Розата на Тюдорите

Глава 20

Лятото на 1429 г.

Заупокойната служба събра всички приятели, обичали дребната французойка, радвали се на нейните съвети през годините и усетили, макар и рядко, острия й език, Антон беше неутешим — плака и рида по време на цялото погребение. Катрин беше направо съсипана. Знаеше, че би трябвало да приеме Гиймот за даденост, полагаща се само по силата на ранга й, но едва сега си даваше сметка колко близка и предана приятелка е имала в нейно лице през всичките тези години. След погребението написа дълго писмо на кралица Изабо, в което я молеше да съобщи на родителите на Гиймот тъжната новина и да ги увери, че дъщеря им е била невероятно смела и вярна на своята господарка.

Пожарът, унищожил замъка "Бейнард", принуди Катрин и цялото й малко домакинство да се върнат обратно в "Уиндзор". Настаниха я в сградата, обитавана от Хенри, но това съвсем не значеше, че може да го вижда. Неговите дни преминаваха в учебната стая, в параклиса, в упражнения по стрелба с лък, въртене на меч и езда. Когато пожелаеше да се срещне с него, искаше специално разрешение от граф Уорик. Средствата за нейната издръжка се удържаха от сумите, които Съветът й беше гласувал, така че тя се чувстваше като прокажена.

Като се изключи скъпоценната й брачна халка, почти всичките й дрехи и бижута бяха унищожени в пожара, но пък така имаше благовиден предлог да се среща с Оуен за подмяна на гардероба си. Щом останеха насаме, той я утешаваше, доколкото може, а и успя да й разкаже всичко около смъртта на Гиймот. Спомнил си, че камериерката не е в групата, придружаваща Катрин в "Уиндзор", потърсил я сред слугите, събрали се в двора на "Сейнт Андрю до Дрешника", на достатъчно разстояние от пожара. Не я открил. Решил, че ако е била на легло при избухването на пожара, трябва да е близо до стаята си. Измъкнал се от групата и рискувал да влезе в замъка, за да я търси. Помнел, че дели стая с Мадж и Моли недалеч от спалнята на Катрин, така че се отправил по най- краткия път натам с надеждата, че оше е жива. Най-неочаквано я видял на горната площадка на стълбището с пламнала нощница, да се препъва и залита, като не спирала да кашля от задушливия дим. Откъснал парче от ризата си, закрил с него уста и протегнал ръка, за да я дръпне от стълбите. Гиймот подала ръка, но в този миг стълбището под нея се срутило и тя паднала сред пламъците долу. Очите на Оуен се напълниха със сълзи, докато разказваше. Прегърна Катрин и я притискаше до тялото си, докато тя плачеше неутешимо за мъртвата си приятелка.

Не искаше вече да оставя халката си в кутийката, когато не беше на пръста й. Закачаше я на дълга верижка на врата си и я криеше между гърдите си под долната риза, така че никой не можеше да я види. Знаеше, че е там, и само това имаше значение. Оуен също знаеше и с огромно удоволствие я вадеше от скривалището й, когато имаха възможност да останат самн. Свикнали бяха да не си обръщат никакво внимание през деня, но пък вечер и нощем прекарваха колкото се може повече време заедно, доверявайки се на някоя от Трите Жо-Жо да внимава да не ги безпокоят. Трите момичета с еднакво име Джоана предложиха да разпределят помежду си задълженията на Гиймот, за да се избегне рискът от нова камериерка, която можеше да се разприказва пред когото не трябва.

С течение на времето се наложи все повече хора да бъдат посветени в тайната на този брак, като страхът да не би Хъмфри да разбере, надвисваше с все по-голяма сила. За щастие след случката в "Уиндзор" на седмия рожден ден на краля Хъмфри се стараеше да избягва Катрин. Временно поне димната завеса, която историята с флирта на Катрин с Едмънд Боуфърт играеше, действаше. Едмънд прекарваше доста време във Франция, а там не се налагаше да потвърждава или отрича връзката си с кралицата вдовица.

След загубата на Гиймот Катрин бе като вцепенена — нямаше желание за каквито и да било планове. Живееше само за вечерите, когато можеше да е с Оуен, когато си разказваха как е минал денят им, когато мечтаеха за бъдещето или се любеха в широкото легло с четири дървени стълба в ъглите.

Следващата пролет, щом белите цветове обсипаха клоните на глога, Катрин вече беше сигурна, че отново е бременна. Това не я изненада много и знаеше, че вината е единствено нейна. Ако се бе опитала поне да устоява на изкушението, това нямаше да се случи, но не можеше да спре тялото си да реагира с такава страст на Оуен. Достатъчно бе да я погледне по един особен начин и тя беше напълно загубена.

