Слуга на Империята

14. Празненство

Момчето изкрещя възбудено.

Кевин му изрева в отговор и затича криволичейки между цветните лехи. Аяки го подгони с бойни викове на Акома в момчешко подражание на кръвожадност. От време на време ставаше прекалено напрегнат и тогава Кевин променяше тактиката — хващаше го в прегръдката си и го гъделичкаше, а Аяки започваше да пищи и изпълваше градината със смеха си.

Мара ги гледаше. Кевин често се оказваше загадка за нея, въпреки няколкото им години интимна близост, но едно знаеше със сигурност: този мъж несъмнено беше предано привързан към сина й. Приятелството му беше добро за Аяки. С наближаването на седемгодишната си възраст момчето проявяваше склонност към мрачни настроения, подсилена през дългото отсъствие на майка му. Но никога не изпадаше в тях, докато мидкемиецът беше наблизо. Кевин, който сякаш усещаше появата на мрачни мисли в момчешкия му ум, веднага успяваше да го разсее с някоя забавна история или гатанка, с игра или физическа надпревара. През месеците след завръщането й от Цубар Аяки почти отново стана онова момче, което Мара помнеше. Тя с тъга си помисли, че Кевин едва ли би проявявал по-голяма обич към него дори да му беше баща. Заряза напразните мечти и вниманието й отново се върна към документа с тежките печати и пъстри лентички.

Неподвижен в сенките пред нея, Аракаси изчакваше отговора й. Най-сетне Мара каза:

— Трябва ли да ходим?

Кротък като листата в затаения въздух, Аракаси отвърна:

— Ще бъде наложен имперският мир, тъй че няма да е възможна никаква открита заплаха.

— Открита. Това не е гаранция срещу коварствата на Минванаби. Трябва ли да ти напомням, че първият опит за покушение над живота ми беше от професионален убиец от Червените ръце на Братството на цветята в собствената ми дъбрава за размишления?

Събитието беше станало преди Аракаси да постъпи на служба, но той знаеше историята много добре. Наведе глава.

— Господарке, има голяма вероятност Десио да се държи благопристойно. Позицията ти в Съвета е по-висока от всякога, по-висока от тази на баща ти, честно казано. А останалите ни агенти в дома на Минванаби ни известиха, че Джиро е посетил Десио преди по-малко от две седмици.

Мара повдигна вежди.

— Разкажи.

Петна слънчева светлина пробягаха по лицето на Аракаси, докато отпиваше от чашата плодов сок.

— Агентите ни не са успели да ги подслушат пряко, но след като Джиро си тръгнал, Десио се гневил през целия ден и мърморел горчиво, че няма да позволи да бъде командван в собствения си дом от съперничеща фамилия. От това би могло да се предположи, че Текума от Анасати е пратил сина си да го предупреди против всякакви необмислени действия срещу внука му.

Мара хвърли поглед към Аяки, който изврещя въодушевено и скочи върху просналия се на земята Кевин.

— Вероятно. Макар да ми е трудно да повярвам, че Текума би изпратил втория си син. Омразата на Джиро към мен не е тайна.

Аракаси сви рамене.

— Може би е пратил сина си, за да подчертае сериозността на намеренията си.

Уханието на цветята изведнъж й се стори потискащо.

— Да подчертае на кого? На Десио или на Джиро?

Аракаси отвърна с усмивка:

— Вероятно и на двамата.

Мара се намести на възглавничките.

— Бих искала да знам със сигурност, преди да рискувам с пътуване до Свещения град.

Неспокойствието й издаваше взето решение и Аракаси го улови интуитивно.

— Господарке, мисля, че ще е най-добре да присъствам, когато се явиш на това празненство в чест на Небесната светлина. По причини, които убягват на мрежата ми, внезапната промяна в ориентацията на партията на Синьото колело е издигнала Военачалника до почти недосегаема позиция. Алмечо вече може да диктува на Съвета, а ако Ичиндар наруши традицията — както се подхвърля — и лично присъства на игрите…

Възбудена от това, че преценката му съвпада с нейната, Мара кимна.

— Появата на императора би утвърдила действията на Алмечо, подронвайки властта на Висшия съвет за периода на управление на този Военачалник.

В пълна хармония, която с времето ставаше все по-дълбока, Господарката на Акома и Началникът на шпионите обсъдиха възможните последствия. Много неща предстоеше да се случат в Кентосани, освен игрите и празненствата. Фамилиите, решили да поемат инициативата, нямаше да се задържат у дома. Военачалникът можеше да стане пожизнен диктатор, но не можеше да живее вечно. Рано или късно Великата игра щеше да продължи.

Аракаси се напрегна, понеже петната слънчева светлина по коленете му изведнъж угаснаха, затулени от сянка. Приближаването на Кевин беше минало незабелязано, докато не застана, вдигнал Аяки на раменете си, над килимчето, където Мара се съвещаваше с главния си шпионин.

— Милейди — заяви официално мидкемиецът, — наследникът на Акома е гладен.

Зарадвана от разсейването, Мара се усмихна и каза на Аракаси:

— Говори с Накоя и Кейоке и подгответе заминаването ни утре. Ще пътуваме до Кентосани, като изпратим напред слугите и робите, за да подготвят градската ни къща и апартамента ни в Имперския дворец. Провери верността на целия персонал. Не бива да допускаме, че всички заговори ще са насочени само към Военачалника.

Аракаси се надигна, поклони се и тръгна, а Кевин попита:

— Ще ходим ли някъде?

Погледът, с който Мара срещна сините му очи, беше неразгадаемо дълбок.

— Военачалникът е обявил голямо празненство в чест на императора. Следващата седмица тръгваме за Свещения град.

Новината беше приета спокойно дори от избухливия Аяки. През месеците след връщането им от Достари животът се беше върнал в обичайното си русло. Мара беше отстъпила пред желанието на Кевин да облекчи участта на мидкемийците и с по-добрата храна и жилище, нови одеяла и по-лек работен график нетърпението на Патрик беше спаднало. Но разделението между Кевин и съотечествениците му си оставаше — преструвката, че не е така, нямаше да го заличи. Макар и да не се споменаваше за бягство, свободата никога не беше далече от мислите на другите пленници. Можеше и да не настояват, но знаеха, че Кевин ги посещава единствено от чувство за дълг. Никога нямаше да се присъедини към тях, докато споделяше ложето на Мара.

Аяки го срита и измъкнат от неприятните мисли, Кевин извика престорено от болка.

— Някой тук е гладен. Май ще е по-добре да побързам с младия Господар на Акома до кухнята, за да може да оплячкоса килера.

Мара се усмихна и им разреши да си ходят. Кевин се пресегна, сграбчи Аяки за китките и го превъртя, за да стъпи на крака, след което го плесна по дупето. Бъдещият Господар на Акома; нададе нов боен вик и щурмува потъналата в сянка къща. Щом и Кевин се втурна подир него с не повече чувство за благоприличие, Господарката на Акома поклати глава и промърмори:

— Накоя мрази, когато тези двамата ядат в кухнята.

