Теодор Буун — Скандалът

16

Във вторник сутринта Тео и Джъдж лежаха в леглото и слушаха дъжда. На Тео не му се искаше този ден да започва. Не го тревожеше дъждът, мислеше за по-важни неща, най-вече за Ейприл. Беше се побъркала заради скандала с подправените резултати и се ужасяваше, че някой ще бъде заловен, разобличен и изпратен в затвора заради нейното анонимно писмо. Миналата вечер двамата говориха по телефона почти един час и Тео се постара да я увери, че не е загазила, че няма да я заловят и така нататък. Скандалът се вихреше с пълна сила и ставаше ясно като бял ден, че резултатите от тестовете в „Ийст Мидъл“ са предизвиквали подозрения още преди да пристигне загадъчното писмо. Тео неведнъж повтори на Ейприл, че разследването най-вероятно е щяло да започне и без нейната намеса. Не беше сигурен, че тя му вярва (пък и кой би могъл да знае всъщност?), но трябваше да й каже нещо, за да я успокои. Тя говореше за бягство, как ще се качи на някой автобус и ще замине чак за Сан Франциско. Тео й напомни, че и преди е изчезвала и че двамата с Айк са я намерили по щастлива случайност. Увери я, че всичко ще се оправи и трябва просто да остави следователите да си свършат работата.

Ейприл обаче беше разстроена и не искаше да се вслуша в гласа на разума или поне в Тео. Обвиняваше се, че учителите са загазили заради нея. Ами ако ги уволнят? Кариерата и животът им щяха да бъдат съсипани. Тео обаче й напомни, че тези хора са участвали в заговор за фалшифициране на резултатите от тестовете и че ако вината им бъде доказана, заслужават наказание.

Това продължи известно време и накрая Тео се изтощи. Никак не му се искаше за пореден ден да държи ръката й и да я утешава в училище. Затова просто слушаше дъжда и пропусна да си вземе душ. Ако намокреше косата си и си измиеше зъбите, майка му изобщо нямаше да заподозре, че не се е изкъпал. Понякога го правеше и само Джъдж знаеше какво се случва. Тео пусна душа, остави водата да тече няколко минути, облече се и слезе долу. Майка му беше на любимото си място в хола, четеше и пиеше кафе. Тео приготви закуска за Джъдж и за себе си. Забеляза сутрешния вестник на масата — недвусмислен знак, че там пише нещо, което някой от родителите му или и двамата искат Тео да прочете. След първата лъжица „Чириос“ Тео бавно придърпа вестника. Заглавието на уводната статия гласеше: „Петима учители от «Ийст Мидъл» отстранени от работа“.

Боже! Тео задъвка бавно, но не усещаше вкуса на храната. Точно над сгъвката на страницата имаше пет снимки. Насочи вниманието си към Дженива Хъл, колежката на Бинки, сестрата на Джанел. Предишната вечер Ейприл беше споделила с Тео колко й се иска изобщо да не бе срещала Джанел. Това момиче не умееше да си държи езика зад зъбите. Тя беше тласнала Ейприл да направи глупост.

Според репортера петимата учители бяха заподозрени, че съвместно са подправили резултатите от тестовете в училището и така нататък. Всъщност не пишеше нищо ново, нищо, което Тео и Ейприл вече да не знаеха.

Госпожа Буун влезе в кухнята и седна срещу Тео. Имаше онова изражение, онзи поглед, от който Тео тутакси заключи, че предстои нещо сериозно. Той бързо се помъчи да си спомни дали не е направил нещо нередно през последните няколко часа. Да, беше се престорил, че си е взел душ, но откъде би могла да разбере майка му? Лапна още една лъжица от закуската си, като че ли всичко си беше наред, и попита с пълна уста:

— Натоварен ден ли ти предстои, мамо?

Като адвокат тя обичаше да изтъква колко натоварени са дните й, колко пълен е графикът й, колко много клиенти трябва да приеме или колко часове прекарва в съда. Сега обаче тя се усмихна и каза:

— Трябва да обсъдим нещо важно, което не бива да излиза от къщи, ясно?

— Разбира се, мамо.

Каквото и да беше, беше много по-сериозно от дребната му лъжа за сутрешното къпане.

Майка му обясни, че е станала адвокат на Дженива Хъл, една от петимата учители, и че иска Тео да знае това, защото проблемите на клиентката й могат да се отразят на Тео и на крайните резултати от тестовете. Тео я слушаше внимателно, дори загреба още една лъжица от храната си и бързо установи, че му се е разминало за душа. В крайна сметка не беше загазил. Изобщо не го интересуваше дали майка му е станала адвокат на Дженива Хъл.

— Това ли е всичко? — попита той накрая.

— Ами да, Теди. Просто исках да знаеш.

— Добре, вече знам. И не ме притеснява, само гледай да не се наложи пак да правим тези тестове.

— Нищо не обещавам, Теди. Не контролирам решенията на училищното настоятелство във връзка с тестовете.

За част от секундата на Тео му се прииска да разкаже на майка си за Ейприл и за писмото. Нещата излизаха от контрол и бързо се превръщаха в проблем, с който трябваше да се заемат възрастните, а не децата. Той не беше направил нищо нередно, нали? И беше почти сигурен, че Ейприл също не е направила нищо нередно. Може би майка му трябваше да узнае цялата истина. Тя винаги знаеше как трябва да постъпят в затруднение. Тео обаче беше обещал на Ейприл, затова не каза нито дума.

Ейприл не дойде на училище. Тео не можеше да я намери никъде, не отговаряше и на есемесите му. За нея не беше необичайно да отсъства и Тео допусна, че приятелката му се крие. Опасяваше се обаче да не е направила и някоя глупост, например да избяга от къщи. Цял ден се тревожеше за Ейприл, затова след последния час отиде с колелото право у тях, но никой не му отвори. Тео закъсня за събранието на скаутите и получи строго предупреждение от страна на майора. Беше вторник, така че семейство Буун щяха да направят ежеседмичното си посещение в приюта за бездомни на Хайланд стрийт. Както винаги, Тео се включи в раздаването на вечерята, а после помогна на по-малките деца за домашните. Още нямаше вест от Ейприл.

Късно през нощта тя най-сетне му изпрати есемес. Беше си у дома, криеше се в стаята си и се страхуваше да се покаже. Звънна й, но тя не вдигна.

— Страхотно — промърмори той и угаси лампата.

Час по-късно още беше буден, Джъдж обаче невъзмутимо спеше. Хъркаше под леглото.