Едно ново бебе създаваше проблем. Не можеше да определи кога ще се появи — само Гиймот беше толкова добра в изчисленията — но знаеше, че ще е някъде в началото на ноември. Което означаваше, че ще трябва да се скрие отново, докато възстанови фигурата си поне отчасти, за да се появи в двора на Коледа. Може би не биваше да се тревожи прекалено.

— И кое от именията ви на кралица вдовица бихте желали да посетите този път, милейди? — попита Оуен с широка усмивка когато тя му съобщи новината.

Този път не се разтревожиха толкова, колкото предишния. Бяха успели да се прикрият достатъчно добре за раждането на Тасинда и ако бяха предпазливи, нямаха основание да се опасяват, че този път ще се провалят.

— Наистина ми е все едно, Оуен. Стига бебето да е здраво и да се роди, без да изпитам големи болки, както се случи на Жаклин. Този път обаче искам да задържа детето. Вече две деца, Хенри и малката ни Тасинида, не са с мен.

— Нямахме друга възможност, освен да запазим раждането на Тасинда в тайна. Наложи се.

— Да, разбира се, и един господ знае кога отново ще мога да я видя. Но аз и хенри не мога да виждам. Все едно ми е откраднат и даден на циганите. Те ме използваха, Оуен. Използваха ме, за да родя наследник на трона, все едно съм кобила за разплод. Изглежда само за това ме бива. Няма да изоставя още едно бебе. Този път искам да изпитам удоволствието да гледам как детето ми расте и да виждам колко много прилича на баща си.

— Ще го направим, кариад — усмихна се Оуен и я притисна до себе си. — Ще намерим начин. А ако имаме още едно момиченце, то със сигурност ще прилича на майка си!

Спряха се на замъка "Хартфърд". Катрин предпочиташе "Уолингфърд", но се оказа, че кралят и неговият антураж ще прекарат лятото там, а тя нямаше никакво желание да е наблизо по време на бременноста си. Будното око на Елинор Кобам нямаше да пропусне този факт.

Повечето от сандъците и кутиите на кралското семейство и краля за лятото бяха изпратени в "Уолингфърд", но няколко останаха в очакване на тръгването на Катрин за "Хартфърд". Хъмфри продължаваше да се държи настрани от кралицата и никой не постави под въпрос решението й да прекара лятото далеч от двора. Сякаш никой не се интересуваше къде отива, а и тя не си даде труда да обясни решението си. Чакаше с нетърпение дългите летни дни с Оуен и малката група верни слуги.

Преди да потегли от "Уиндзор", Катрин получи тревожно писмо от майка си в отговор на писмото за смъртта на Гиймот. Писмото започваше с няколко банални фрази, в които липсваше искрено съчувствие — кралица Изабо никога не успя да разбере привързаността на дъщеря си към камериерката, която в нейните очи беше най-обикиовена прислужничка.

Катрин внезапно изпъна гръб и се обърна към Оуен.

— Чуй какво пише майка ми. — Тя изглади с ръка пергамента върху масата и се опита да преведе написаното. — Брат ми Шарл е в Шинон със своя антураж, където някаква селска девойка се опитва да го убеди, че нейна мисия свише е да спаси Франция от англичаните и да върне дофина на трона, който му се полага по право. Девойка! От село при това!

— Какво я кара да мисли, че ще успее?

— Твърди, че получила насоки от Всевишния чрез думите на Архангел Михаил, който й се явява често, понякога в компанията на света Маргарита и света Екатерина.

— Доста народ — отбеляза Оуен. — Какво я съветват всичките тези светци?

— Да поведе армията на Шарл срещу англичаните.

— Какво момиче само! И иска да е начело на войските, така ли? А какво мисли брат ти Шарл?

— Маман пише в писмото си, че той поръчал на група епископи и лекари да се срещнат с нея, за да се произнесат дали е еретичка, или просто луда.

— Или ясновидка — додаде Оуен. — Откъде да знае човек.

— Не ставай смешен, мили — рече Катрин. — Най-вероятно е луда. А и ако Шарл бъде коронясан за крал на Франция, това ще постави нещата съвсем иначе. Какво ще стане с Хенри? И към кого да съм лоялна? Към сина си или към брат си?

Не й се мислеше за това. Поне докато бебето не се роди.

* * *

Оуен тръгна за "Хартофърд" ден преди Катрин, за да се увери, че замъкът е готов да я посрещне. Ако Катрин беше тръгнала заедно с него, щеше да се размине с кардинал Боуфърт.

— Милорд, чичо — посрещна го тя сърдечно, когато го въведоха в стаята при нея. — Истинско удоволствие е да те видя. Мислех, че си в Шотландия.

— Бях там. Но завръщането ми отне по-малко време от очакваното — отговори Хенри Боуфърт, докато държеше ръцете й и се усмихваше широко. — И добре че стана така, та имам възможност да те видя. Как си? Как е твоят съпруг?

