Рай в Тексас

14

На следващата вечер, докато се смрачаваше, Грейси и Боби Том седяха на дървената скамейка на най-горната редица, вперили погледи в пустото футболно игрище, разположено зад „Телароса Хай“.

— Не мога да повярвам, че никога не си ходила на някой от футболните мачове в училище — рече той.

— Вечерно време имаше много работа в „Сенчести поляни“. Трудно беше да се измъкна. — Дори в собствените й уши гласът й прозвуча напрегнато. Вчера в каньона той бе заявил, че тази нощ ще довършат започнатото и тя беше толкова нервна, че едва се удържаше на едно място. В същото време, както винаги, той бе хладен и овладян. Идеше й да го убие.

— Май не си имала много забавления като дете. — Докосна леко крака й отстрани и тя подскочи. Боби Том я изгледа невинно, сетне се протегна, за да вземе пилешкото бутче от кутията с пържено пиле, което бе купил за двамата, заедно с пържени картофки, салата и кошничка с топли бисквити.

Може би докосването му бе случайно. От друга страна, след като вече го познаваше достатъчно добре, беше напълно възможно съзнателно да се опитва да я изнерви. Сигурно осъзнаваше, че тя е на тръни, откакто отвори вратата на малкия си апартамент и го видя да стои от другата страна. Бе облечен в джинси, със сламена шапка на главата и избеляла тениска с надпис „Титаните на Телароса“, която сигурно му е била по мярка преди петнайсет години, преди да се сдобие с такива внушителни мускулести гърди, но определено му беше тясна в момента. Тъй като Боби Том подбираше изключително внимателно дрехите си, Грейси бе сигурна, че си е сложил старата тениска нарочно, като част от опита му да пресъздаде гимназиална среща.

Тя гризна края на пърженото картофче и щом той се извърна настрани, го пусна между краката си и го остави да падне на земята под пейката, тъй като от нерви стомахът й бе толкова свит на топка, че не можеше да побере никаква храна.

— Много ти липсва, нали?

— Гимназията? Изобщо. Всички онези домашни се отразяваха доста пагубно на социалния ми живот.

— Не говоря за домашните. Говоря за футбола.

Той сви рамене, върна обратно пилешкото бутче, като междувременно потърка ръката си в нейната. Тя се почувства като разтърсена от токов удар.

— Рано или късно трябваше да се откажа. Един мъж не може вечно да играе футбол.

— Но не си планирал да е толкова скоро.

— Може би ще се заема с треньорска дейност. Да си остане само между нас, но говорих с двама души. Треньорският пост май ще е следващата стъпка за мен.

Грейси очакваше да долови ентусиазъм в гласа му, ала такъв липсваше.

— Ами актьорската ти кариера?

— Някои неща в нея ми допадат. Харесва ми динамиката. — Устните му се извиха в гримаса на отвращение. — Но определено ще съм доволен, когато тези любовни сцени приключат. Знаеш ли, че днес очакваха от мен да си сваля панталоните?

Въпреки нервната си възбуда, тя се усмихна.

— Аз бях там, забрави ли? И когато свърши с цялото онова потриване на брадичка, клатене на глава, разтакаване и раздразнени възклицания, не мисля, че Уилоу или останалите от екипа имаха и най-малка представа за това, което казваше.

— Но успях да си запазя панталоните, нали?

— Но не и горката Натали.

— Да се съблича, е съдбата на всяка жена. И колкото по-рано го приеме, толкова по-щастлива ще е. — Той я потупа по коляното, предизвиквайки тръпки на желание из цялото й тяло, като задържа ръката си малко по-дълго от необходимото.

