Рай в Тексас

17

Сузи приближи перилото, до което бе застанал Уей, пъхнал ръце в джобовете на панталоните си, загледан в хоризонта над Сан Антонио. Тя застана на известно разстояние от него.

— Всичко изсъхва много бързо тук — заговори той, без да я поглежда. — Напояването е истинско предизвикателство.

Тя огледа теракотените тръби около декоративните дървета и сандъчетата за цветя с избуяли едногодишни разноцветни растения. Хибискусов храст, обсипан със светложълти цветове закачи полата й. Всъщност Сузи предпочиташе да говори за градини, отколкото за това, което се задаваше със застрашителна бързина.

— Имам същия проблем с моите висящи кошници. Те са под стряхата, така че дъждът не ги полива.

— Защо не ги преместиш?

— Обичам да ги гледам от прозореца на спалнята си.

Тутакси съжали, задето бе споменала спалнята и се извърна настрани.

— За зряла жена си плашлива и срамежлива като тийнейджърка. — Този път гласът му беше по-мек и леко дрезгав. Сузи се скова, когато той се обърна към нея и обхвана горната част на ръката й. Топлината на тялото му проникна през тънката коприна на роклята й. Мъжът наведе глава.

Устните й се разтвориха в знак на протест, но тогава устата му покри нейната. Тя стоеше неподвижно, застинала в очакване за някакво ужасно нападение, ала целувката му беше изненадващо нежна. Устните му погалиха нейните — не очакваше да са толкова меки и топли. Притвори очи.

Уей се размърда и притисна леко бедра към нейните. Сузи се напрегна, усетила възбудата му, и той се отдръпна бавно от нея. Тя отвори очи и го погледна, неспособна да скрие смущението си. Действително ли му се бе отдала за няколко секунди? Със сигурност не. Със сигурност това, което изпитваше, бе отвращение. Независимо от силата и парите си, той си оставаше Уей Сойър, най-големият хулиган в „Телароса Хай“.

Той отметна кичур коса от бузата й.

— Приличаш на момиче, току-що получило първата си целувка.

Коментарът му я накара да се изчерви не по-малко от целувката му.

— Нямам много опит в подобни неща.

— Била си омъжена трийсет години.

— Нямах това предвид. Исках да кажа… с някой друг.

— Никога не си била с друг мъж, освен с Хойт, нали?

— Предполагам, че изглеждам като истинска провинциална мишка.

— Той е мъртъв от четири години.

Тя сведе глава, а нощният бриз отнесе прошепнатите думи.

— Аз също.

Мълчанието помежду им се проточи и когато накрая той заговори, тя долови в гласа му нещо като неувереност.

— Мисля, че се нуждаем от малко време, за да се опознаем по-добре един друг, преди отношенията ни да прераснат в нещо повече, не смяташ ли?

Надеждата избуя в нея и очите й се разшириха, когато впери поглед в него.

— Ти няма да… няма да ме притискаш?

Устата, която само преди миг я бе целувала, се сви в сурова гримаса.

— А искаш ли да го направя?

Надеждата й угасна, изместена от изблик на гняв.

— Отново си играеш с мен, нали? Как можеш да си толкова жесток?

Извърна се от него и се спусна към вратите на терасата. Уей я улови за раменете, точно пред вратата на главната спалня, а тя се сви от студенината в очите му.

— Ти не знаеш какво е жестокост — процеди Уей. — Ти си била пазена и закриляна от мига, в който си се родила.

— Това не е вярно!

— Не е ли? Знаеш ли какво е да си легнеш гладен? Знаеш ли какво е да гледаш как майка ти гасне от бавната смърт на срама?

Тя не можеше да понася нито миг повече провокативното му държание. Извърна се рязко към вратите на спалнята и завъртя дръжката с две ръце.

— Да приключваме с това.