— Скъпият ми съпруг — каза тя, вкусвайки удоволствието да произнася тази дума, нещо, което не й се случваше толкова често — е добре. А и ти дължа специална благодарност за това, че изобщо имам съпруг!

— С радост помогнах. Трябва да помислим да му бъде даден статут на натурализиран англичанин. Заради службата му в кралското семейство.

— Можеш ли да го уредиш? Той със сигурност ще е много щастлив.

— Разбира се. Имам тези права. Животът ще стане далеч по-лесен за мастър Тюдор. Като уелсец според английските закони той няма никакви права, а трябва да се признае, че върши чудесна работа в служба на кралското семейство. Помогна дори да се увеличи броят на неговите членове. — Кардиналът я изгледа закачливо. — Пък и кой знае, може да продължи, след като сте женени.

Тя се усмихна смутено, но реши, че няма да го товари с вестта за своята нова бременност. Предстояха му по-скоро задачи от национално значение.

— Разбрах, че старият ми приятел Мармадюк де Къркъби с радост е помогнал да се осъществи вашият брак.

— О, и двамата с Оуен бяхме истински щастливи да се венчаем, макар че никак не е лесно да го държим в тайна.

— Глостър не знае още, нали?

— Не — смръщи вежди Катрин. — Хъмфри е в пълно неведение, а и хората, които са наясно с тайната ни, са дискретни, макар че трябва да внимаваме много. Най-вече благодарение на теб, милорд, двамата с Оуен сме много щастливи. Кажи ми, криеш ли още някоя добра новина?

— Не, за съжаление. По-скоро има нещо, за което наистина се тревожа.

— Така ли? За какво?

— Няма да бъда честен, ако не споделя с теб, че нещата във Франция не вървят никак добре в момента. Има нещо, което трябва да обсъдя с теб. Но нека да седнем.

Настаниха се до маса близо до прозореца. Кардиналът опря лакти върху плота и събра пръстите на двете си ръце в подобие на пирамида

— Тревожа се за краля започна той. — Крайно време е да бъде коронясан за крал на Франция.

— Не трябва ли преди това да мине коронясването му за крал на Англия?

— Така е. Но във Франция се случват неща, които будят силна тревога, и трябва да заявим присъствието си там час по-скоро. Брат ти Шарл е под силното влияние на една млада жена, наричат я Девата.

— Значи маман е права! Писа ми за това момиче, което иска да застане начело на армията на Шарл срещу англичаните. Но реших, че това не е възможно! Най-вероятно е някоя хитра малка блудница, каквито вървят след армиите и мечтаят за компанията на войниците

— Каквато и да е, намерила е начин да влияе на брат ти. Дала му е да разбере, че познава най-съкровените му тайни, и той й вярва. Чувала гласове, които й казват какво да прави. Говори се, че дофинът й предложил меч, но гласовете я посъветвали да не го приема, защото зад олтара на параклиса на света Катерина дьо Фиербоа ще намери меча, който й е нужен.

— И…?

— Наистина намерили меч. Никой не бил го виждал там преди. Открили го на мястото, където гласовете й казали да търси. Сега хората вярват, че тя е тази, която ще помогне брат ти да стане крал на Франция. И което е още по-лошо, цитират едно старо пророчество, според което Франция ще бъде загубена от една стара жена, но ще бъде възстановена от младо момиче. Пророчество, в което твърде много хора вярват.

— Като казват "стара жена"… имат предвид…?

— Майка ти, кралицата. Тъкмо Изабо беше тази, която положи толкова много усилия, за да се подпише Договорът в Троа. Така че според мен наистина имат предвид нея, а младото момиче според вярващите е Жана.

— Жана ли?

— Жана д'Арк, Девата.

* * *

Когато след няколко дни Катрин пристигна в "Хартфърд", изгаряше от нетърпение да разкаже на Оуен, че ще има нов статут на натурализиран англичанин, новина, която той прие мълчаливо.

— Не се ли радваш? — попита тя объркано.

— Радвам се, разбира се — въздъхна Оуен. Хвана я за ръка и я поведе към малката пейка, покрита с възглавници. — Помисли си само, като англичанин имам правата на всички останали и ако искам, ще мога да се оженя за англичанка.

— Но ти си женен за мен — възмути се Катрин.

— Така е, кариад — прегърна я той. — И ти си единствената жена, която някога съм искал — увери я той. — Но помисли си само, от тук нататък на съпруга ти ще е разрешено да прекосява границата на Уелс и да влиза в английски град всеки ден от седмицата, а не само в пазарен ден. А ако този граничен град е Честър, щом съм англичанин, няма да ми отсекат главата, ако съм на улицата след залез.

Очите на Катрин се отвориха широко.

