Сбогом, моя красавице

40

Изминаха повече от три месеца, докато открият Велма. Не искаха да повярват, че Грейл не знае къде е и не й е помогнал да се измъкне. И така всяко ченге и вестникар в страната претършува всички места, където силата на парите можеше да я укрие. Но не парите я криеха. Оказа се, че тя се намирала на толкова лесно място, та после се чудеха как не са се сетили още в началото.

Една вечер един балтиморски детектив със зрителна памет, рядко срещана като розова зебра, се отбил в един бар, заслушал се в състава и се взрял в красивата чернокоса, черновежда певица на сантиментални песни, която пеела искрено. Нещо в лицето й накарало една струна в него да трепне и да трепти безспир.

Върнал се в управлението, извадил папката с търсените престъпници и я запрелиствал. Когато стигнал до снимката, която търсел, той я гледал дълго време. После нахлупил сламената си шапка, върнал се в бара и намерил управителя. Отишли отзад при съблекалните и управителят почукал на една от вратите. Не била заключена. Ченгето блъснало управителя, влязло и заключило след себе си.

Трябва да е подушил марихуаната, която тя пушела, но тогава не обърнал внимание. Тя седяла пред трикрилото огледало, взирайки се в корените на косата и веждите си. Нейните собствени вежди. Ченгето пристъпило с усмивка и й подало полицейското й досие.

Тя сигурно се е взирала дълго в лицето на снимката, както и ченгето в управлението. През това време е могла сума ти неща да премисли. Ченгето седнало, кръстосало крака и запалило цигара. Имал набито око, но бил едностранчиво специализиран. Дори не познавал достатъчно жените.

Накрая тя се изсмяла леко и рекла:

— Хитрец си ти, фанте. Мислех си, че имам глас, който ще се помни. Един приятел веднъж ме познал по гласа само като ме чул по радиото. Но аз пея в този състав вече цял месец — два пъти седмично по радиото — и никой не се досети.

— Не съм чувал гласа ти — рекло ченгето и продължило да се усмихва.

Тя рекла:

— Струва ми се, че можем да се споразумеем. Както знаеш, може сума ти пара да падне, ако пипаш, както трябва.

— Няма да стане — рекло ченгето. — Съжалявам.

— Да вървим тогава — рекла тя, станала, сграбчила чантата си и взела палтото си от закачалката. Пристъпила до него, за да й държи да го облече. Той се изправил и й го държал като истински джентълмен.

Тя се извърнала, измъкнала пистолет от чантата си и го простреляла три пъти през палтото.

Имала още два патрона в пистолета, когато разбили вратата. Стигнали до средата на стаята, преди да стреля. Стреляла два пъти, но вторият изстрел трябва да е бил по инерция. Хванали я, преди да се строполи на пода, но главата й вече била увиснала безжизнено.

— Ченгето умря на другия ден — рече Рандал, когато ми разказваше. — Говореше от време на време. Ето как разбрахме за марихуаната. Не разбирам защо е билтолкова небрежен, може би наистина е имал намерение да се споразумее с нея. И това ще да му е размътило главата. Разбира се, не ми се ще да мисля така за него.

Казах, че ми се струва да е било точно така.

— Простреляла се е право в сърцето, два пъти — каза Рандал. — А съм чувал експерти да свидетелствуват, че това е невъзможно, макар че винаги съм го смятал за възможно. И знаеш ли какво още?

— Какво?

— Глупаво беше от нейна страна да застрелва това ченге. Никога не бихме могли да я осъдим при нейния вид, парите й и версията за преследване, която тези високопоставени юнаци щяха да скалъпят. Бедно девойче успява да се омъжи за богаташ, но лешоядите, които са я познавали, не я оставят на мира. Нещо от този род. По дяволите, Рененкамп ще изтъпанчи половин дузина пълнички, застарели дами от вертепите в съда и те ще мънкат, че са я изнудвали в продължение на години, и то така, че да не можеш в нищо да ги обвиниш, но съдът ще се разчувствува. Хитро се е сетила да бяга сама и да остави Грейл вън от играта, но още по-хитро би било да се прибере у дома, когато я разкрихме.

— Да не би да вярваш, че нарочно е оставила Грейл вън от играта?

Кимна.

Рекох му:

— Смяташ ли, че е имала някаква особена причина?

Вторачи се в мен.

— Кажи де, няма да ти противореча.

— Тя бе убиец. Като Малой. А за него не може да се каже, че бе пъзльо. Може би на това балтиморско ченге не му е толкова чиста работата, както сочи досието му.

Може би е съзнавала възможността не да се измъкне — омръзнало й е да бяга вече, — а да се отплати с мир и спокойствие на единствения мъж, който някога й ги бе осигурил.

Рандал ме гледаше с отворена уста и невярващи очи.

— По дяволите, за да му се отплати, не й е трябвало да застрелва ченгето.

— Не казвам, че беше светица, нито пък порядъчно момиче. Нищо подобно. Не би посегнала на живота си, ако виждаше изход. Но това, което стори, й спести явяването пред съда. Помисли си за това. А кого щеше най много да уязви този процес? Кой щеше да го понесе най-тежко? Независимо от изхода, кой щеше да плати най-високата цена за спектакъла? Един стар човек, който бе обичал неразумно, но силно.

Рандал каза рязко:

— Сантиментално обяснение и нищо повече.

— Разбира се. Така звучи в моите уста. Може и да греша. Довиждане. Върна ли се розовото ми бръмбарче?

Той не знаеше за какво говоря.

Слязох с асансьора до партера и излязох на стълбите пред градския съвет. Денят бе хладен и много ясен. Виждаше се надалеч, но не чак дотам, където Велма бе отишла.