Птиците по дърветата отново подеха прекъснатата си песен. Мара остави ума си да се зарее. Уморена от тежестите на водачеството, напоследък често се замисляше дали да не съживи отново интереса на Хокану. Шинцаваи бяха укрепили отслабената си позиция в Съвета, като се присъединиха към Военния съюз на Алмечо, което правеше съюза Шинцаваи-Акома още по-желан. Радикалите в Партията на прогреса вдигаха достатъчно шум за обществена промяна в Съвета, за да мине несигурното поведение на партията на Синьото колело без коментар, но Мара усещаше, че се крои нещо по-голямо. Поне можеше да използва повода, за да измъкне от Хокану повече сведения.

Отегчена от това, че интересът й трябваше толкова бързо да се измести от романтичното към политиката, Мара въздъхна.

— Милейди? — Накоя се появи на прага и погледна угрижено господарката си. — Нещо не е наред ли?

Мара махна на старицата да седне при нея на мястото, освободено от Аракаси.

— Аз… започвам да се уморявам, Накоя.

Бавно и болезнено, заради многото години, Накоя се смъкна на колене. Щуротиите на Аяки и Кевин бяха забравени, щом взе пръстите на Мара в ръцете си, от ден на ден все по-чворести и немощни.

— Какво така е натежало на сърцето ти, дъще?

Мара издърпа ръцете си от нейните. Един от вечно присъстващите слуги се приближи, за да прибере подноса с напитка и плодове на Аракаси, а тя взе една изсъхнала коричка и я хвърли на пътеката. Две птиченца се спуснаха и я закълваха.

— Тъкмо обмислях да направя визита на вежливост на лорд Шинцаваи, заради Хокану. Мислех, че един съпруг би могъл да ме облекчи от бремето. Но после се усетих, че искам да се възползвам от повода, за да измъкна информация за действията на партията на Синьото колело. Това ме натъжава, Накоя, защото Хокану е твърде добър мъж, за да бъде използван така.

Накоя кимна разбиращо, по-скоро дойка, отколкото Първа съветничка.

— В сърцето ти няма повече място, дъще. За добро или лошо, цялата ти обич е за Кевин.

Мара прехапа устна и загледа птичките, които се боричкаха за коричката. Вече от години домакинството й пазеше мълчание пред очевидното: това, че любовта й към варварския роб е нещо повече от женска потребност за прегръдките на мъж, които да й дадат утеха срещу самотата. Предана докрай, Накоя не беше повдигала темата, забранена й от господарката — колкото и често да пренебрегваше желанието на Мара да не я занимава с дребни грижи. Но след като Мара беше съзряла достатъчно, за да постави под въпрос собствения си избор, старата жена заговори откровено.

— Дъще, предупредих те първата нощ, когато варварският роб дойде в леглото ти. Нищо не може да промени станалото. Сега трябва да се изправиш пред отговорността си.

Мара настръхна, а птичетата боязливо разпериха криле и отлетяха.

— Не прекарвам ли целия си живот да защитавам това, което един ден ще бъде на Аяки?

Загледана в изоставената коричка хляб, Накоя отвърна:

— Баща ти щеше да засияе от радост, ако научеше, че си надвила враговете си. Но отредените ти дни не са само твои. Ти си животът на дома Акома. Колкото и голяма да е страстта ти, дъще, първо трябва да управляваш, а намирането на щастие да оставиш на второ място.

Мара кимна. Лицето й се беше стегнало в безчувствена маска.

— Има моменти…

Накоя отново хвана ръцете й.

— Моменти, за които никой, който те обича, не те укорява, дъще. Но ще дойде времето, когато ще трябва да потърсиш здрав съюз, ако не с Хокану от Шинцаваи, то със сина на някой друг благородник. Този нов съпруг ще трябва да създаде дете, за да затвърди съюза между неговия дом и твоя. Като Управляваща господарка би могла да взимаш в леглото си когото си пожелаеш и никой не би могъл да възрази, но само след като родиш дете на съпруга си. Преди това не трябва да стои под въпрос кой е бащата. Изобщо. Защото това дете трябва да е като каменен мост над дълбока бездна.

— Знам. — Мара въздъхна. — Но дотогава ще се преструвам… — Остави мисълта си недоизказана.

След като Накоя не понечи да си тръгне, Мара овладя меланхолията си.

— Имаш някаква новина?

Бившата дойка се намръщи, за да прикрие гордата си усмивка.

— Гостуващият пратеник на лорд Кеда е на ръба на търпението си. Ще настоява за разрешение този следобед. Трябва да хапнеш и да се погрижиш за външността си, защото Джикан изчерпа извиненията си. Дошло е време ти да се заемеш с преговорите.

Мара се усмихна дяволито.

— Спешният тежък проблем със зърнените складове. Не съм забравила. — Стана, подаде ръка на старата жена, за да се вдигне по-леко, а след това се запъти към покоите си, където слугините я чакаха с богат избор официални халати.

Два часа по-късно, с болезнено изпъната нагоре коса, натежала от многобройните игли, които крепяха прическата й, Мара пристъпи в голямата зала на Акома. Сановникът, прекарал повечето от двата отчайващи дни примирен с компанията на нейния хадонра, я очакваше изнервен и разгорещен. Също толкова отегчен и на ръба на нервите си, Джикан се надигна, за да обяви появата й.

— Господарката на Акома — съобщи с висок глас на госта, който и без това вече я гледаше изпод смръщените над клюнестия му нос вежди. Зад него омачкани на вид писари и търговски пълномощници се надигнаха припряно на крака, за да й се поклонят както подобава.

Мара изчака, докато старшият им изпълни смирения поклон с опиране на челото в пода, дължим за особа с нейния сан, преди да продължи към подиума. Всички очи проследиха преминаването й, а почукването на патерицата на Кейоке по петите й отекна като контрапункт на скърцането на бронята на Люджан.

Прикрил недоволството си зад копринено нежен тон, тъй като фамилията на господаря му беше една от Великите пет и над дома на Мара по ранг, емисарят й поднесе почитанията си с:

— Добре ли сте, лейди Акома?

Мара кимна съвсем леко, за да не развали изкусно събраната си прическа, и отвърна:

— Добре съм, Първи съветник Хантиго. Твоят господар лорд Кеда добре ли е?

Пратеникът на Кеда отвърна малко грубо:

— Мога да кажа, че беше, когато го видях последния път.

Мара се постара да не се усмихне. Далечен роднина на Шинцаваи, господарят му беше властен мъж, не само над фамилията й по сан, но и Боен вожд на клан Канацаваи. Домът на Кеда не беше от тези, които можеше да си позволи да оскърби, въпреки че по нейни указания Джикан беше прекарал последния ден и половина в разиграване на Първия съветник на Кеда.