— Точно така — поклати той глава с тъжна усмивка. — Истина е, Катрин. Англичаните са написали закони, за да се справят с уелсците, особено в пограничните градове. Наистина се радвам, че ще имам правата на англичаните. А те са толкова властни за подобни неща и се отнасят с такова снизхождение. Питам се какво би казал Еднъвед Вихън за така наречената английска щедрост… или дядо ми Тудур ап Горонуи. Знаеш, че съм потомък на принцове, в края на краищата.

— Но уелски принцове — отбеляза Катрин. — За англичаните това нищо не значи.

— А би трябвало — рече Оуен. — Те всички са велики мъже. Но да не говорим повече за това. Най-важното сега е, че си тук с мен и отново сме заедно. Кажи ми какво друго сподели с теб кардинал Боуфърт.

Докато слушаше подробния й разказ за Девата, бе наклонил леко глава и я следеше с любопитство. Не личеше да е кой знае колко възмутен от действията на френската девойка. Нешо, което изненада Катрин.

— Но тя е шарлатанка, Оуен, сигурно е такава!

— Защо си толкова убедена?

— Казва, че чува гласове, общува със светци… И носи мъжки дрехи!

— Трудно можеш да се биеш с рокля — спокойно отбеляза Оуен.

— Да, но твърди, че ще спаси Орлеан и ще сложи короната на главата на Шарл в Реймс. Твърди, че може да предсказва бъдещето.

— Има хора, които могат. Способни са да тълкуват събития, които ние не разбираме. Може би има нещо повече в това френско момиче.

— Обикновено ли? Тя е чудовище!

— Кариад, нека да изчакаме и да видим какво ще се случи. Докато не родиш това бебе, абсолютно нищо не можем да направим. Така че нека да изчакаме.

— Бебето няма да се роди преди ноември. Всичко може да се случи дотогава.

* * *

Дните на лятото прекараха тихо и спокойно в "Хартфърд" като обикновени благородници от провинцията, без напрежение и без ангажименти. За тях се грижеха Трите Жо-Жо и малка група прислужници, които бяха по-скоро като членове на семейството, отколкото слуги. Катрин седеше на сянка и се поду като яребица, докато Оуен правеше всичко възможно да държи лошите новини от Франция далеч от нея. От време на време пристигаше пратеник на кон със съобщение за Нейно Величество и всеки път, когато разчупваше печата, Оуен изтръпваше. Невинаги тревожеше Катрин със съдържанието на съобщенията, но този път бе различно.

Времето беше горещо дори за август и Катрин лежеше в леглото само по долна риза, когато Оуен донесе писмо от кардинал Боуфърт. Това писмо беше твърде важно, за да не й го покаже. Тя лежеше и си вееше с ветрилото, докато Оуен четеше на глас, а тревогата му растеше с всеки следващ ред.

Ваше Величество, скъпа моя племеннице,

Бързам да Ви пиша в навечерието на отпътуването ми за Франция, посещение, наложило се поради военните успехи на "Девата". Благодарение на нейните действия англичаните вдигнали обсадата от Орлеан и походът по река Лоара се увенчал с успех, най-забележителна била победата при Патай, където войските й отблъснали английската армия, предвождана от сър Джон Фастолф.

Длъжен съм да Ви информирам, че благодарение на Орлеанската дева, брат Ви Шарл е коронясан в катедралата в Реймс през юли…

— Какво? Какво? — Катрин седна в леглото. — Оуен, прочета го отново… Не е възможно Шарл да е коронясан за крал на Франция!

— Точно това пише — мрачно рече Оуен и започна да чете отново. — Докъде бях стигнал? О, да…

… благодарение на Орлеанската дева, брат Ви Шарл е коронясан в катедралата в Реймс през юли, а народът на Франция ликува, тъй като се е сбъднало пророчеството, за което споменах при последната ни среща. Разбира се, съгласно Договора от Троа, Вашият брат дофинът няма никакви права върху трона на Франция, ето защо при първа възможност синът Ви, по Божията воля Негово Величество Хенри, крал на Англия, трябва да заеме полагащото му се по право място на трона на Франция, Това трябва да бъде предхождано от коронацията му в Англия, а подготовката е вече в ход, макар датата да не е определена още. Умолявам Ви да се подготвите за това. С нетърпение очаквам присъствието Ви в черквата на абатството "Уестминстър". Това ще е велико събитие пред лицето на Бога.

Катрин слушаше потресена. Главата й щеше да се пръсне от нахлулите мисли. Брат й Шарл беше коронясан като крал на Франция и така бе узурпирал мястото на нейния син.

— Намираш се в много трудна ситуация, Катрин — смръщи чело Оуен.

— Трудна ли? Налраво невъзможна! Какво да правя — да се върна във Франция като сестра на краля? Или да стоя тук като майка на краля? Оуен, какво да правя, за бога?

