Стоманеният плъх си свирка блус

4.

Автокухнята произведе поредния скапан сандвич заедно с хладна чаша воднисто какао. Беше доста раздрънкана и разстроена. Задъвках и отпих мрачно, после намерих спалнята в дъното на коридора. С климатик, разбира се, но прозорецът не беше запечатан. Отвори се и засмука хладния нощен въздух. Една луна се издигаше, за да се присъедини към другите три горе. Направени сякаш, за да се образуват странни сенки. Крак на перваза, скок в градината — и докато алармата задейства, щях отдавна да съм изчезнал.

И да умра след двайсет и девет дни. Малкото шишенце, което бях изпил в затвора, наистина ме караше да съсредоточа вниманието си и гарантираше моята лоялност. Но дали щях да докарам до успешен край цялата тази сложна операция в такъв срок?

Нямах избор. Въздъхнах трепетно, затворих прозореца и си легнах. Беше изминал един дълъг-дълъг ден.

На заранта отворих капака на контролния панел на автокухнята и тъкмо усърдно запренамествах жичките й, когато влезе адмирал Бенбоу.

— Мога ли най-любезно да те попитам какво по дяволите правиш тук?

— Явно се опитвам да накарам това изчанчено устройство да произвежда нещо по-различно от скапани сандвичи със сирене. Готово!

Затръшнах капака и набрах команда. Веднага се появи чаша ароматно кафе, последвано от свинепрасвич, вдигащ пара и вкусен. Адмиралът кимна.

— Аз взимам този. Ти си поръчай друг. А сега ми разкажи за плана си.

Послушах го и заобяснявах с пълна уста:

— Ще похарчим няколко кредита от планината с пари, до която имаме достъп. Първо, произвеждаме новини. Искам интервюта, ревюта, слухове и тъй нататък — все за новата поп-група, която е станала хит в Галактиката.

Той се намръщи и изръмжа:

— Каква поп-група? Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Суперпланетарната хит-група, наречена…

— Наречена?

— Не знам. Още не съм го измислил. Нещо засукано и запомнящо се. Или щуро. — Усмихнах се и вдигнах вдъхновено пръст. — Сетих се! Готови? Групата се нарича… Стоманените плъхове!

— Защо?

— Защо не?

Адмиралът не изглеждаше щастлив. Мръщенето му изби в зъбене и той размаха назидателно пръст под носа ми.

— Още кафе. И след това ми обясняваш какво имаш предвид, или те убивам.

— Спокойно, адмирале, спокойно. Спомни си за кръвното. Това, което имам предвид, е слизането на Лиокукае с цялото ми необходимо оборудване и силно въоръжена помощ. Започваме съставянето на група музиканти, наречена Стоманените плъхове…

— Какви музиканти?

— Аз съм единият, а вие ми осигурявате останалите. Нали ми казахте, че сте шеф на Съюзната флотска сигурност.

— Казах. Съм.

— Тогава сбирай си войската. Вземи един от техниците си и проучи всичките си полеви служители, от всички възможни рангове, които изобщо са минали през нещо, което би могло да се нарече служба из тази цивилизована галактика. Претърсването ще бъде лесно, защото искаме да разберем само един-единствен факт за всеки от тях. Дали имат музикална дарба. Могат ли да свирят на някакъв музикален инструмент, да пеят, да танцуват, да свирят с уста или поне да тананикат вярно. Взимаш списъка и групата ни е готова.

Той кимна над чашата с кафе.

— Започваш да ставаш по-ясен. Поп-група, съставена само от агенти от сигурността. Но ще трябва време да се състави, да се организира, да репетира…

— А защо?

— За да звучи добре, тъпако.

— Кой ще ти забележи? Слушал ли си изобщо кънтри-миньорска музика? Или „Аква Регия“ и Плутониевите момчета?

— Схванах. Значи събираме тази група и я рекламираме така, че всички лиокукайци да знаят за нея…

— И да са й слушали музиката…

— И да искат да чуят още. На турне. Което е невъзможно. Планетата е под карантина.