След като се настани на възглавничките, Мара покани с жест съветниците си и пратениците на Кеда да седнат. Заговори по същество, сякаш нейният хадонра не беше положил всички усилия да протака преговорите.

— Накоя ми съобщи, че сме близо до разбирателство.

Първият съветник на Кеда съхрани безукорно поведение, но тонът му не оставяше съмнение какво изпитва.

— С цялата дължима почит към високоуважаемата ви Първа съветничка, лейди Мара, но въпросът съвсем не е решен.

Мара повдигна вежди.

— Нима? Какво още има да се обсъжда?

Първият съветник на Кеда прикри раздразнението си с умението на опитен политик.

— Нужен ни достъп до кейовете в Силмани, Сулан-Ку и Джамар, лейди. Явно представителите ви са изкупили толкова много от наличното складово пространство, че вие, по същество, държите монопол.

Един от по-низшите пълномощници се намеси с горчив сарказъм:

— Предвид липсата на видима търговия на Акома в тези райони колебливо бих допуснал, че сте предвидили нуждите на Кеда и сте се постарали да ги затрудните. Напомняме, че сезонът е кратък. Времето ни принуждава да уредим място за складиране на стоките ни на речните кейове. Търговията на дома Кеда не може да претърпи такова пагубно прекъсване.

За да не разкрие ядосаният чиновник твърде много, Първият съветник на Кеда отново взе нещата в свои ръце.

— Господарят ми заповяда да попитам за вашите искания и да се спазарим за откупуване на договорите ви за наем на складовете в споменатите три града. След два дни разговори не сме наясно за каква точно цена настоявате.

Движение в сенките в отсрещния ъгъл на залата привлече погледа на Мара. Ненатрапчив и безшумен, както винаги, влезе Аракаси. Веднага видя, че Господарката го е забелязала, и й даде ясен знак да продължи с текущия въпрос. Мара прикри удовлетворението си от ефикасността на Главния шпионин и изгледа съсредоточено Първия съветник на Кеда.

— Хантиго, плановете на Акома за тези складови площи са работа на Акома. Достатъчно е да кажем, че ще се лишим от предимства на есенните пазари следващата година, ако не задържим сегашните си договори.

— Милейди, ако мога да си позволя — каза Първият съветник на Кеда с много тънка нотка язвителност. — Пазарите през следващата есен малко засягат интереса на Кеда. Тази пролет зърното ни трябва да тръгне по реката по пълноводието. Когато нашият пълномощник в Джамар беше пренебрегнат от вашия, полагахме усилия да договорим права за пренаемане на складовете. — Покашля се и се постара да не прозвучи покровителствено. Тази, с която си имаше работа, не беше някое капризно момиченце, а доказан играч в Играта. — Тъй като не е обичайно за Управляваща господарка да се занимава с второстепенните неща в търговията, не побързахме да представим проблема на вниманието ти, господарке, но дните, които остават, вече са критични.

— За Кеда — вметна Мара.

Разузнаването на Аракаси беше донесло, че пролетните добиви на Кеда стоят в зърнохранилищата по фермите им нагоре по течението в очакване на вест, че има наличен пристанищен склад. Започнеше ли пролетното пълноводие, зърното трябваше да е подръка за превозване надолу по реката до пазарите в Свещения град, Сулан-Ку и Джамар. Сухите зими в низините на Келеуан бяха единственият сезон, когато пътуването по Гагаджин — главния търговски път в империята — беше ограничено. Докато по-малките съдове можеха да преодолеят плитчините през зимата, баржите с по-дълбоко газене, тежко натоварени със стока, не можеха да преминат пясъчните наноси между Сулан-Ку и Джамар. Само когато пролетните снегове започнеха да се топят от планините Висока стена и вдигаха водното ниво, тежкият товар можеше да премине. Мара се беше опитала да заеме и кейовото пространство при Кентосани, Свещения град, но не беше успяла заради един имперски едикт — никой не можеше да наема складове на продължителен договор заради възможността да се окажат нужни на империята.

Въпреки този неуспех Мара беше вдигнала бариера за противниковата търговия, но така, че да няма никакъв акт на открита заплаха. Това, че лорд Кеда беше изпратил Първия си съветник като преговарящ в друг дом, доказваше, че импулсивният й ход е засегнал слабо място. Дилемата, свързана със зърнената безизходица, беше критичен въпрос, който трябваше да се реши спешно.

Мара изигра изумление.

— Е, добре. След като съветниците ми не са се изразили ясно, нека аз да поставя условията. — Помълча, все едно че броеше на пръсти, след което заяви: — Ще ви дадем пълни права за ползване на нашите складове в Силмани, без ограничение, от този ден до деня след като добивите ви отплават на юг. И също така достъп до складове във всички ваши пазарни градове на юг, отново без ограничение, докато продадете добивите си от тази година, но не по-дълго от първия ден на лятото.

Първият съветник на Кеда седеше неподвижен и безизразен, но поведението му издаваше алчност, докато изчакваше да чуе цената.

Мара почти съжали, че ще го разочарова.

— В замяна вашият господар трябва да ми даде обещанието си за един глас в Съвета, който да пусне така, както аз поискам, безрезервно и без възражение.

В нарушение на протокола Първият съветник на Кеда избухна:

— Невъзможно!

Мара отвърна с мълчание, а Накоя заяви:

— Първи съветник! Забравяш се!

Засрамен, Хантиго се изчерви и се помъчи да възвърне самообладанието си.

— Моля Господарката на Акома за прошка. — След това присви хладно очи. — Но все пак няма да е лоялно спрямо господаря ми, ако отвърна на това искане по какъвто и да било друг начин, освен с „не“.

Усетила, че Люджан едва потиска усмивката си и че Аракаси я наблюдава с одобрение от мястото си в дъното на залата, Мара изигра ролята си съвършено.

— Това е цената ни.

Чиновниците и търговските агенти посърнаха, а червенината се изцеди от лицето на Хантиго и ръцете му затрепериха.

— Твърде много искаш, лейди.

— Можете да наемете фургони и да закарате по суша зърното до южните пазари — прошепна един от покрусените посредници.

Хантиго го погледна навъсено и отвърна през зъби:

— Ако това беше осъществимо, нямаше изобщо да идвам тук. Няма време. Дори фургоните ни да тръгнат в този час, зърното ще пристигне твърде късно, за да хване пазарите в разгара им. Ще сме принудени да приемем каквато цена ни предложат изкупвачите. — Обърна се към Мара с изопнато в безизразна маска лице и заключи: — Честта на Кеда няма цена.

