Силата

Послеслов

Оби-Уан беше израснал в храма на джедаите на планетата Корусант — свят, изпълнен с хора, свят, покрит с небостъргачи.

Когато „Монумент“ навлезе в атмосферата на Бендомиър, Оби-Уан се впечатли от джунглите и равнините, от огромните площи не застроена земя и от обширното море. Не беше си представял, че може да има толкова не облагородени територии на една планета.

Космодрумът на Бендомиър се състоеше от една неголяма сграда и хангар, който едва побираше товарен кораб с размерите на „Монумент“. Оби-Уан последва Куай-Гон, който слезе от звездолета.

Един планетарен полицай ги очакваше. Когато забеляза Куай-Гон, той се забърза към него.

— Добре дошли. Моята служба, разбира се, е на ваше разположение.

Куай-Гон кимна с глава.

— Можете ли да ми кажете за какво става дума? Върховният канцлер спомена, че сте помолили за помощ — конкретно моята.

— Може би това ще обясни всичко — каза полицаят.

Той връчи на Куай-Гон един плик. Джедаят го отвори и извади сгъната бележка. Докато я четеше, лицето му пребледня, а дишането му се учести.

Оби-Уан прочете бележката през рамото на Куай-Гон. В нея пишеше само: „С нетърпение очаквах този ден“. Бележката беше подписана от човек на име Занатос.