Силата

Глава 8

Оби-Уан сънува, че е в Храма на джедаите и върви между звездните карти. Протегна ръка и докосна най-близката до Бендомиър звезда — една от двойката гигантски червени светлини. Появи се холограма и отдавна мъртъв учител, който обяви: „Бендомиър — мястото, където ще умреш, ако не си предпазлив“.

Той се събуди в болничното легло, на ръката му имаше системи, а на лицето му — кислородна маска. За миг си помисли, че все още сънува — Куай-Гон се беше надвесил над него. Тогава широката, хладна ръка на джедая се допря до челото на Оби-Уан и той осъзна, че е съвсем буден.

— К-к-какво става? — прошепна Оби-Уан.

Куай-Гон отдръпна ръката си и отстъпи назад.

— Не се опитвай да говориш — каза нежно. — Имаше лоша треска, но аз се погрижих. Раните ти се оказаха по-сериозни и медиците не можаха да се справят с тях.

— Наистина ли сте вие? — попита Оби-Уан, борейки се да освободи замъгления си мозък.

Куай-Гон се усмихна. За първи път Оби-Уан виждаше усмивката му и разбра, че у Куай-Гон има нещо повече от студенина и сурова преценка.

— Да, наистина съм аз — каза той.

— Мен ли дойдохте да търсите? — с надежда попита Оби-Уан. Не би задал такъв глупав въпрос, но беше прекалено слаб, за да размишлява.

Куай-Гон поклати глава.

— И аз пътувам за Бендомиър. Изпълнявам задача, възложена от Галактическия сенат. Мисиите ни нямат нищо общо една с друга.

— И все пак сме заедно — каза Оби-Уан. — Можете да ми покажете…

Куай-Гон отново поклати глава.

— Не, Оби-Уан, не затова съм тук. Пътищата на нашите съдби са различни. Сега е моментът да опознаеш хората, на които ще служиш. Трябва да забравиш за мен. Ще служиш на джедаите, но не като рицар. И това е достойна задача.

Той не изрече това с жестокост. Но думите на Куай-Гон прорязаха Оби-Уан като с меч. Всеки път, когато надеждите му нарастваха, те бяха унищожавани.

За Оби-Уан беше ясно, че дори случайността да ги бе събрала на един и същи кораб, Куай-Гон не искаше да има нищо общо с него. Ако слуховете бяха верни, Оби-Уан или ученик на неговата възраст щяха да бъдат само един болезнен спомен за падауана, когото Куай-Гон беше загубил. Момчето не можеше да се бори с миналото на рицаря джедай.

Той скри разочарованието си и се опита да изглежда силен въпреки физическата си слабост.

— Разбирам — каза Оби-Уан.

Вратата на медицинския сектор се отвори с милиметър. През отвора се подаде триъгълна глава и искрящи зелени очи се впиха в Оби-Уан. Щом нахалникът видя, че Оби-Уан го е забелязал, вратата се затвори.

Оби-Уан се обърна към Куай-Гон.

— Прав сте. Моята мисия трябва да е първата ми грижа. Аз ще… — той млъкна, защото вратата пак се открехна. Оби-Уан с мъка се подпря на лакти.

— Хайде влез, де! — извика той на нахалника.

Един арконянец се шмугна в стаята в стаята. Беше малко по-нисък от останалите с кожа, която беше повече зелена, отколкото сива.

— Не искахме да ви безпокоим…

— Няма нищо — меко каза Оби-Уан.

— … но ни казаха да се срещнем с Клат’Ха тук. Имало нещо, за което искала да говорим. Чухме, че едно младо момче се е сблъскало с хътянин във велика битка и е оцеляло — изрече арконянецът. — Дойдохме, за да видим великия герой. Извинете за безпокойството. Ще почакаме отвън.

И той тръгна да излиза.

Оби-Уан погледна през рамото му, преди да си спомни, че арконянците говореха за себе си винаги в множествено число — „ние“. Нямаха чувство за индивидуална личност и живееха само в колонии.