Когато влезе в стаята, го чу да проклина тихо. Чувствайки се като осъден затворник, Сузи огледа боядисаните в тъмночервено стени. Масивното махагоново легло, покрито с възглавнички от мек, индийски плат, бе разположено в малка ниша зад нея. Трепереща, жената се извърна към него.

— Не искам светлини.

Уей отново изглеждаше несигурен.

— Сузи…

— Няма да го направя на запалени лампи — прекъсна го тя.

— Искаш да си представяш, че съм Хойт? — попита мъчителят й ядосано.

— Никога не бих могла да те сбъркам с Хойт Дентън.

— Ще те отведа долу — рече той не по-малко студено от нея. — Можеш да спиш в стаята за гости.

— Не! — Отпуснатите покрай тялото й ръце се свиха в юмруци. — Няма да ти позволя да ми го причиниш. Няма да си играеш повече игрички с мен! И двамата знаем, че аз съм купена и платена. Но, предполагам, че знаеш как се действа в такъв случай. Трябва да си го научил от майка си. — Извъртя се и понечи да се запъти към банята, но трепна, когато осъзна смисъла на думите си. Въпреки обстоятелствата никога не би трябвало да изрича подобно долно нещо.

— Напълни ваната, докато си вътре.

Сузи потръпна от мъртвешкото спокойствие в гласа му.

— Не искам да го правя.

— Аз искам. — Изрече го безстрастно. — Не светвай лампите, ако това е желанието ти, но напълни ваната.

Подгонена от срам и ужас тя се втурна в банята и затвори вратата. Облегна се на нея. Бесните удари на сърцето й отекваха в ушите й, а от грозната сцена сълзите пареха очите й. Мислеше, че просто ще се пъхне под завивките в тъмната стая, ще разтвори крака и ще го остави да направи това, което иска, бързо и умело, докато тя се отдаде на благословеното вцепенение. Не искаше да се къпе с него или да играе сексуални игри. Искаше всичко да свърши по-бързо и тя да остане колкото е възможно по-незасегната.

Казваше си, че актът ще бъде механичен, толкова студен и лишен от страст, като самия мъж, ала докато пръстите й непохватно се опитваха да завъртят ключа на осветлението, образът на момчето тийнейджър със сърдити очи и гладен стомах изникна в съзнанието й. Жената потрепери и побърза да го пропъди.

Докато се събличаше, избягваше да гледа отражението си в огледалата, вградени в тъмночервените плочки. Помещението беше разкошно обзаведено с позлатени кранове и дълбока вана от черен мрамор, с квадратна форма и достатъчно голяма, за да побере двама души. Сузи се забави колкото може по-дълго — сгъна прилежно дрехите си и ги сложи върху тапицираната с индийски плат пейка, поставена близо до ваната. Подреди отдолу обувките си, една до друга като добри малки войничета. След като се уви в пухкава черна хавлиена кърпа, пусна водата в огромната вана. Докато ваната се пълнеше, се опита да се успокои с мисли за градината си, какво ще засади през есента, за всичко друго, с изключение на Хойт и факта, че й предстои да извърши прелюбодеяние.

Щом ваната се напълни, включи джакузито и когато водата забълбука с пенести мехурчета, изключи светлината. В банята нямаше прозорци и вътре цареше благословен мрак, така че нямаше да вижда как погледът му изучава тялото й, което единствено съпругът й бе милвал. Защо изобщо я желаеше този мъж? Кожата й не беше гладка; коремът й от години не беше плосък, а върху бедрото си имаше естрогенова лепенка. Свали хавлията и се потопи в бълбукащата вода.

Не й се наложи да чака дълго той да почука на вратата.

— Да? — учтиво отвърна тя, защото бе възпитана да е любезна, защото жена на нейната възраст бе научена да се подчинява на правилата, да се съобразява с мъжете и да поставя нуждите на всички пред своите.

Вратата се отвори, пропускайки слаба светлина откъм спалнята. Той не запали лампата, но не затвори и вратата, и въпреки думите й отпреди малко, Сузи бе благодарна за мъждивата светлина. Макар че не желаеше той да я вижда ясно, изпитваше страх да бъде сама с него в пълен мрак.