— Точно в това се състои красотата на моя план, адмирале. Когато рекламната кампания стигне върха и славата на групата се разпростре из цялата галактика, Плъховете ще извършат някакво ужасно престъпление, заради което моментално ще бъдат откарани на затворническата планета. Където ще бъдат приети с огромен ентусиазъм. И никакво подозрение. Където ще могат да разследват и да намерят чуждия артефакт, и да го върнат, за да си получа аз противоотровата. Още нещо. Преди да започнем операцията, ще ми трябват три милиона междузвездни кредита. В монети, сечени тук. Шест монетки.

— Няма начин — озъби се той. — Средствата ще се осигуряват целево.

— Не ме разбрахте добре. Това е моят хонорар за провеждането на операцията. Всички оперативни разходи са извън това. Платете, иначе…

— Иначе какво?

— Иначе умирам след двайсет и девет дни, край на операцията и вие получавате черна точка в служебната си характеристика.

Личният интерес го подтикна към незабавно решение.

— Всъщност защо не. Тези финансово претоварени академици могат да си го позволят, бълха ги ухапала. Ще ти осигуря списъка.

Той откопча мобифона от колана си, изрева някакъв многоцифрен номер и излая няколко къси команди. Преди още да бях изпил кафето си, принтерът в кабинета се съживи и забълва листове. Прегледахме ги и отметнахме доста възможности. Имена липсваха, имаше само кодови номера. Когато свърших, подадох списъка на адмирала.

— Трябват ни пълните досиета на всички отбелязани.

— Това е секретна информация.

— А вие сте адмиралът и можете да я получите.

— Ще я получа — и ще я цензурирам. Няма да допусна да научиш каквито и да било подробности за Отдела за сигурност.

— Пазете си тайните, изобщо не ми пука. — Което, разбира се, беше нагла лъжа. — Дайте им кодови имена и номера, скрийте им самоличността. Всичко, което искам да знам, са музикалните им способности и дали ще се справят на терена, когато играта загрубее.

Това отне известно време. Излязох да потичам и да поотпусна мускулите. След това, докато дрехите ми се въртяха във вакуумната пералня, взех горещ душ, последван от студен. Отбелязах си наум, че скоро трябва да си купя още дрехи — но не и преди тази операция да стартира и да бъде в пълен ход. Не можех да се измъкна от смъртния часовник вътре в мен, който отмерваше секундите до Страшния съд.

— Ето ти списъка — каза адмиралът, когато влязох в кабинета. — Няма имена, само номера. Агентите от мъжки пол са обозначени с буквата А, а…

— Може ли да отгатна — женските са с Б?

Отвърна ми с ръмжене — наистина нямаше никакво чувство за хумор. Прегледах диагонално списъка. Тънък участък с дамите, обхващащи диапазона от Б1 до Б4. Органистка, едва ли, хармоника, туба… и една певица.

— Искам снимка на БЗ. А какво означават другите данни след Б1? 19Т, 908Л и прочие?

— Код — каза той и дръпна листа от ръцете ми. — Означава опитен в ръкопашен бой, квалифициран стрелец с ръчни оръжия, шест години полева служба. Останалото не е твоя работа.

— Благодаря, чудесно, много ми помогнахте. Сигурно щях да я използвам. Но не и щом трябва да носи органа на гърба си. Сега да изберем няколко от мъжкия списък и да поръчаме снимките. С изключение на ето този, А19. Без снимка — искам го тук колкото може по-бързо. В плът и кръв.

— Защо?

— Защото е джазбандист и свири на молекулярен синтезайзер. Тъй като познанията ми в музиката са почти нулеви, той ще ме обучи на занаята в тази случайно подбрана група. А19 ще ми покаже нишките, ще запише парчетата и ще нагласи машините, които ще свирят различните елементи от музиката. Аз само ще се усмихвам и ще натискам бутоните. И като заговорихме за машини — вашата високосекретна служба разполага ли с услуги за ремонт на електроника на тази планета?

— Това е секретна информация.

— Всичко, свързано с тази операция, е секретно. Но все пак трябва да свърша някаква работа с електрониката. Тук или на някое друго място. Нали?

— Ще ти се предостави тази услуга.

— Добре. Я ми кажете какво е гастрофон, или гайда?

— Нямам представа. Защо?

— Защото тук са изредени като музикални дарби, като инструменти или нещо друго. Трябва да разбера.