— Май е най-добре да ти обясня — каза Оби-Уан. — Първо, не беше велика битка. Хътянинът просто ме повдигна и започна да ме души, докато припаднах. Не съм никакъв герой.

— Това, че изобщо си оцелял, значи доста — отбеляза Куай-Гон.

— Именно — арконянецът направи няколко стъпки напред. — Хътянинът всява огромен страх в нас. Вие сте показали сила и смелост. Ние ви се възхищаваме, защото сте герой.

Оби-Уан погледна към Куай-Гон безпомощно. Разбра, че не може да промени непоклатимото мнение на арконянеца. Куай-Гон се извърна, за да скрие усмивката си.

— Добре, седни и се представи — каза Оби-Уан. — На този кораб ще имам нужда от възможно най-много приятели.

— Нашето име е Си Триймба — започна арконянецът, като седна на един стол. — Знаем, че вашето е Оби-Уан Кеноби. За нас ще е чест да бъдете наши приятели.

Вратата на медицинския сектор се отвори. Клат’Ха влезе вътре явно раздразнена.

— Добре, че сте тук — каза тя на Си Триймба.

Си Триймба се изправи на крака си.

— Ние… — започна той, но Клат’Ха го прекъсна, като се обърна към Куай-Гон.

— Имаше проблем — отривисто каза тя. — Някой е пипал екипировката ни. Младият Си Триймба установи това при рутинна проверка. На склад имаме три арконянски машини за прокопаване на тунели. И трите са повредени.

— Как така? — попита Куай-Гон.

Си Триймба пристъпи напред.

— Термокомите, които следят повърхностната температура на свределите, са демонтирани, сър. И свързващите куплунги са изтръгнати, за да не могат да се изключат.

— Какво означава това? — попита Оби-Уан.

Куай-Гон се замисли за миг.

— Арконянските тунелопробивачи са машини, които пробиват почва и скала. Докато правят това, въртенето на свредела, който се трие в камъка, загрява машината. Без термокомите охладителната система не може да работи. А без свързващите куплунги операторът на машината не може да я изключи. Тя ще продължи да дълбае, докато не се стопи от горещината. Всички в нея ще умрат.

— Точно така — мрачно потвърди Клат’Ха. — Мисля, че знаем кой е отговорен.

Бумтящ глас, който говореше на хътянски, се чу зад вратата: „Зи бата не бийши та Джемба? За мен ли говорите — Великия Джемба?“

Хътянинът отвън беше доста по-едър от онзи, който беше пребил Оби-Уан. Хътяните живееха по стотици години и не спираха да растат — нито на размер, нито на подлост. Точно този — Джемба — имаше толкова широка уста, че можеше да погълне трима души наведнъж. Огромното лице и очи на Джемба изоълниха вратата.

— Да — отвърна спокойно Куай-Гон, — за теб говорим, о, Велики Джемба. Влез вътре, ако можеш.

Джемба се възпротиви.

— Много години минаха, откакто можех да се промъквам през такава малка дупка, джедай — избоботи Джемба. — Защо ти не излезеш оттук? — облиза той устни.

Куай-Гон отиде до вратата и се изправи пред хътянина.

— Обвинен си в саботиране на арконянските тунелопробивачи.

— А-а-а! — възкликна Джемба, отстъпвайки с една крачка. Постави ръка на най-горното си сърце — хътянски жест, означаващ невинност. — Никога! Кълна се, джедай, не съм аз. Да ти приличам на създание, което би се промъквало, за да поврежда чужда екипировка?

Нито за миг Оби-Уан не повярва на хътянина, но за малко да избухне в смях, представяйки си как огромният хътянин се промъква където и да било.

— Естествено, не вярвам, че си го сторил лично, Велики — каза Куай-Гон. — Но някой може да го е направил по твое нареждане.

— А-а-ах! А-а-ах! — Джемба се изви назад като гигантски червей и пак тупна ръка върху най-горното си сърце. — Нараняват ме подобни обвинения! Нищо не знам за случая. Погледни в сърцата ми, джедай, и ще видиш, че не лъжа! Защо всички си мислят, че съм зъл? Само защото съм хътянин ли? — попита Джемба. — Аз съм честен бизнесмен.