Докато той се приближаваше към ваната, тя огледа силуета на тялото му. Само ако не беше толкова привлекателен, всичко това нямаше да изглежда толкова низко предателство. Той беше силен мъж, не толкова висок колкото беше Хойт, но не по-малко внушителен, макар и по друг начин. Сузи не можеше да различи плата или цвета на халата, който носеше, но когато ръцете му се вдигнаха на кръста, разбра, че развързва колана си и сведе поглед. Колко възрастни мъже беше виждала голи? Познаваше тялото на Хойт почти толкова добре, колкото своето, а като дете понякога бе зървала случайно и тялото на баща си. Когато Боби Том отсядаше в дома й, се случваше да се разхожда из къщата по бельо, но това не се броеше. Всъщност имаше много малко опит за сравнение.

Нивото на водата се покачи, когато той се отпусна във ваната и се намести в противоположния край. Тихото бръмчене на джакузито приглушаваше външните шумове, така че можеше да се каже, че двамата бяха напълно сами. Той подпря лакти на ръба на ваната, а краката му докоснаха нейните, когато ги протегна. Тя се скова, когато усети как ръката му се обвива около глезена и придърпа крака й върху бедрото му.

— Отпусни се, Сузи. Можеш да излезеш от ваната по всяко време.

Думите му бяха предназначени да я успокоят, но постигнаха тъкмо обратния ефект, защото знаеше, че не може да избяга. Ако не приключеше с всичко това тази нощ, щеше със сигурност да полудее.

Той бавно очерта с палец кръг по извивката на стъпалото й и цялото й тяло трепна в отговор.

— Чувствителна? — Гневът, който припукваше от него като статично електричество, изглежда се бе изпарил. Изписа цифрата осем върху свода й.

— Имам гъдел.

— Ммм. — Вместо да я пусне, той започна да масажира пръстите й, разтривайки ги между палеца и показалеца си, докато с другата си ръка продължаваше да гали стъпалото й. Въпреки нежеланието си, тя започна да се отпуска. Само ако можеше всичко да свърши тук, с топлата вана и успокояващия масаж.

Над тях се спусна изненадващо омиротворяваща тишина и нежните движения на ръцете му, комбинирани с факта, че не даваше никакви признаци, че ще я нападне, започнаха да я унасят. Тя се потопи по-надълбоко във водата.

— Трябваше да си донесем бутилка шампанско. — Гласът му звучеше лениво, както се чувстваше и тя. — Толкова е хубаво.

Докато той продължаваше чувствената си игра, Сузи осъзна, че трябва да му се извини за злобната си забележка, която бе направила за майка му. Никога не бе смятала, че нечие просташкото държание може да послужи като извинение да наруши личните си морални принципи.

— Това, което казах за майка ти, беше жестоко и незаслужено. Извини ме.

— Беше предизвикана.

— Това никога не е извинение.

— Ти си добра жена, Сузи Дентън — рече той меко.

Постепенно се отпускаше и мускулите й сякаш се превръщаха в желе. Много време бе изминало, откакто някой истински я бе докосвал. През всички тези години, през които беше омъжена, бе приемала за даденост чувствените ласки, но вече не.

Той се пресегна за другия й крак. Краищата на косата й се намокриха, когато се потопи малко по-надолу във водата, но се чувстваше прекалено отпусната, за да се надигне. Той отново подхвана бавния си масаж. Сузи си каза, че усещането й се струва такова блаженство, само защото е уморена.

Уей повдигна крака й към устните си и тя усети приятно дразнение, когато зъбите му захапаха нежно възглавничката на палеца й.

— Предполагам, че няма защо да се тревожа, че може да забременееш.

Думите му я изтръгнаха от унеса. Тя се опита да седне, но той не пусна крака й, а отново го постави върху бедрото си, докато продължаваше да гали стъпалото й.

— Не, няма защо да се тревожиш.

