Страната на Оз

Плашилото замисля бягство

Тип незабелязано се измъкнал и забързал след войника със зелените мустаци. Нашественичките прониквали в града бавно, защото спирали ту тук, ту там да изчовъркат с куките си изумруди от стените и паветата. Затова войникът и момчето стигнали в двореца преди вестта за покоряването на града.

Плашилото и Джак Тиквоглавия продължавали да си подхвърлят обръчите на двора, но играта им била прекъсната от внезапната поява на царския гарнизон на Оз, който се втурнал без фуражка и пушка, с раздърпана униформа и развята зад него дълга брада.

— Още едно за мен — спокойно отбелязало Плашилото. — Какво има, приятелю? — обърнало се то към войника.

— Олеле! Ваше величество, ваше величество! Градът ни е превзет! — едва изрекъл задъханият царски гарнизон.

— Това не го очаквах — казало Плашилото. — Върви, ако обичаш, и залости всички врати и прозорци на двореца, а в това време аз ще покажа на тази Тиквена глава как се мята обръч.

Войникът изтичал да изпълни нареждането, а Тип, който пристигнал миг подир него, останал на двора и с удивление заоглеждал Плашилото.

Негово величество Плашилото продължавало да мята обръчите с такова спокойствие, сякаш нищо не застрашавало престола му, но Тиквоглавия затичал с всички сили на дървените си крака, щом съзрял Тип.

— Добър ден, мили татко! — викнал зарадвано. — Добре, че пристигна. Онова ужасно Дървено магаре ме отвлече.

— Така и предположих — отговорил Тип. — Нарани ли те? Счупи ли ти нещо?

— Не, пристигнах здрав и читав — успокоил го Джак, — а негово величество ме прие много любезно.

В този миг войникът със зелените мустаци се върнал и Плашилото попитало:

— Впрочем кой ме е превзел?

— Един девически полк, събран от четирите краища на Страната на Оз — отвърнал все още пребледнелият от страх войник.

— Но къде беше в това време действащата ми армия? — попитало негово величество, вперило замислен поглед във войника.

— Действащата ви армия побягна — честно си признал войникът, — защото никой не може да устои пред страховитите оръжия на покорителките.

— Така, така — обадило се Плашилото, след като поразмислило, — не съжалявам за престола, защото царуването над Изумрудения град е скучна работа. А и от тежката корона ме боли глава. Дано покорителките не посегнат на мен само защото аз съм царят.

— Чух ги да казват — боязливо се намесил Тип, — че от външността ви ще си направят изтривалки, а с вътрешността ще натъпчат възглавниците на диваните си.

— Тогава съм в опасност — кимнало негово величество — и трябва да обмислям бягство.

— А къде ще отидеш? — попитал Джак Тиквоглавия.

— Как къде — при моя другар Тенекиения дървар, владетеля на мигащите, който се нарича император. Той ще ми даде убежище.

Тип гледал през прозореца.

— Дворецът е обсаден — съобщил той. — Късно е за бягство. Всеки миг ще те разкъсат на парчета.

Плашилото въздъхнало.

— В случай на опасност най-добре е да спреш и да размислиш — заявило то. — Извинете ме, ще спра да размисля.

— Но нали и ние сме в опасност! — разтревожил се Тиквоглавия. — Ако тия момичета разбират от готварство, краят ми е близък!

— Глупости! — възкликнало Плашилото. — Дори да умеят да готвят, сега не им е до това!

— Стига да ме подържат малко в плен и ще се разваля — възразил Джак.

— О! Значи не те бива за съюзник — отвърнало Плашилото. — Работата била по-сериозна, отколкото предполагах.

— Ти можеш да живееш още дълго — мрачно казал Тиквоглавия. — А моят живот е неизбежно кратък. Искам да се порадвам на броените си дни.

— Чакай, чакай! Не се безпокой — успокоило го Плашилото, — ако помълчиш да размисля, ще измисля как да се измъкнем.

И тъй, другите зачакали мълчаливо, а Плашилото отишло в един ъгъл и останало с лице към стената цели пет минути. Накрая, като се обърнало, изглеждало по-весело.

— Къде е онова Дървено магаре, с което пристигна? — запитало то Тиквоглавия.

— Ами като казах, че е безценно, твоят човек го прибра в съкровищницата — отвърнал Джак.

— Само за това място се сетих, ваше величество — заоправдавал се войникът, уплашен, че е сбъркал.