Струваше й огромна доза самоконтрол, за да не отвърне на заяждането му. Не само, че беше прекалено нервна, за да си разменят остроумия, но изпитваше забележителна търпимост към него, въпреки сексуалното му изтезание. Беше трогната от държането му спрямо Натали, докато снимаха любовната сцена. През последните два дни гърдите на партньорката му продължаваха да пускат мляко, през повечето време отгоре му, а Натали толкова се срамуваше, че едва сподавяше сълзите си. Боби Том беше идеалният джентълмен — шегуваше се с нея, докато се отпусне, държеше се така, все едно подобни неща му се случват постоянно, сякаш денят му нямаше да е завършен без това, като че ли очакваше с нетърпение предницата на ризата му да подгизне от кърма.

Способността му да прикрива истинските си чувства понякога я плашеше. Никой не биваше да притежава толкова много самоконтрол. Тя определено нямаше такъв. Точно в момента само мисълта да се люби с него разтапяше вътрешностите й.

Той попи голия й крак със салфетката си, въпреки че не бе изпуснала нищо върху него. Палецът му се плъзна по вътрешната извивка на бедрото й и младата жена затаи дъх.

— Нещо не е наред ли?

Грейси скръцна със зъби.

— Не… Не, хм, няма нищо. — Той я превръщаше в емоционална развалина с леките си невинни докосвания. Отъркваше се леко в крака й, докато сменяше позата си, докосваше леко гърдите й с ръка, като се протягаше да си вземе от пилето. Всяко едно от тези докосвания беше толкова краткотрайно, че би могло да мине за случайно, но след като Боби Том никога не правеше нищо случайно, сигурно разиграваше някоя от игрите си. Само ако беше повдигнал въпроса за нощта, която ги очакваше, за да си изяснят нещата и тя да спре да тръпне от очакване! Реши, че сама ще го стори, макар да нямаше ни най-малка представа как.

Изтърси няколко бисквитени трохи от чисто белите си къси панталонки, за да намери занимавка на ръцете си. Той й бе казал тази вечер да облече панталонки. Струваха й се твърде обикновено облекло, но си припомни ласкателния комплимент за краката й и се примири с желанието му. Освен това си избра късо памучно пуловерче, което разкриваше кръста й всеки път, щом се наведеше напред — факт, за който бе сигурна, че не е убягнал от вниманието му.

— Бих искала да започнеш да гледаш кадрите, заснети през деня — рече тя, опитвайки се да откъсне съзнанието си от разгорещеното си тяло. — Може би те ще те изпълнят с повече ентусиазъм за филмовата ти кариера. Всички знаеха, че си фотогеничен, но не мисля някой да е допускал да си толкова добър.

На няколко пъти бе имала възможност да присъства, когато Уилоу, режисьорът и други членове на екипа на „Кървава луна“ се събираха, за да гледат материала, заснет предишния ден. Присъствието на Боби Том на екрана беше много по-дискретно, отколкото на живо, но изпълнението му бе толкова естествено, че все едно изобщо не играеше. Беше цялостно и сдържано, и донякъде успяваше да тушира предвидимостта на сценария.

Вместо да се почувства поласкан от похвалата й, той се намръщи.

— Разбира се, че съм добър. Да не мислиш, че щях да се заема с нещо подобно, ако смятах, че ще се издъня?

Тя го изгледа подозрително.

— От самото начало си изненадващо уверен за някой, който твърди, че никога преди не е играл. — Очите й се присвиха, когато й хрумна нещо. — Не проумявам как досега не съм се досетила. Това е една от поредните ти измами, нали?

— Нямам и най-малката представа за какво говориш.

— За уроци по актьорско майсторство, ето за какво говоря.

— Уроци по актьорско майсторство?

— Добре ме чу. Взимал си уроци, нали?

Той се нацупи.

— Може няколко пъти да съм говорил с едно от другарчетата ми по голф, докато играем, но това е всичко. Два-три разговора, докато напредваме от една дупка до друга. Няколко съвета между два леки удара към дупката. Това е всичко.

Отговорът му ни най-малко не разсея подозренията й и тя прикова най-твърдия си поглед в него.

— И кое по-точно е това твое другарче по голф?

— Какво значение има?

— Боби Том…

— Може да е бил Клинт Ийстуд.