— Ти също не бива да се тревожиш.

За какво се предполагаше, че трябва да се тревожи, зачуди се тя. Със сигурност едва ли щеше да забременее от нея.

Когато Уей заговори, долови развеселената нотка в гласа му.

— Сузи, живеем в деветдесетте. Би трябвало да зададеш на потенциалните си любовници целенасочени въпроси за сексуалните им навици, както и дали вземат наркотици.

— Господи.

— Това е новият свят.

— Не е много хубав.

Той й се засмя.

— Значи да разбирам, че няма да ми бъдат отправени целенасочени въпроси.

— Ако имаше какво да криеш, нямаше да заговориш за това.

— Абсолютно вярно. Аз сега се обърни и ми позволи да ти разтрия раменете.

Без да дочака тя да се помръдне, Уей я дръпна нежно за ръцете и я извърна така, че да се плъзне между разтворените му крака. Почувства гръдните му мускули върху гърба си. Бедрата му се размърдаха и тя осъзна, че е силно възбуден. Прониза я тръпка на задоволство, тутакси последвана от прилив на вина.

— Подай ми онзи сапун — прошепна той с глас, нежен като милувка, докато палците му масажираха мускулите на раменете й. — От дясната ти страна.

— Не, аз…

За нейна изненада зъбите му се забиха леко в извивката на шията й. Захапа я, не болезнено, но с достатъчно сила, за да й напомни кой е господарят. Тя си спомни, че жребците често хапеха кобилите, когато се чифтосваха, понякога дори до кръв.

В същото време един тих глас й нашепваше, че трябва само да се изправи от водата и той ще я остави да си тръгне. Но гласът не бе достатъчно настоятелен, за да се вслуша в него, когато ръцете му се плъзгаха по раменете й и обхванаха гърдите й.

— Облегни се назад — прошепна той. — Позволи ми да си поиграя с теб.

Навярно бе взел сам сапуна, защото дланите му бяха хлъзгави и усещанията, които събуди в нея, бяха толкова вълшебни, че в очите й засмъдяха сълзи. Не искаше да предава Хойт. Не искаше да й е толкова хубаво, но беше минало твърде дълго време и докато топлите му, сапунени ръце милваха гърдите й, тя не можеше да им устои. Щеше да се остави само още миг на ласките, а след това щеше да се отдръпне.

Ръцете му чертаеха лениви кръгове, все по-близо и по-близо до уязвимите и чувствителни центрове. Дишането й се учести. Той докосна зърната й, сетне ги обхвана между пръстите си и започна да ги разтрива, както бе сторил с пръстите на краката й.

Усещането беше възхитително и познато, като любима песен, която си чул след много време. Беше забравила колко е прекрасна любовната игра. Тялото й натежаваше, отпускаше се, докато накрая сякаш се разтвори в неговото.

Той изостави зърната и отново започна да чертае кръгове около гърдите й, като нежно ги дразнеше, после отново обхвана щръкналите им връхчета и леко ги потърка и подръпна. Тя изви тяло, а Уей повтори движението. Този път Сузи простена, когато потърка зърната й между пръстите си.

Дишането й стана по-тежко, а тялото й тръпнеше от възбуда. Уей целуна ухото й и я повдигна нагоре върху бедрата си, докато гърбът й оставаше притиснат към гърдите му. Сузи усети устните му да подръпват месестата част на ухото й. Той я засмука — нежната плът и диамантената обица — и тя цялата се разтърси от непознати усещания. Не си спомняше Хойт да е правил това с нея, но докато се опитваше да си припомни, мислите й продължаваха да блуждаят.

Партньорът й разтвори крака, като в същото време раздалечи и нейните с коленете си. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърдите й към вътрешната страна на бедрата, разтваряйки ги още повече. Не разбираше какво цели той, когато започна да придвижва и двама им към ръба на ваната. И тогава Сузи усети как мощна струя вода нахлу в нея.