Но Аракаси беше разкрил, че тази година Господарят на Кеда е изключително затруднен. Ако гордостта беше първостепенна за него, можеше да продаде зърното на загуба и да изчака една година, за да компенсира. Все пак Мара усещаше, че ще е опасно да го принуждава към такъв ход. Можеше дори да си спечели враждебността му. Усмихна се и очите й сякаш заизлъчваха топлина.

— Първи съветнико, погрешно ме разбираш. Нямам никакво намерение да проявявам неуважение към Андеро от Кеда. Позволи ми да се закълна пред тези свидетели, че ще помоля твоя господар да ме подкрепи само по въпрос, който е значим за дома Акома. Освен това ще обещая, че няма да бъде поискан глас, който може да се отрази неблагоприятно на честта на дома Кеда. Никакво мое искане няма да бъде свързано с военна помощ за Акома или с атака срещу трета страна, или какъвто и да било друг акт, който би изложил на риск имуществото или богатството на Кеда. Стремя се единствено да осигуря гаранции за блокиране на всякакви бъдещи опити да бъда поставена в неизгодно положение във Висшия съвет. Кеда, разбира се, помнят трудностите, наложени над дома ми от имперския призив да пратя военна помощ на границата?

Хантиго избърса потта от слепоочията си. Трудно му беше да не се съгласи с аргумента й. Заговорът на Минванаби определено бе влошил състоянието на Акома за три години. Навлизането на Дома в копринената търговия беше почти осуетено. Но дори да й съчувстваше, Първият съветник не можеше да приеме условията й без разрешението на господаря си. Прехвърлянето на глас във Висшия съвет не беше отстъпка, която можеше да се направи от емисар. Отвърна й със съжалителен тон:

— Дори с тези уверения, съмнявам се, че господарят ми ще приеме условията ти, лейди.

Това, че бе престанал да отрича напълно възможността за споразумение, беше важно. Уверена в победата си и понеже знаеше, че Андеро от Кеда е непоколебим в почтеността си, Мара приключи разговора.

— В такъв случай най-добре ще е да побързаш при господаря си и да го известиш за предложението ми. Ще очаквам решението му с интерес. Кажи му, че тръгваме за празненството в Кентосани след седмица. Тук или в Свещения град, нека знае, че ще съм на негово разположение. За да чуя отговора му — завърши с безукорна усмивка.

Първият съветник на Кеда стана и се поклони, като умело прикри разочарованието си, и придружен от свитата си писари и пълномощници, напусна с достойнство.

Мара изпрати Джикан да го съпроводи, изчака благоприлично и след това даде знак на Аракаси да дойде при нея.

— Можем ли да разчитаме на глас на Кеда в Съвета?

Погледът, който Началникът на шпионите хвърли към вратата след току-що излезлия емисар, беше остър като на килуинг.

— Подозирам, че Господарят може да отстъпи, но ще трябва да му осигуриш гаранции. Лорд Кеда е твърд в ролята си на Боен вожд на клана. Няма да направи нищо, което би компрометирало интересите на дома или на Канацаваи, и категорично няма да се замеси в никакъв конфликт с Минванаби.

Люджан пристъпи към вратата, за да се заеме със задълженията си, но вметна:

— Все пак, въпреки че публично са в партията на Нефритеното око, Кеда има много роднини в партията на Синьото колело. Ако са толкова надълбоко в Играта на Съвета, колкото предполага това, може би още една причина Десио да ги мрази няма да е от голямо значение за тях?

Мара отвърна на забележката му само с бегла усмивка. Беше уморена от напрегнатия следобед. Издърпа една игла от косата си и я погледна.

— Направихме всичко, което можехме, без да рискуваме да нанесем обида. — Завъртя иглата и загледа как светлината заблещука в малкото мънисто в края й. — Не ми е приятно да дърпам опашката на кланов Боен вожд, но ще ми трябва цялата подкрепа, която мога да събера, за да попреча на Минванаби във Висшия съвет. Домът ни не може да позволи повторение на почти катастрофата ни в Дубар.

Издърпа още една игла, след което махна на една от слугините да махне накитите от косата й. Тъмните кичури се спуснаха на водопад по гърба й и й стана по-удобно, но и по-топло.

— Какви са позициите ни сега?

Накоя смръщи чело, щракна с пръсти на слугинята да се погрижи за спуснатата коса на господарката и каза:

— Ако всички дадени обещания се спазят, би могла да склониш близо една трета от Висшия съвет.

Кейоке претегли наум шансовете, както беше правил някога на бойното поле, и добави:

— Бих се обзаложил, че някои ще изменят на клетвата си при неблагоприятни обстоятелства, господарке.

Но Играла никога не беше гарантирана. Мара беше научила клопките в цуранската политика на много крехка възраст. Докато пръстите на слугинята стягаха косата й в удобна плитка, тя сви лакти и отпусна брадичка на юмруците си.

— Но ако клановият Боен вожд на Канацаваи ми отстъпи своя глас, други, които може да се колебаят, биха последвали примера на по-силния.

Премълчан зад заключението й остана страхът, че е прекалила и е тласнала дома Кеда към враждебност. Ако лорд Андеро го приемеше като оскърбление, дори това, че и двата дома се придържаха към партията на Нефритеното око, нямаше да предотврати отмъстителен ход.

Но с колебание не се постига величие. След като слугинята стегна плитката й с кадифена панделка, Мара нареди да й донесат по-лек халат и огледа съветниците си.

— Имаме да свършим много работа в подготовка за пътуването. — Погледна към прозореца и видя, че все още остават няколко часа дневна светлина. — Люджан, събери ескорт. Аяки и натамито трябва да бъдат защитени от нападение през отсъствието ни и в онези складове трябва да се прати товар коприна, за да нямат повод Кеда да се оплакват, че сме ги наели само за да ги затрудним. Затова трябва да се уговоря с царицата на чо-джа, преди да се е стъмнило.

Акома влязоха в Свещения град като патрул, преминаващ вражеска граница. От високите складове край реката до широките булеварди между дворовете на благородните имения Кентосани беше разкрасен като невяста преди сватбата й. Прясно боядисани стени, цветни гирлянди и ярки знаменца превръщаха всяка улица в радостна гледка. По-стар от Сулан-Ку и отразил напластените столетия на вкусове и архитектура, градът беше най-впечатляващият в империята. Строги многоетажни сгради се редуваха с други, по-ниски, с ярко боядисани балкони; стълбове с красиви лампи от изкусно резбовано дърво и керамика се издигаха над сандъчета с цветя от двете страни на булевардите. Накъдето и да погледнеше, Кевин се изумяваше от контраста между красота и сурова грозота. Миризмата на храмов тамян се смесваше с мръсната воня на речна тиня. Окаяни просяци, получили разрешение от Имперската управа, седяха в редици, оголили рани и отрязани крайници пред очите на минаващите тълпи, като мнозина опираха голите си гърбове в стенописи, нарисувани от велики майстори. Мръсни улични хлапета викаха и се блъскаха да зърнат Господарката, но охраната на Мара ги задържаше назад с щитове и дръжки на копия. Градски матрони, понесли кошове на кобилици, се кикотеха и сочеха грамадния варварски роб, който се извисяваше над останалите от свитата й и чиято златисточервена коса привличаше възхитени погледи.

