Страната на Оз

Принцеса Озма от Оз

— Ти си моя пленница, излишно е да се бунтуваш! — обадила се Глинда с мек нежен глас. — Полежи още малко, почини си, после ще те отведа.

— За какво ме търсиш? — изхриптяла Момби, все още задъхана. — Какво съм ти сторила, че тъй ме преследваш?

— На мене нищо — отвърнала добрата Вълшебница, — но те подозирам в няколко злодеяния. И разбера ли, че наистина си осквернила магическото познание, ще те накажа най-жестоко.

— Не искам да те зная! — креснала Вещицата. — Не смей да ме закачаш!

В този миг Сръндакът долетял и кацнал на пустинния пясък до Глинда. Приятелите се зарадвали, че Момби най-сетне е заловена, и като се посъветвали припряно, решили всички да се върнат в лагера със Сръндака. Метнали вътре Дървеното магаре, а Глинда, стиснала здраво края на златния конец, увит около шията на Момби, накарала пленницата да седне на диваните. След нея се покатерили и другите и Тип викнал на Сръндака да се връща.

Пътували спокойно. Момби, мрачна и потисната, не мръднала от мястото си, защото, докато магическият конец опасвал шията й, била съвсем безпомощна. Войската посрещнала Глинда с гръмки овации и цялата група се събрала отново в шатрата й, която междувременно били закърпили.

— А сега искам да ни кажеш защо Вълшебникът от Оз те е посетил три пъти и какво стана с онова дете, Озма, изчезнало тъй необяснимо — обърнала се Вълшебницата към Момби.

Вещицата изгледала Глинда враждебно и не проронила нито дума.

— Отговаряй! — викнала Вълшебницата.

Момби продължавала да немее.

— Може пък да не знае — обадил се Джак.

— Ще те помоля да мълчиш — смъмрил го Тип. — Ще провалиш всичко с твоите глупости!

— Разбрано, мили татко! — смирено отвърнал Тиквоглавия.

— Колко е хубаво, че съм бръмбар! — прошепнало насекомото. — От тиква нищо умно не може да се чака.

— Как да принудим Момби да се разприказва? — запитало Плашилото. — Ако не отговори на въпроса ни, пленяването й направо е безсмислено.

— Да опитаме с добро — предложил Тенекиеният дървар. — Казват, че добрата дума и през камък минава, колкото и да е твърд!

Вещицата го изгледала така, че Тенекиеният дървар се разтреперил.

Глинда обмисляла какво да стори, и казала на Момби:

— Повярвай, нищо не печелиш, като мълчиш. Решена съм да узная истината за Озма и ако не ми кажеш онова, което знаеш, вероятно ще те осъдя на смърт.

— О, не, недей! — възкликнал Тенекиеният дървар. — Ужасно е да се убива човек, та бил той и старата Момби!

— Само я плаша — успокоила го Глинда. — Няма да я убия, защото тя ще предпочете да каже истината.

— Добре тогава — успокоил се Ник.

— Ако ти я кажа… — проговорила Момби тъй неочаквано, че всички подскочили — …ако ти я кажа, какво ще правиш с мен?

— Ако си кажеш — отвърнала Глинда, — ще ти дам само едно чудотворно питие, от което ще забравиш всичките си магии.

— И ще се превърна в безпомощна старица?

— Да, но ще останеш жива — утешил я Тиквоглавия.

— Постарай се да мълчиш! — ядосал се Тип.

— Ще се постарая — отговорил Джак, — но признаваш ли, че е хубаво да си жив?

— Особено ако си високообразован! — одобрително кимнал Бръмбарът.

— Избирай между смъртта, ако продължаваш да мълчиш, и загубата на магическите способности, ако кажеш истината! Но вярвам, че ще предпочетеш да живееш — казала Глинда.

Момби я погледнала изпитателно и се уверила, че Вълшебницата говори истината и е непоколебима. Тогава изрекла:

— Ще отговоря на въпросите.

— Така и очаквах — усмихнала се Глинда. — Изборът ти е мъдър, повярвай ми.

И кимнала да й донесат красивото златно ковчеже. От него Вълшебницата извадила огромна бяла перла на тънка верижка и я окачила на шията си така, че перлата да легне на гръдта й върху сърцето.

— А сега слушай първия въпрос: защо Вълшебникът те посети три пъти?

— Защото аз не пожелах да отида при него — отвърнала Момби.

— Това не е отговор — разгневила се Глинда. — Искам истината!

— Амиии — замънкала Момби със сведен поглед — дойде да му кажа рецептата за чаени бисквити.

— Погледни ме! — заповядала Вълшебницата.

Момби се подчинила.

— Какъв е цветът на перлата?

— Я, черна е! — учудила се вещицата.

— Значи лъжеш! — ядосала се Глинда. — Перлата е чисто бяла само когато се говори истината.

Момби разбрала, че няма смисъл да хитрува, и вбесена от поражението, отговорила:

— Вълшебникът ми доведе Озма, която тогава беше малко бебе, и помоли да я скрия.

— Така си и мислех! — сдържано казала Глинда. — А какво ти даде срещу тази услуга?