Ахна и едва не скочи от скута му, докато се опитваше да се отдалечи от водната струя, излизаща от дюзата, монтирана отстрани на ваната.

Тя чу в ухото си сатанинския му смях, тих и съблазнителен.

— Отпусни се, Сузи. Наслаждавай се.

И, Бог да й е на помощ, тя се наслаждаваше.

Той си играеше с гърдите й, хапеше ушите и раменете й, смучеше чувствителната кожа на врата й. Телата им се мърдаха, така че понякога силната водна струя обливаше нея, а понякога него. Тя изгуби представа коя е, дори не й хрумна да протестира, когато той проникна в нея и остави водата да се пени върху съединените им тела. Тя се опита да се отмести, ала той не й позволи. Всеки път, когато стигаше до ръба на освобождението, той променяше позата на тялото й, за да попречи това да се случи.

— Моля те… — проплака Сузи.

— Какво искаш? — прошепна той, като влезе по-навътре.

— Моля те, позволи ми… Позволи ми…

— Искаш ли още, Сузи? Още ли искаш? — Нежното му мълвене засили възбудата й.

— Да… да… — Тя го умоляваше, но толкова отдавна беше изпитвала подобно нещо, че не можеше да се спре.

Гласът му беше мек, дрезгав и нежен.

— Не още, любима. Не още.

Тя проплака, когато той я отдръпна от себе си. Опита се да се извърне в ръцете му, но той не й позволи. Виждаше силуета му в полумрака и твърдата му мъжественост. Инстинктивно се протегна и го сграбчи, безсрамна и дръзка, забравила, че този мъж не е нейният съпруг, че тя не искаше това.

Той простена и улови китката й.

— Почакай. Само още малко.

Излезе от водата и нахлузи халата върху мокрото си тяло. Без да завързва колана, я изтегли навън, зави я с хавлиената кърпа, сетне я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята, все едно бе девица, отиваща в брачното си ложе.

Тя оброни глава на рамото му, докато той пристъпваше в полутъмната стая. Не искаше да го вижда, не искаше да си спомня кой е той и коя бе тя, нито че се канеше да предаде съпруга си. Как се бе озовала в прегръдките на един непознат, на ръба на сексуалната забрава?

— Не искам светлина. — Имаше нужда от тъмнината, за да скрие срама, който изпитваше, задето бе позволила на този мъж да я възбуди до такава степен, че вече нямаше връщане назад.

Той се спря. Сузи вдигна глава, за да го погледне, и видя, че косата му е мокра и разрошена, а изражението на лицето — неразгадаемо.

Очакваше да я положи върху леглото, ала вместо това той я отнесе в противоположна посока, към една врата, която досега не бе забелязала. Сузи обърна въпросителен взор към него, но той не я гледаше. Бутна с крак вратата и я внесе вътре.

За огромна нейна изненада се озоваха в просторна гардеробна. Тя видя двойни редици със скъпи костюми и ръчно ушити ризи, рафтове с идеално подредени ботуши и обувки, купчини с джинси и ризи. Лъхнаха я тежки мъжки аромати: одеколон, кожа и чистият мирис на свежо колосани ризи. Той я положи върху килима на пода и тутакси се протегна, за да затвори вратата. Двамата се озоваха в мрак, толкова плътен, че дъхът й секна от обзелия я страх.

Гласът му долетя до нея, пресипнал и опасен.

— Никаква светлина.

Кърпата се изплъзна изпод раменете й и той я захвърли настрани. След това сигурно се бе отдръпнал назад, защото вече не я докосваше.

Секундите се нижеха. Сърцето й бясно препускаше. Стоеше гола в тъмната стая, без да знае колко близо е той до нея. Дори звукът на дишането му се заглушаваше от далечното бръмчене на климатика. Мракът я дезориентираше. Беше толкова гъст, толкова пълен. Извикваше у нея мисли за смърт и гробища. Извърна се, после отново се обърна, ала установи, че това е било грешка, защото съвсем се обърка. Ръката й се стрелна към гърлото в опит да възпре паниката, надигащата се в гърдите й.