— Достатъчно! — каза Клат’Ха с отвращение. Тя пристъпи напред, за да се изправи пред Джемба, ръцете й бяха на бедрата, точно над бластера, който бе прикрепен към левия й крак. — Няма съмнение, че е бил някой от хората ти.

— Нищо не знам по този въпрос, кълна се! — изръмжа Джемба.

Клат’Ха посегна към бластера си.

Куай-Гон вдигна ръка, нареждайки й да спре.

— Вероятно — подхвана Джемба, а очите му се присвиха лукаво — твоите хора са го направили, за да ми навредят. Вашата неоснователна омраза към мен е добре известна. Вече поиска от минната гилдия да забрани на „Офуърлд“ да оперира на Бендомиър. А сега, като повдигаш подозрения срещу мен и моя екип, се надяваш да ме премахнеш законно.

— Не ме интересува дали ще бъдеш изгонен законно или не — задъхано отвърна Клат’Ха. — Просто искам да си заминеш!

— За това говоря! — изръмжа Джемба. Огромният хътянин погледна умолително към Куай-Гон. — Виждаш ли пред какво съм изправен? Как може един хътянин да се бори срещу такава неоснователна омраза?

— Извинявай, Джемба — каза Клат’Ха с подигравателна вежливост, — но не е неоснователно да ненавиждаш един лъжец, интригант и страхлив убиец.

Огромното тяло на хътянина се наду от обида.

— Още не сме стигнали Бендомиър — заяви Джемба, — а тази жена се опитва да ме дискредитира пред минната гилдия. Сега се опитва да ме натопи! Чуй я как ми говори. Няма никакво уважение в гласа й!

— Може да не те уважавам, Джемба — отвърна на атаката Клат’Ха, — но определено не се опитвам да те натопя. Лъжите ти са толкова жалки, колкото отричанията ти.

Джемба изрева от ярост и се хвърли срещу Калт’Ха. Той се удари в касата на вратата, която започна да се пропуква под натиска му. Ужасен, Си Триймба изсъска и се притисна към стената. Оби-Уан наблюдаваше смаян. Хътянинът можеше да срути цялото медицинско помещение!

Клат’Ха извади бластера си, но Куай-Гон застана пред нея и вдигна ръка. Той посрещна погледа на хътянина. Оби-Уан долови как Силата изпълва стаята.

— Достатъчно — тихо изрече Куай-Гон.

Джемба спря да се блъска във вратата. Хътянинът знаеше, че не може да стигне до Клат’Ха. Куай-Гон погледна към Клат’Ха. Тя бавно наведе бластера и го върна в кобура на бедрото си. Оби-Уан не можеше да не се възхити на уменията на Куай-Гон. Усети нотка на съжаление. Имаше толкова много неща, които желаеше да научи от джедая.

— Сега — започна Куай-Гон с помирителен тон — нека преразгледаме положението. Машините са били повредени. И двамата твърдите, че не сте били вие. Няма друг начин за разрешаване на конфликта, освен открита вражда. — Куай-Гон погледна към всеки от тях. — А това е нещо, за което и двамата нямате желание, сигурен съм.

— Джедай — каза Джемба, — ти се смяташ за справедлив човек. Но когато хътянини и човеци спорят, дори и най-справедливите хора застават срещу моята раса — гласът на хътянина избуча със злобен тон. — Щом тя иска война, ще има война. А ако ти застанеш на нейна страна, кълна се, ще те смачкам като плод пта! Статутът ти на джедай не те предпазва!

Заплаха увисна тежко във въздуха. Беше ясно, че думите на хътянина не бяха празни приказки. Той щеше да убие всеки, който му се опълчеше. Оби-Уан не се беше сблъсквал със същество, изтъкано от такава ненавист.

