

— Фийби Кейлбоу — отвърна тя и стисна силно ръката й. — Приятно ми е да се запознаем, Грейси. Едва миналата седмица узнах за годежа ви.

— Сигурна съм, че за всички е било изненада — отвърна Грейси сковано, не знаейки как да възприема тази жена, която приличаше на сексбогиня, но излъчваше топлина и уют като Майката Земя.

— Аз определено разбирам избора му.

Грейси я изгледа остро, сигурна, че жената й се подиграва, но Фийби Кейлбоу изглеждаше напълно сериозна.

— Близначките ще бъдат съсипани. Моите дъщери бяха убедени, че той ще ги изчака да пораснат и някак си ще се ожени и за двете. Ние имаме четири деца — обясни тя, — включително тримесечен син. Аз още го кърмя, така че го доведохме с нас. В момента е в къщата на Сузи с бавачка.

Боби Том се паникьоса.

— Кълна се, Фийби, ако започнеш да обсъждаш кърменето, веднага ще изляза от тази стая.

Фийби се засмя и го потупа по ръката.

— Добре дошъл в света на семейните. Ще свикнеш.

Грейси побърза да пропъди от съзнанието си образа на бебетата на Боби Том — палави и красиви малки момчета, също толкова неустоими като баща си. Не мислеше, че може да изпита повече болка, ала представата за Боби Том с деца, които не са нейни, я накара да се почувства още по-нещастна.

Тълпата започна да се изнася към трапезарията, когато едър, хубав мъж, в началото на четирийсетте, се появи зад Фийби и я прегърна през раменете.

— Ако искаш да вербуваш някои нови попълнения, няма по-добро място от това — рече с мекия си, провлачен южняшки говор. — Сред тълпата тази вечер има двама наистина добри играчи, които изглежда не са доволни от собственика на отбора си.

Фийби тутакси застана нащрек. В същото време наклони глава, извърна се и погледна мъжа с такава нежност, че на Грейси й се прииска да заплаче. Понякога Боби Том я гледаше по същия начин, но погледът му не означаваше същото.

— Грейси, това е съпругът ми Дан Кейлбоу. Беше треньор на Боби Том. Дан, Грейси Сноу.

Кейлбоу се усмихна.

— Радвам се да се запознаем, госпожице Сноу. Това е много приятно парти. — Извърна се към Боби Том. — Някой ми каза, че годеницата ти е тук, господин Филмова звезда. Не мога да повярвам, че най-после се реши да се ожениш. Кога ще ме запознаеш с нея?

Фийби докосна ръката му.

— Грейси е годеницата на Боби Том.

Кейлбоу побърза да прикрие изненадата си.

— Ами, за мен е голяма чест и удоволствие. Освен това ми се струвате толкова симпатична и мила дама. Моите съболезнования, мадам. — Усилията му да замаже гафа си с добродушна шега не успяха особено да намалят напрежението.

Обикновено Грейси умееше да води лек и приятен разговор, дори в неловки ситуации, но сега имаше чувството, че езикът й е залепнал за небцето. Стоеше пред тримата като пълна тъпачка в раздърпания си костюм, без да може да измисли нищо.

Боби Том пръв заговори:

— Ако ни извините за минута, двамата с Грейси трябва да си разменим няколко думи.

Фийби махна с ръка.

— Давайте, аз ще отида на лов за нови играчи, преди да седнем на масата.

Боби Том сграбчи ръката на Грейси и я задърпа навън, където несъмнено се канеше да й изнесе унищожителна лекция, но преди да успеят да се измъкнат, грамаден, тъмнокос мъж с месест, леко крив нос и деликатна уста, го улови за лакътя.

— Май се криеш от мен, Боби Том. Чух, че ще се жениш. Къде е щастливката?

Боби Том стисна зъби.

— Това е щастливката.

Този мъж определено не беше толкова умел в прикриването на чувствата си като Дан Кейлбоу и едва не се задави. Грейси усети ръката на Боби Том да обвива раменете й и ако не го познаваше по-добре, щеше да реши, че жестът му е закрилнически.

— Грейси, това е Джим Бийдерот. Дълги години беше куотърбек на „Старс“ и двамата сме изиграли много хубави мачове заедно.

Бийдерот явно беше ужасно смутен.

— Приятно ми е да се запознаем, Грейси.

Лутър изникна между тях, избавяйки Грейси от нуждата да отговори.

— Пастор Франк ще прави обръщение. Хайде, вие двамата, идвайте.

Грейси усещаше смущението на Боби Том, докато Лутър ги влачеше към трапезарията.