— Клинт Ийстуд! Взимал си уроци от Клинт Ийстуд! — Тя завъртя очи.

— Това не означава, че смятам да се занимавам сериозно с актьорство. — Боби Том бутна шапката си нагоре, за да се почеше по челото. — Да се любя с дами, които не ме привличат, не се покрива с представата ми как да прекарам остатъка от живота си.

— Аз харесвам Натали.

— Предполагам, че всичко й е наред. Но не е моят тип жена.

— Може би тъкмо защото е жена, а не момиче.

Той се наежи.

— И какво трябва да означава това?

Нарастващото й напрежение я бе направило дръзка и заядлива.

— Неоспорим факт е, че не притежаваш най-добрия вкус, що се отнася до женска компания.

— Това е лъжа.

— Излизал ли си с жена, чийто коефициент на интелигентност е по-голям от размера на сутиена й?

Погледът му се плъзна по гърдите й.

— Доста по-голям.

Грейси усети как зърната й се втвърдиха.

— Аз не се броя. Ние не излизаме официално.

— Забравяш за връзката ми с Глория Стейнмен.

— Не си излизал с Глория Стейнмен!

— Не можеш да го знаеш със сигурност. Това, че сме сгодени, не ти дава право да ми държиш сметка какъв тип дами ме привличат.

Явно шикалкавеше. Докосна голия й прасец с крака си и кожата й настръхна. Грейси знаеше, че така доникъде няма да стигне с него и затова изостави този фронт и мина в настъпление по друг.

— Ти определено имаш предприемачески нюх. Може би ще си по-щастлив да се посветиш на бизнеса, отколкото да си актьор. Нямах представа в колко много успешни бизнес начинания участваш. Джак Ейкън ми каза, че имаш вроден талант.

— Винаги съм можел да правя пари.

Никога не бе чувала подобно изявление, изречено с такава липса на ентусиазъм. Докато пускаше скришом още едно картофче под пейката, се опита да разбере защо. Боби Том беше интелигентен, хубав, чаровен и можеше да постигне успех, с каквото и да се захванеше. С изключение на единственото, което най-много желаеше — да играе отново футбол. Изведнъж осъзна, че за цялото време, откакто го познаваше, нито веднъж досега не го бе чувала да се оплаква, че кариерата му е приключила толкова нещастно. Не беше от тези, които хленчат, но Грейси бе сигурна, че ще се почувства по-добре, ако излее чувствата си.

— Държиш много неща затворени вътре в себе си. Ще ти помогне ли, ако поговориш за случилото се?

— Не се опитвай да ми правиш психоанализа, Грейси.

— Не се опитвам, но за всеки би било трудно, ако изведнъж животът му се преобърне с главата надолу.

— Ако очакваш от мен да започна да хленча, защото повече не мога да играя футбол, по-добре забрави. Вече имам много повече, отколкото повечето хора са си мечтали, а самосъжалението не е начело в списъка ми с предпочитани личностни качества.

— Никога не съм познавала някой, който да е по-малко склонен към самосъжаление от теб, но целият ти живот е бил подчинен на футбола. Съвсем естествено е да изпитваш огромна празнота сега, след като вече не присъства в живота ти. Определено имаш право да си огорчен заради това, което се е случило с кариерата ти.

— Кажи това на някой, който няма работа или на някой бездомник. Обзалагам се, че на секундата ще пожелаят да си сменим местата.

— Ако следваме логиката ти, никой, който има покрив над главата си и храна, не би трябвало да се чувства нещастен. Но животът е много повече от сигурен дом и храна.

Той избърса устните си със салфетката, като при това движение лакътят му докосна гърдата й, разпалвайки куп усещания в нея.

— Грейси, не се обиждай, но ме отегчаваш до смърт с този разговор.

Тя го стрелна косо с поглед, за да разбере дали милувката е била нарочна, или случайна, ала лицето му не изразяваше нищо.