Групичките търговци, процесиите на жреци с халати с качулки и пояси от мъниста, окичени с реликви, пробягващите домашни куриери и градски стражи в блестящото имперско бяло придаваха атмосфера на оживено и процъфтяващо благополучие. Но Кевин беше войник в достатъчна степен, за да забележи бдителните очи на хора, задържали се в тъмните ъгли. Независимо дали бяха шпиони, осведомители или търговци на слухове, които продаваха новини срещу монети от раковини, охраната на Акома не рискуваше: бдителни съгледвачи проверяваха всеки вход и уличка, покрай която минаваха, а Люджан държеше войниците си готови да отбият атака и при най-малкия намек за заплаха. Имперският мир гарантираше наказание за всеки, който го наруши, но не даваше гаранции за непредпазливия.

Все пак, въпреки подмолната интрига, преминаването през търговския квартал беше забележително преживяване. Само един член на свитата на Акома оставаше неизменно безразличен към пищните гледки. Принуден да се вози на носилка като придворен, Кейоке бе равнодушен като изваяна от камък статуя.

Кортежът на Мара излезе на храмовия площад, гигантски квадрат, заобиколен от двайсет огромни сгради, издигнати във възхвала на цуранските богове и като дом за жреците на ордените им. Инкрустирани с раковини арки проблясваха на слънчевата светлина, откроени на фона на лъскави покривни плочи, скъп мрамор и колони от малахит и оникс. В центъра на площада гореше голяма клада, обкръжена от гърнета с димящ тамян и олтари, отрупани със свещени дарове. Кевин бе раздвоен между жаждата да гледа всички тези великолепия на една древна и чужда култура и да внимава как стъпва по изтритата и опасно неравна улична настилка.

Градската къща на Мара беше разположена встрани, в един тих жилищен двор, засенчен от разцъфтелите от двете страни на булеварда дървета. Фасадата се издигаше зад облицована с плочи стена, над която се показваше многопластовият й покрив, украсен на всеки фронтон с изваяни птици шатра. Широките извити дървени портали на входа бяха засенчени от асми с пурпурни лози, които растяха на рамки, изваяни от хиляди морски раковини. Замисълът целеше да впечатли. Като много други стари фамилии, Акома притежаваха жилища удобно близо до центъра на Кентосани и залите на имперската резиденция. Години можеше да минат между две посещения, но великолепните многовековни къщи винаги се поддържаха заради възможността да се наложи да се отседне в града за няколко дни или седмици. Всяка фамилия във Висшия съвет разполагаше с малък апартамент в Имперския дворец, но заради удобството и предимствата на личната прислуга, повечето владетели предпочитаха свободата и широкото пространство на не толкова формалното настаняване извън вътрешния град.

Пред външната врата на градската къща на Акома ги очакваше Джикан, придружен от слуга в ливреята на дома. Щом свитата на Мара спря пред входа, хадонрата се поклони.

— Всичко е в готовност за пристигането ти, господарке. — Даде знак и крилата на портата се отвориха широко.

Носачите внесоха господарката в двора и след като Джикан и помощникът му тръгнаха след нея, Кевин с изненада осъзна, че слугата е Аракаси. Под прикритието на лозите и заглушен от стъпките, на маршируващите войници, докато почетната гвардия се точеше през входа, Главният шпионин се наведе към носилката на Мара.

Само Кевин беше достатъчно близо, за да забележи краткия им разговор. След секунди цялата свита вече беше в двора и слугите затвориха и залостиха портите. Кевин предложи на Мара ръката си и забеляза, докато й помагаше да слезе, че полага усилие да не се намръщи.

— Какво става? — попита той. — Лоша вест ли донесе Аракаси?

Мара го изгледа предупредително.

— Не тук — промълви, докато привидно оглеждаше градинката. — Добре си се справил, Джикан.

Кевин остана озадачен от мълчанието на господарката си, докато Аракаси не кимна леко към надвисналите тераси на дома от другата страна на улицата. Там в сенките можеше да дебнат наблюдатели и мидкемиецът със закъснение си спомни, че в този свят сред шпионите се срещат индивиди с изключително остро зрение, обучени да четат по устните. Смирен, той се задържа на полагащата се една стъпка след господарката си, докато тя влизаше в къщата.

Коридорът миришеше на намазано с восък дърво, на подправки и на стари стенни пана. Мебелите бяха грижливо излъскани от поколения слуги. Резиденцията в Кентосани беше по-стара от къщата на имението край Сулан-Ку. Повечето паравани откъм уличната страна бяха с пъстра коприна, но вътрешната стена отваряше гледка към централен двор, изпъстрен със зелени петна от сянката на стари дървета. Тесни стълбища с парапети, изваяни с митични зверове и огладени от ръце, облягали се на тях, водеха нагоре към таванските помещения. Сградата като че ли бе някогашно военно укрепление — Стените на неземното ниво бяха от камък, а горните три етажа — дървени рамки и платнени стени. Кевин я оглеждаше удивено, защото не беше виждал сграда подобна на тази и от двете страни на разлома. Макар и малка в сравнение с къщата на имението, градската къща на Мара беше голяма като странноприемница в Кралството. Масивните греди и каменните зидове бяха хитроумно конструирани и създаваха впечатление за лекота и въздушност.

Тераси, отрупани със саксии с цветя, предлагаха изглед към вътрешната градина с нейните езерца с рибки и фонтани.

— Да, наистина е красиво — промърмори Кевин.

Мушване отзад му напомни за положението му. Той се обърна, погледна надолу и видя сприхавата изгърбена Накоя, която го ръчкаше с бастуна си.

— Господарката те вика за баня, варварино.

Едва сега Кевин забеляза, че неземният етаж изведнъж е опустял. Слугите бързаха нагоре по стъпалата. Не видя Аракаси между тях.

Мушнаха го отново, този път на място, където доста болеше, и той промърмори:

— Добре, бабенце, отивам. — Усмихна й се нагло и забърза.

Мара вече беше в покоите си и няколко слугини я разсъбличаха. Двама слуги изсипаха големи керамични съдове, пълни с вряла вода, в дървена вана. Щом Мара се изправи гола и слугинята й прибра с игли косата й, Кевин пристъпи и опита с пръст температурата на водата, за да е сигурен, че ще й е приятно. Кимна и слугите излязоха.

Мара освободи и слугините, качи се на малкото стъпало и изящно се потопи във ваната. Отпусна се в успокояващата топлина и притвори очи, а Кевин започна да сапунисва лицето й.