— Показа ми всичките си магически фокуси. Някои бяха истински, други — чиста измама. Но аз устоях на обещанието.

— Какво направи с момиченцето? — при въпроса на Глинда всички надали ухо.

— Омагьосах я — признала Момби.

— В какво?

— Превърнах я в… в…

— В какво? — повторила Глинда, когато магьосницата се поколебала.

— В момче! — тихо изрекла Момби.

— В момче ли? — ахнали всички, а после, като знаели, че старицата е отгледала Тип от малък, извърнали очи към него.

— Да — кимнала към Тип вещицата, — това е тя, принцеса Озма, детенцето, което ми донесе Вълшебникът, повелителят на Изумрудения град! — и насочила дългия си кокалест пръст към момчето.

— Аз ли?! — удивил се Тип. — Не, аз не съм принцеса Озма, аз не съм момиче!

Глинда се усмихнала, пристъпила към Тип и взела мургавата му ръчичка в своята мека бяла десница.

— Сега не си момиче — нежно казала тя, — защото Момби те е превърнала в момче. Но ти си се родил момиче, а и принцеса и трябва да възвърнеш истинския си образ, за да станеш царица на Изумрудения град.

— О, нека Джинджър си остане царица! — готов да заплаче, се примолил Тип. — Искам да си остана момче, да скитам с Плашилото и с Тенекиения дървар, с Бръмбара и с Джак! Да! И с милото ми Дървено магаре, и със Сръндака! Не искам да съм момиче!

— Спокойно, приятелю — утешил го Тенекиеният дървар, — чувал съм, че да си момиче, не било страшно. Ще ти бъдем пак най-верни другари. И право да ти кажа, лично аз предпочитам момичетата пред момчетата.

— Аз и момичетата ги харесвам! — Плашилото любвеобилно тупнало Тип по главата.

— Учат се не по-зле от момчетата — заявил Бръмбарът. — Като станеш момиче, съм готов да ти бъда учител.

— Ха, ама слушай — стреснато надигнал глас Тиквоглавия, — ако станеш момиче, няма да си моят мил татко!

— Няма — разсмял се притесненият Тип — и на драго сърце ще се лиша от това родство — после се обърнал към Глинда и казал колебливо: — Готов съм да опитам за известно време, да видя какво е. Но ако не ми е приятно, обещай пак да ме превърнеш в момче.

— О, това не е по силите ми. С превръщания не се занимавам, защото е нечестно, и почтената вълшебница не прави нещата да изглеждат такива, каквито всъщност не са. Само продажните магьосници вършат тези магии, затова ще помоля Момби да те освободи от заклинанието и да ти върне истинския образ. Това ще е последната й възможност да се занимава с магия!

Сега, когато истината за принцеса Озма вече била излязла наяве, на Момби й било все едно какво ще стане с Тип, но се бояла от гнева на Глинда, а и момчето обещало — стане ли господар на Изумрудения град, да се грижи за Момби, докато е жива. Тогава вещицата склонила и всички се приготвили преобразяването да се извърши начаса.

Глинда наредила да пренесат царското й ложе в средата на шатрата. То било отрупано с розови копринени възглавници, а от балдахина над него се спускали пищни розови воали и скривали леглото.

Магьосницата дала на момчето някаква отвара, която го приспала дълбоко и безпаметно. Тенекиеният дървар и Бръмбарът внимателно го пренесли на леглото, положили го върху меките възглавници и като дръпнали воалите, го скрили от земния свят.

Вещицата клекнала на пода, измъкнала от пазвата си сухи билки и запалила с тях огън. Когато пламъкът се вдигнал, Момби пръснала над огъня шепа магически прах, който се превърнал в тъмна виолетова пЎра. Тя изпълнила шатрата с ухание и Дървеното магаре кихнало гръмогласно, макар че го били предупредили да пази тишина.

А после пред изумените околни вещицата запяла монотонно някакви стихове на непознат език и наклонила мършавото си тяло пред огъня седем пъти напред и седем пъти назад. Като свършила заклинанието, се изправила и викнала: „Ю-уа!“

ПЎрите се разпръснали, въздухът се прочистил, в шатрата лъхнал свеж ветрец, а розовите воали край леглото потреперили, сякаш някой отвътре ги бил разклатил.

Глинда пристъпила до балдахина и дръпнала копринените завеси. После се надвесила над възглавниците, протегнала ръка и от леглото се вдигнала девойка, свежа и красива като майско утро. Очите й — два искрящи брилянта, устните й — червени рубини. По раменете й се пилеели къдри от тъмно злато, а нежна, обкичена със скъпоценности диадема ги пристягала на челото. Дрехи от копринен тюл я обгръщали като облак, на краката си носела сатенени пантофки.

При това невероятно видение другарите на Тип занемели, а после всички свели глава, обхванати от възторг към прекрасната принцеса Озма. Момичето погледнало красивото лице на Глинда, сияещо от радост и задоволство, а после се обърнало към другите. И свенливо изрекло:

— Дано да ме обичате както преди. Аз съм си същият Тип, само… само…

— Само че си съвсем друг! — обадил се Тиквоглавия и всички решили, че това са най-умните слова, които бил изричал.