Страната на Оз

Удовлетворението

Когато добрите вести стигнали до царица Джинджър — как вещицата Момби била заловена, как признала престъплението си пред Глинда и как изчезналата принцеса Озма била открита в лицето не на друг, а на момчето Тип, — тя се разплакала от мъка и отчаяние.

— А сега — стенела тя, — след като бях царица и живях в дворец, да се върна пак у дома, да търкам пода и да бия масло! Ужасно е! Не мога да се примиря!

Затова, когато войничките й, които по цял ден правели сладкиши в царската кухня, я посъветвали да не се предава, тя послушала глупавите им съвети и пратила категоричен отказ до добрата Глинда и принцеса Озма. Последвало обявяване на война и още на другия ден Глинда настъпила към Изумрудения град с развети бойни знамена, духова музика и гора от лъскави копия, искрящи на слънцето.

Но щом стигнало до градските стени, храброто воинство изведнъж спряло, защото Джинджър била заключила и залостила всички порти, а пък стените на Изумрудения град от зелен мрамор били високи и дебели. При вида на това препятствие Глинда сбърчила вежди в дълбок размисъл, а Бръмбарът заявил:

— Ще обсадим града и ще ги накараме да се предадат от глад. Друго не ни остава.

— Нищо подобно — отвърнало Плашилото. — Все още имам Сръндака, а Сръндакът още може да лети.

При тези думи Вълшебницата се извърнала и лицето й засияло в усмивка.

— Прав си! — възкликнала тя. — И наистина можеш да се гордееш с ума си! Бързо при Сръндака!

Пробили си път през редовете на войската и стигнали до палатката на Плашилото, където бил Сръндакът. Първи Глинда и принцеса Озма се настанили на диваните. После се качили Плашилото и дружината му. Останало място и за един капитан и три войнички, които според Глинда стигали за охрана.

По заповед на принцесата странното Нещо, кръстено Сръндак, размахало палмови крила, вдигнало се във въздуха и пренесло героите през стените. Закръжили над двореца и съзрели Джинджър, излегната в плетен хамак, спокойно да чете роман със зелени корици и да се тъпче със зелен шоколад, уверена, че стените я пазят от врага. При следващата команда Сръндакът кацнал в самия двор, без да срещне съпротива, и преди Джинджър да изпищи, капитанът и трите войнички стигнали до нея, пленили бившата царица и оковали двете й ръце в здрави белезници.

Това сложило край на войната, защото, щом чула, че Джинджър е пленена, бунтарската войска се предала, капитанът безпрепятствено отишъл до градските порти и ги отворил широко. Музиката засвирила най-бодрите си маршове, под звуците им армията навлязла в града, а вестоносците провъзгласили покоряването на безочливата Джинджър и възкачването на красивата принцеса Озма на трона на царствените й предци.

Тозчас мъжете от Изумрудения град захвърлили кухненските престилки. Разправят, че на жените тъй им били дотегнали мъжките гозби, че с радост приветствали падането на Джинджър. Знае се също, че, втурвайки се в кухните си, добрите съпруги сготвили такива лакомства на изнурените си съпрузи, че мирът в семействата се възцарил веднага.

Първото нареждане на Озма било бунтарската войска да й върне всеки изумруд и всеки скъпоценен камък, откраднат от улиците и сградите, а суетните момиченца били откъртили толкова много камъни, че царските бижутери се трудили неуморно цял месец, докато ги подредят по местата им.

Междувременно разпуснали бунтарската армия и разпратили момичетата при майките им. След като обещала да слуша, пуснали и Джинджър.

Озма станала най-прекрасната царица на Изумрудения град. И макар да била млада и неопитна, управлявала своя народ мъдро и справедливо. Защото Глинда я съветвала за всичко, а Бръмбарът бил назначен за главен специалист по образованието и много помагал на Озма, когато възниквало нещо по-объркано.

От благодарност за помощта на Сръндака момичето му предложило сам да избере с какво да го възнагради.

— Искам само да ме разглобиш — отвърнал Сръндакът. — Не съм те молил да ме съживяваш и много се срамувам от разнородния си вид. Навремето бях повелител на горите, както личи от рогата ми, а пък сега в тапицираното си робство съм принуден да летя и краката изобщо не ми служат! Затова, моля те, разглоби ме!

И Озма наредила да бъде разглобен. Отново окачили рогатата глава над камината в салона, развързали диваните и ги сложили в приемните зали. Метляната опашка се върнала към задълженията си в кухнята и накрая Плашилото вързало въжетата с щипките за пране там, откъдето ги било взело в оня знаменателен ден, когато сглобявали Нещото.

Сигурно ще си кажете, че това бил краят на Сръндака, и така било, но само като летателна машина. Защото главата над камината продължавала да говори, когато й скимнело, и с внезапните си въпроси неведнъж изкарвала ума на посетителите, които чакали в салона за аудиенция при царицата.

За Дървеното магаре — като лична собственост на Озма — полагали особени грижи. Тя често яздела странното същество из улиците на Изумрудения град. Накарала да подковат дървените му крака със злато, за да не се изтриват, и звънтенето на златните подкови по каменната настилка изпълвало поданиците й със страхопочитание, понеже го отдавали на магическите й сили.

„Прекрасният Вълшебник не може и да се сравнява с Прекрасната царица Озма — шепнели си те, — защото той се опитваше да върши работи, които не умееше, а новата ни царица прави много неща, които никой не я принуждава да изпълнява“.

Джак Тиквоглавия останал при Озма до края на земните си дни и се развалил много по-късно, отколкото очаквал, но си останал все такъв глуповат. Бръмбарът се опитал да го понаучи на някои изкуства и науки, ала Джак бил такъв лош ученик, че образованият Бръмбар скоро се отказал.

Когато войската на Глинда се върнала у дома и мирът се възцарил в Изумрудения град, Тенекиеният дървар обявил, че си отива в своето царство на мигащите.

— Царството не е голямо — казал той на Озма, — но пък тъкмо поради това лесно се управлява и аз се провъзгласих за император, понеже съм абсолютен монарх, и никой за нищо не се бърка нито в обществените, нито в личните ми дела. Като се прибера, отново ще се никелирам. Напоследък доста се поизтърках и надрасках. А после ще чакам да ме посетиш.

— Благодаря — усмихнала се Озма. — Някой ден ще приема поканата. Ами с Плашилото какво да правим?

— Ще тръгна с приятеля си Тенекиения дървар — сериозно отвърнало подпълненото Плашило. — Решихме никога вече да не се делим.

— Назначих Плашилото за кралски ковчежник — обяснил Тенекиеният дървар. — Сетих се, че не е лошо да имаш кралски ковчежник, натъпкан с пари! Какво ще кажеш?

— Ще кажа, че приятелят ти вероятно е най-богатият човек на света — засмяла се малката царица.

— Така е — кимнало Плашилото, — но не заради парите. За мен умът е по-ценен от парите във всяко отношение. Както знаеш, ако човек има пари, но няма ум, не знае как да ги използва, но има ли ум, а е без пари, умът ще му помогне да живее добре до края на дните си.

— И все пак трябва да признаеш — заявил Тенекиеният дървар, — че доброто сърце е нещо, което не се постига с ум и не се купува с пари. Всъщност може аз да съм най-богатият човек на света!

— И двамата сте богати, приятели мои! — кротко отвърнала Озма. — А вашето богатство е най-прекрасното от всички — богатството на удовлетворението!