— По-късно ще поговорим — процеди той през стиснатите си зъби. — Не си мисли, че ще се измъкнеш.

Грейси имаше чувството, че вечерята се влачи с часове, макар че изглежда всички останали добре се забавляваха. Гостите започнаха да обикалят масите още преди да сервират основното ястие и тя знаеше, че е главната тема на разговорите. Беше сигурна, че нито един от приятелите му не можеше да проумее защо се е свързал с толкова невзрачно, малко врабче, при това явно нямо.

Макар че Боби Том не го показа, тя очевидно го бе засрамила и той никога нямаше да повярва, че не го е направила нарочно. Дори сега, тя не искаше да го нарани. Той не беше виновен за това, което е, също както и тя, и затова не можа да се насили тази вечер да облече стилната рокля и да се гримира.

Гражданите на Телароса изглеждаха едновременно обидени и озадачени от външния й вид и мълчанието й. Все едно се беше появила пияна, вместо просто облечена в грозни дрехи. Сузи я попита дали не е болна, Тули Чандлър я последва в тоалетната, където пожела да узнае дали не си е загубила ума, че се появява в този вид, а Тери Джо я пресрещна на излизане, за да я скастри, задето е засрамила Боби Том.

Най-накрая Грейси не издържа.

— Двамата с Боби Том вече не сме сгодени.

Устните на Тери Джо се разтвориха от изненада.

— Но, Грейси, това не може да бъде. За всички е очевидно колко много се обичате.

Думите й преляха чашата. Без да промълви нито дума, Грейси се обърна и избяга от сградата.

След около час тя чу трополенето на ботушите на Боби Том, които вземаха стъпалата пред апартамента й по две наведнъж, последвано от силен удар с юмрук по вратата. Все още облечена в бялата блуза и тъмносинята пола на костюма, тя седеше в тъмнината на спалнята, опитвайки се да се примири с мисълта за скучното и безрадостно бъдеще, което я очакваше. Надигна се от креслото, запали лампата и приглади уморено с ръка косата си, която се бе измъкнала от фибите. Опита се да се овладее, прекоси дневната и отвори вратата.

След всичкото това време дъхът й все още секваше при вида му. Както винаги, по-голям от живота, Боби Том стоеше на площадката и запълваше пространството с присъствието си. Диамантените копчета върху яката му блестяха като недосегаеми планети и той никога не бе изглеждал толкова далечен от жалкото й, земно съществуване.

Очакваше гняв, но не и загриженост. Той свали шапката си, докато влизаше вътре.

— Какво не е наред, скъпа? Болна ли си?

Една подла, страхлива част от нея искаше да каже „да“, но тя бе направена от по-твърд материал, затова поклати глава.

Той затвори вратата с трясък и се обърна, за да се конфронтира с нея.

— Тогава по-добре ми обясни какво си мислеше, че правиш тази вечер. Появи се безобразно облечена и стоя там като статуя, все едно ти бяха отрязали езика. И накрая си сложила черешката на тортата, заявявайки на Тери Джо, че вече не сме сгодени! Вече всички в града го знаят.

Грейси не искаше да се кара с него. Единственото й желание беше да напусне този град и да си намери спокойно място, където да ближе раните си. Как можеше да го накара да разбере, че тя би му дала всичко, което й поиска, но без да вземе нещо в замяна?

Той я гледаше свирепо и целият му слънчев чар бе отстъпил място на бушуващ гняв.

— Няма да си играя на гатанки с теб, Грейси. Току-що зарязах много хора, които ми правят голяма услуга, затова искам да узная защо избра точно тази вечер, за да ме злепоставиш.

— Днес разбрах кой ми плаща заплатата.

В погледа му се мярна сянка на предпазливост.

— И какво от това?

Фактът, че се опитваше да отхвърли случилото се като нещо маловажно, показваше колко малко я разбира и това още повече засили болката й. Как бе могла да си мисли, дори за миг, че той я обича?

— Ти ме излъга!

— Не си спомням някога да съм споменавал кой е работодателят ти.

— Не си играй игрички с мен! Знаеше, че не желая да вземам никакви пари от теб, но въпреки това постъпи така с мен.

— Ти работиш за мен. Заслужила си си парите.

— Нямаше никаква работа, Боби Том! Трябваше сама да си намирам разни неща за вършене.

— Това е откачено. Ти работи сума ти часове, за да подготвиш този голф турнир.

— Това беше само през последните дни. Ами цялото време преди това? Плащано ми е, за да не върша нищо!

Той захвърли шапката си върху най-близкото кресло.