— Уей?

Нищо.

Сузи отстъпи неволно назад. Дрехите се отъркаха в голото й тяло. Напрегна се, за да чуе звука от поемане на дъх, движение, изпукване на става, каквото и да е.

Изведнъж, сякаш изневиделица, изникна една ръка и докосна бедрото й. Тя подскочи. Тъй като не виждаше нищо, не чуваше нищо, ръката й се струваше като откъсната от тялото, все едно принадлежеше на призрачен любовник, не човешко същество, а по-скоро демон. Помилва бедрото й и Сузи се вцепени. Ръката се придвижи нагоре към талията й, продължи по гръдния кош, галейки чувствителните й, натежали гърди.

Не можеше повече да стои покорно пред този демоничен любовник. Протегна длани, търсейки го. Докосна тялото му и разбра, че е свалил халата си. Гъстите косъмчета на гърдите му бяха меки като коприна под пръстите й. Хойт нямаше толкова косми, а непознатото мъжко тяло усилваше мрачната й фантазия, че се люби с дявола. Очертанията на мускулите под пръстите й бяха чужди, не бяха онези, с които бе свикнала за трийсет години. Тя беше сама в този плътен мрак със сатанински любовник, а развратното й тяло мълчаливо го молеше да я докосне.

Въпреки заплахата от вечно проклятие, ръцете й започнаха да го търсят, опознавайки дяволското му тяло с всяко докосване. Кожата му вече не би трябвало да е влажна от банята им, но беше — влажна и гореща. Под пръстите й мускулите му се свиваха и за пръв път тя чу тежкото му дишане. Отпусна ръце, за да го помилва там, където никога не би трябвало да го докосва, изучавайки го, прималяла от желание. Пробва тежестта и големината му, погали го.

Той я отблъсна рязко и тя отново се озова сама в непроницаемия мрак.

Пулсът й отекваше в ушите.

Мъжът я обърна. Ръцете му обхванаха дупето й, мачкаха го, плъзнаха се между двете кълба. Отново усещаше в тъмнината само ръцете му, нищо друго, никаква друга част от него. Откъснатите ръце на демона разтвориха краката й, милваха я, докато тя не започна да стене и да тръпне. Изведнъж я бутна рязко по гръб върху дебелия, мек килим.

Тя лежеше там в очакване.

Нищо.

Плътният мрак на смъртта. Неясните очертания на гроба. Призракът на проклятието. Очакваше ги в зажаднялата си прегръдка.

Една сила — животинска, човешка, демоничен дух? — сграбчи коленете й и ги разтвори. Никакво друго докосване. Само настоятелен натиск, заповядващ й да предложи най-нежните си части в жертва на ангела на нощта.

И после нищо.

Лежеше в очакване, едва смееща да диша. Прокълнато навеки, тялото й изгаряше във варварска страст.

И тогава го почувства. Леко гъделичкане по вътрешната страна на бедрата й. Разтваряне. Влажната диря на език.

О, това! Това! Толкова силно й бе липсвало. Беше го сънувала. Това жадно пиене с език и този тласък, тази груба и копринена милувка, насладата на жадната уста, всичко това, подсилено от мрака на ада. Нейният демоничен любовник я вкусваше и поглъщаше, докато тя забрави коя е. От гърдите й се изтръгна вик, докато пропадаше, въртейки се в шеметна спирала надолу и все по-надолу към мамещата бездна.

Той влезе в нея, преди да успее да се съвземе и да събере парчетата от разпиляната си същност. Тялото му покри нейното и я изпълни. Краката й обвиха бедрата му, а ръцете й — шията. Гърдите й горяха, докато се триеха в гъстите косми на неговите. Той се гмурна в сърцевината й, излезе, сетне се потопи отново и отново, отнасяйки я със себе си по жарката спирала на своето пътуване към висините.