Боби Том изпъна крака си, за да бръкне в джоба на джинсите и платът се стегна около бедрата му. Сърцето й сякаш се качи в гърлото.

— Ти ме раздразни толкова много, че почти забравих какво исках да направя тази вечер. — Извади нещо, като го стискаше в юмрука си. — За да наваксаме всичко, което си пропуснала в отношенията си с противоположния пол, трябва да извървим обратно целия път до играта на „чичко доктор“ зад гаража, но реших, че можем да пропуснем тази част и да скочим направо към гимназията, когато нещата стават много по-интересни. Когато скъсахме, Шери Хопър така и не ми върна пръстена от гимназията, затова ще трябва да се задоволим с този. — Разтвори дланта си.

Върху нея лежеше най-големият мъжки пръстен, който някога бе виждала. Пищната му колекция от жълти и бели диаманти, подредени във формата на три звезди, блещукаха на гаснещата светлина. Пръстенът бе нанизан на тежка златна верижка, която той промуши през главата й.

Пръстенът тупна с глух звук между гърдите й. Тя го вдигна и леко присви очи, за да го разгледа по-добре.

— Боби Том, това е пръстенът ти от Суперкупата!

— Бъди Бейнс ми го върна преди два дни.

— Не мога да нося пръстена ти от Суперкупата!

— Не виждам защо не. Един от нас трябва да го носи.

— Но…

— Хората в града ще станат подозрителни, ако нямаш пръстен. На всички ще им хареса идеята, че това е годежният ти пръстен. Макар че, ако съм на твое място, не бих разчитал, че ще свърша набързо някоя работа в града. Всички ще искат да го пробват.

Колко ли жестоки удари бе понесъл, за да извоюва това? Колко счупени кости и натъртени мускули бе изтърпял? На трийсет години тя най-после се бе сдобила с пръстен и то какъв!

Докато си повтаряше, че го има само временно, Грейси си припомни болката, която бе изпитвала като тийнейджърка, когато бе виждала момичетата в гимназията да се кипрят с пръстените от гаджетата си, висящи около шиите им. Колко много бе копняла и тя да има такъв.

Грейси се постара да прикрие чувствата си. Това не беше истинско и тя не биваше да позволява да означава твърде много за нея.

— Благодаря ти, Боби Том.

— В подобни случаи момчето и момичето ще подпечатат мига с целувка, но честно казано, ти си твърде страстна за мен, за да те удържа на публично място, така че ще го отложим, за когато останем насаме.

Тя стисна по-силно пръстена в дланта си.

— Често ли си давал пръстена си от гимназията?

— Само два пъти. Вече споменах Шери Хопър, но Тери Джо Дрискол беше първото момиче, което някога съм обичал. Сега тя е Тери Джо Бейнс. Между другото, ти ще се запознаеш с нея; обещах им тази вечер да се отбием у тях. Съпругът й Бъди беше най-добрият ми приятел в гимназията, а Тери Джо е наистина наранена, задето още не съм те запознал с нея. Разбира се, ако предпочиташ да правиш нещо друго… — Хвърли й кос поглед. — Вероятно бихме могли да отложим посещението за утре.

— Тази вечер е добре! — Гърлото й бе пресъхнало и гласът й прозвуча пискливо. Защо удължаваше мъчението й по този начин? Може би беше размислил и не искаше да се любят. Може би просто се опитваше да се отърве от нея.

Ръката му докосна мястото точно над кръста й, когато се протегна зад нея към картонената кутия, която тя бе оставила на пейката. Грейси подскочи.

Боби Том я погледна. Тъмносините му очи изглеждаха невинни като на бебе.

— Ще ги помогна с чиниите.

И с дяволита усмивка започна да събира остатъците от пърженото пиле, което ядоха за вечеря, и да ги пъха в книжната торба, като междувременно я докосваше тук-там, карайки я цялата да настръхва. Боби Том отлично знаеше какво прави, реши Грейси. Нарочно се опитваше да я подлуди.