— В момента, кариад, не можеш да направиш абсолютно нищо. Бременна си в шестия месец и никъде не можеш да отидеш, докато не се роди бебето. Нали не искаш да застрашиш живота си и светът да научи за нас?

Катрин се отпусна тежко назад в леглото. Тук в замъка "Хартфърд" се чувстваше толкова добре и в безопасност — бебето щеше да се роди преди ноември и всичко щеше да е отново, както преди, в навечерието на Коледа. Сега обаче от нея се очакваше да се върне в двора за коронацията и щеше да се разкъсва от съмнения и несигурност. От този момент нататък държеше да вижда всяка съобщение, което пристигаше, за да знае кога точно ще се проведе коронацията.

Към края на септември очакваното съобщение пристигна. Викаха я да присъства на коронацията на сина й, краля на Англия Хенри Шести. Щеше да се състои в черквата на абатството "Уестминстър" в неделя, шести ноември, деня на свети Леонард.

* * *

Оуен беше много разтревожен. Вече бяха ангажирали акушерка и всеки момент за Катрин щеше да започне едномесечното уединение преди раждането, но напрегната докрай, тя не можеше по никакъв начин да бъде накарана да си легне. Пишеше писма, включително и до краля, в което обясняваше, че не е добре със здравето, но той може да разчита, че тя ще присъства на коронацията му, стига болестта да не се влоши, разбира се. Реши да не се впуска в подробности от какво точно е болна. Писа и на кардинал Боуфърт, на херцога на Глостър и на графа на Уорик, за да ги увери, че ще направи всичко възможно да бъде в "Уестминстър" на шести ноември, стига лекарят да й разреши. Разкъсвана беше от невъзможността да реши. От една страна, имаше нужда от извинение за отсъствието си от коронацията, ако наистина това се наложеше. От друга — не искаше да излезе, че търси претекст да отсъства, защото държи да бъде лоялна към брат си във Франция.

Колкото и да й се искаше да бъде в Лондон, Катрин знаеше, че там няма място, където да бъде в безопасност. Замъците "Уиндзор" и "Уестминстър" й бяха забранени заради напредналата бременност. Оуен предложи да отидат в "Сейнт Олбанс", на един ден път от Лондон, където можеха да останат до раждането на детето и докато Катрин се възстанови достатъчно, за да пътува. Монасите бенедиктинци в манастира познаваха билките и отварите, ако се наложеше някакво лечение, а и в околността се срещаха предостатъчно странноприемници и ханове, тъй като мястото бе популярно след поклонниците. Ако се предрешаха като поклонници, щяха да пътуват инкогнито.

На Катрин много й допадна идеята да бъде под друга самоличност, но за нищо на света не искаше да спират в "Сейнт Олбънс". Чудесно знаеше, че могъщият абат Уетамстед е близък приятел на Хъмфри. Не можеха да поемат този риск. Държеше да са колкото може по-близо до "Уестминстър", та ако бебето не се роди до Празника на свети Ленард, под прикритието на поклонници да се слеят с тълпата и поне да зърнат Хенри по време на процесията към коронацията. Искаше да види сина си, дори той да не подозира за нейното присъствие.

Всичко започна като приключение. Неузнаваеми на външен вид, Катрин и Оуен напуснаха замъка "Хартфърд" със само четирима души охрана, акушерката Марджъри Уагстаф и Трите Жо-Жо. Планът им беше, като наближат Лондон, да се разделят на три групи. Едната да се отправи към "Уиндзор", където Джоана Курси да съобщи, че кралицата пътува към "Уестминстър", другата група щеше да отиде в "Уестминстър" и Джоана Белнап щеше да каже, че кралицата е твърде болна, за да присъства на короиацията, и се е отправила към "Уиндзор". Единствено Джоана Траутбек и Марджъри Уагстаф щяха да останат с Катрин и Оуен. Поемаха страхотен риск.

Малкото им вещи бяха натоварени в каруца, кралицата щеше да пътува в теглена от коне платформа, покрита от всички страни, а останалите щяха да яздят на коне. Всичко вървеше по план. Щом стените на Лондон се показаха, процесията намали ход и Катрин, заедно с Оуен, Марджъри Уагстаф и Джоана Траутбек, бързо се скри в крайпътен хан. Скоро след това излязоха навън, преоблечени като поклонници. От този момент нататък щяха да се движат по пътя: Катрин върху гърба на кротка стара кобила, водена за юздата от Оуен.

Според Марджъри Уагстаф Нейно Величество трябваше да лежи в леглото като всяка разумна жена, а не предрешена да кръстосва страната. Тя изгледа малката им група с широкополите шапки и червеникавите широки като раса дрехи. Всички с изключение на Катрин бяха пристегнати в кръста с колан или с броеница. Кралицата беше в свободна дреха, а броеницата стискаше в ръка. Беше сложила брачната си халка. Тези, които вървяха пеша, се подпираха на здрави сопи, а на раменете им висяха малки торбички.