Смазана с кредити от университета и с поддръжката на адмиралските ченгета, машинарията на моя план започна да се завърта на все по-бързи обороти. Оказа се, че Съюзът разполага около тази планета с външен пост, маскиран като междузвездна товарителна фирма, в която имаше напълно оборудван машинен склад и електронен сервиз. Фактът, че ми позволиха да използвам всичко без никакви ограничения, означаваше само, че постът щеше да изчезне веднага, след като операцията приключеше. Още докато се подготвяха прослушванията, докараха агент А19 с възможно най-бързия транспорт. Той се появи с леко стъклен поглед.

— Познавам ви само по кодовата референция като А19. Бихте ли ми предложили някое малко по-добро име, с което да ви наричам? И не е нужно да е вашето лично.

Беше едър мъж с голяма челюст. Потърка я, с цел да поразмърда мозъка си.

— Зак — така се казва братовчед ми. Наричайте ме Зак.

— Много добре, Зак. Имате доста добра музикална характеристика.

— Бас държа. Изкарах си колежа, като свирех в групата. Все още изсвирвам по нещо от време на време.

— Тогава получаваш работата. Сега тръгваш с откритата си чекова книжка и купуваш най-добрите, най-скъпите и сложни джаджи за електронна музика, които можеш да намериш. И те трябва да бъдат най-компактните и микро-миниатюризирани, каквито могат да се намерят. Донасяш ги тук и аз ги правя още по-малки, защото всичко, което вземем с нас, ще трябва да го носим на гърбовете си. Ако не можеш да го намериш на тази планета, пазарувай по галактическата поща. Харчи! Колкото повече харчиш, толкова по-добре.

Очите му светнаха с музикантска страст.

— Сериозно ли говорите?

— Абсолютно. Питай адмирал Бенбоу, който ще подписва всички разходи. Заминавай!

Той излезе и прослушванията започнаха. Хвърлям було върху най-отблъскващите подробности през следващите два дена. Музикалните дарби и военната служба в повечето случаи определено взаимно се изключват. Отмятах и списъкът светкавично намаляваше. Бях се надявал на голяма група, но започваше да изглежда, че ще разполагам с малък състав.

— Това е положението, адмирале — казах, подавайки му съкратения списък. — Ще трябва да заложим качество срещу това, което ни липсва като количество. Ще бъдем аз, А19 и тези тримата.

Той се намръщи.

— Ще бъдете ли достатъчно?

— Ще трябва. Отрязаните може да са великолепни оперативни сътрудници, но звуците им ще ги сънувам с години. В кошмарите си. Така че отделете оцелелите и им кажете за мен и за назначението. Чакам ги след обяд в залата за прослушване.

Подреждах чаши и бутилки с освежителни напитки на масата, когато четиримата влязоха. Под строй и с маршова стъпка!

— Първи урок — извиках аз. — Мислете, че сте цивилни. Всичко, което и в най-малка степен напомня за военно, ще ни изпрати на сигурна смърт. Сега — говорихте ли всички с адмирала? Всички кимат, добре, добре. Кимвате отново, ако сте съгласни да получавате заповедите от мен и от никой друг. Много добре. Сега ще ви представя един на друг. Забранено ми е да знам истинските ви имена и постове, така че съм ви измислил. Да започнем със сътворението на света. Джентълменът вляво от вас, с кодово име Зак, е професионален музикант и се грижи за новата ми дарба. Той ще ни помогне целият този проект да се задейства. Аз съм Джим и скоро ще мога да свиря на електронните такъми и да бъда водач на групата. Младата тук присъстваща дама, с кодово име Мадонет, е с много надарен контраалт и е нашият пръв вокалист. Да й раздрусаме ръката.

Отначало бавно, а после по-гръмко и весело, те започнаха да се здрависват с нея и аз вдигнах ръка да ги спра. Бяха много вдървени и трябваше да ги поотпусна. Мадонет беше с бяла кожа и тъмна коса. Високо и снажно момиче, при това твърде привлекателно. Тя се усмихна и ми махна в отговор.