Десет минути по-късно двамата бяха въведени в претрупаната с мебели всекидневна на малка, едноетажна къща от пълничка, но все още хубава жена с бебешко лице и силно изрусена коса, облечена в червен потник, бял клин и чифт износени сандали. Приличаше на някой, който е понесъл доста удари в живота, но не се е предал, а обичта й към Боби Том беше толкова открита и безкористна, че Грейси мигом я хареса.

— Крайно време беше Боби Том да те доведе. — Тери Джо стисна ръката на гостенката си. — Кълна се, че всички в града направо щяха да умрат, когато разбраха, че най-после се е сгодил. Джолийн! Чувам шумоленето на хартия! Веднага остави пакета с онези бисквити! — Посочи към чистата, но обзаведена със стари мебели всекидневна и кухнята зад нея. — Това беше Джолийн. Тя е по-голямата. Тази вечер брат й Кени ще спи при приятел. Бъди! Боби Том и Грейси са тук! Бъъъдиии!

— Престани да крещиш, Тери Джо. — Бъди влезе тромаво в дневната откъм кухнята, като пътьом избърса устата си. Грейси заподозря, че той бе шумолял с пакета с бисквитите, а не дъщеря му.

Грейси вече бе виждала веднъж за кратко Бъди Бейнс, когато закара тъндърбърда в сервиза му, за да смени гумите. Също като къщата, в която живееше, от него лъхаше на занемареност. С тъмната си коса и мургава кожа той все още беше хубав мъж, но около талията му се бе натрупала излишна тлъстина, а се забелязваше и наченка на двойна брадичка. Все пак тя можеше да си го представи като гимназист, също толкова красив като Боби Том, но тъмнокос вместо рус. Тримата — Боби Том, Бъди и Тери Джо — сигурно са били доста впечатляващи.

След като Джолийн се втурна като вихър, за да поздрави с влажна и ентусиазирана целувка чичо си Боби Том, Тери Джо повлече Грейси към кухнята, за да й помогне да донесат бирите и чипса. Грейси нямаше желание за нито едно от двете, но не й даде сърце да откаже на сърдечното гостоприемство на Тери Джо. Тя бе пъхнала пръстена на Боби Том под пуловера и той се бе сгушил между гърдите й. Докосна го, докато оглеждаше кухнята. Беше бедна, но уютна като дневната, с детски рисунки, залепени с магнитчета върху вратата на хладилника и купчина вестници, струпани на пода до паничката с вода за кучето.

Тери Джо задържа отворена вратата на хладилника с бедро, докато вадеше кутиите с бира и ги подаваше на Грейси.

— Сигурно знаеш, че бащата на Бъди е кметът Лутър Бейнс и той ми поръча да ти кажа, че са те избрали за член в Комитета за родното място. Имаме събрание в понеделник в седем. Ако искаш, можеш да минеш да ме вземеш и да отидем заедно.

Грейси се втренчи тревожно в нея, докато притискаше четирите студени кутии с бира към гърдите си.

— Комитет за родното място?

— За Хевънфеста. — Тери Джо затвори вратата на хладилника, грабна от плота пакет с чипс и изсипа съдържанието му в две сини пластмасови купи. — Зная, че Боби Том ти е казал, че градът купи къщата, в която е отраснал. Откриването й ще е в чест на фестивала, но се нуждаем от доста помощ, за да я подготвим.

Грейси си припомни мнението на Боби Том за странното намерение да се превърне домът от детството му в туристическа атракция.

— Не зная, Тери Джо. Боби Том не е много доволен от идеята.

Тери Джо пое двете бири от Грейси и й подаде едната купа с чипса.

— Той ще се примири. Едно е сигурно за Боби Том. Той знае какво дължи на този град.

Грейси не смяташе, че Боби Том дължи нещо на града, но тъй като не беше тукашна, нейната гледна точка се различаваше от тази на местните жители.