— Чудесно е — промълви тя.

Но угриженото изражение не слезе от лицето й.

— Какво каза Аракаси? — попита Кевин, докато нежно миеше лицето на любимата си. Отпусна длани на раменете й, щом тя се наведе, за да изплакне пяната.

Мара въздъхна и издуха капчиците вода от носа си.

— Свикана е среща на клана за този следобед. Някой се е погрижил съобщението така и да не стигне до мен. Някъде тази вечер пратеник ще дойде да се извини, на връщане от имението ми, сигурна съм.

Кевин продължи с миенето. Пръстите му размачкаха тила й, но тя не простена от удоволствие. Кевин допусна, че мисли за гостуването на Джиро от Анасати, когато я беше предупредил, че фракции от клана Хадама са притеснени от внезапното издигане на Акома. Мирният договор с Цубар след победата можеше само да е разпалил съществуващите ревности. И още по-лошо: непосредствено преди заминаването им за Свещения град шпионите на Аракаси бяха съобщили, че младият Джиро е посетил лорд Десио.

Това пропуснато съобщение можеше да е свързано и с едното, и с другото събитие. Политическите игри на Келеуан бяха безкрайни и гибелно опасни. Кевин обаче нямаше желание да се занимава с цуранските интриги. Притисна леко Мара напред и започна да мие гърба й.

— Милейди, пропуснатите съобщения и клановите съперничества ще са налице и след банята ти. Освен ако не искаш да се изправиш пред хората си с прахта от пътя?

Думите му предизвикаха възмутения й смях.

— Звяр такъв! Определено не съм по-мръсна от теб! Ти вървя по целия път на открито.

Кевин шеговито прокара пръст по бузата си и го вдигна пред очите си, уж че го оглежда.

— Хмм. Да, май наистина съм по-мургав, отколкото бях на тръгване.

— Значи и ти ще трябва да се окъпеш.

Кевин се огледа с престорено разочарование.

— Не виждам наблизо слуги да ми изтъркат гърба, милейди.

Мара грабна една гъба и го плесна с нея по лицето.

— Влизай тука, глупчо.

Кевин се ухили, пусна сапуна, смъкна халата си и влезе във ваната. Настани се зад Мара и я сгуши до себе си, пръстите му зашариха по тялото й. Кожата й потръпна под ласката му и тя прошепна:

— Нали щеше да се къпеш?

Ръцете му се пъхнаха под водата и продължиха да опипват.

— Някой да е казал, че едното пречи на другото?

Тя се извърна в ръцете му и го целуна. Скоро тревогите за кланови съперничества бяха забравени и Мара се изгуби в насладите на любовта му.

Облечена в халат с официалните цветове на дома Акома, Мара даде знак на носачите си да спрат пред входа на залата на Съвета. Изтърпя последните донагласяния на церемониалното си облекло, обкръжена от плътен кордон лична охрана и в компанията на една стара съсухрена слугиня, докато Люджан с почетен отряд от петима воини чакаше да я въведат в залата.

Кевин стоеше зад носилката. Не можеше да погледне зад високата, отрупана със скъпоценни накити прическа на Мара в самата зала, затова се задоволи да огледа с възхищение преддверието, чието великолепие не можеше да се сравни с нищо, което бе виждал. Зданието, което приютяваше Висшия съвет, беше едно от най-внушителните в Кентосани. Съветът заемаше комплекс по-голям от цялата къща на имението на Акома, с високи като пещери коридори, всяка арка и вход изваяни с фантастични същества, които преди време е трябвало да отблъскват силите на злото. Чудовищните фигури се бяха съхранили дълго след като имената на духовете са били забравени и тези, които трябваше да се радват на закрилата им, вече не обръщаха внимание на страховитата им външност. Подовете и таваните бяха облицовани на сложни шарки, всяка педя пространство по стените — изрисувана с исторически стенописи. Много от тях показваха воини, облечени в цветовете на Ксакатекас и Минванаби; тук-там разпознаваше бойци в зеленото на Акома. Възхитен от величавите традиции на империята, Кевин се почувства едва ли не отчужден от собствената си култура.

Този сам по себе си малък град, със собствени входове и съвещателни зали, независим от същинския дворец, се охраняваше от отряди войници, назначени от всички домове на членовете на Съвета. От двете страни на коридорите се редяха воини в стотици различни съчетания от цветове. Всеки отряд се беше заклел да пази мира и да не взима страна в случай, че споровете доведат до насилие; Но всеки владетел се стараеше тази клетва никога да не бъде подлагана на изпитание, защото цуранското понятие за чест поставяше верността към дома над всякаква абстрактна идея за честна игра.

Кевин изгуби броя на символите и гербовете много преди да стигне до преддверието. Когато се беше изправял срещу цурани на Мидкемия, войските бяха хомогенни, с може би два или три различни дома под общо командване. Но само в това преддверие брони в най-различни съчетания от цветове представляваха домовете, осигуряващи сигурността за заседанието на клан Хадама.

Иззад входа извика глас:

— Господарката на Акома!

След това закънтяха два огромни барабана. Люджан даде сигнал на воините си да тръгнат в маршова стъпка и щом носачите на Мара поеха напред, Кевин видя барабанчиците.

Стояха от двете страни на величествения вход, облечени в необработени животински кожи. Палките в ръцете им бяха от изваяна кост, а самите барабани бяха от боядисана щавена кожа, изпъната върху нещо, което при по-внимателен оглед се оказа обърнати черупки от гигантски морски костенурки. Кевин успя да различи под тях триножници, направени от частите на някакво гущероподобно същество, покрито с остри шипове.

Да си роб варварин си имаше и предимства — никой не прояви изненада от това, че зяпа стъписан.

Но ако преддверията и коридорите го впечатлиха, то самата зала му подейства съкрушително. Издигната под кръгъл купол, тя бе обкръжена от горни галерии с лъскави дървени пейки, а на спускащите се надолу върху колони нива имаше столове, величествени като тронове. Всеки напомняше на Кевин за личната ложа на барона на Ябон на ежегодните градски панаири, от която той гледаше конните надбягвания. Дори най-нищожната благородна фамилия в империята беше удостоена с трон, сравним по великолепие с този на барона. Най-просторните галерии бяха на по-долните нива, най-близо до централния подиум, и много от тях бяха засенчени с балдахини, изрисувани и извезани със символите на дома — за да не може никой зад тях и отстрани да шпионира по време на заседания. Пътеки — всъщност широки алеи — отделяха ложите една от друга, така че куриери и слуги можеха да бързат без затруднения по възложените от господарите им задачи. Огромните размери на залата бяха необходимост: Кевин беше изумен от човешкото множество. По-долните нива бяха претъпкани с богато облечени лордове. Всевъзможните цветове, пера и скъпоценни накити бяха пир за очите.