Беше толкова лесно да се разреши положението, помисли си Оби-Уан. Хътянинът беше уязвим, заклещен в малкия коридор пред медицинското помещение. Куай-Гон можеше да извади светлинния си меч, да се хвърли напред и да разсече хътянина надве.

Но Куай-Гон само кимна.

— Благодаря за предупреждението — изрече той.

„Разбира се — осъзна Оби-Уан, — предупреждението е дар.“

Джемба кимна, сякаш беше доволен, после се плъзна по коридора. Клат’Ха изпусна дълга въздишка.

— Добре, добре мина — измърмори тя и забърза към вратата. — Трябва да предупредя хората си. Ако това не е война, поне ще е нещо подобно на война.

И тя изтича навън.

Куай-Гон тъжно поклати глава.

— Между двамата съществува силна омраза. Никой от тях няма да се вразуми.

— Не разбирам — каза Оби-Уан. — Защо пуснахте хътянина? Може и да е невинен за престъплението, в което е обвинен. Но аз съм сигурен, че е виновен за други.

— Да, виновен е — съгласи си Куай-Гон. — Но Клат’Ха умее сама да се защитава. Като джедаи ние сме длъжни да защитаваме само онези, които нямат друго средство за отбрана.

— И все пак някой от хората на Джемба е развалил тунелокопачите. Защо не се опитахте да разберете кой? — попита Оби-Уан.

Куай-Гон отговори:

— Защото, ако някой от екипа на Джемба е виновен, ще го злепостави пред миньорската гилдия. Може да го изгонят от Бендомиър завинаги. Джемба знае това и няма да посочи с пръст никого от своите.

— А! — каза Си Триймба. — Клат’Ха сигурно усеща същото. Ако някой научи, че обикновен работник се е опитал да натопи Джемба, минната гилдия ще побеснее.

— Но пък едва ли е трудно да се разбере кой всъщност е саботирал тунелокопачите — въодушевено отбеляза Оби-Уан.

Куай-Гон вдигна вежди.

— Това не е твоя работа — предупреди го той. — Ако тръгнеш да търсиш термокомите, ще намериш само неприятности. Не се бъркай. И не ходи в отделението на „Офуърлд“. Още не си напълно оздравял, Оби-Уан.

С тези думи Куай-Гон се обърна и излезе от стаята. Момчето изчака няколко секунди. После внимателно се надигна от леглото.

— Но джедаят каза, че не сте оздравели! — загрижено извика Си Триймба.

— Си Триймба — бавно започна Оби-Уан, — колко са големи тези термокоми?

— Не са големи — Си Триймба показа разстояние от осем сантиметра. — Не е трудно да бъдат скрити.

— Ако намерим термокомите, ние ще разберем кой е извършителят — увери го Оби-Уан.

— Това е вярно, Оби-Уан — съгласи се Си Триймба. После се спря и издаде същия странен съскащ звук. — Ние съжаляваме, но когато казвате „ние“…

— Имам предвид ти и аз — каза Оби-Уан.

— А! — възкликна Си Триймба. Зеленикавата му кожа сякаш пребледня. — Ние ще трябва да отидем в частта от кораба, която е на „Офуърлд“.

— Зная — тихо изрече Оби-Уан. Той разбираше какъв е рискът. А и Куай-Гон му бе наредил да не ходи там. Обаче той не беше ученик на Куай-Гон. Не беше задължен от честта да му се подчинява.

Несъмнено Куай-Гон го смяташе за недостоен за тази задача. Но колебанията на Куай-Гон бледнееха пред джедайските принципи. Справедливостта трябваше да възтържествува!

— Си Триймба, Клат’Ха притежава голям кураж — обясни Оби-Уан, — но и Джемба няма да й се даде лесно. Той е безскрупулен, лукав и няма да се поколебае пред нищо. Ето защо трябва да бъде спрян. Толкова е просто — и толкова трудно. Ще те разбера, ако не пожелаеш да ми помогнеш. Наистина. Ще си останем приятели.

Си Триймба преглътна.

— Ние ще ви последваме, Оби-Уан — каза той.