— Не мога да си представя как изглеждам с тези дрехи — тихо промълви Катрин, докато се опитваше да се намести по-удобно на седлото.

— Най-красива си без дрехи — усмихна се Оуен в отговор. — Но това знам само аз и никой друг. Стига, Катрин, най-красивото нешо, което някога си носила, е усмивката. Така че горе главата! Вече сме близо.

Възползваха се от правото на поклонниците да останат до края на седмицата в манастира на кармелитите. Времето в утрото на деня на коронацията беше светло и топло за сезона. Тъй като нямаше никакви признаци бебето да се ражда, Катрин и Оуен решиха да изминат краткото разстояние до "Уестминстър" и да се слеят с множеството около черквата на абатството. Джоана Траутбек и Марджъри Уагстаф тътреха крака след тях. Катрин, седнала настрани на седлото на кобилата, а Оуен с юзда в ръка до нея.

Абат Ричард Хареден забеляза тези няколко души, докато минаваха под прозореца на стаята му в бенедиктинския манастир. Вдигнал беше крака си с изкълчен глезен, заради който не можеше да присъства на коронацията. Тези тук му напомниха на Святото семейство, приближаващо странноприемницата във Витлеем. Дребната кобила едва ли беше по-висока от едно магаре, мъжът, който я водеше, беше тъмнокос като назарянин, докато жената на седлото имаше лице на мадона. Стана му любопитно.

Пред високия олтар вътре в черквата на абатството архиепископ Хенри Чичли миропомаза краля с осветено миро, което се пазеше в каменна чаша с формата на златен орел, направи няколко пъти Кръстен знак над главата и раменете, над гърба, лактите и дланите на Хенри. Момчето положи усилие да остане с изправен гръб, когато сложиха на главата му тежката корона на свети Едуард, и беше искрено благодарно, че кардинал Боуфърт, неговият прачичо, стоеше до него и не сваляше ръка от тила му.

Отвън майка му трепереше от вълнение. Оставаше един месец до осмия му рожден ден, а тя вече виждаше корона на главата му и усещаше тежестта й. Убедена беше, че бремето е твърде голямо за нейното малко момче.

Най-сетне церемонията приключи и високата врата на черквата се отвори широко. Двама тръбачи пристъпиха напред и обявиха с фанфари появата на коронясания вече крал. Конят на Катрин се сепна от резкия звук, размаха глава и направи няколко стъпки настрани. Оуен бързо го овладя. В същия миг, усетила силна прерязваща болка, Катрин изскърца със зъби, но не каза нищо. Ако причината беше бебето, тя знаеше, че има поне още няколко часа, преди да започне да се тревожи, а толкова силно искаше да види първородния си син, когато излиза от черквата.

Минути по-късно, посрещнат от възторжените възгласи на тълпата, на най-горното стъпало на стълбите на абатството се появи Хенри, придружаван от чичо си, херцога на Глостър, прачичо си, кардинал Боуфърт, от своя настойник и учител, граф на Уорик, както и от архиепископ Хенри Чичли. Всички те стояха под балдахин от синя коприна, държан от четирима воини в церемониални ливреи, и махаха на множеството на площада.

Хенри изглеждаше объркан, толкова малък и уязвим под тежката корона на свети Едуард, която очевидно не стоеше много стабилно на главата му. Сърцето на Катрин се сви болезнено. Трябваше да е там до него. Сълзи се стичаха обилно по лицето й, но тя не спираше да маха и да вика високо заедно с останалите. Естествено, нямаше начин синът й да я разпознае сред огромната тълпа от поклонници. Херцогът на Глостър помаха още един-два пъти, след което започна да побутва краля и антуража му да тръгват към Уестминстър Хол, където ги чакаш пиршество в чест на коронацията.

Оуен усети, че някой тегли ръкава му, и се извърна бързо, да не би джебчия да се опитва да среже презрамката на поклонническата му торбичка. Пред него стоеше монах с характерното за Ордена на бенедиктинците облекло от манастира в "Уестминстър". Свил длани като фуния, човекът се доближи до ухото на Оуен, за да го чуе, и заговори. Оуен го слушаше внимателно, кимаше от време на време и накрая се усмихна.

— Да вървим — рече той на Катрин и си запробива път в множеството, като не изпускаше юздата на коня. — Няма какво повече да се види тук, а и ни предложиха традиционното гостоприемство на бенедиктинците.

