Теодор Буун — Скандалът

18

Когато Тео се върна в кантората, майка му стоеше до бюрото на Елза и разговаряше с господин Буун, Елза и правния си асистент Винс. Очевидно се беше случило нещо лошо. За част от секундата Тео си помисли, че са се обадили от училище и са съобщили за отсъствието му.

Оказа се обаче къде-къде по-зле. Следобед полицията беше арестувала Дженива Хъл и другите четирима учители. Бяха обвинени в заговор и измама и госпожа Буун беше бясна.

— Тези хора не са престъпници — повтаряше тя. — Какви ги върши Джак Хоугън? Като че ли няма други престъпления, които той и полицията да разследват, по-важни престъпници, които да погнат? Това е нелепо.

Джак Хоугън беше опитен прокурор и уважаван юрист. Тео го беше наблюдавал на много съдебни дела.

— Е, в момента най-важното е да измъкнеш Дженива от ареста — отбеляза господин Буун.

— Знам. Клетото момиче е ужасено. Полицаите я арестували, щракнали й белезници, натикали я на задната седалка на една патрулка и я откарали в ареста. Сигурна съм, че преди това са предупредили репортерите, само и само да я злепоставят още повече. Възмутително.

— Определиха ли гаранция? — попита господин Буун предпазливо.

Жена му беше сериозно разстроена и той искаше да й демонстрира подкрепата си. Като никога Елза мълчеше. Тео се опита да се смуши в един ъгъл, но не искаше да пропусне нито миг от разиграващата се драма.

— Не знам — отговори госпожа Буун. — Веднага отивам в ареста да разбера. Опитай се да се свържеш с Хенри Гантри по телефона и ми се обади.

— Ще дойда с теб — заяви Тео. — Може да съм ти от помощ.

— Не виждам с какво би могъл да помогнеш, Тео — отговори майка му.

— Сигурно, но не искам да пропусна веселбата.

— Това не е веселба, Тео — скастри го тя. — Въпросът е изключително важен, направо скандален.

— Няма да ти се пречкам. Днес вече ходих в ареста.

Четиримата възрастни замръзнаха и се вторачиха в него.

— Дълга история, после ще ви разказвам.

— Нямам време за никакви истории — госпожа Буун вдигна ръце и влезе в кабинета си.

След броени секунди тя излезе с куфарчето си и изхвърча през входната врата. Винс я последва. Тео реши да направи същото. Не беше сигурен колко далече ще стигне, но беше склонен да опита. Какво имаше за губене? Госпожа Буун седна зад волана на колата и затръшна вратата. Винс се настани на предната седалка. Тео се шмугна отзад. Очакваше майка му да го изгони, но тя не го направи. Подкара безразсъдно бързо по главната улица и паркира на непозволено място, сякаш нарочно си търсеше белята. Винс и Тео я последваха в полицейския участък, а тя се обърна рязко към първия полицай, изпречил се пред погледа й:

— Аз съм адвокат Марсела Буун и представлявам Дженива Хъл, арестувана преди един час. Настоявам незабавно да се срещна с нея.

Тео не помнеше кога за последен път е виждал майка си толкова ядосана. За щастие, наблизо нямаше репортери. Още неколцина полицаи се навъртаха наоколо, но тутакси се изпариха яко дим. Първият полицай отговори:

— Сигурен съм, че е така, госпожо Буун. Мисля, че трябва да се срещнете с началника, надолу по коридора.

— Как се казва? — попита тя.

Госпожа Буун почти не се занимаваше с наказателни дела и доколкото бе известно на Тео, никога не беше идвала в ареста. В момента обаче това нямаше значение.

— Полицай Брок.

Запътиха се към ареста и в този момент се показа полицай Стю Пекинпо, който зърна Тео и се ухили:

— Здрасти, Тео. Все нещо те влече насам, а?

Госпожа Буун и Винс се спряха и се втренчиха в него.

— Дълга история — усмихна се плахо Тео и в този момент го осени спасително хрумване. — Господин полицай, това е майка ми, имаме нужда от помощ.

Запознаха се набързо и полицаят предложи помощта си. Поведе ги по коридора към кабинета на началника. Докато крачеха, госпожа Буун попита:

— Каква е тази работа?

— Ще ти разкажа по-късно — отговори Тео. — Дълга история.

Полицай Брок се държа много любезно и ги осведоми, че в момента „обработват“ Дженива Хъл и другите четирима учители, което ще рече: снимат ги, снемат отпечатъци и не след дълго ще ги отведат в килиите им. За всеки беше определена гаранция от десет хиляди долара.

— Десет хиляди долара! — буквално кресна госпожа Буун. — Това е възмутително. Те са учители, не престъпници.

— Може и така да е, госпожо, но има заповед за ареста им, съгласно която гаранцията е десет хиляди долара. Не мога да променя това.

— Е, аз мога — отсече тя. Погледна към Винс и нареди: — Свържи ме със съдия Гантри.

Винс грабна телефона си и се обади.

— Кога мога да се срещна с клиентката си? — попита госпожа Буун.

— Ами не съм сигурен.

— Настоявам да стане възможно най-скоро.

— Да, госпожо. Ще направя каквото мога.

Винс й подаде телефона си.

— Съдията…

Госпожа Буун грабна телефона и каза:

— Хенри, обажда се Марсела. Извинявай… съдия Гантри. Арестувани са петима учители и за всеки е определена гаранция от десет хиляди долара. Възмутително висока сума, която настоявам да бъде намалена. — Госпожа Буун слуша известно време, после попита: — В кабинета ли си? Добре, идвам до десет минути.