— Това не е вярно и не разбирам защо правиш от мухата слон. Те щяха да те уволнят и без значение какво твърдиш ти, аз наистина имам нужда от някой, който да се грижи за мен. Толкова е просто.

— Ако е толкова просто, защо направо не ми предложи да работя за теб?

Боби Том сви рамене и се запъти към кухненския бокс, разположен в единия ъгъл на дневната.

— Имаш ли „Алка Зелцер?“

— Защото знаеше, че ще ти откажа.

— Водим абсурден разговор. Уилоу щеше да те уволни и вината беше моя. — Боби Том отвори шкафа над мивката.

— И така, ти ме нае от съжаление, защото мислеше, че съм прекалено некадърна, за да се погрижа сама за себе си.

— Изобщо не беше така. Престани да изкривяваш думите ми. — Заряза търсенето из шкафа. — Опитвам се да проявя разбиране, но все още не виждам какъв е проблемът.

— Знаеш колко важна за мен е финансовата независимост, а дори не ти пука.

Все едно не беше казала нищо. Боби Том заобиколи кухненския плот, прекоси дневната и свали сакото си, докато говореше.

— Може би е по-добре, че всичко се изясни. Мислих доста и реших, че е време двамата с теб да уговорим постоянния ти ангажимент. — Захвърли сакото си върху един стол. — След две седмици заминаваме за Ел Ей и реших да те назнача за моя асистентка на пълен работен ден с три пъти по-висока заплата от сегашната. И не започвай пак с превземките, че няма да печелиш честно парите си. Няма да имам време да се грижа за всичките си дела, след като прекарвам по десет часа на ден на снимачната площадка.

— Не мога да приема.

— Между другото, искам да отидеш там два дни по-рано и да ни намериш подходящо жилище. — Отпусна се на дивана и подпря ботушите си върху масичката за кафе. — Мисля, че не е зле да има басейн и потърси някое място с хубав изглед. И като заговорихме за това, си купи и кола; ще ни е нужна още една.

— Не прави това, Боби Том.

— Ще се нуждаеш и от още дрехи, така че ще ти открия допълнителна сметка за текущите разходи. Повече никакви аутлети, Грейси. Ще отидеш направо на „Родео Драйв“ и ще си купиш най-доброто.

— Няма да дойда с теб в Ел Ей!

Той издърпа ризата си от колана на панталоните и започна да я разкопчава.

— Тази твоя идея за фондацията — още не съм готов да поема твърд ангажимент, защото продължавам да я смятам за лудост, но ще ти дам време да помислиш още малко и да видим какво ще предложиш. — Спусна краката си на пода и стана от дивана. Ризата се свлече от голите му гърди. — Утре трябва да ставам в пет, скъпа, и освен ако не искаш да ме видиш как се излагам на голф игрището, най-добре е веднага да се запътим към спалнята. — Приближи се към нея и започна да разкопчава блузата й.

— Ти не слушаш какво ти говоря. — Тя се опита да се отдръпне, но той я държеше здраво.

— Това е, защото говориш прекалено много. — Свали ципа на полата й и я повлече към спалнята.

— Няма да замина за Ел Ей.

— Разбира се, че ще заминеш. — Той свали обувките й, захвърли полата й настрани и задърпа надолу чорапогащника й. Тя стоеше объркана и смутена пред него, само по бикини, сутиен и разкопчана блуза.

— Моля те, Боби Том, изслушай ме.

Погледът му се плъзна по тялото й.

— „Покажи ми как да ти доставя удоволствие.“ Това ми каза, че искаш, нали? — Пръстите му се спуснаха надолу към ципа му и го смъкнаха.

— Да, но…

Той сграбчи ръката й.

— Повече никакви разговори, Грейси. — Все още облечен, но с разкопчана риза и свален цип на панталоните, той я бутна върху леглото и падна отгоре й.

Лек смут се надигна в гърдите й, когато той разтвори грубо бедрата й с колене.

— Почакай!

— Няма защо да чакам. — Ръцете му смъкнаха бикините й, докато тялото му я приковаваше към леглото. Тя усети как пръстите му притискаха триъгълника между краката й, когато той извади члена си.

— Това не ми харесва! — изкрещя младата жена.

— Дай ми минута и ще ти хареса.

Боби Том използваше секса, за да избегне разговора с нея, а това я отвращаваше и вбесяваше.

— Казах ти, че това не ми харесва! Махни се от мен!

— Добре. — Като я улови за ръцете, той я претърколи, така че тя да е върху него, но стискаше дупето й толкова силно и толкова настоятелно искаше да проникне в нея, че тя се чувстваше като уловена в капан.

— Не!