От гърдите му се изтръгна дрезгав вик, а от нейните — пронизителен вопъл, когато двамата пропаднаха едновременно в самото сърце на мрака.

Мрак, който никога не е бил по-желан.

По някое време тя започна да плаче. Обля я светлина, когато той отвори вратата на гардеробната. Сузи се сви на топка, скрила лице в шепи. Разяждаха я вина и срам. Любов моя, любов моя. Беше предала съпруга си, измамила мъжа, когото обичаше с цялото си сърце. Беше обещала да го обича завинаги, докато смъртта ги раздели. Но тя не беше мъртва. А той все още беше съпругът на сърцето й, най-скъпата й любов и тя го бе предала.

Нещата не трябваше да се развият по този начин. Предполагаше се, че тя ще се жертва! Беше отишла при Уей, за да спаси града. А как бе свършило всичко? С нейните молби да я вземе, като напълно бе изгубила себе си.

— Престани, Сузи. Моля те. — Гласът му беше дрезгав, сякаш се измъчваше от болка.

Тя взе кърпата, лежаща на купчинка до нея и седна, докато се опитваше с плата да скрие срама си. Вдигна глава и го видя, надвесен над нея, все още гол.

Сълзи на безмерна тъга се стичаха по страните й.

— Искам да си отида у дома.

— Прекалено си разстроена — възрази той тихо. — Не мога да ти позволя да си тръгнеш сега.

Тя заби поглед в скута си, изучавайки голите си колене, подвити под нея.

— Защо ми причини това? — извика нещастно. — Защо не ме остави на мира?

— Съжалявам — пророни той. — Нямах намерение да се случи. Съжалявам.

Мъжът вдигна халата си от пода и го облече. Беше тъмнозелен със сложни шарки. Улови нежно ръката й и я повдигна от килима. Когато застана до него, той дръпна бял хавлиен халат от закачалката до вратата и й помогна да го облече, макар че й беше твърде голям. Положи ръка върху гърба й, извеждайки я от дрешника, в който бе влязла сякаш преди векове. Жената се движеше машинално до него. Какво значение имаше къде я бе обладал? Какво още можеше да й причини?

Уей я поведе, все едно беше дете, към удобното, дълбоко кресло до прозореца. Очите й го умоляваха.

— Остави ме да си отида сега — пророни, сетне отново се разплака.

Той я вдигна на ръце, отпусна се в креслото и я нагласи в скута си. Притисна я към гърдите си и погали косата й.

— Не плачи — прошепна. — Моля те, не плачи. — Устните му се плъзнаха по челото, по слепоочието й. — Вината не беше твоя. Аз съм виновен. Аз ти причиних това.

— Но аз ти позволих. Защо ти позволих?

— Защото си топла и чувствена жена, любима, и доста отдавна си сама.

Сузи си каза, че не бива да приема успокоение от него. Предателството й бе толкова дълбоко и всеобхватно, че нямаше право на утеха. Но той продължи да милва косата й и да я държи здраво в прегръдките си. Накрая сълзите й пресъхнаха и тя заспа в ръцете му.

Когато Уей най-после чу дълбокото й, равномерно дишане, притисна устни към челото й и стисна здраво очи. Как бе позволил това да се изплъзне от контрола му? Сузи Дентън никога не му бе причинила зло и не заслужаваше това, което й бе сторил. Вината не бе нейна, задето е била обект на младежкото му увлечение, мишена на всички онези негови намръщени погледи и хапливи подмятания — булевардна история в стил Джеймс Дийн, опитващ се да впечатли Натали Уд.

Когато преди близо месец тя влезе в дома му и той видя върху лицето й същия онзи изплашен израз, който добиваше като тийнейджърка всеки път, щом я погледнеше, нещо в него се прекърши. Сякаш всичките му пари и сила се изпариха и той отново изпита онзи безсилен гняв, негов постоянен спътник от времето, когато беше хлапе. Покани я в къщата си с намерението да я покори с чара си, да я накара да го види такъв, какъвто бе сега, а не преди трийсет години. Вместо това я обиди безмерно.