— Постъпил си, както трябва — заявило Плашилото. — А нахрани ли животното?

— О, да, хвърлих му цяла кофа стърготини.

— Чудесно! — зарадвало се Плашилото. — Бързо ми го доведи.

Войникът изтичал навън и след малко чули тропота на дървените магарешки копита по каменната настилка на двора.

Негово величество огледало вихрогона недоволно.

— Не е кой знае колко напет — отбелязало замислено, — но поне може да препуска, нали?

— О, да, разбира се — отвърнал Тип, вперил възхитен поглед в Дървеното магаре.

— Тогава, като го възседнем, трябва да профучи през строя на бунтовничките и да ни отнесе при другаря ми Тенекиения дървар — заявило Плашилото.

— Няма сили за четирима — възразил Тип.

— Четирима не, но трима ще поеме — казало негово величество. — Царския гарнизон го оставям тук. Откакто позволи да го сразят, вече не му вярвам.

— Той поне може да бяга — засмял се Тип.

— Очаквах този удар — мрачно се обадил войникът, — но храбро ще го понеса. Като си обръсна мустаците, няма да ме познаят. По-безопасно ли е да яздя този огнен, необуздан вихрогон, отколкото да се възправя срещу буйните момичета?

— Може да си прав — кимнало негово величество Плашилото. — Аз, понеже не съм войник, много обичам риска. А сега, момче, възседни го пръв. Намести се близо до шията.

Тип бързо се качил, а войникът и Плашилото вдигнали Тиквоглавия и го настанили зад него. За царя останало толкова малко място, че можел да се катурне при първата крачка на Магарето.

— Донеси въже за простиране — наредил царят на гарнизона — и ни вържи един за друг. Ако падаме, да падаме вкупом.

Докато чакали войника с въжето, негово величество продължило:

— Трябва да внимавам, защото животът ми е в опасност.

— Аз също трябва да се пазя — обадил се Джак.

— Не чак толкова — отвърнало Плашилото. — Ако с мен се случи нещо, това ще ми е краят. А пък стане ли нещо с теб, ще послужиш поне за семе.

Войникът донесъл дълго въже, вързал ги здраво един за друг, а после ги привързал към Магарето. Нямало опасност да паднат.

— Сега вратите — наредило Плашилото. — Отваряй ги и да се втурнем към свободата или към смъртта!

Дворът, в който се намирали, бил по средата на големия дворец, опасвайки го от всички страни. Проход водел към една от външните врати, която била яко залостена по нареждане на владетеля. Негово величество смятало да се измъкнат от там, затова царският гарнизон превел Магарето през прохода и отворил вратата, която зейнала с трясък.

— Хайде — обърнал се Тип към Дървеното магаре, — ти ще ни спасяваш. Препусни към градските порти и не позволявай никому да те спре!

— Дадено! — изпръхтяло Магарето и хукнало така внезапно, че Тип едва си поел дъх и здраво се вкопчил за кола, забит в магарешката шия.

Няколко момичета, застанали на пост край двореца, били повалени от лудия магарешки устрем. Други се разбягали от пътя с писъци, а една-две се нахвърлили бясно с куките си върху бегълците. Тип усетил леко бодване в лявата ръка и цял час след това тя го наболявала, ала куките не наранили нито Плашилото, нито Джак Тиквоглавия — те не ги и усетили.

Колкото до Магарето, то надминало себе си — прекатурило две колички с плодове, съборило двама мъже и накрая бутнало пазачката на портите — свадлива дебелана, назначена от генерал Джинджър.

Но неукротимото кавалерийско Магаре и тогава не спряло. След като се измъкнало от Изумрудения град, то се понесло по пътя на запад с такава скорост и луди подскоци, че дъхът на момчето секнал, а пък Плашилото останало направо поразено. Джак познавал подобна буйна езда отпреди, та вложил всички сили да притиска с две ръце тиквената си глава върху шията и понасял ужасното друсане най-философски.

— Укроти го! Укроти го! — разкрещяло се Плашилото. — Всичката слама се смъкна в краката ми!

Но Тип нямал сили да му викне и Дървеното магаре продължило в луд, неукротим галоп.

Скоро стигнали до брега на широка река и като истински жребец, без да спира, Магарето направило огромен скок и всички полетели във въздуха.

Само след миг те вече се премятали, пляскали и подскачали във водата. Магарето неистово размахвало крака и търсело опора, а ездачите първо се гмурнали до дъното, а после изплували отгоре като тапи.