Познатата миризма на пчелен восък и тамян като с магическа пръчка успокои Катрин, когато тя заедно с Оуен, Джоана Траутбек и Марджъри Уагстаф прекрачиха прага на манастира. Изведнъж шумът и горещината отстъпиха място на прохлада и тишина. Наместо виковете и крясъците на тълпата отвън тук се чуваха само далечните гласове на молещи се монаси. Подпирайки се на своя бастун, абат Ричард Хареден ги чакаше, за да ги посрещне. Любопитството му нарасна още повече сега, когато можеше да ги види отблизо. Не го напускаше мисълта, че познава отнякъде това лице, дали не му напомняше за образа на някоя от иконите, които бе съзерцавал в миналото?

Оуен не искаше да използва истинските им имена и обясни, че са поклонници богомолци, които всъщност са тръгнали за Кентърбъри и случайно са попаднали на коронацията.

— Значи е най-добре е първо да си починете — рече абатът — и да хапнете. — Изпрати ги с поглед, след като му благодариха и тръгнаха след отец Уилфред.

Бебетата са тези, които избират кога да се появят на бял свят; без значение дали моментът е подходящ за майките им. Това с пълна сила важеше за Томас Оуен Тюдор. Избра да даде знак, че възнамерява да се роди, точно когато Катрин седеше край дългата маса в трапезарията на манастира. Тя се преви от болка и Марджъри Уагстаф тутакси пое нещата в свои ръце. Настани я в малка стая до лазарета на манастира. Монахът, който отговаряше за лазарета, искаше да помогне с каквото може и предписа да се привърже към лявото бедро на жената стрък див пелин. Марджъри само сви устни и с подходяща почтителност го накара да напусне стаята, когато контракциите на Катрин зачестиха. Щом човекът затвори вратата след себе си, Марджъри махна сухия стрък. Отдавна подозираше, че пелинът предизвиква кръвоизливи.

— Какво разбират мъжете от тези неща — презрително подхвърли тя и метна билката в огъня.

— Права си — простена Катрин след поредната контракция. — Тук в манастира има нещо, което много помага и за което веднъж бях помолила.

— И какво е то, милейди?

— Поясът на Дева Мария. Пази се в този манастир, но го изваждат само при раждане в кралското семейство. Няма смисъл да ги молим за него. Ще разберат коя съм.

— Значи ще се наложи да се справим и без него, милейди — отбеляза Марджъри.

— И няма да е за първи път — вяло се усмихна Катрин.

Бебето й се роди по-късно същата вечер, оставяйки родилката без сили. Раждането не беше особено трудно, но Катрин бе изтощена и от напрежението през последните седмици, и от пътуването от "Хартфърд", и от преживяването по време на коронацията на сина си. Тя вече спеше дълбоко, когато Марджъри отиде да съобщи на Оуен.

— Имате син, мастър Тюдор — рече тя. — Съпругата ви спи в момента и ще ви бъда благодарна, ако не бързате да я събудите.

Оуен искаше да прегърне жената въпреки сериозното й изражение. Изпълнен с щастие, в момента имаше желание да прегръща всички наоколо. Миг след това осъзна колко сериозно е лицето на акушерката, но тя заговори, преди той да зададе следващия логичен въпрос:

— Чудесно бебе и сравнително спокойно. Но е с деформиран крак. Няма да може да живее нормален живот. В момента това няма значение за него, но когато проходи, вече ще е проблем. Никога няма да може да тича и да играе с другите деца.

* * *

Една от най-трудните задачи пред Оуен беше да съобщи на съпругата си, че прекрасното им бебе е инвалид, и да й обясни, че нещата само ще се влошават с течение на времето и момченцето трудно ще се движи. В началото Катрин отказваше да повярва, но Марджъри Уагстаф се включи, като обясни внимателно, че макар в момента крачето да не изглежда зле, когато започне да расте, детето ще се движи единствено с патерици.

Щом успя да осъзнае какво й говорят, Катрин се потопи в скръб. Достатъчно трудно беше да се държат с Оуен като бегълци, но поне се възползваха от шанса да са стъпка пред тези, от които се криеха. А малкото им момче никога нямаше да може да го прави без чужда помощ.

Защо й се случваше всичко това? Толкова много ли бе прегрешила пред Всевишния? Защо не можеше да има съпруг и деца като всички други жени? С такова нетърпение бе очаквала това бебе и бе неизмеримо щастлива да дари Оуен със син. А ето че до този син ще трябва да има някой, който да се грижи за него през целия му живот и дори да го носи. Мъжът има нужда от син, на когото да разчита, а не от инвалид, за когото да се грижи.

Катрин беше неутешима.