Кевин с усилие затвори зяпналата си уста. И това беше събрание само на един клан!

Мара се беше опитала да му обясни клановите отношения. След дълъг и обезсърчителен разговор Кевин успя съвсем смътно да схване как са свързани всички тези благородници. Доколкото разбираше, някъде назад в тъмните дълбини на историята тези хора бяха имали предци, които са били братовчеди. Обвързани с обичаи, които според него бяха заплетени във възел от противоречия, те се придържаха към нещо, което според мидкемийската логика представляваше остаряла представа за родственост, която може да е била от значение в някой по-ранен век, но сега изглеждаше предимно церемониална. И все пак, когато Кевин изрази това свое заключение, Мара настоя, че клановата вярност не е илюзия. При подходящата мотивация тези отделни фракции бяха готови да се обединят и да загинат в кървава битка, защитавайки своя уклончив кодекс на идентичност. Тъкмо важността на тези връзки беше Великата игра, защото бъдеше ли призована клановата чест, никой дом не можеше да пренебрегне кръвните връзки и след това да опази достойнството си.

След като подминаха входната платформа и барабанчиците, Кевин успя да обхване с поглед цялата зала. Самата й огромност го накара да се почувства нищожен. На един подиум, малко по-високо от кръга столове на централното ниво на залата, мъж с пищен халат и с внушителен шлем със зелени и жълти пера кимна на носачите на Мара да поставят носилката й на пода. Почетната й охрана се оттегли, за да заеме позиция над и зад концентричен кръг седалки, всечен в най-ниската редица галерии, и щракването на пръстите й го призова да й помогне да стане. Господарката се подпря на ръката му и мидкемиецът я поведе натам, където му посочи: надолу по ниско стълбище до боядисан в зелено стол, резбован със символа на дома, птиците шатра, в достатъчно голяма ложа, за да могат всички съветници и офицери на Мара да са до нея в случай, че се окажат нужни. Кевин държеше очите си сведени в полагащата се цуранска поза на покорство — тук трябваше да спазват правилата на протокола, колкото и противни да бяха на убежденията му. Цели пет хиляди души можеха да се съберат в надвисналите ложи, с място за още десет хиляди на най-долното ниво, ако се наложеше.

Мястото на Господарката на Акома в зеления й стол беше сравнително близо до подиума. Кевин съзнаваше, че моментът на влизане, както и разположението на мястото, са културни указатели на ранг, и вече бе забелязал широкия обхват в качеството на облеклото. Ако се съдеше по външността, то най-отдалеченият от подиума господар беше далечен беден роднина, защото облеклото му беше изтъркано и просто.

Но мъжът на подиума беше истински паун в пълно оперение!

— Милорд Чековара — поздрави го сърдечно Мара. — Добре ли си?

Лордът — по името му Кевин се сети, че е Бойният вожд на клана — кимна, макар че как успя да го постигне под тежестта на толкова накити и пера, си остана загадка. Този човек, изглежда, беше много суетно конте, въпреки че лицето му беше мъжествено — и тъмнокожо почти като на мъж, родом от Велики Кеш, южната империя на Мидкемия. Докато се вдигаше от ниския си поклон, Кевин промърмори:

— Дори да сте роднини с този, сигурно е отпреди много поколения.

Мара го стрелна с поглед, колкото раздразнен, толкова и развеселен. Господарят на Чековара се усмихна, оголвайки два реда лъскави бледожълти зъби.

— Изключително добре съм, Мара. Поздравяваме сърдечно нашата превелика Управляваща господарка на събранието ни и приемаме, че ти също си добре.

Мара отвърна с ритуалното потвърждение, след което хладно кимна на другите лордове наоколо. След като зае робското си място зад стола на Господарката, Кевин огледа дискретно околните за някакъв признак на неприязън. Но дори някоя присъстваща знатна особа да беше разочарована от навременното пристигане на Мара, лицата не издаваха нищо, освен типичната цуранска студенина. Близо седемдесет фамилии бяха изпратили представители на събранието и една или няколко от тях можеше да са виновни за забавената покана на Мара. Отново стъписан от мащабите на Цурануани, Кевин си припомни, че Хадама се води от по-малките кланове в империята, колкото и чест да беше спечелил домът Акома. Колко ли могъщи домове трябваше да наброява един голям клан? Според грубите му сметки това малко кланово събрание, със съветниците, слугите и робите, доближаваше броя на хората в тази сграда до петстотин, с още толкова войници, чакащи във външните коридори. А какво ли беше, когато се съберяха могъщите на империята?

— Изключително ми е приятна възможността да потърся съвета на нашите братовчеди и да присъствам на това първо събрание на клана, откакто приех мантията на Акома — каза Мара ведро.

Усмивката на лорд Чековара се разшири.

— Много чест и престиж донесе на дома Акома след ненавременната кончина на твоя баща, лейди Мара. Носиш радост на сърцата ни.

При тези думи лордовете затропаха с крака по пода в израз на одобрение и се чуха викове:

— Да, така е! Голяма чест! Велик успех!

Кевин се наведе, за да свали воала на Мара — тънка коприна, извезана със символа на дома й, — и прошепна:

— Този тип е въжеиграч.

Челото на Мара се намръщи под церемониалния грим и тя му изсъска неодобрително:

— Не знам какво е въжеиграч, но звучи като обида. Иди и застани с охраната на Люджан, докато не ми потрябваш.

Кевин сгъна воала на ръката си и се отдръпна нагоре по стълбището. Щом застана сред воините на Акома, дискретно започна да наблюдава хода на събранието. Господарят на Чековара го откри с не особено ангажиращи теми: списък на предстоящи бракосъчетания, годежи и раждания и още по-дълъг списък от похвални паметни слова. Малцина от покойниците бяха починали от старост или болест. Фразата „паднал доблестно в битка“ се повтаряше често. Кевин беше изумен от великолепната акустика в залата — всичко се чуваше ясно до най-високите галерии.

— Тази птица калей на подиума е искрена колкото релли — промърмори той на Люджан.

Нито мускул не трепна по, лицето на Бойния водач, но бръчиците около очите му издадоха, че едва потиска кикота си.

Примирен, че няма да измъкне нищо от него, Кевин се премести — при носачите. Робите цурани не се оказаха по-добри, но поне го слушаха, щом заговореше, макар и да изглеждаха объркани. Все пак всякаква реакция беше по-добра от липсата на каквато и да било реакция у Кевин. После нещо странно привлече вниманието му. Забързаните из огромната зала хора като че ли не забелязваха многобройните стенописи, красящи стените, освен един, изображение на някакъв определено невзрачен мъж.

Също като другите, и този стенопис беше древен, но наскоро подновен, и всеки, който минеше покрай него, посягаше и го докосваше, често пъти механично. Кевин сръга роба до себе си и попита:

— Защо го правят това?

Робът се смути.