Когато двете жени се върнаха в дневната, Боби Том и Бъди спореха за шансовете на „Чикаго Старс“ отново да спечели Суперкупата. Боби Том бе кръстосал глезена си върху коляното, а сламената му шапка бе кацнала върху прасеца му. Грейси се приближи до дивана и му подаде бирата. Пръстите му погалиха леко нейните и тръпки на възбуда преминаха по цялата й ръка. Той впери в нея онези тъмносини като нощта очи и тя усети как коленете й омекват.

Остави купата с чипса върху масичката за кафе и седна до него. В този миг осъзна, че Бъди я наблюдава с неприкрит интерес. Усети как погледът му се плъзга от гърдите й до краката. Когато Боби Том я гледаше по този начин, цялата настръхваше, но внимателният оглед на Бъди само я притесняваше. Ако знаеше, че ще се отбият на гости у приятелите му, щеше да пренебрегне молбата на Боби Том и да си обуе панталони.

Бъди пое бирата от съпругата си, облегна се назад в пластмасовия шезлонг и огледа Боби Том.

— Как се чувстваш сега, когато не участваш в предсезонните демонстрационни срещи? Това ти е за пръв път от колко години?

— Тринайсет.

— Доста ти е тежко. Ти счупи някои рекорди, но ако беше играл по-дълго, може би щеше да надскочиш повечето по-важни.

Бъди съзнателно сипваше сол в раните на Боби Том и Грейси очакваше Боби Том да отвърне на заяждането с някое от остроумията си. Вместо това той само сви рамене и отпи от бирата си. Изведнъж младата жена бе обхваната от желание да го закриля. Ето че сред приятелите си от детството той изглеждаше уязвим.

Наведе се импулсивно и потупа бедрото на Боби Том през джинсите. Мускулите под дланта й бяха твърди и силни.

— Сигурна съм, че повечето хора в града са благодарни, че той се снима във филм, вместо да е на тренировъчен лагер. „Уиндмил“ налива много пари в местната икономика. Но защо ли ти го казвам, а, Бъди? Сервизът ти изпълнява доста поръчки на студиото, нали?

Бъди се изчерви. Боби Том й хвърли многозначителен поглед. Тя отново го потупа по бедрото, сякаш имаше право да докосва всяка част от тялото му, която си пожелае. Тери Джо прекъсна неловкото мълчание, впускайки се в подробен отчет за извършеното от различните комитети за фестивала и накрая обяви, че Грейси е избрана за член в Комитета за родното място.

Боби Том присви очи.

— Казах на Лутър, че не желая да имам нищо общо с това, нито пък Грейси. Това е дяволски глупава идея и който я е измислил, трябва да отиде да му прегледат главата.

— Идеята беше на Лутър — заяви Бъди войнствено.

Боби Том вдигна кутията си с бира.

— Аз казах мнението си.

Грейси очакваше домакинът им да се впусне да защитава баща си, ала вместо това той изръмжа и загреба шепа чипс от купата пред себе си. Когато се извърна към Грейси, устата му беше пълна.

— Градът беше доста изненадан да научи за вас двамата. Ти не си обичайният тип на Боби Том.

— Благодаря ти — отвърна Грейси учтиво.

Боби Том се засмя.

Бъди я изгледа по-внимателно, сетне погледът му се отмести към приятеля му.

— Как прие Сузи годежа? Или тя е твърде заета да прекарва времето с новото си гадже, за да се интересува?

— Шшт, Бъди! — възкликна Тери Джо. — Не зная какво ти става, че се държиш толкова злобно тази вечер. И не е нужно да споменаваш нещо, което вероятно е само слух.

— Да споменава за какво? — попита Боби Том. — За какво говорите?

Бъди напъха още една шепа чипс в устата си.

— Ти му кажи, Тери Джо. На мен няма да ми повярва.

Кутията с бира на Тери Джо издрънча върху венчалната й халка, докато я въртеше между дланите си.

— Просто приказки. Вероятно няма нищо вярно.

— Ако е свързано с майка ми, искам да зная за какво става дума.