— Решавай най-после. — Той отново я претърколи под себе си.

— Престани!

— Ти не искаш да спра и го знаеш. — Мускулестите му гърди я притискаха към матрака, той хвана коленете й и я разтвори, уязвима и безпомощна под него. Когато усети пръстите му да проникват в нея, Грейси сви ръката си в юмрук и го заби в тила му с цялата сила, на която бе способна.

— Ох! — Боби Том изкрещя от болка, отдръпна се от нея и хвана главата си с ръка. — Защо го направи? — извика ядосано.

— Задник такъв! — Тя се нахвърли с юмруци върху него и продължи да го налага където свари, въпреки болката в ръката си. Той вдигна ръце, за да се предпази от крошетата й. Изкрещя, когато няколко от тях се стовариха върху чувствителни места, ала не се опита да я спре.

— Престани! Това боли, по дяволите! Ох! Какво ти става?

— Проклет да си! — Ръцете й пулсираха от болка. Тя го цапардоса за последен път и се отдръпна назад. Гърдите й се повдигаха и спускаха, докато стискаше двете предници на ризата си. Физическата му агресия не беше заради секса, а за да й покаже господството си и в този момент тя го мразеше заради това.

Боби Том свали ръце от главата си и я изгледа предпазливо.

Тя скочи от леглото и изтича да вземе пеньоара, закачен от вътрешната страна на вратата. Ръцете й изгаряха от болка и тя едва успя да го облече.

— Може би е по-добре да поговорим за това, Грейси.

— Махай се оттук.

Чу изскърцването на матрака, последван от звука на стъпките му, докато излизаше от стаята. Стисна пулсиращите си ръце в скута, отпусна се върху единия край на леглото, потискайки риданието си. Най-после всичко помежду им бе свършило. Днес бе осъзнала, че беше неизбежно, ала никога не си бе представяла, че ще е придружено от толкова горчивина и болка.

Цялата се напрегна, когато го чу да се връща обратно в стаята.

— Казах ти да си вървиш.

Той пъхна нещо студено в ръцете й — кубчета лед, увити в кърпа за чинии. Когато заговори, гласът му прозвуча накъсано и леко дрезгаво.

— Това ще попречи да се подуят.

Грейси се втренчи в кърпата с кубчетата лед, защото не можеше да се насили да го погледне. Любовта й към него винаги е била нещо топло и красиво, но сега я усещаше като смазваща тежест.

— Моля те, върви си.

— Никога досега в живота си не съм причинявал подобно нещо на жена. — Гласът му бе едва доловим шепот. — Грейси, съжалявам. Бих направил всичко на света, за да мога да залича това, което току-що се случи. — Матракът хлътна до нея. — Не можех да понеса да слушам думите ти, че няма да дойдеш с мен и трябваше да те накарам да спреш да говориш. Защо ми причиняваш това, Грейси? Толкова добре ни беше заедно. Ние сме приятели. Няма причина всичко да свърши заради някакво си недоразумение.

Тя най-сетне си позволи да го погледне и се смая от нещастието в очите му.

— Това е много повече от недоразумение — прошепна. — Повече не мога да бъда с теб.

— Разбира се, че можеш. Ще си прекараме страхотно в Ел Ей. И веднага щом свършат снимките на филма, си мисля да ви заведа двете с майка на круиз.

В този миг тя разбра, че трябва да е честна с него. Трябваше да намери смелост да му каже какво се таи в сърцето й и не защото това щеше да промени нещо, а защото никога нямаше да успее да се възстанови, ако не го направи. Срещна погледа му и промълви най-трудните думи, излизали някога от устата й.

— Аз те обичам, Боби Том. Обичам те още от самото начало.

Той не изглеждаше изненадан от признанието й и безразличието, с което го прие, беше още един нож, забит в раната. Тя осъзна, че той през цялото време е знаел за чувствата й, но никога не им е отвръщал.

Палецът му се плъзна по бузата й.

— Всичко е наред, скъпа. Вече имам опит с това и можем да се справим.

Гласът й стържеше като пила.

— Опит с какво?

— С това.

— С жени, които ти казват, че те обичат?

— По дяволите, Грейси. Това не означава, че не можем да бъдем приятели. Ти може би си най-добрият приятел, който някога съм имал.

Забиваше гвоздеи в душата й, а дори не го осъзнаваше.

— Виж, Грейси, това не бива да разваля отношенията ни. Има нещо, което съм научил през годините и то е, че докато всички се държат цивилизовано при подобни ситуации, не е нужно да стават големи сцени, нито разправии. Хората може да си останат приятели.