Изкълченият глезен на абат Хареден му даваше основание да стои настрана от поклонниците, на които беше дал подслон, но те незнайно защо занимаваха мислите му. Брат Джефри, монахът, отговарящ за лазарета, бе споделил с него, че жената изпаднала в истерия от мъка заради крачето на новороденото. Абатът така не се отърва от мисълта, че е виждал тази жена. Но коя можеше да е тя? Подозираше, че те не са точно тези, за които се представят. Важно беше да пази репутацията на манастира, но пък и човек не може винаги да е прекалено предпазлив. Готов бе де понесе отговорността, ако се окаже, че е сгрешил, дори само заради изгарящото си любопитство. Редно ли беше да ги разпита по-подробно? От друга страна, очевидно жената бе пред самото раждане и ако не им беше предложил гостоприемството на манастира, щеше да измени на своя покровител свети Бенедикт. Положението беше сложно. Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че трябва да поговори със съпруга на жената. На другата сутрин поръча да повикат Оуен в параклиса.

— Простете, че не ставам да ви посрещна — започна абатът, щом Оуен влезе, — но кракът все още доста ме боли и се старая да не го натоварвам прекалено. Кажете ми, как е милата ви съпруга днес?

— В момента спи — отговори Оуен. — Боя се, че раждането на сина ни не мина без проблеми и тя е изтощена от вълнение. Много е разстроена.

— Напълно разбираемо — рече абатът. — Брат Джефри ми каза, че едното краче не е наред и това ще е проблем, когато порасне. Нали?

— За съжаление. Поне така твърди акушерката, макар в момента детето да не страда.

— С течение на времето ще му става все по-трудно. — Абатът посочи превързания си крак, вдигнат на ниска табуретка пред стола му. — Състоянието ми в момента ме изпълва с разбиране към всички, които търпят подобно неудобство. Ние бенедиктинците, разбира се, ще направим каквото можем, за да помогнем. Дали сме обет не само да осигуряваме подслон на пътуващи богомолци, но и да лекуваме, доколкото можем, болните. Лично аз имам подчертан интерес към инвалидността на вашето бебе. Деформиран крак, нали?

— Така е — отвърна Оуен, — а нямам представа какво се прави в подобни случаи. Може би вашият опит, абате, ще подскаже с какво да му помогнем. Това ще бъде голяма утеха за съпругата ми.

— Случи се така, че преди пет години имахме подхвърлено дете с подобен крак. Няма начин да се излекува причината за инвалидността, но според нас, ако докато бебето расте, кракът може да се изправя изкуствено, това значително подобрява състоянието му. Истината е, че имахме известен напредък с въпросното сираче, като поставихме крака му в дървена рамка и след време наблюдавахме сериозно подобрение.

Лицето на Оуен светна.

— Може би бихте могли да го приложите и на сина ми? — попита той предпазливо.

— Мога поне да опитам — отговори абатът. — Със сигурност ще използва патерици, за да се движи, и когато порасне, ще се наложи да се занимава с нещо, за което се изисква да е седнал. Ако решите да го оставите тук, за да следя лечението, ще е добре да направите някакво малко дарение на манастира.

— Това едва ли ще е проблем — отговори Оуен, — макар положението ни да е доста сложно. — Той замълча за кратко, докато взе важно решение. — Кажете ми, отче, можете ли да пазите тайна, която не бива да споделяте с никого? Ще трябва да ми дадете думата си? Тайната е наистина важна.

Наложи се Оуен да сподели с добрия отец тяхната тайна и ако положението не беше толкова сериозно, той би се смял от сърце на изненаданото изражение, изписало се на лицето на абата, когато му разкри самоличността на жената, родила съвсем наскоро в лазарета на неговия манастир.

Посъвзел се от първоначалната изненада, Ричард Хареден искрено се зарадва, че не е сгрешил, бъркайки Нейно Кралско Величество с рисунка, която бе виждал някога. Сега тя много по-малко му приличаше на Мадоната майка, а по-скоро на Мадона Долороса, но след като беше наясно с нейната самоличност, това промени значително положението. Даде си сметка, че щом се е накиснал здраво в тази бъркотия, има опасност да пострадат и той, и манастирът, ако неподходящите хора научат. Когато разбра обаче, че кардинал Боуфърт е наясно с твърде особеното семейно положение на кралицата, осъзна, че добротата, проявена към майката поклонничка, може да се окаже в негова полза.

По сърце добър човек, абат Хареден изтъкна пред Катрин и Оуен няколко дни по-късно, че бебето никога няма да води нормален живот в двора или където и да било другаде, поради което ще имат огромни затруднения да му дадат подходящо образование. Намекна деликатно, че монасите ще се грижат добре за него, както са направили със сирачето. Така ще му бъде гарантирано не само добро образование, но и най-доброто отношение към недъга му.

В крайна сметка беше уговорено малкият Томас Оуен Тюдор да бъде отгледан от бенедиктинците, да бъде научен да чете и пише. Единствено абат Хареден щеше да знае, че кралицата е обещала щедро дарение за манастира като отплата за всичко това. След години, дори младият човек да реши да не стане монах, можеше да бъде нает да преписва ръкописи в скрипториума на абатството, така нямаше да се наложи да натоварва деформирания си крак.