— Ами, Анджи Котър говорила с Нели Ромеро, а ти я знаеш каква е — не може да запази нищо в тайна, дори животът й да зависи от това. Но половината от нещата, които казва, не са верни. Миналият месец ме видя да отскачам до старата хлебарница, облечена със старата риза на Бъди и следващото, което узнах, беше, че разправяла наляво и надясно из града, че отново съм бременна. Така че и сега сигурно е нещо такова.

Боби Том я погледна спокойно.

— Кажи ми какво разправя.

— Ами, слухът е, че Сузи се среща с Уей Сойър.

— Какво? — Боби Том се засмя. — Не мога да повярвам. Тук някои неща никога не се променят.

— Виждаш ли, Бъди, казах ти, че е лъжа.

Бъди се наведе напред.

— Анджи каза, че е видяла шофьора на Уей Сойър да взима Сузи от дома й преди няколко седмици. Ако това се окаже истината, майка ти няма да има нито един приятел в този град.

— Ще има мен — заяви Тери Джо. — Аз обичам Сузи и ще я подкрепя, независимо от всичко.

Грейси осъзна, че бе забравила да спомене на Боби Том за срещата си с Уей Сойър, но сега не й се струваше подходящия момент да поправи пропуска си. Господин Сойър й бе харесал. Не всеки щеше да спре, за да я попита нуждае ли се от помощ и й стана неудобно да ги слуша да говорят за него по този начин.

Боби Том отпусна ръка върху облегалката на дивана, като закачи рамената на Грейси. После палецът му се плъзна разсеяно под пуловера и погали ключицата й. Кожата на гърдите й настръхна и тя се ужаси, че нещо много засрамващо става със зърната й, а тъй като материята на пуловера ги обгръщаше плътно, сигурно всички вече бяха забелязали. Гъста червенина плъзна по страните й.

Боби Том продължи да я гали с палеца си.

— Сигурен съм, че тя ще оцени лоялността ти, Тери Джо, но няма да е необходимо. Мама обича този град и аз ти гарантирам, че никога дори не би си и помислила да се среща с онзи кучи син.

— Точно това заявих на всички — кимна Тери Джо. — Честно, Боби Том, не зная как ще се справим, след като „Росатех“ се премести. Градът преживява тежки времена дори и сега, когато компанията е тук. Ако Хевънфестът не ни постави на туристическата карта, със същия успех бихме могли да заковем с дъски „Мейн Стрийт“.

Бъди загреба и последния останал чипс.

— Лутър каза, че Майкъл Джордан със сигурност ще участва в празничния турнир по голф.

В очите на Боби Том се появи странно изражение, което накара Грейси да заподозре, че Боби Том още не бе поканил именития спортист, както бе обещал. А тъй като много малко неща убягваха от вниманието му, тя бе сигурна, че това не беше неволен пропуск. Опита се безуспешно да се измъкне изпод дразнещия му палец, който сега галеше тила й.

— Не със сигурност, а почти сигурно — промърмори Боби Том.

— Ако Джордан вземе участие, това ще привлече туристите. Колко от „Каубоите“ ще дойдат, освен Ейкмън?

— Още не съм получил окончателната бройка. — Боби Том вдигна ръка от тила й и нахлупи шапката си. Докато се изправяше на крака, я дръпна нагоре. — Двамата с Грейси трябва да вървим. Обещах й, че тази нощ ще избираме имена за децата си. В момента тя се е спряла на Алоишъс за име на първото ни момче и ще трябва да пресека това й желание още в зародиш.

Грейси едва не се задави с чипса, който преглъщаше. Тери Джо демонстрира приятелско отношение, изтъквайки, че Алоишъс е много хубаво име. Добрите маниери изискваха Грейси да й благодари, докато в същото време Боби Том искрено се забавляваше. Той я потупа по дупето и тя отново се изчерви. Ръката му се задържа там и тя едва успя да смотолеви нещо за довиждане. Малкото храна, която бе погълната тази вечер, се бе събрала на топка в стомаха й.