Въпреки словесната провокация, не му бе хрумвало, че тя ще си помисли, че се опитва да я изнуди, за да я вкара в леглото си. През годините бе имал достатъчно жени и със сигурност не му беше нужно да ги изнудва, за да спечели благоволението им. Но тя не го знаеше. Предложението му да стане негова придружителка и домакиня на партитата му беше импулсивно, породено от гняв. Очакваше да го прати по дяволите, ала вместо това тя стоеше там, в розовата градина и изглеждаше така, сякаш я бе ударил.

През изминалия месец, докато отсъстваше от Телароса, срамът му заради начина, по който се бе отнесъл към нея, нарасна. Когато се върна в града, той вече бе решил да й се обади и да й се извини, с надеждата, че все още може да спаси отношенията им. Ала в мига, в който съобщи името си, долови треперенето в гласа й и изгуби контрол. Вместо да помоли за прошката й, той я застави да дойде тук, продължавайки да загатва, че от съгласието й зависеше бъдещето на „Росатех“.

Дори тази вечер можеше да го отрече. Тази вечер, когато тя се втурна в спалнята му, можеше да й каже истината. Защо не го стори?

Втренчи се невиждащо пред себе си, когато разкритието го цапардоса със страшна сила. Беше сторил това ужасно нещо, защото се бе влюбил в Сузи Дентън. Дали се бе случило тази нощ, преди месец или преди трийсет години, Уей не знаеше. Знаеше единствено, че я обича и няма воля да се спре.

Той беше мъж, който се гордееше, че винаги запазва самообладание, никога не действаше импулсивно или под влияние на емоциите. Например, когато му се удаде възможността да се сдобие с „Росатех“, той го бе направил съвсем хладнокръвно. Дори бе изпитал малко цинично удоволствие, че все още иска да си отмъсти за начина, по който градът се бе отнесъл към майка му. Но никога не си бе представял, че ще се замеси емоционално. Болката бе твърде стара, въпреки че желанието му да го върне на всички никога не бе изчезвало напълно.

Тъкмо той разпространи слуха, че фабриката се затваря — за кратко действително се позабавлява с мисълта да го направи — но въпреки невярната информация, която съзнателно бе пуснал, „Росатех“ все пак носеше някаква, макар и неголяма печалба, а на него не му даваше сърце да унищожи толкова невинни съдби. Но имаше сърце да накара жителите на Телароса да се тормозят и заради това нарочно ги бе накарал да повярват, че ще затвори фабриката. Доставяше му удовлетворение да вижда обречените им изражения и да наблюдава жалките им опити да го накажат, като го изключат от обществото си, сякаш му пукаше за доброто им мнение. Дори призна пред себе си, че желанието му за възмездие беше детинско.

Детинско, да. Но му доставяше удоволствие. Какъв бе смисълът да притежаваш сила и богатство, ако не получиш поне малко справедливост? Да наблюдава как страхът се разпростира из града, който бе убил майка му, нямаше да промени миналото, но поне най-сетне бе накарал жителите на Телароса да си платят, задето бяха обърнали гръб на справедливостта, пречупвайки духа на Труди Сойър.

Тази нощ кръгът се затвори. Тази нощ, с едно от малкото импулсивни действия в живота си, синът на Труди Сойър бе накарал най-уважаваната жена в града да се почувства като проститутка. Първата му работа утре сутринта щеше да бъде да й каже истината. След това щеше да я изпрати обратно в Телароса и никога повече нямаше да я обезпокои.

Погледна надолу към нея. Господи, все още беше толкова красива. Сладка и чувствителна. Щеше ли да е толкова ужасно, ако изчака само още един ден, преди да се разделят? Нямаше да я докосва. Ще се отнася с нея с възможно най-голямата почтителност и внимание. Толкова ли щеше да е ужасно? Само още един ден, за да спечели благоволението на Сузи Дентън.