— Кое? — Шепнеше уплашено, сякаш само преговарянето със сигурност щеше да му донесе мигновена гибел.

— Защо пипат онзи портрет там? — Кевин посочи.

— Това е древен Господар. Бил е Слуга на Империята. Носи добър късмет, ако го пипнеш.

И млъкна, сякаш това загадъчно пояснение казваше всичко. Кевин отвори уста да поиска обяснение, но предупредителният поглед на Люджан го накара да замълчи и той отново се обърна да проследи хода на събранието.

Не се водеше никакъв сериозен политически дебат, поне доколкото можеше да разбере. След като фамилните съобщения приключиха, робите тръгнаха по пътеките с освежителни напитки и плодове, а лордовете почнаха да стават от столовете си, за да поговорят с Чековара или с други от клана. Мнозина се стекоха около стола на Мара и всички изглеждаха сърдечни, ако не и приятелски настроени. Кевин изчака за втори призив за ред или някакво делово изявление, но не се случи нищо такова. Щом следобедната светлина над купола на залата помръкна, лорд Чековара вдигна служебния си жезъл, удари с него по пода и заяви високо:

— Събранието на клан Хадама приключи.

Един по един, според ранга, по-низшите лордове му се поклониха, преди да си тръгнат.

— Много нелепо събиране — подхвърли Кевин.

В този момент един войник от почетната гвардия на Мара го изгледа строго — казваше му да мълчи. Кевин му отвърна с обичайната си нагла усмивка, но изведнъж се сепна: това беше Аракаси, с церемониална броня, и изглеждаше от глава до пети безупречен воин. Имаше съвършена военна осанка, толкова безукорна, че мидкемиецът не беше забелязал присъствието му досега. Обзет от още по-голямо любопитство да разбере защо е нужно присъствието на Главния шпионин, Кевин запристъпва нервно от крак на крак, докато Мара не му махна да се върне и да й сложи воала.

Имперският квартал на Кентосани сияеше меко златист на фона на тъмнеещото небе. След като почетната гвардия се строи, за да ескортира Мара до градската й къща, Аракаси тръгна до Кевин. Вече достатъчно благоразумен, за да не го нарича по име, мидкемиецът каза само:

— Беше ли постигнато нещо важно?

Аракаси крачеше с ръка на меча, способен и гибелно опасен на външност воин, макар да не беше тайна, че не го бива с меча.

— Много.

Подразнен от този толкова кратък отговор, Кевин настоя:

— Например?

Аракаси не отвърна нищо, докато не завиха на няколко ъгъла и не излязоха през портите на имперския район, а и тогава обясни съвсем тихо:

— Хората от клана На лейди Мара ясно показаха, че тя може да разчита на разумна подкрепа… стига съюзите й да не подлагат други домове на риск. Ако враговете й създадат неприятност, ще трябва да се позове на клановата чест, за да получи помощ, а резултатът от такъв призив не би могъл по никакъв начин да бъде гарантиран.

Объркването на мидкемиеца беше явно.

— Клановата чест — повтори Аракаси. — Варвари такива. — Фразата не прозвуча обвинително! Началникът на шпионите обясни: — За да привлече хората от клана си във война, лейди Мара трябва да убеди всеки Господар, от най-могъщия до най-дребния, че противопоставянето на нейния дом е оскърбление не само за Акома, но и за целия клан Хадама.

Кевин вдиша натежалия от тамян въздух. Минаваха през храмовия квартал и се наложи да изтърпят кратко спиране, след като свитата бе принудена да отбие встрани, за да може да премине керван с дарове. Огромните окачени на кожени ремъци сандъци, носени на тежки пръти от роби, бяха пълни с метали, взети като плячка от варварския свят и след това разпределяни от Висшия секретар на императора, който заделяше дарения и за храмовете. Кевин изчака редиците от имперски воини в бели брони да отминат и попита:

— Е, и?

Аракаси потупа меча си.

— Призивите към клана са трудни, когато фамилиите са толкова политически разделени, колкото са нашите. Защото всеки нападащ дом се старае ясно да покаже, че ходовете му са срещу враг, а не срещу близките му от клана. Често като уверения се пращат дарове. — И след кратка пауза добави: — Лорд Десио е бил щедър.

Кевин се усмихна разбиращо.

— Доколкото те разбирам, те казват: „Не ни кани, освен ако не си сигурна, че ще спечелиш, защото Минванаби може да спрат да ни пращат подкупи. Но ако си сигурна, че можеш да ги унищожиш, тогава ще се притечем с радост, за да може да вземем своя дял от плячката“.

За първи път, доколкото Кевин помнеше, Началникът на шпионите се усмихна. А след това дори се изкиска.

— Никога не бих и помислил да го опиша така — призна Аракаси. — Но всъщност й казаха точно това.

— Проклятие. — Кевин поклати глава удивен. — А аз не видях нищо, освен една глупава церемония.

Мара се намеси от носилката:

— Вече разбираш защо го държа наблизо. Неговата гледна точка е… свежа.

Аракаси възстанови войнишката си стойка, но блясъкът се задържа в очите му.

— Съгласен съм, господарке.

— Не знам дали изобщо ще разбера някога народа ви — каза Кевин. Вече бяха навлезли в жилищния квартал и уличните лампи бяха по-редки. — Стоях и наблюдавах внимателно. Единственото обсъждане, което се разгорещи достатъчно, за да ми се стори важно, звучеше като спор за поземлена реформа.

— В Съвета — обясни търпеливо Аракаси — онова, което остава неказано, е много по-важно: кой не се доближава до стола на някой Господар и кой се задържа настрана, и кого с кого виждат, се смята за много повече от думите. Това, че лорд Чековара не напусна подиума си, за да поздрави лично Мара за граничния мирен договор, беше недвусмислено важно. Кланът не е склонен да приеме нейното водачество. А цялото суетене около стола на лорд Мамогота е доказателство, че две фракции в клана подкрепят него срещу нашата Господарка. Никой не би обмислил сериозно онази глупост за даване на земя на селяците. Партията на прогреса е без влияние извън клана Хунзан, а лорд Тукламекла от този клан е близък приятел на Мамогота. Този проблем беше стигнал до задънена улица преди събранието.

— Значи допускате, че съобщението е било отклонено от лорд Мамо… как беше? — предположи Кевин.

— Така се надяваме — отвърна Аракаси. — Мамогота поне не е свързан с Военния съюз. Може да получава „дарове“ от Десио, но не е поддръжник на Минванаби.

Кевин поклати глава удивен.

— Умовете ви са усукани като плетка. Все едно — отвърна той, след като Аракаси го запита какво е „плетка“. — Просто приеми, че ще съм изкуфяло старче много преди да съм разбрал вашата култура.

По останалия път до градската къща мълчаха. Кевин се съмняваше дали изобщо някога ще проумее тези хора.