Докато пикапът излизаше на заден ход от алеята за коли и се насочи към „Мейн Стрийт“ помежду им се възцари тишина. Тя кършеше нервно ръце в скута си. Секундите бавно се нижеха. Боби Том затърси някаква музика по радиото.

— В какво настроение си — за кънтри или рок? Или може би искаш да послушаш нещо класическо?

— Все ми е едно.

— Звучиш ми малко дръпнато. Нещо не е наред ли?

Въпросът му прозвуча толкова невинно, без никаква следа от лукавство, така че тя мигом разбра, че нарочно я предизвиква. Стисна зъби.

— Класическа става.

— Извинявай. Тази станция нещо не се хваща добре тази вечер.

Сега вече нервите й не издържаха. Стисна ръце в юмруци и му се разкрещя.

— Защо ми причиняваш всичко това? Нарочно ли се опитваш да ме подлудиш? Няма значение. Не ми отговаряй. Само ме отведи у дома. Веднага!

Той я дари с доволна усмивка, като че ли бе направила нещо, което му е доставило огромна радост.

— Мили боже, Грейси, тази вечер направо си кълбо от нерви. Скъпа, не мисля, че ще има някаква болка, ако за това се тревожиш. Е, не съм гинеколог, но ти си на трийсет години и каквато и бариера да е имало там, когато си била млада, на тази твоя преклонна възраст сигурно вече отдавна се е изпарила.

— Дотук беше! Веднага спри, за да сляза! Няма да остана с теб нито минута повече! — Въпреки че никога не е била от жените, които крещят, се чувстваше добре да му вика и затова продължи с пълно гърло. — Ти може и да си мислиш, че всичко това е много забавно, но не е! И ти не си секси, без значение какво си мислят всички други жени за теб. Ти си жалък, ето какъв си. Грозен, глупав и жалък!

Той се засмя.

— Знаех си, че тази вечер ще си прекараме добре.

Тя подпря лакти върху голите си колене и отпусна чело върху дланите си. Раменете й увиснаха.

Боби Том се пресегна, пъхна ръка под пуловера й и я потупа по гърба.

— Всичко ще е наред, скъпа. Очакването е част от забавлението. — Прокара върховете на пръстите си по изпъкналите прешлени на гръбнака й.

— Не искам да очаквам — простена младата жена. — Искам да започнем и да свършим по-бързо.

— Скъпа, ние започнахме преди няколко часа. Не си ли го разбрала още? Само защото все още не сме си свалили дрехите не означава, че не сме се заели сериозно със задачата още от мига, в който се качи в пикапа ми тази вечер. — Пръстите му очертаха малки кръгчета в подножието на гърба й.

Тя извърна глава и го погледна. Той измъкна ръката си изпод пуловера и й се усмихна. Стори й се, че видя нежност в очите му, но навярно е било само плод на желанието й. Пикапът започна да подскача и тя се изправи.

— Къде сме?

— Край реката. Точно както ти обещах и както правехме в гимназията. Ще я караме стъпка по стъпка, скъпа, за да не се почувстваш измамена. Е, ако трябва да съм наистина точен във всичко, първо трябваше да се отбием в „Деъри Куин“ за фунийка сладолед, но ако трябва да съм честен, нито секунда повече не мога да удържа ръцете си далеч от теб.

Спря пикапа, угаси двигателя и фаровете, после свали прозореца. Хладният нощен бриз нахлу в купето и тя чу шума на течащата вода. През предното стъкло се виждаше лунната светлина, проблясваща върху листата на ореховите и кипарисовите дървета, които се извисяваха край брега на реката.

Тя преглътна.

— Тук ли ще… Знаеш какво. Тук. В пикапа?

— Искаш да ти съобщя точния дневен ред ли?

— Ами, аз…

Той се усмихна и свали шапката си.

— Ела тук, Грейси Сноу. На секундата.