— Добро начало, банда. Сега вие, последните две момчета, вие сте останалите от групата, Флойд и Стинго. Флойд е високият кльощав младеж с изкуствената брада — той си пуска истинска, но сега му трябва и тази — за рекламните клипове. Магьосниците в науката за окосмяването са изобретили антидепилаторизационен агент, който стимулира окосмяването. Така че за три дни ще му порасте великолепна брада. Освен че се окосмява, той свири на много духови инструменти, които са, в случай че не ви е известно, исторически сформирала се група музикални инструменти, в които човек трябва да духа силно, за да изкара звуци. Той идва от една далечна планета, наречена Очайе, която може би е известна в цялата галактика с другия си роден син, Ангъс Максуайни, основател на веригата „Максуайни“ за автоматични манджарници. Флойд свири на инструмент, чиито предшественици се губят в дълбините на времето, където лично аз бих предпочел да си бяха останали. Флойд, изсвири набързо нещо с гайдата, ако обичаш.

Вече го бях чувал, така че бях малко по-подготвен, когато отвори куфара си и извади апарат, приличащ на издут паяк с многобройни черни крака. Разгъна паяка, наду го и го стисна яростно през корема. Погледнах останалите и се възхитих на ужасените им изражения, когато крясъците на смъртно ранени животни изпълниха стаята.

— Достатъчно! — извиках и последната заклана свиня изстена в мъртвата тишина. — Не знам дали този инструмент ще бъде представен в нашите рецитали. Но трябва да признаете, че наистина привлича вниманието. Накрая, но определено не и последен в класацията, е Стинго. Стинго, демонстрация, ако обичаш.

Стинго ни се усмихна бащински и ни махна. Имаше сива коса и впечатляващо шкембе. Бях притеснен заради възрастта и кондицията му, но адмиралът ме беше уверил, след секретно преглеждане на досието му, че здравето на Стинго било А-отлично, че службата му била изрядна и достойна за похвала и че ако се оставела настрана леката му склонност към наддаване на тегло, бил напълно подходящ за полеви действия. Вдигнах рамене — какво друго можех да направя. Данните разкриваха, че се е захванал с инструмента, след като излязъл в пенсия — при споменатия вече дефицит на таланти се наложи да прегледам и досиетата на ветераните. Когато го потърсили, той бил повече от щастлив да се върне отново в хомота. Фиделиното имаше две шии и двайсет струни и звучеше твърде забавно, което развесели всички. Стинго се поклони елегантно, за да благодари за аплодисментите.

— Ето това е. Току-що видяхте на живо Стоманените плъхове. Някакви въпроси?

— Да — обади се Мадонет и всички очи се извърнаха към нея. — Каква музика ще свирим?

— Добър въпрос — и мисля, че имам за него добър отговор. Изследването върху съвременната музика показва голямо разнообразие от ритми и теми. Някои от тях са много лоши, като кънтри-стомано-пресоващата музика например. В други има известен чар, като Чиперинос с тяхното ято пеещи птички. Но на нас ни трябва нещо ново и различно. Или нещо старо и различно, стига никой да не го слушал през последните няколко хиляди години. За наше вдъхновение накарах специалистите от Музикалния факултет на Галаксия Университато да проучат най-древната си база данни. Хилядолетия са минали, откакто тази музика е била слушана за последно. И според мен с пълно право.

Вдигнах купчина записи.

— Това е резултатът от уморителния тест, през който ги прекарах. На тези, които изтърпях повече от петнайсет секунди, направих копия. Сега ще усъвършенстваме процеса още повече. Всичко, което можем да понесем трийсет секунди, минава на втори тур.

Мушнах първия чип в плейъра и се отпуснах в креслото. Връхлетя ни атонален музикален гръм и едно сопрано с глас на бременно свинепрасе раздра слуха ни. Измъкнах записа, хвърлих го под подметките си и преминах на следващия.

Привечер очите ни вече бяха кръвясали от сълзи, ушите ни бучаха, мозъците ни бяха изтръпнали и също бучаха.

— Достатъчно ли е засега? — попитах ласкаво. Отговори ми хор от стенания. — Добре. На улицата, точно в съседния вход, забелязах някаква пивница, наречена „Оплакни сливиците“. Какво ще кажете, да опитаме ли да оплакнем нашите?

— Хайде! — каза Флойд и се упъти към изхода.

— Вдигам тост — казах, когато ни донесоха питиетата. Вдигнахме чашите. — За Стоманените плъхове и дано да свирят дълго!

Обърнахме чашите, засмяхме се и поръчахме още. Май цялата шашма щеше да потръгне.

Но защо тогава бях толкова потиснат?