Силата

Глава 3

С помощта на джедайското лечителско изкуство и чудотворните мехлеми в храма, изгарянията и отоците на Оби-Уан Кеноби бяха излекувани до сутринта. Но болката в сърцето му не се беше притъпила. Той поспа малко и се събуди доста преди зазоряване.

Сбогува се с Гейрън Мулн и Рийфт — момчета от две различни части на галактиката, които бяха станали неразделни, откакто се бяха запознали в Храма на джедаите.

По време на закуската Рийфт, който беше дреселянец с прекалено набръчкано лице, не спря да повтаря на всички:

— Не съм лаком, но може ли да ми дадеш месото си? Не съм лаком, но… — докато сочеше недвусмислено към парче сладкиш или питие. Макар Оби-Уан да не беше вечерял предишния ден, той му даде всичко. Бант благосклонно отдели половината от сладкиша си. С тази сива кожа и с безбройните си бръчки дреселянците можеха да изглеждат ужасно тъжни, ако не получават това, което искат.

— Няма да е толкова зле — каза Гейрън Мулн на Оби-Уан. — Поне тръгваш на пътешествие.

Гейрън Мулн не умееше да седи на едно място. Йода вечно му даваше допълнителни упражнения за неподвижност.

— Освен това ще си близо до храма — обнадеждаващо добави Рийфт.

— Кой знае къде ще попаднем ние? — намеси се Бант. — Задачата за всеки от нас е различна.

— И неочаквана — съгласи се Гейрън Мулн. — Така казва Йода. Не всеки е предопределен да стане падауан.

Оби-Уан кимна в знак на съгласие. Хубаво направи, че даде на Рийфт почти цялата си порция. Не му се ядеше. Знаеше, че приятелите му се опитваха да повдигнат настроението му. Но те все още имаха възможности да станат джедаи. Към тази висока чест се стремяха, за нея се трудеха. Каквото и да кажеха, те знаеха, че неговият случай е покъртително разочарование.

Навсякъде около себе си Оби-Уан чуваше бръмченето на разговорите по другите маси. Учениците поглеждаха към него и после се обръщаха. Повечето погледи бяха съчувствени, а някои дори щяха да го окуражат. Но той усещаше витаещото чувство в помещението — всички се радваха, че случилото се с Оби-Уан не е застигнало и тях.

На масата на Брук гласовете бяха силни и достигнаха до ушите му.

— Винаги съм знаел, че няма да успее — високо изрече приятелят на Брук, Аалто. Ушите на Оби-Уан започнаха да горят, когато чу как Брук се кикоти. Той се обърна. Брук го гледаше, предизвиквайки го пак да се сдърпат.

— Не му обръщай внимание — каза Бант. — Голям глупак е.

Оби-Уан се обърна напред и дояде порцията си, когато огромен черен плод барабел падна на масата близо до таблата му. Сокът от плода изпръска Бант и Гейрън Мулн. Оби-Уан погледна Брук, който беше отишъл до средата на помещението, за да хвърли плода.

— Засади го! — каза Брук. — Чух, че виреят навсякъде.

Оби-Уан тръгна да става от масата, но Бант сложи ръка върху неговата и го задържа, опитвайки се да го успокои.

Оби-Уан се усмихна на Брук и се овладя. „Иска да ме разгневи — осъзна Оби-Уан. — Надява се да ме разяри. Колко често са ме разигравали така, че да загубя шанса си да стана падауан?“

Оби-Уан сподави яростта си и просто се усмихна на Брук. Но въпреки това нажежената до бяло ярост растеше в душата му.

Точно тогава Рийфт измърмори.

— Не съм лаком, но мога ли да хапна този барабел?

Оби-Уан почти избухна в смях.

— Благодаря ти, Брук — каза той, вдигайки плода от масата и поставяйки го в една чаша. — За жителите на Бендомиър ще бъде чест, че ще споделя с тях твоя дар — дар за тях от истински фермер.

В една друга стая на Храма на джедаите Йода спореше със старейшините на Джедайския съвет. Те медитираха в огромна оранжерия — Залата на хилядата фонтана, където фонтани и водоскоци извираха от смарагдовата гора.

Отвън повърхността на Корускант бе затъмнена от черни буреносни облаци.

— На Оби-Уан Кеноби трябва да се разреши да се сражава пред Куай-Гон днес — каза майстор Йода точно, когато една светкавица проряза облаците. — Аз го предрекох.

— Какво? — попита старшият съветник Мейс Уинду. Той беше силен чернокож мъж с бръсната глава. Изгледа Йода с очи, които пронизваха като бластерни изстрели. — Какъв смисъл има? Оби-Уан отново доказа, че не може да контролира нито гнева, нито нетърпението си. А Куай-Гон Джин не е готов за още един нетърпелив падауан.

— Съгласен съм — каза Йода. — Нито Оби-Уан, нито Куай-Гон са готови. Но все пак Силата може да събере учителя и ученика.

Мейс Уинду попита.

— Ами това, че снощи Оби-Уан е пребил Брук?

Йода махна с ръка и един дроид рефер се появи иззад храстите.

— Усъвършенстван тренировъчен дроид, миналата вечер дуела си видял — изрече Йода.

— Пулсът на Оби-Уан беше 69 удара в минута — докладва дроидът. — Тялото му беше в поска 27 градуса на североизток, с дясна ръка протегната надолу, която държеше тренировъчния светлинен меч. Телесната му температура беше…

Мейс Уинду въздъхна. Ако му позволят да продължи, тренировъчният дроид щеше да пропилее цял час в описване на това как точно Оби-Уан е пресякъл залата.

— Просто ни кажи кой е предизвикал сблъсъка — каза Мейс Уинду. — Кой какво е казал и какво е станало след това.

Тренировъчният дроид издаде звук на възмущение от прекъсването. Но след като Мейс Уинду го погледна особено, той разказа как Брук е предизвикал Оби-Уан.

В заключение Мейс Уинду въздъхна.

— Значи имаме едно подло и едно глупаво момче — като каза това, той погледна към Йода. — Какво предлагате?

Йода примигна.

— Да дадем и на двамата възможност да се докажат отново — изрече той.