Скитникът между звездите

ПОСЛЕПИС

„Скитникът между звездите“ от Джек Лондон е произведение с интересна конструкция, обединяваща различни сюжети, исторически епохи и конкретни ситуации. В името на „съшиването“ на отделните части авторът предлага своеобразна философска постановка. В нея причудливо, на еклектична основа се обединяват различни течения на буржоазната философия, модни в края на 19 и началото на 20 век. Джек Лондон се позовава на философи толкова различни като Конт и Бергсон, цитира дори Конфуций, чувства се влиянието на Платон, т.е. налице е комбинация от идеалистични идеи, оправдаваща хода на повествованието. Обективно литературните качества на творбата изместват на заден план философските разсъждения, но все пак и те се нуждаят от един, макар и бегъл, коментар.

За всички философски течения, чийто представители са изброени по-горе, е характерно тълкуването на духа като нещо непостижимо, преминаващо от една материална форма в друга и съответно от противопоставянето на материалното и идеалното, като последното съвсем не се тълкува като субективна реалност, възможна благодарение отражението на материалния свят. От тук е силно изкушението на твореца да заяви, че същината се постига „ноуменално“. В идеалистическата философия ноуменът е умопостигаемата същност, предметът на интелектуалното съзерцание, а според Кант възможна, но недостижима от човешкия опит обективна реалност, „вещ в себе си“.

Разбира се Джек Лондон няма намерение да разрешава основния философски въпрос, но за него отправна точка е твърдението на А. Бергсон, че животът не може да бъде обяснен със средствата на интелекта. По този начин е направена крачката към ирационализма, който в дадения случай служи на избрания художествен метод.

Съвременният ирационализъм се заражда в края на 19 век, когато възниква т. Нар. „философия на живота“. Нейни представители освен цитирания в произведението Бергсон (Франция) са Ницше, Дилтей и Зимел (Германия) и др. Основната идея на това учение е подмяната на понятието материя с доста неопределеното понятие „живот“, разбирано като ирационален поток или „порив“. Това е интуитивно постигаема цялостна реалност, която не е тъждествена нито на духа, нито на материята. Съответно материята се третира като изстинал остатък, застинала форма на живота.

Кризата, породена от революцията в естествознанието, води и до криза в буржоазната философия, подложена на унищожителна критика от В. И. Ленин в „Материализъм и емпириокритицизъм“. Всеобщ е стремежът материята да бъде изместена като централно понятие на философията. И според философията на „живота“ рационалното познание не е в състояние да се добере до същината на променливия, текущ, индивидуален „живот“, тъй като то борави с твърди „тела“, застинали абстрактни понятия. А познанието на „живота“ е възможно единствено посредством принципно различната от разума интуиция, т.е. от непосредственото преживяване на „живота“. На страниците на „Скитникът между звездите“ има отгласи на този моден тогава критичен подход към материята.

Тези постановки ни довеждат и до друга тема, присъстваща в творчеството на джек Лондон — индивидуализма на неговите герои. Ето защо и в това произведение на писателя, героят мени своите исторически одежди, но не и чертите на своя характер, които се приемат за изначално дадени. Това доближава Джек Лондон до пантеистичния вариант на философията на „живота“ (А. Бергсон), сторед който централното понятие „живот“, разбирано като космическа сила, разкрива същността си в непрекъснатото самовъзпроизвеждане и в творчеството на нови форми. Субстанция на „живота“ е чистата „дейност“ (а героите на Джек Лондон са дейни, активни натури), която се постига интуитивно. В романа се срещат и други познати от творчеството на писателя мотиви — интересът към теорията на еволюцията, биологизирането на зоциалното и пр., но те не играят важна роля. Като цяло не особено издържаната философска линия не ограничава писателя и той е създал интересна многопластова творба.

К.и.н. Огнян Пишев