Ъгълчетата на ледените кубчета се врязаха в пулсиращите й ръце.

— Ти все още ли си приятел с другите жени, които са ти казвали, че те обичат?

— Почти с всички. И искам и с теб да е така. А сега, наистина не мисля, че има смисъл да говорим повече за това. Просто ще продължим както досега и всичко ще бъде наред. Ще видиш.

Признанието й в любов, толкова разтърсващо за нея, за него не беше нищо повече от поредното конфузно недоразумение. Ако се нуждаеше от по-убедително доказателство колко малко означава за него, току-що го бе получила. Чувстваше се вцепенена и унизена.

— Ти все още си мислиш, че ще приема работата, която ми предлагаш, нали?

— Ще бъдеш луда да не го сториш.

— Ти не разбираш нищо, нали? — Очите й плувнаха в сълзи.

— Стига, Грейси…

— Няма да приема работата — пророни тя тихо. — В понеделник се връщам в Ню Грънди.

— Не ти харесва заплатата? Добре. Ще преговаряме и ще се споразумеем.

— Въпреки всичките ти приказки, ти нямаш и понятие какво означава любов. — Сълзите се търкулнаха от миглите й и се стекоха по страните й. Тя свали през главата си верижката, на която висеше пръстена на Суперкупата и я пъхна в дланта му. — Аз те обичам, Боби Том, и ще те обичам, докато съм жива. Но никога не съм била за продан. Любовта ми винаги е била безплатна.



Боби Том прекоси двора с бавни, равномерни крачки. Някъде по средата се спря, за да се полюбува на луната, в случай че Грейси го гледа през прозореца, но не остана толкова дълго, колкото му се искаше, защото имаше чувството, че ще се задуши. Пое отново към задната врата, като се насили да не ускорява ход. Дори се опита да си подсвирква, ала устата му бе твърде суха. Имаше чувството, че пръстенът в джоба му е прогорил дупка в бедрото му; искаше да извади проклетото нещо и да го запрати колкото се може по-надалеч.

Когато влезе в къщата, затвори вратата, облегна се на нея и стисна очи. Беше се издънил и дори не бе разбрал как се стигна до там. По дяволите! Той беше този, който изоставяше. Той решаваше кога е време да приключи една връзка! Но тя не го разбираше. Никога не разбираше най-простите неща. Що за глупак ще отхвърли шанса на живота си, само за да се върне в някакъв затънтен град, към вълнуващото занятие да изпразва нощни гърнета?

Оттласна се от вратата и прекоси кухнята. Нямаше да се чувства виновен за това. Грейси беше тази, която го заряза и всичко щеше да тежи на нейната съвест, не на неговата. И така, тя го обичаше. Разбира се, че ще го обича; не беше виновен за това, което е. Но тя замисляла ли се е някога, поне за минута, за това как се чувстваше той? Мисълта, че е загрижен за нея, изглежда изобщо не й минаваше през ума. Тя се смяташе за толкова чувствителна, но нито за миг не се поколеба да потъпче неговите чувства. Тя беше най-добрият приятел, който някога бе имал, но дори не си направи труда да помисли за това.

Вратата на спалнята се удари в стената, когато мина през нея. По дяволите! Ако Грейси си въобразяваше, че той ще започне да се тръшка и да страда, задето го е изоставила, дълбоко се лъжеше, защото нямаше да се предаде толкова лесно. Тя каза, че няма да си тръгне преди понеделник, а той знаеше, че ще присъства на купона утре вечер, защото организираше томболата за плетеното одеяло в „Гористите хълмове“, а тя винаги изпълняваше отговорностите си. Е, той щеше да е готов за нея.

Преди да си легне тази вечер, ще се обади на Бруно и ще му каже да качи на първия самолет цяла армия от старите му приятелки. Щеше да се постарае утре вечер на партито да е заобиколен от красиви жени. Нека Грейси Сноу добре да види от какво се отказва с лека ръка. И когато й се наложи да седи край страничната линия като някоя стара мома и да гледа как всички онези секс трофеи се усукват около него, ще се вразуми. Една доза от реалността беше точно това, от което се нуждаеше. И преди той да се усети, Грейси вече ще се опитва да привлече вниманието му, за да му каже, че е размислила. И защото я обичаше като приятел, нямаше дори да я остави да се унижава прекалено много с пламенните си молби да се върне.

Втренчи се мрачно в празното легло. Утре вечер тя щеше да си научи урока. Дяволите да го вземат, ако не го научи. Ще разбере, че никоя жена, ако е с всичкия си, никога не напуска Боби Том Дентън!

Загрузка...