Тя върна телефона на Винс и предупреди полицай Брок:

— Ще се върнем.

Винс и Тео напуснаха сградата, следвайки я по петите, излязоха на тротоара и се отправиха към главната улица. Тя крачеше бързо, токчетата й тракаха и Тео буквално подтичваше, за да я следва. Влязоха в съда, качиха се с асансьора на втория етаж и се втурнаха в кабинета на съдия Гантри. Секретарката му, госпожа Харди, беше любимката на Тео в цялата съдебна палата. Тя вече ги очакваше. Въведе ги в кабинета и затвори вратата зад тях. Всички се поздравиха, размениха си обичайните любезности и съдия Гантри погледна към Тео.

— Какво търсиш тук?

— Уместен въпрос — съгласи се майка му.

— Днес съм правен асистент — усмихна се Тео.

Без да губи повече време, госпожа Буун поде:

— Господин съдия, представлявам учителите. Петимата са арестувани и в момента в полицията ги снимат и снемат отпечатъците им, все едно са най-обикновени престъпници. Това е възмутително, настоявам незабавно да бъдат освободени.

Тео наблюдаваше лицето на съдията и в този момент изобщо не се съмняваше, че майка му ще получи каквото иска. Родителите му и съдия Хенри Гантри бяха приятели от години. Тя беше гневна, разстроена и имаше право.

— Делото не е мое и знам за него съвсем малко, само каквото пише по вестниците — отговори съдия Гантри.

— Става дума за безумно обвинение в някакъв заговор, скалъпено от Джак Хоугън — отговори госпожа Буун. — Учителите са временно отстранени от работа и сигурно ще бъдат уволнени. Но те не са престъпници.

Винс беше взел някакви документи от ареста. Разтвори папката и каза:

— Гаранцията е определена от съдия от градския съд, господин съдия, но делото ще се гледа във вашата съдебна зала. Можем да отправим устно искане за намаляване на гаранцията.

— Знам това — учтиво отвърна съдия Гантри.

Тео никога не го беше виждал разстроен или смутен.

— В такъв случай отправям устно искане за намаляване на гаранцията и на петимата арестувани — каза госпожа Буун.

— Какво си представяте?

— Защо не просто освобождаване под гаранция срещу задължение за явяване в съда? — попита Винс.

— Именно — каза госпожа Буун. — Няма опасност тези хора да избягат. Ще се явят в съда, когато трябва. Гарантирам това. Освободете ги на тяхна отговорност. Нямат пари да се обърнат към бюро за отпускане на гаранция, пък и не е необходимо. Искам незабавно да бъдат освободени от ареста, Хенри. Ясно ли е?

— Успокой се, Марсела.

— Не, няма да се успокоя, докато не излязат на свобода. А след това ще подам искане за снемане на тези нелепи обвинения. Само почакай да си побъбря с Джак Хоугън.

— Много бих искал да присъствам на този разговор — усмихна се съдия Гантри.

— Моля те, Хенри, знаеш, че съм права.

— Добре. Разпореждам се. Ще се обадя в ареста.

— Благодаря, Хенри.

— И аз ти благодаря, Марсела. Предай поздрави на Уудс.

Излязоха от кабинета му, минаха покрай госпожа Харди, слязоха по стълбите и се върнаха в полицейския участък. Отне им един час да подготвят документите, въпреки че госпожа Буун измерваше полицай Брок с гневен поглед и рязко отвръщаше на всяка негова реплика. Най-накрая се отвори някаква врата, от която се появиха Дженива Хъл, Том Уилингам, Пен Норман, Пол Ландън и Емили Ковак, вече свободни. Дженива се разплака, когато видя госпожа Буун, която събра учителите край себе си за няколко минути и им разказа какво се е случило. Тео и Винс се отдръпнаха.

Тръгнаха си от участъка по тъмно. Денят на Тео беше започнал там и приключи на същото място. Когато влезе в колата и потеглиха, той каза:

— Беше страхотно, мамо. Благодаря ти, че ми позволи да дойда с теб.

— Няма защо, но трябва да поговорим за някои неща.

— Да, трябва.

Докато вечеряха с поръчаната китайска храна, родителите му решиха, че Тео трябва рано сутринта в четвъртък да се яви в кабинета на госпожа Гладуел и да признае, че е избягал от училище. И да приеме без оплаквания наложеното му наказание. Той не оспори решението им. Настроението беше мрачно и госпожа Буун почти не докосна храната си. Все още беше разстроена и обвиняваше Джак Хоугън. Господин Буун намираше за похвално, че Тео е помогнал на Айк, но не му харесваше, че е излъгал майка си, че отива в кръжока по дебати, за да излезе по-рано от къщи. Тео призна, че е сбъркал, и се извини, но все пак не се предаде съвсем и изтъкна, че не е имал избор. В други случаи майка му би дръпнала дълга лекция за лъжата, но в момента я занимаваха по-сериозни проблеми.

Тео им разказа, че е прекарал остатъка от деня си като бавачка. Ейприл също беше избягала от училище и имаше нужда от приятелско рамо. Тео не обясни на родителите си по каква причина. Беше обещал на Ейприл. И двамата приеха разказа му с голяма доза недоверие. Обстрелваха го с въпроси като с куршуми, главата го заболя от усилието да ги избягва. Тревожеше се преди всичко за Ейприл. Какво щеше да направи тя, когато научи за ареста на учителите? Отстраняването им от работа беше достатъчно сериозно, а сега и това. Ейприл щеше да обвинява себе си и да заплашва да стори някоя щуротия.

По-късно в стаята си Тео й звънна и й изпрати есемес, но тя не отговори.